Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 178/ 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 1380/28.01.2022г.
от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД – Варна,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Христо Смирненски“
№ 1, представлявано от Изпълнителния директор
проф. д-р С.П.А. – А., д.м.н. срещу Решение № 918/19.11.2021г., постановено
по н.а.х.д. № 20213110202939/2021г. на Районен съд-Варна, тридесет и седми
състав.
С жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на решението, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че решаващият състав на съда е
игнорирал изцяло и не е разгледал по същество поставения за решаване спор, като
не е разгледал и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е
разгледал и не е обсъдил всички наведени в жалбата и в хода на производството
оплаквания и твърдения. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител Е
Т , с депозиран писмен отговор с.д. №3895/10.03.2022г. оспорва жалбата. Счита въззивното
решение за правилно с искане за оставянето му в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждание.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата
по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Производството пред Районния съд е образувано по жалба
на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД – Варна,
срещу Наказателно постановление № НП-42/25.06.2021г., издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София, с което за
извършено нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1200.00 лева. С обжалваното в
настоящото производство решение, въззивния съд е изменил процесното наказателно
постановление, в частта относно размера на имуществената санкция, като е
намалил същия на 500.00 лева.
За да постанови своето решение въззивния съд е
установил от фактическа страна следното: Със Заповед № РД-13-140/15.02.2021г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на
свидетелите Р Н и д-р В Л била възложена проверка на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД –
Варна, във връзка с постъпила жалба с рег. № 96-00-100/10.02.2021г., депозирана
в ИАМН от г-жа Мая Кръстева, относно „проведено неадекватно лечение“ на съпруга
й Димитър Атанасов ДН . При осъществената проверка свидетелите констатирали, че
Д Н постъпил в болничното заведение на
05.05.2020г. в Клиника по гастроентерология към УМБАЛ „С.М.“ ЕАД с тежко
увредено общо състояние, с изразен оточно-асцитен синдром, интензивен иктер,
прогресираща хипербилирубинемия, крайно влошена синтетична чернодробна функция.
Поставена е предварителна диагноза – „Остър алкохолен хепатит – оточно –
асицитна форма с възможен преход в чернодробна цироза. Стадий С по Чайлд. MELD 28“. Извършени са били клинико-лабораторни,
вирусологични, микробиологични и цитологично изследвания, Образни изследвания:
Ехографии на коремни органи, вкл. и с доплер, Рентгенография на торакс,
Ендоскопски изследвания, Фиброгастроскопия. Осъществени са консултативни
прегледи с нефролог, невроофтамолог, хематолог и психиатър. Проведено е активно
комплексно лечение с антибиотици, вливания на глюкозно-солеви разтвори, хепатопротектори,
трансметил, диуретици, пробиотици, калиев хлорид, кортикостероиди,
противогъбична терапия. Извършени са плазмопреливания и карбохемоперфузии с
ултрафилтрация. Пациента бил изписан на 18.06.2021г. с подобрение. За времето
на престоя в болничното заведение, на пациента ДН му била издадена на 12.05.2020г. – рецета от
доц. Д-р Г за изписан „Нuman albumin“. На 27.05.2020г. от аптека „Манолова“ ЕООД с касов
бон № DT798966-0031-0007990/27.05.2020г. бил закупен лекарствения препарат – „Албумин-ВВ“,
сол 20%, 100мл., кол.2, на стойност – 230.00 лева. В декурзус от 28.05.2020г. е
било отразено: „…+Human alb. След хемосорбция …“.
По този повод било изискано писмено становище от проф.
д-р С.А.-А., д.м.н., Изпълнителен директор на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна. Такова
било депозирано на проверяващите с изх. № РД-254/29.04.2021г. и в него се
изтъквало, че – рецептата за „Нuman albumin“ от
12.05.2020г. била издадена от доц. Д-р Г , поради многократните настоятелни
искания на близките на пациента. Сочи, че издаването на рецепта по никакъв
начин не означава, че от пациента или от неговите близки е било изискано
осигуряване на лекарствения продукт, който се използва по време на болничния му
престой. Този медикамент може да се прилага и в амбулаторни условия.
Проверяващите установили, че от представената справка от болничното заведение
за „Разход сумарно по ЕГН и име на материал/медикаменти“ на пациента Д Н не е отпуснат/разходван лекарствен продукт „Нuman albumin“ от болничната аптека. Лекарствения продукт „Албумин-ВВ“
не е осигурен и предоставен на пациента от болничната аптека на лечебното
заведение за болнична помощ, а е закупен от аптека „Манолова“ ЕООД, в гр. Варна
по време на болничния престой на ДН в УМБАЛ
„С.М.“ ЕАД – Варна. Пациента ДН е
отчетен по клинична пътека № 75.1 – „Диагностика и лечение на декомпенсирани
чернодробни заболявания/цироза/ за лица над 18 годишна възраст.“ В алгоритъма
на клиничната пътека не са посочени скъпоструващите медицински консумативи/изделия
за провеждане на лечението на пациентите, които НЗОК не заплаща. С оглед
констатацията св. Николова съставил Акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството, а въз основа на него било издадено процесното наказателно
постановление.
За да измени наказателното постановление въззивният
съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и
наказателното постановление, като същите са издадени от компетентни органи, и
съдържат всички реквизити, съобразно разпоредбите на ЗАНН.
След обсъждане на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до извода, че дружеството-жалбоподател
е извършило нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, поради което
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е
приел, че административнонаказващият орган е наложил завишена санкция и поради
липсата на конкретни съображения в тази връзка е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция.
Така постановеното решение е неправилно.
Касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето,
която гласи: „Като пациент всеки има право на зачитане на гражданските,
политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права“,
в частта „икономическите права“. Зачитането
на икономическите права на пациента е свързано с комплекс от мерки, касаещи
условията и реда за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ като
цяло, които съгласно чл.81, ал.3 от ЗЗ се определят с наредба на МС – Наредба за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. Посочената за нарушена обща
разпоредба на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, както и общата санкционна разпоредба на
чл.211, ал.2 от ЗЗ води до невъзможност да се разбере какво точно е възведеното
обвинение. Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено конкретно
действие, респ. бездействие, въздигнато от закона като административно
нарушение, извършено от санкционираното лице. Непосочването
на конкретна разпоредба от Наредбата, която да е нарушена от страна на
наказаното лице, накърнява неговото право да разбере в какво точно е обвинено.
При издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, наказателното постановление трябва
да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В конкретния случай с оглед формулираното обвинение, съотнесено
със санкционната норма, не може да се прецени в какво точно е обвинено
болничното заведение. От фактическа страна не става ясно защо
административнонаказващият орган е приел, че е извършено посоченото нарушение.
Неяснотата при описание на нарушението, както и да се предполага какво е имал
предвид административнонаказващият орган при издаване на наказателното
постановление и да се налага наказание въз основа на предположения е
недопустимо. При тази фактическа установеност настоящата инстанция намира за
неправилен извода на въззивния съд за основателно ангажиране на отговорността
на дружеството на соченото в наказателното постановление основание.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД – Варна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във
вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 918/19.11.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 20213110202939/2021г. на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-42/25.06.2021г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ –
гр. София, с което за извършено нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето,
на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД – Варна,
ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1200.00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр.
София, да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“
ЕАД – Варна, ЕИК *** сумата от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: