РЕШЕНИЕ
гр.София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Димитринка Костадинова
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ...................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 821 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 263577 от 03.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 39 266/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав е признато
за установено
по предявен от Б. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „АЛК“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно
основание чл.7, пaр.1, б.„а“ от Регламент /ЕО/261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., че ответникът „АЛК“ АД
дължи на ищеца Б. Х. Д. сумата от 250 евро, представ-ляваща
обезщетение за забавено изпълнение на договор за въздушен превоз, изпълнен с чартъ-рен полет № VBВ4002, предвиден за изпълнение по
разписание на 07.05.2017 г. с дестинация: Ираклион до София, ведно със
законната лихва от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането.
Със същия съдебен акт „АЛК“ АД е
осъден да заплати на Б. Х. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 25,00 лева за
държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски по
ч.гр.д.№ 8497/2019 г. в размер на 24,20 лева за държавна такса и 290,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
С решението е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.02.2019 г. по ч.гр.д.№
8497/2019 г. по описа на СРС, 27 състав – в частта, в която „АЛК“ АД, ЕИК ******
е разпоредено да плати на Б. Х. Д., ЕГН **********
сумата 8,75 евро – обезщетение за разноски за храна и напитки по договор за
въздушен превоз, изпълнен забавено с чартърен полет № VBВ4002, предвиден за
изпълнение по разписание на 07.05.2017 г. с дестинация: Ираклион до София.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано
от ответника „АЛК“ АД, гр.София в частта, в която е уважен предявеният срещу
него иск. В жалбата се поддържа, че решението в тази му част е незаконосъобразно,
необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалноправните правила. Твърди се и че първоинстанционният
съд не е обсъдил заявените с отговора на исковата молба възражения и
доказателствени искания; че от исковата молба и постановеното решение не става
ясно какво обезщетение се претендира и присъжда – за закъснение при излитане
или при кацане на самолет, като се навеждат доводи и че не са представени и
доказателства, че ищецът е закупил и притежава самолетен билет, както и че е
включен в списъка на пътниците, които са допуснати до борда на самолета. Релевират се твърдения и че не е доказано валидно
облигационно правоотношение между ищеца и „АЛК“ АД, нито че ищецът е имал
резервиран билет по полет VBB4002, както се твърди; че не е доказано
и закъснение на полета повече от три часа при неговото кацане, както и че е
представен документ на чужд език, на който съдът се е позовал в нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да отхвърли изцяло заявената срещу
него претенция.
Ответникът по жалбата – Б. Х. Д. в срока по
чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба,
с който същата се оспорва. Инвокира съображения, че неоснователност
на наведените в жалбата оплаквания и невярност на релевираните
фактически твърдения, като поддържа и че по делото са
доказани всички предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл.7 от
Регламент № 261/004 г. – валидно облигационно правоотношение между пътника и
въздушния превозвач; договор за туристическа пътуване и бордна карта, както и доказано
с официален документ закъснение на полета с повече от три часа. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е
валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус
не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва
да се обсъдят релевираните доводи относно неговата
правилност.
Със заявление вх.№ 3010994/11.02.2019
г. Б.
Х. Д., ЕГН ********** е заявил пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „АЛК“
АД, ЕИК ****** за
сумата 250,00 евро – главница, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б
“а” Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за голямо закъснение на полет № VBB4002 на 07.05.2017 г. по
направление: от
Ираклион до София, предвиден за изпълнение на 07.05.2017 г., изпълнен със
закъснение от над 3 часа и 8,75 евро – разходи за храна и напитки. На 15.02.2019
г. на Б.
Х. Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 8 497/2019 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав срещу посоченото лице за
предявената обща сума, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019 г. до изплащане
на вземането, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство
разноски на стойност 325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00
лева – възнаграждение за адвокат.
На 21.03.2019 г. е депозирано възражение от длъжника „АЛК“ АД, в което същият
е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 09.07.2019
г., ищецът Б.
Х. Д. е предявил пред СРС иск за
установяване съществуването на вземането му за обезщетение в размер на 250,00
евро по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл.7, § 1, б “а” Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№295/91 /в сила от 17.02.2005 г./, заявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспореното от длъжника „АЛК“ АД главно вземане, за което
по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Оспорването на вземанията от
страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието
на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск
по чл. 422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
Съгласно данните от приетия договор
за организирано туристическо пътуване № НЕR70504А3
от 07.03.2017 г., сключен между К.Д.и туристическа агенция „С.“ ЕООД, същият има
за предмет осъществяването на организирано пътуване в периода от 04.05.2017 г.
– 07.05.2017 г. от София до остров Крит
на титуляра и придружителите й Б.Д., М.Д.и В.Д..
Установява се и че в цената на
туристическия пакет са включени и четири двупосочни самолетни билета за полети
по направление: София - Ираклион и Ираклион - София с включени летищни такси,
съответно за дати: 04.05.2017 г. и 07.05.2017 г., като от представените
фискални бонове е доказано и нейното заплащане.
Във връзка с предмета на спора с
исковата молба е представено заверено копие от бордна карта – с приет превод
във въззивното производство /неоспорени в процеса/,
издадена за пътник Б.Д. за полет № VBB4002 на 07.05.2017 г. с час на
излитане: 20,00 ч. по направление: от Ираклион /HER/ - София /SOF/, място 16А, икономична класа,
пореден номер 0004.
От приетото удостоверение на
Международно летище на Ираклион „Никос Казандзакис“ от 08.05.2017 г. /неоспорено в процеса/ се констатира,
че полет VBB4002,
който е трябвало да излети на 07 май в 20,00 ч. местно време, е излетял на 08
май в 03,30 ч. местно време поради технически проблем на самолета.
С писмо от 09.01.2019 г.,
изпратено по е-поща, ищецът Б.Д. е заявил искане до Авиокомпания
„АЛК“ АД за изплащане на обезщетение по Регламент /ЕО/261/2004 в размер на
250,00 евро във връзка с процесния полет.
Ангажирано е и писмо на изпълнителния
директор на Авиокомпания „АЛК“ АД от 04.07.2017 г., в което същият е посочил,
че задълженията им на опериращ въздушен превозвач за посоченото закъснение при
осъществяване на полет VBB4002 с дата 07.05.2017 г. от Ираклион за
София следва
да бъдат отменени поради факта, че даденото събитие довело до въпросното
закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъда
избегнати.
По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието на полета от Ираклион до
София по метода на дъгата на големия кръг е под 1 500 км.
По искане на ответника в производството пред СРС е допуснато
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Мимоза Влъчкова. Същата депозира заключение, че в счетоводството
на „АЛК“ АД не съществува счетоводно отразяване на постъпили плащания от Б. Х. Д.
за закупен билет за въздушен превоз VBB4002, планиран за извършване по
разписание на 07.05.2017 г. в 20,00 ч.; че в дневника за продажбите на
дружеството няма отразени суми от лицето от Б. Х. Д. за календарната 2017 г.; че
в одитирания баланс на ответното дружество за 2017 г.
няма депозитни средства или други разчетни взаимоотношения с ищеца по делото;
че ищецът не води счетоводство и не е осчетоводявал вземания от ответника.
При така приетото от фактическа
страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована
основателността на иска на ищцата Б. Х. Д. с правно основание чл.7, § 1, б “а”
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. и за отмяна на регламент /ЕИО/ № 295/91 г. /в сила от 17.02.2005 г./,
заявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК и неговият размер от 250,00 евро, изведени
при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. В допълнение към същите във връзка с наведените в жалбата доводи съдът
намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:
По отправено преюдициално
запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004
СЕО се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и
С-403/07 г., с което е дал тълкуване, задължително за настоящия съд на
основание чл.633 ГПК относно приложението на Регламент /ЕО/261/2004, с което е
прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/261/2004 трябва да се тълкуват в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те
могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от посочения
регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа.
За основателността на предявения иск с
правно основание чл.7, § 1, б.“а“ от визирания регламент, в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация; че в качеството на
пътник ищецът заминава от летище, съотв. до летище в
държава-членка по смисъла на чл.3 от Регламента; че ответникът е въздушен
превозвач от Общността по смисъла на чл.2 от Регламента; превозът е изпълнен със
закъснение от три или повече часа и размера на дължимото обезщетение с оглед разстоянието
между отправната и крайна точка на
полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл.7, т.4/, които предпоставки в
случая са изцяло доказани. От събрания по делото доказателствен
материал, кредитиран от съд, безспорно се констатира, че ищецът е имал закупен
билет за полет VBB4002 от летище „Никос Казандзакис“ – Ираклион, Гърция до летище София, България,
изпълняван от жалбоподателя-ответник като превозвач от Общността, въз основа на
което между същите е възникнало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз между летища на територията на две държави – членки на ЕС относно
полет VBB4002 по посочения маршрут; че ищецът се е представил
на гише за регистрация преди определения час на излитане, че полетът е закъснял
с повече от три часа – планиран е за излитане в 20,00 ч. на 07.05.2017 г., а е
излетял в 03,30 ч. на 08.05.2017 г., съотв. кацнал е
в гр.София на 08.05.2017 г., вместо на 07.05.2017 г. с идентично закъснение,
както и че разстоянието между началния и крайния
пункт на полета, определено съгласно чл.7,
т.4 от Регламента, е
по-малко от 1 500,00 км., което в своята съвкупност обосновава възникването в патримониума на ищцата Б. Х. Д. на право на обезщетение на
разглежданото основание в
размер на 250,00 евро.
От
друга страна,
ответникът по иска не е установил, че закъснението на полета се дължи на
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки – чл.5, т.3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., нито
че е погасил задължението си.
Неоснователно е възражението на въззивника за липса на облигационно право-отношение между
страните и доказателства за закупуване на билет. Закупуването на билет може да
бъде извършено както от самия въздушен превозвач, така и чрез негов упълномощен
представител или туроператор, каквато е конкретната хипотеза предвид данните от
ангажирания договор от 07.03.2017 г. и приложените доказателства за плащане на
туристическия пакет, включващ и билетите за въздушния превоз. Наличието на облигационно
правоотношение между страните, на потвърдена резервация и представянето на гише
за регистрация се установява и от приетата бордна карта за процесния
полет, която съответства на определенията за валиден документ, даващ правото на
въздушен превоз по чл.2, б.„е“ и б.„ж“ от Регламент /ЕО/ 261/2004.
Неоснователно е възражението
на въззивника за нередовност на исковата молба, тъй
като искът е индивидуализиран с изложение на обстоятелства и петитум. Съставът на СРС се е произнесъл по заявените от
дружеството доказателствени искания и направените в отговора на исковата молба
възражения, а приложените пред СРС от ищцовата страна
документи на чужд език са представени в заверен превод на български език, който
не е оспорен.
Възражението, че не е доказано обстоятелството, че полетът е закъснял с
повече от три часа е направено за първи път с въззивната
жалба и е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК. Само за пълното следва да се отбележи, че от ангажираните по делото документи
от Международно летище на Ираклион „Никос Казандзакис“ е установена по безспорен начин забавата
повече от три часа както при излитане, така и при кацане на самолета в крайния
пункт на процесния полет.
Поради съвпадение на
изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинс-танционния
съд относно изхода от разглеждането на спора, обжалваното решение като правил-но
следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на делото на въззивника не се дължат разноски за настоящото производство
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263577 от 03.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 39 266/ 2019 г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав, с което
е признато за установено
по предявен от Б. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „АЛК“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно
основание чл.7, пaр.1, б.„а“ от Регламент /ЕО/261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02. 2004 г., че ответникът „АЛК“ АД
дължи на ищеца Б. Х. Д. сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на договор за въздушен превоз, изпълнен с чартърен полет № VBВ4002,
предвиден за изпълнение по разписание на 07.05.2017 г. с дестинация: Ираклион
до София, ведно със законната лихва от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„АЛК“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Б. Х. Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300,00 лева /триста лева/ – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.