№ 1309
гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520101803 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149
от СК от Д. Г. Д. против Т. П. Г..
Ищецът твърди, че с ответника са родители на детето т. Т.ов Г., ЕГН **********,
което е родено по време на фактическото им съпружеско съжителство с ответника. Заявява,
че и двамата са от Русе, но се запознали в г. и през целия период на 6- годишната им връзка
живели там. Грижите за отглеждането и възпитанието на детето преимуществено са
полагани от майката по нейни твърдения. След раждането на детето отношенията с
ответника постепенно започнали да се обтягат, появили се проблеми и в средата на месец
януари 2022 г. тя го напуснала и се прибрала окончателно в б.. Синът им по това време
гостувал на нейните родители в гр. Русе. След пристигането си намерила подходяща
квартира, в която заживяла с детето. Заявява, че апартаментът е просторен, има отлични
условия за отглеждането му. Самата тя работи онлайн за голяма фирма и има възможност
да гледа детето у дома, но с оглед неговото социализиране и обучение е преценила, че е
добре да посещава детска градина, поради което се снабдява понастоящем с нужните
документи, а детето започнало да посещава ДГ Д.. Ищецът твърди, че има достатъчно
доходи да отглежда детето. Осигурила му е личен лекар. Според ищеца бащата не е
предоставял никакви средства, независимо, че работи и доходите му възлизат на около 1000
евро месечно.
Ищецът заявява, че няколко дни преди предявяване на иска узнала, че ответникът е
подал сигнал в отдел „Закрила на детето" срещу нея, като не й били известни какви са били
1
основанията му. С оглед нуждата от уреждане на отношенията между страните във връзка с
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, предявява
настоящия иск, с който моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права
върху детето; да бъде определено местоживеенето на детето при нея; да бъде определен
режим на лични отношения на детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.30 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване, както и
двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения й годишен отпуск; да бъде осъден
бащата да заплаща ежемесечна издръжка за детето чрез неговата майка, в размер на 350
лева месечно до 15- то число на месеца, за който се дължи, считано от 01.02.2022 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. Моли да й бъдат присъдени направените разноски по
делото.
В съдебно заседание на 05.07.2022 год. ищецът оттегля иска за издръжка за минало
време и производството по делото в тази част е прекратено с влязло в сила определение.
В своя отговор ответникът изнася обстоятелства, различни от заявените в исковата
молба, като твърди, че почти до края на м. март 2022 год. той е смятал, че са семейство с
ищцата и че ще се върне при нея в б., където съвместно ще продължат да отглеждат детето,
но когато се върнал, установил, че има някакъв проблем и настоял да го изяснят. Тогава
ищецът признала, че има нова връзка и иска да се разделят. Отрича да е проявявал някаква
форма на насилие по отношение на ищеца и детето. Заявява, че ищецът не разполага с
нужното време да се грижи за детето, т. к. е ангажирана с работа и новата си връзка, на
която се е посветила изцяло. Той е притеснен от тази връзка и от влиянието, което
съществуването й има върху детето. Заради поведението на майката и поради съмнения, че
е прибегнала към употреба на забранени вещества, е подал жалба до ДСП, отдел Закрила на
детето, като узнал междувременно, че в началото на м. април 2022 год. е била спряна за
проверка от органите на Полицията и е отказала да даде проба за наркотици, за което й е
съставен акт и са предприети принудителни административни мерки относно прекратяване
на регистрацията на МПС и отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца.
Ответникът твърди, че урежда приключването на ангажиментите си в г. и реално
пребивава постоянно в б., има жилище, което е собственост на родителите му и в което
живее. Осигурил е отлични условия да отглежда детето. Твърди, че е в много близки
отношения с него. Счита, че е по- пригодният родител да полага основните грижи, а на
майката желае да бъде определен подходящ режим на лични отношения, като предявява
насрещни претенции относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, издръжката, която майката следва да заплаща и режима на личните отношения.
В случай, че съдът приеме, че майката следва да упражнява родителските права,
моли да му бъде определен разширен режим на родителски отношения с детето. Заявява, че
няма доходи, които да му позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
2
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че са живели заедно в условията на фактическо
съпружеско съжителство в периода от 2016 год. до началото на 2022 год. и че през този
период- на 01.10.2017 год. в о. на м., г. се родил синът им т. Т.ов Г.. Горното се установява
от удостоверение за раждане № **********, издадено от Община Русе на 25.08.2018 год. въз
основа на акт за раждане № 0748 от 25.08.2018 год. Детето посещава детска градина Д. от
края на месец март 2022 год.
Страните не спорят и че са разделени от началото на годината. След завръщането си
от г., ищецът наела тристаен апартамент в гр. Русе, ул. п., бл. а* 1, **, ет. 2, като е започнала
ремонт с оглед осигуряване на по- добри жилищни условя за себе си и детето. Ответникът
от своя страна също се върнал в б. и се нанесъл в жилището на родителите си- двустаен
апартамент в кв. ч--, ---, вх. А, а те се преместили във вила в местност ----. И в двете жилища
условията са добри, създадени са подходящи условия за отглеждане на детето, като в
жилището на бащата то не разполага със самостоятелна стая, а леглото му е разположено в
дневната.
По данни на страните, изложени пред социалните работници и пред съда, ищецът е
работила като консултант по сигурността във ФР г.. От месец януари 2022 г. работи във
фирма "с......" ЕООД като консултант пътнически транспорт и реализира доходи в размер на
около 2000 лева месечно. Владее немски и английски език. Работи онлайн, като по данни на
свидетеля в*** Д. работният график е на три смени: от 9 до 17 часа, от 10 до 18 часа и от 11
до 19 часа. По всяко време тя може да прекъсне работа, за да отиде да вземе детето от
градина или да свърши някаква работа вкъщи. Ответникът през последните години е работил
на трудов договор в г. в областта на строителството. След завръщането си в б. от месец май
2022 г. има регистрация в дирекция "Бюро по труда" - Русе. Към момента полага
нерегламентиран труд в областта на строителството. Няма данни за доходите му.
Ищецът представя писмени доказателства за придобити образователни степени и
квалификации, както в б., така и в г., а именно: завършила е с много добър успех
**********- Русе, притежава бакалавърска степен по специалност ф........... от ВТУ Св. Св. --
- завършила е ******** със специалност ************** притежава сертификат за
специалист по финансово счетоводство от WBS TRAINING, г., сертифицирана е като SAP
User основно ниво- системно управление, положила е успешно изпити във ф.е за приложни
науки в рамките на продължаващото професионално обучение Ready- Steady- Go: Преходна
мярка за икономисти с чуждестранни университетски дипломи. Ответникът не прилага
дипломи за завършено образование, които да оборват твърденията на ищеца, че е с основно
такова.
По време на престоя си в г. и двамата са работили, и двамата са допринасяли за
общия бюджет, и двамата са се грижили за детето. До тези изводи съдът достига както от
приложените писмени доказателства, от свидетелските показания, така и от признанията на
страните, които всеки направи по отношение на приноса на другия в това отношение.
3
Според ответника през 2019 год. двамата имали сериозни финансови затруднения и заедно
взели решение той да остане вкъщи и да гледа детето, тъй като имал право на помощи за
безработни, а тя да работи. В този смисъл съдът не намира като укоримо поведение на
ищеца съпричастността към семейния бюджет, това, че е работила наравно с ответника и че
е полагала усилия за личностно развитие и квалификация с оглед по- добра реализация
както на пазара на труда, така и в обществото.
От изявленията на страните и от показанията на свидетеля л*** стана ясно, че обща е
била и епизодичната употреба на наркотици, като данните за ответника са от 2013 год., а да
ищеца от 2018 год. И на двамата са отнемани правата да шофират в г. по тази причина.
Ищецът е успяла да се реабилитира пред немските власти, докато ответникът не е. На
08.04.2022 год. в гр. Русе ищецът е отказала да даде проба за употреба на наркотици, когато
е била спряна от екип на пътна полиция, за което й е наложена глоба в размер на 2000 лева,
лишена е от право да управлява МПС за срок 24 месеца, отнето е СУМПС за 18 месеца и е
прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Свидетелят л*** заяви, че е
употребявал наркотици и с двамата, като за ищеца си спомни случай от месец март 2022
год., когато пренасяли багаж в квартирата й, а за новогодишното тържество на 31.12.2021
год. не можа да си спомни дали и кой от двамата е употребил наркотици. Ответникът в
съдебно заседание заяви, че когато употребява наркотици не шофира, а ищецът- че от случая
на 08.04.2022 год., когато поради незнание на българските закони отказала да даде проба, е
извлякла поука и няма да позволи това да определя възпитанието на детето. В хода на
делото и по време на съдебните заседания никой от двамата не прояви някакви признаци,
които да наведат на съмнения, че са под влияние на наркотици или упойващи вещества.
Няма данни някой от тях да има зависимост към такива вещества.
От показанията на свидетеля е*е се установи, че е присъствала на случай на проявена
вербална агресия от ответника спрямо ищеца в присъствието на детето, от която то много се
разстроило. Свидетелят е била помолена да отиде с ищеца на срещата с ответника, тъй като
споделила, че се страхува от него, предвид предишни случаи на агресивно поведение. След
друг подобен случай от началото на август 2022 год. ищецът е завела дело по ЗЗДН срещу
ответника и е образувано ***/2022 год. по описа на РРС, като с решение от 10.10.2022 год.
искът е отхвърлен. Решението не е влязло в сила към настоящия момент. Свидетелят е****
посочи, че ищецът е грижовна и отговорна майка, създава у детето си образователни навици,
полага усилия за правилното му възпитание. Двете често се срещат, тъй като децата им са на
еднаква възраст и обичат да играят заедно.
Свидетелят Д.- майка на ищеца, има по- преки впечатления от обстановката в дома на
дъщеря си, грижите, които полага за внучето й и за дома. Тя сподели, че дъщеря й е
перфекционист и много държи на чистота вкъщи, на здравословното хранене, на обучението
на детето. Тя разговаря много търпеливо с детето, рисуват заедно, учи го да пише някои
буквички.
Видно от представената служебна бележка, към настоящия момент детето ползва
социална услуга с цел обследване на потребностите му /в случая от логопед и психолог/,
4
стъпки за което са предприети в хода на делото. Служебната бележка е представена от
ищеца, поради което съдът приема, че тя е изпълнила указанията на социалните работници,
които първоначално са били сезирани със сигнал по телефона от ответника. По този сигнал е
извършено първото проучване от Отдел Закрила на детето при ДСП- Русе, но
производството е приключило с мнение за прекратяване.
Съдът не приема твърденията на ответника, че заради професионалните си
ангажименти ищецът би била възпрепятствана да полага грижи за детето. На първо място то
посещава детска градина и ангажиментите са основно рано сутрин и след 17.00 часа. Дори и
да се наложи да остане вкъщи, майката също е вкъщи поради естеството на работата си
онлайн и би била на разположение на детето по всяко време. Не така стоят нещата при
бащата. На първо място липсват доказателства той да е ангажиран с постоянна трудова
дейност, а епизодично работи в строителството. Това при всички случаи налага отсъствие от
дома и при необходимост не би могъл да прекъсне работа, за да се грижи за детето.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля д.с., тъй като нейните наблюдения за
родителския капацитет на страните се заключават до три срещи, докато са живели в г.. Още
повече, че тя самата винаги е била домакиня и не проумява защо един мъж би бил натоварен
с отговорност по обгрижване на дете. Поради това съдът не може да възприеме нейните
критерии за семейни отношения и нейните очаквания като относими към начина на живот
на други хора, чиито стереотипи са различни.
Същото може да се каже и за свидетеля м* Т., която имаше затруднения в изказа на
книжовен български език и вероятно поради това даваше противоречиви, дори и на
изявленията на ответника показания- от една страна детето било отгледано от бащата, а от
друга ищецът идвала в жилището, когато него го е нямало. Тя няма преки наблюдения от
живота на страните в г., а той основно е бил там до март 2022 год., когато ответникът се е
върнал и се установил в гр. Русе. Твърди, че познавала ищеца много добре, защото живеела
с ответника, но по делото няма данни страните някога да са живели в --- в кв. ч..., напротив-
в жилището са живели родителите на ответника.
По отношение на настоящият партньор на майката- в.е... беше изготвен нарочен
социален доклад. Социалните работници са наблюдавали общуването на детето с е* и са
установили добър контакт и топли взаимоотношения. Изложеното от тях относно фактите,
които лично са възприели, обстановката в жилището му и отношението на детето към „б.в.“,
както то го нарича, не будят притеснение, че то би било поставено в риск. Липсват
доказателства ищецът да живее заедно с е*, въпреки че определят отношенията си като
сериозни. Не може да се предвиди и дали тази връзка въобще ще просъществува, а и това не
е предмет на спора. Първият сблъсък на страните с ДСП- Русе, Отдел Закрила на детето е по
повод подаден от ответника сигнал на 29.03.2022 год. относно условията, при които се
отглежда детето По негови твърдения той е бил притеснен точно от контактите на сина му с
е* и данните, които е имал за миналите му отношения със сестрата на Д..
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:
5
I. Относно упражняването на родителките права.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск правно основание чл. 127,
ал. 2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието
на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е
практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или
не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните
са родители на детето и са във фактическа раздяла от началото на 2022 година. До завеждане
на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще
упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим,
а не за изменение на вече определен такъв.
Съдът следва да уреди и личните отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за
детето само с оглед на неговите интереси, като взема предвид досегашните грижи и
отношения на родителите към детето, желанията на родителите, техния морал, условията на
живот при всекиго от тях, възрастта на детето и личната му привързаност към единия или
другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности.
Въз основа на гореизложените съображения съдът счита, че искането на ответника Т.
Г. за предоставяне на родителските права по отношение на малолетния т. на него е
неоснователно. Понастоящем той не е активно ангажиран с трудова дейност, в близките
месеци ще разчита евентуално на обезщетение за безработица. От друга страна майката е
трудово ангажирана с много добри доходи, окуражава детето да развива образователни
умения, да се храни здравословно, да общува с деца на неговата възраст и да развива
социалните си умения. Детето е на твърде ниска възраст и въпреки, че бащата в годините
също е бил ангажиран с отглеждането му, съдът намира, че в негов най- добър интерес би
било родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде
предоставен по- разширен режим на родителски отношения, макар и не същия като
определения с привременните мерки. Това е така поради липсата на съгласие между
родителите и нуждата от установени дом, навици, режим за детето, което би се чувствало
по- сигурно в една стабилна среда. Редуването на отглеждането, както бе определено с
привременните мерки не е добро решение в дългосрочен план, а би допринесло до
объркването на детето, тъй като двамата родители имат съвсем различен стереотип и начин
на живот.
Съдът не счита, че трябва да определя с решението си адреса, на който детето ще
пребивава с майката на първо място защото такава конкретика законът не предвижда, а и
защото понастоящем майката обитава апартамент под наем и обвързване на живеенето на
този адрес не би имало никаква правна стойност при прекратяването му. Опасенията на
бащата, че при промяна на адреса би бил поставен в невъзможност да упражнява режима си
6
на родителски отношения, са неоснователни, тъй като задължението за осигуряване на
детето в определения ден и час е на майката и неспазването му би било санкционирано, ако
бъде сезиран компетентен орган.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето,
съответстващ на обстоятелството, че до момента на раздялата той активно е участвал в
отглеждането му и това положение продължава понастоящем. Майката сама неколкократно
заявява, че не иска по никакъв начин да ограничава контактите на детето с бащата, дори ги
насърчава. В хода на делото никой от родителите не сподели съществени проблеми в
отношенията, които да са свързани с грижите за детето. И двамата признават родителския
капацитет на другия. Изцяло и в най- добър интерес на детето е то да има възможност да
поддържа близки контакти с бащата, защото е момче и защото влошените отношения и
раздялата на родителите не бива да са причина то да бъде лишавано от емоционален контакт
с единия от родителите. Съдът намира, че на бащата следва да се даде право да вижда и
взема детето при себе си, както следва: считано от влизане в сила на решението- през
седмица от петък след приключване на занятия в детската градина, респективно училище до
18.00 часа в неделя с преспиване, първата половина от всички ученически ваканции
/предвидени от МОН/, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; всяка четна година- от 22.12. до 28.12., всяка нечетна година- от
29.12. до 03.01.; всяка година на рождения ден на детето по 4 часа след предварителна
уговорка с майката и в зависимост от ангажиментите на детето в детска градина или
училище. Бащата ще взема и ще връща детето в дома на майката, а в случаите, когато детето
ще бъде при него след приключване на учебните занятия, той ще има право да го вземе от
съответното учебно заведение.
ІІ. Издръжката на детето.
Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер
на месечната издръжка, който понастоящем е 177.50 лева, предстоящото увеличаване на
размера на минималната работна заплата, считано от 01.01.2023 год., официално обявената
от НСИ годишна инфлация към август 2022 год. от 17,7 %, нуждите на малолетното дете от
храна, облекло и други потребности, както и като взе предвид възможностите на дължащия
я родител, факта, че той не работи понастоящем и размера на заявената претенция от ищеца,
определи същата в размер на 300.00 лева месечно, платима от ответника. При определяне
размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се
осигурят условия на живот на детето, които е имало преди раздялата на родителите и счита,
че този размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител. Без да прави опит
да фиксира точната сума, необходима за месечната издръжка на дете на 5- годишна възраст
и да се опитва да разпредели тежестта в поемането й между двамата родители, което е
въпрос на статистически данни и индивидуални потребности, съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от
ищеца, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
ІІІ. По разноските за делото.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва
7
от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора, поради което и искането за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по гр. дело
№3423/2015 на ВКС, I г.о, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът дължи държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време, която
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК в размер на 432.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния
т. Т.ов Г., роден на 01.10.2017 год. в о. на м., ф----- г., ЕГН ********** на майката Д. Г. Д.,
ЕГН ********** като определя местоживеенето му да е при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Т. П. Г., ЕГН ********** с детето
т. Т.ов Г., ЕГН **********, както следва: считано от влизане в сила на решението- през
седмица от петък след приключване на занятия в детската градина, респективно училище до
18.00 часа в неделя с преспиване, първата половина от всички ученически ваканции
/предвидени от МОН/, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; всяка четна година- от 22.12. до 28.12., всяка нечетна година- от
29.12. до 03.01.; всяка година на рождения ден на детето по 4 часа след предварителна
уговорка с майката и в зависимост от ангажиментите на детето в детска градина или
училище. Бащата ще взема и ще връща детето в дома на майката, а в случаите, когато детето
ще бъде при него след приключване на учебните занятия, той ще има право да го вземе от
съответното учебно заведение.
ОСЪЖДА Т. П. Г., ЕГН ********** да заплаща на т. Т.ов Г., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Д. Г. Д., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
размер на 300.00 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения 350.00 лева месечно.
8
ОСЪЖДА Т. П. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
държавна такса в размер на 432.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9