Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №365
гр. ВРАЦА, 22.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в публично заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
при участие на секретар лилия
Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`587 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид:
„БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж,Франция,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.,клон България,гр.София ,чрез процесуален представител юрисконсулт П.П., са
подали въззивна жалба срещу решение№571 на РС гр.Враца от
21.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 4470/2019г,с което са отхвърлени
предявените от въззивника искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.124 ГПК.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението
е необосновано и неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.
Твърди се още ,че от фактите по делото било недвусмислено
доказано, неоспорване от кредитополучателя на възникналата облигационна връзка
между страните, както и че същият кредитополучател не е оспорил възникналото правоотношение
между страните.
Иска се отмяна на
съдебния акт и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника
искове.
С въззивната
жалба не се иска събиране на нови доказателства.Претендират се разноски за
двете инстанции.
В срока
за отговор на въззивната жалба адв. Г.З.
от ВрАК , в качеството си на особен представител на ответницата Г.Н., оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение , а решението на РС-Враца потвърдено с всички
законни последици.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Настоящият съд.
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване
и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд е
депозирана искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, против Г.Т.Н., ЕГН **********,с
която са предявени кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на
Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233
от 30.11.2016 г., ищецът в качеството му на заемател предоставил на Г.Н.
револвиращ кредит в максимален размер от 1
000 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна
карта MasterCard. Заявява се, че на 30.11.2016 г. ответницата е активирала
предоставената й от ищеца кредитна карта № CARD-11594233. Сочи, че върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди, че на 01.03.2017 г. ответницата е преустановила редовното
обслужване, като към посочената дата балансът по карта е в размер на 1 235,90
лева, от които 953,87 лева – главница, 282,03 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., 48,42 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.
Сочи се в ИМ ,
че след сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Франция е негов универсален правоприемник и осъществява
дейността си на територията на Република България чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България“ КЧТ. Искането
е постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответницата Г.Т.Н.,
ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: 953,87 лева –
главница, представляваща непогасено задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233 от
30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 282,03 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от 48,42 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които
суми е издадена Заповед № 1416/30.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2287/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав, както и
присъждане разноски за
първоинстанционното и заповеидно производства.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е постъпил отговор от
назначения на ответницата особен представител адв. Г.З., с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Заявява, че
исковете са недопустими, тъй като кредитор по процесния договор е „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, който търговец е заличен в Търговския регистър и не са
вписани данни за негов правоприемник. Исковата молба е подадена от друг правен
субект - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция. На следващо място сочи,
че исковете са недопустими и поради това, че са предявени от клон на
чуждестранно юридическо лице, което не разполага със самостоятелна
правосубектност. Клонът не може да участва като страна в производството, поради
което правото на иск не е надлежно упражнено. Счита още, че исковете са
недопустими и поради това, че процесният договор за кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като съдържа клаузи, противоречащи на добрите
крави. Иска се прекратяване на
производството поради недопустимост на исковете. На следващо място, оспорва
основателността на исковете, тъй като не е обявена предсрочната изискуемост на
кредита – волеизявлението на кредитора не е доведено до знанието на
кредитополучателя. Заявява, че договорът съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП относно размера и начина на изчисляване на договорната лихва.
С оглед
представените писмени доказателства от фактическа страна е установено следното:
След служебна
справка в електронната страница на Търговския регистър и от представените от
ищеца писмени доказателства – превод на български език на извлечение от основно
вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., издадено от
Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация за презгранично
сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено
презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., регистрирано във Франция акционерно дружество, със седалище в
гр. Париж, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – българско еднолично акционерно
дружество със седалище в гр. София. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е със статут „заличен търговец“ в ТР. Дружеството е преобразувано
по реда на чл. 265 от ТЗ чрез
трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А. Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално
правоприемство, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. упражнява дейността си чрез
регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********, поради което надлежна
страна в производството е чуждестранният търговец чрез клона си в България.
Приложен е договор
за кредит за покупка на стоки или услуги от 22.03.2015 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Г.Н., от който се установява, че ответницата като
кредитополучател е получила от ищеца като кредитодател потребителски паричен
кредит в размер на 1 186 лева при уговорени в договора условия. В чл. 12 от
договора е записано, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева,
като кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя не по – късно
от 18 месеца от първата погасителна вноска по потребителския кредит. В чл. 21 е посочено, е с кредитната карта ще
бъде доставен документ – приложение, неразделна част от договора за
потребителски кредит, съдържащо всички условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата.
Представено е пред
ВРСъд и Приложение към Договора за
потребителски кредит,неразделна част от него с ответницата от 22.03.2015 г., в
което се съдържат параметрите на револвиращия кредит, но същото е подписано единствено от представител на кредитора, но не
съдържа подпис на потребителя – кредитополучател. Представени са месечно
извлечение от 01.11.2017 г., без данни за получаването му от ответницата Н.,
товарителница за връчване на документи на ответницата, получени лично от нея на
12.12.2015 г., без да е посочено какви точно документи са се съдържали в
пратката, както и покана за плащане до ответницата от 16.11.2017 г., получена
на 22.11.2017 г. съгласно представена товарителница.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза,според което кредитната карта с №
CARD-11594233 е активирана на 30.11.2016
г.,а размерът на задълженията към датата на подаване на заявлението –
29.05.2018 г. е, както следва: 957,88 лева – главница, усвоена за периода от
01.03.2017 г. до 29.05.2018 г., 282,03 лева – договорна възнаградителна лихва
за периода от 01.03.2017 г. до
29.05.2018 г., и 52,95 лева – лихва за забава за периода от 10.11.2017 г. до
29.05.2018 г.
При изложената
факт. обстановка се налагат следните
правни изводи от въззивния съд:
1.ВРСъд с доклада
си по делото е разпределил доказателствената тежест между страните и за ищеца е било налице
задължението да докаже исковата си претенция и всички елементи от факт.
състав. Представеното от ищеца
Приложение към Договор за потребителски кредит от 22.03.2015 г., в което се
съдържат параметрите на револвиращия кредит, е подписано единствено от
представител на кредитора, но не съдържа подпис на потребителя –
кредитополучател, поради което не може да се приеме, че такъв договор за
револвиращ кредит е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответницата Г.Т.Н. ***.Затова законосъобразно решаващият съдия е приел, че не може да се заключи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответницата Н. е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно
сключен Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., както и че заемодателят реално е
предоставил на ответницата заемната сума в твърдяния размер от 1 000 лева под
формата на кредитна карта.
2. Няма представени доказателства, че
кредиторът е предал във фактическа власт кредитната карта и ПИН-код към нея на
ответницата, поради което не може да се приеме, че тя -ответницата е получила
картата и я е активирала чрез теглене на суми от нея.В приложената
товарителница от 12.12.2015 г не е посочено какви "документи" се
изпращат на Г.Н.? Горните изводи не се променят и
от съдържанието на подписания от ответницата като кредитополучател Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги от 22.03.2015 г. От същия единствено е
видно, че ответницата като кредитополучател е получила от ищеца като
кредитодател потребителски паричен кредит в размер на 1 186 лева, който не е
предмет на настоящото производство.От друга страна в чл.21 от договора е посочено,че с кредитната карта ще бъде
доставен документ – приложение, неразделна част от договора за потребителски
кредит, съдържащо всички условия на револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата, а това приложение обаче не е подписано от ответницата.
Следователно уговорките в чл. 12 до чл. 21 от договора съдържат само възможност
за постигане на допълнително съгласие между страните за предоставяне на
револвиращ кредит под формата на кредитна карта, а не и волеизявления на страни
по договор в този смисъл.
В подкрепа на този извод е и използваното от страните в
посочените клаузи бъдеще време, че договорът ще се счита сключен едва с
доставянето на картата и документ – приложение, неразделна част от договора за
потребителски кредит, съдържащо всички условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата.
3.По делото
няма никакви доказателства от страна на
ищеца картата да е доставена и получена от ответницата Г.Н., нито последната да
е запозната, да е получила и подписала представеното по делото Приложение към
Договор за потребителски кредит от 22.03.2015 г. Въпреки ,че вещото лице по
делото Р. в заключението си посочва,че жалбоподателят е открил сметка на кредитната карта№
CARD-11594233 и неин титуляр /на сметката / е ответницата Г.Н. , констатирано е
теглене на суми и погасявания на същите, това косвено доказателство не доказва
исковата претенция именно към
ответницата Г.Н..Активирането де факто на картата и транзакциите по нея също не
доказват, че това е извършено от
ответницата, защото няма доказателства тя да е получила картата
по револвиращия кредит.
4.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба,че
облигационната връзка между страните е безспорна, тъй като за периода 01.03.2017 г до 29.05.2018 г по
револвиращия кредит е усвоена сума от
957,88 лв.По делото няма писмени данни дали е връчена и кога картата на ответницата,съгласно приложението към револвиращия кредит ,като негова неразделна
част, което тя не е подписала.
5. С
жалбата правилно е посочено ,че се
обжалва решение на ВРСъд по
гр.д.№4470/18 г, но на стр. 2 от жалбата се иска отмяна на друго решение на
РС гр.Г.Оряховица, което ВОС приема
за техническа грешка и не оказва влияние на крайния извод на въззивния съд.
При гореизложеното законосъобразно ВРсъд е
приел ,че главния иск е недоказан, поради което неоснователни се явяват акцесорните искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 282,03 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до
10.11.2017 г., и сумата от 48,42 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.
Поради съвпадение изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния, атакуваното с жалбата решение следва да бъде
потвърдено с всички законни последици.
При този изход на делото разноските остават
така както са направени от страните пред въвзивната инстанция.
Водим от
горното съд. състав при Врач. Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №571/21.06.2019 г по гр.д.№ 4470/18 г
по описа на ВРСъд.
Решението на
осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/