Решение по дело №1971/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1059
Дата: 13 декември 2024 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20232100101971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1059
гр. Бургас, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100101971 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Д. Д.,
ЕГН********** от *****, чрез адв. Н. Димитров с адрес на призоваване гр.
София, площад Позитано№2, сграда Перформ Бизнес Център, ет.3 срещу ЗК
Лев инс АД, ЕИК121130788, със седалище гр. София, бул. Симеоновско
шосе№67А, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 15.09.2023г., на главен път I – 9, 206, 7 км.,
при управлението на МПС марка Пежо, модел 208, рег.№********* от Т. Р.
Ж., при което ищецът е ударен като пешеходец, както и сумата от 2903,93лева-
имуществени вреди , представляващи направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 24.10.2023г до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2023г. ищецът е блъснат като
пресичащ пешеходец на главен път I – 9, 206, 7 км. от МПС марка Пежо, модел
208, рег.№*********, управлявано от Т. Р. Ж. с несъобразена скорост, като
водачът е избягал от местопроизшествието и не е оказал първа медицинска
помощ на пострадалия. Излага се, че вследствие на ПТП ищецът претърпял
1
следните телесни увреждания: фрактура луксацио артикулацио телокруталис
синистри и фрактура луксацио артикулацио хумеро-скапуларис синистри,
фрактура на лява подбедрица и фрактура на рамена кост. Поддържа се, че е
транспортиран от ФСМЦ гр. Несебър до УМБАЛ Бургас АД, Клиника по
ортопедия и травматология, на 15.09.2023г. му е направена операция –открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула , ORIF на
фрактура с анатомична плака за фибула с 4 диафазни отвора-фибуларно и
канюлиран винт и К-игла медиално, поставена е гипсова лонгета до коляното
на левия крак, имобилизирана е лява ръка с ортеза на Дезо. В периода
22.09.2023г.-29.09.2023г. е лекуван в Клиника по ортопедия и травматология
към УМБАЛ Бургас и продължил лечението си за ранна рехабилитация след
оперативни интервенции с голям обем сложност, назначени са му активни
упражнения, обучения за походка, ходене с помощни средства и
медикаментозно лечение с фраксипарин, уназин, натриев хлорид, алмирал и
аналгин. Посочва, че след приключване на болничното лечение е прикован на
легло за дълъг период от време в домашни условия поради едновременно
счупване на крака и ръката. Последвало е трудно и бавно самостоятелно
предвижване с патерица, влошено е психичното и психологичното му
състояние, наложил се е прием на обезболяващи медикаменти. С исковата
молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който не се оспорва валидно възникналото застрахователно
правоотношение. Предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани. Възразява, че не е доказано виновно противоправно поведение
на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника и уврежданията на
ищеца не са вследствие на неговите действия. Посочва, че вредите са
настъпили при независимо съпричиняване с участието на неустановен водач.
При условията на евентуалност прави възражения за съпричиняване, като
посочва, че пострадалият навлязъл внезапно на пътното платно, не изпълнил
задължението си да се движи по тротоара или банкета , респективно при липса
на тротоар да се движи по платното на движение противоположно на посоката
за движение на ППС, по възможност най-близо да лявата му граница,
пресичал по диагонал платното за движение и удължил без причина
неправомерното си пресичане. Второто възражение за съпричиняване почива
на твърдения за непровеждане от ищеца на извънболнично лечение и на
2
рехабилитация. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като
завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорва исковете за имуществени вреди поради непредставяне на
доказателства за реално извършени от ищеца разходи за лечение. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
По делото като трето лице на страната на ответника е конституирано
ТД Инимекс ООД, ЕИК123668807, със седалище гр. Стара Загора, бул. Кольо
Ганчев №68, ет.2.
Постъпило е писмено становище от третото лице-помагач, в което
оспорва исковете като неоснователни предвид липса на виновно поведение на
водача Ж.. Твърди се, че управляваното от него МПС се е движило със
съобразена скорост с пътната обстановка и с максимално допустимата за този
пътен участък скорост, която е до 80 км./час. Посочва се, че видно от
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, инцидентът е
станал в лявата страна на пътното платно, в близост до разделителната линия,
като действията на ищеца, който се е намирал на това място на пътното платно
представляват закононарушение и са единствената причина за настъпване на
ПТП. Излага, че ищецът не се е съобразил с правилата на ЗДвП при
пресичането да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, да
не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, да се спира на пътното
платно, забраната за внезапно навлизане на пътното платно и да се пресича
платното за движение при ограничена видимост, както и с вмененото му
задължение да се движи по тротоара или банкета на пътното платно. Според
третото лице-помагач с тези си действия ищецът застрашил себе си и другите
участници в движението , създал предпоставки и виновно причинил ПТП. При
условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване,
почиващо на същите твърдения, както и възражение за съпричиняване,
основаващо се на удължаване на възстановителния и оздравителния процес от
страна на ищеца. Оспорва се съставения протокол за ПТП като неотговарящ
на законовите изисквания за съставянето му. Счита претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишен и
неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са
3
допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен на 18.09.2023г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас, на
15.09.2023г. при пресичане от ищеца Н. Д. Д. по диагонал на главен път I – 9,
206, 7 км., е блъснат от управляваното от Т. Р. Ж. МПС марка Пежо, модел
208, рег.№*********, като водачът е избягал от местопроизшествието.
По делото е разпитан свидетелят М. М., съставил протокола за ПТП,
който си спомня, че при пристигане на място е установил лице от мъжки пол,
което лежало вляво извън пътното платно, на банкета, в посока от гр. Варна
към гр. Бургас. Лицето било контактно и заявило, че го е блъснал лек
автомобил, след което напуснало мястото на произшествието. От показанията
му се установява, че при посещението му не се е виждало мястото на
настъпване на удара и е нямало как да се определи поради липсата на следи.
Свидетелят потвърждава изложения механизъм на ПТП, описан в протокола,
като е съставил схемата към протокола за ПТП изцяло по данни на
пострадалия Н. Д..
Свидетелят Т. Ж. обяснява, че на околовръстния път между Влас и
Несебър, на разклона за село Тънково, в 5 часа сутринта ищецът изскочил
внезапно на пътя. Посочва, че е управлявал МПС марка Пежо, модел 208, рег.
№*********, със скорост около 70-80 км./час. Пешеходецът навлязъл на
пътното платно, без да погледне, тръгнал да пресича по диагонал с гръб към
автомобила с бърз ход. Когато видял колата се изплашил, направил маневри
наляво и надясно, след което се хвърлил върху нея. Мястото на
произшествието не е било осветено, преди него на разстояние около 200-
300метра е имало светофар.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Видно от изслушаното по делото заключение на вещото лице Ю. П. по
назначената съдебна авто-техническа експертиза отстоянието на лек
автомобил марка Пежо, модел 208, рег.№********* преди навлизане на
пешеходеца внезапно на пътното платно, в случай, че е пресичал под прав
4
ъгъл, е било в границите на 35,01-51,5 метра. При пресичане по диагонал под
ъгъл 45 градуса от страна на пострадалия отстоянието между него и
автомобила е било в границите на 22 – 32,5 метра. Вещото лице е определило
скоростта, с която се е движил лек автомобил марка Пежо, модел 208, рег.
№********* преди настъпването на МПС около 70 км./час, като опасната му
зона за спиране е била 54,8 м. и е била измината за времето от 4,34 секунди.
Според вещото лице при режим на къси светлини реалната видимост за този
модел автомобил е 70м. При изслушване на заключението в с.з. на 22.11.2024г.
вещото лице П. пояснява, че поради внезапното навлизане на пешеходеца,
който не е носил светли дрехи, в лентата за движение водачът не е имал
техническа възможност да избегне удара, дистанцията е значително по-малка
от опасната му зона. Същевременно пострадалият е имал възможност да
предотврати процесното ПТП, ако навлезе на пътното платно на светофара,
който се е намирал на кръстовището и да премине през пешеходната зона. По
принцип пешеходецът е имал по-добра видимост към водача защото
светлините светят срещу него и трябва да ги види от по-голяма дистанция,
повече от 70 метра.
БОС цени заключението на вещото лице Ю. П. като обстойно
обосновано и даващо изчерпателен отговор на поставените задачи. От същото
съдът приема за установено по делото, че не е налице виновно, неправомерно
поведение на водача Т. Ж., тъй като същия се е движил с разрешена за
съответния пътен участник скорост от 70 км./час. Съобразно скоростта на
движение на автомобила, предопределяща опасна зона за спиране, при всички
варианти на движение на пострадалия, той е навлязъл в опасната зона за
спиране на автомобила, което е довело до технически непредотвратим удар
поради липса на време за реакция и практически неизпълнимо спиране.
Поведението на пострадалия преди настъпване на удара, изразяващо се в
предприето внезапно пресичане по диагонал с гръб към автомобила, на
разстояние между 22 – 32,5 метра няма характеристиката на предвидимо
препятствие. От ищеца, чиято е доказателствената тежест, не се установява с
оглед конкретната пътна обстановка водачът да е извършил нарушение на
разпоредбата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и да е имал техническа възможност
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре.
С оглед липсата на установено по делото виновно и противоправно
поведение на водача Т. Ж. предявените искове с правно основание чл.432 от
5
КЗ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 1040лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н. Д. Д., ЕГН********** от *****,
чрез адв. Н. Димитров с адрес на призоваване гр. София, площад
Позитано№2, сграда Перформ Бизнес Център, ет.3 за осъждане на ЗК Лев инс
АД, ЕИК121130788, със седалище гр. София, бул. Симеоновско шосе№67А, с
която да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на
15.09.2023г., на главен път I – 9, 206, 7 км., при управлението на МПС марка
Пежо, модел 208, рег.№********* от Т. Р. Ж., при което ищецът е ударен като
пешеходец, както и сумата от 2903,93лева-имуществени вреди ,
представляващи направени разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 24.10.2023г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН********** от *****, да заплати на ЗК Лев инс
АД, ЕИК121130788, със седалище гр. София, бул. Симеоновско шосе№67А,
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1040лева.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на страната
на ответника Инимекс ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6