№ 157
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501197 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260554 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 3601/2019 г. по описа
на Районен съд-Пловдив, II гр. състав, Национална здравноосигурителна каса,
БУЛСТАТ *********, е осъдена да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-
р К.Д., сумата от 475 лева, представляваща цената на Клинична пътека № 194
„Консервативно лечение при съдова недостатъчност“ от Приложение № 16
към НРД за МД 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от постъпване на исковата молба в съда- 05.03.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от общо 380 лева , представляваща направени по
делото разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника НЗОК, в която са развити съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният
1
съд е приел, че вземането на ищеца не е погасено по давност, тълкувайки
превратно разпоредбата на чл.35 от сключения между страните договор,
изолирано от разпоредбата на чл.20 от същия. Твърди,че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че към датата на
дехоспитализиране на пациента здравноисигурителните му права са били
възстановени. Поддържа,че макар преводът на сумата да е бил извършен от
пациента на 20.01.2016г.,сметката на НАП е била заверена на следващия ден,
поради което към датата на дехоспитализацията същият е бил с
невъзстановени здравноосигурителни права, а разпоредбата на чл. 178,ал.6 от
ДОПК е неприложима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Третото лице- помагач СЛ. ИВ. АСП., с ЕГН: **********, не взема
становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235,ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.259,ал.1
ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният
съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения за основателност
2
на предявения иск.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата,
въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
59 ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, против Национална
здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ *********.
В исковата молба са изложени съображения, че между страните е
сключен договор № 161331 от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки в съответствие с чл. 59 ЗЗО и НРД за 2015 г.
През периода 15.01.2016г.-20.01.2016г. на пациентката С.А. е оказана от
ищеца болнична медицинска помощ по клинична пътека № 194
„Консервативно лечение при съдова недостатъчност” от Приложение № 16
към НРД за МД 2015 г. по ИЗ № 3275/2016 г., която е включена в обхвата на
медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, които се
заплащат от НЗОК. Към момента на приемането в болничното заведение
пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, но в деня на
дехоспитализацията – 20.01.2016г. е заплатил дължимите вноски и на
основание чл. 109, ал. 3 ЗЗО възстановил здравноосигурителните си права.
Ищецът поддържа, че НЗОК е отказала да реимбурсира стойността на
клиничната пътека за оказаното на пациента лечение, като отказът е основан
на твърдения, че към датата на изписване е бил с прекъснати
здравноосигурителни права. Така мотивиран е отправил искане до съда за
осъждане на ответника да му заплати цената на извършената медицинска
дейност по КП № 194 за ИЗ № 3275/2016 г., в размер на 475 лева.Претендира
също законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като
неоснователен. Поддържа, че не са налице основанията за заплащане на
ищеца на стойността на оказаната на пациента болнична медицинска помощ ,
тъй като към датата на дехоспитализацията е бил с прекъснати
здравноосигурителни права. От ответника е направеното и правопогасяващо
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
3
Третото лице- помагач на страната на ищеца - СЛ. ИВ. АСП. с ЕГН:
**********, не взема становище по делото.
Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно
установената въз основа на приетите писмени доказателства
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която в периода
15.01.2016г. - 20.01.2016г. СЛ. ИВ. АСП., с ЕГН: **********, е
хоспитализирана и лекувана при ищеца по клинична пътека № 194
„Консервативно лечение при съдова недостатъчност” от Приложение № 16
към НРД за МД 2015 г. по ИЗ № 3275/2016 г., която е включена в обхвата на
медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, които се
заплащат от НЗОК и за която ищецът е имал сключен договор.Към момента
на приемането в болничното заведение пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, но в деня на дехоспитализацията - 20.01.2016г. е
заплатил дължимите здравноосигурителни вноски чрез „Изипей“ , но НЗОК е
отказала да реимбурсира стойността на клиничната пътека за оказаното на
пациента лечение , като отказът е основан на твърдения, че към датата на
изписване е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Спорният по делото въпрос е дали към момента на изписване от
болничното заведение пациентът е възстановил здравноосигурителни си
права, съответно дали ответната страна дължи заплащане на оказаната му
медицинска помощ.
Формите на безкасово плащане и произтичащите от тях правни
последици са регламентирани в чл.178,ал.5,ал.6 и ал.7 ДОПК. Според тези
норми безкасовото плащане се извършва чрез терминално устройство ПОС с
платежна карта или чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за
плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или
от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.
Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.6 ДОПК , когато плащането е наредено най-късно в последния ден,
в който изтича срокът за плащане на публично задължение и дължимата сума
е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. От
анализа на разпоредбата е видно, че за да счита плащането направено в срок,
следва кумулативно да са изпълнени и двете предпоставки.
4
В процесния случай посочените предпоставки са налице, като в деня на
дехоспитализацията пациентът е заплатил дължимите здравноосигурителни
вноски, като сумата е постъпила по съответната сметка на НЗОК на
следващия работен ден. Възражението на ответната НЗОК , че разпоредбата
на посочената правна норма не намира приложение е неоснователно, тъй като
правоотношението между пациента и НЗОК е предмет на регулиране и
регламентиране, не на обективното гражданско (частно) право, а на
публичноправното законодателство, като заплащането на
здравноосигурителните вноски представлява изпълнение на публични
задължение, а не на гражданскоправно (частноправно) парично задължение,
произтичащо от правоотношение между равнопоставени правни субекти.
Изложеното налага извод , че към датата на дехоспитализацията
здравноосигурителните права на пациента са били възстановени с оглед
заплащане на дължимите се към бюджета здравноосигурителни вноски ,
съгласно разпоредбата на чл.109,ал.3 от ЗЗО, поради което НЗОК
неоснователно отказава да реимбурсира стойността на клиничната пътека за
оказаното на пациента лечение.
Неоснователно е и направеното от ответника правопогасяващо
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
По въпроса какъв е приложимият давностен срок по отношение на
вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между
НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗЗ,
вкл. за надлимитни дейности по реда на чл. 290 ГПК е формирана практика на
ВКС, която следва да бъде съобразена. В решение № 152 от 2. 02. 2021 г. по т.
д. № 385/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че вземането на лечебно заведение
за извършената болнична дейност не притежава правната характеристика на
периодично плащане, тъй като няма повтарящ се характер, поради което се
погасява с изтичане на общата 5 - годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 35 от договора, плащанията на изпълнителя се извършват
до 30-то число на месеца, следващ отчетния.Следователно общата 5 -
годишна погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от
28.02.2016г. и не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда -
5
на 05.03.2019г., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която обаче не претендира такива, поради което не следва да й се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271,ал.1, пр. I , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260554 от 23.02.2021 г. по гр. д. №
3601/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, II гр. състав.
Решението е постановено при участието на СЛ. ИВ. АСП., с ЕГН:
**********, в качеството й на трето лице- помагач на страната на ищеца
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6