№ 854
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Частно наказателно
дело № 20222120201572 по описа за 2022 година
Производството е по чл.111 ал.3 от НПК.
Производството е образувано по жалбата на Р. Н. Р. с ЕГН **********
от гр.Бургас, ж.к.“*********** срещу постановление на РП-Бургас от
23.03.2022г, произнесено по ДП 3388-ЗМ-90/2022г по описа на Пето РУ-
Бургас (пор.№384/2022г по описа на БРП), с което му е било отказано
връщане на сума в размер от 1100 лева.
Жалбоподателят Р. е пострадал от престъплението измама по чл.209
ал.1 НК. Твърди, че разпитите на него и съпругата му са вече проведени, в
които двамата изрично са заявили връщането на сумата. Счита отказът в
постановлението на БРП за неоснователен и незаконосъобразен. Моли съдът
да отмени атакуваното постановление на БРП и да разпореди връщане на
сумата пари по реда на чл.111 ал.3 от НПК.
По делото са налични данни, че на жалбоподателя е било връчено
копие от цитираното по-горе постановление (лист 97 на гърба) и в този
смисъл е налице отказ на прокурора по чл.111 ал.3 НПК, за да може съдът да
се произнесе в това производство.
Бургаският районен съд, след като се запозна с доказателствата по ДП
3388-ЗМ-90/2022г по описа на Пето РУ-Бургас (пор.№384/2022г по описа на
БРП), постановлението на БРП от 23.03.2022г и доводите в жалбата, след
проверка на атакуваното постановление намира, за установено следното:
Според разпоредбите на чл.110 ал.2 и чл.111 ал.1 от НПК
веществените доказателства се прилагат по делото и се пазят докато завърши
1
наказателното производство. По изключение същите могат да бъдат върнати
на правоимащите, само ако това няма да затрудни разкриването на
обективната истина по делото. Предмет на престъплението по настоящото
наказателно производство е измама по чл.209 ал.1 НК. По делото са налични
доказателства, от които по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят е
получил вещи които съгласно съдебно-техническата и оценъчна експертиза са
на стойност от 1014 лева. Жалбоподателят Р. е получил процеснате вещи
оценени на посочената по-горе сума, но е бил въведен в заблуждение, че тези
вещи са от марката „Цептер“, а не от друга марка, както се е доказало, че са
били вещите. Прокурорът е счел, че с оглед обстоятелството, че получените
вещи са на стойност близка до тази, която пострадалият е дал, следва да бъде
проведен допълнителен разпит на свидетелите Р.Р. и СС. Р.а с оглед
евентуална промяна на становището им за връщане на процесните вещи–пари
вместо да получат вещите, които са били оценени на тази стойност и
получени от тях от обвиняемия С.Б. След издаване на постановлението на
23.03.2022г по делото са били проведени сладните действия: повторен разпит
на свидетеля Р. на 01.04.2022г, в който пострадалият категорично отказва да
участва в очна ставка с Б. поради влошеното му здравословно състояние и не
е заявил изрично, че иска връщане на пари вместо на процесните вещи,
приложил е епикризи, изискан е отговор от „Цептер България“, отговор от
Патентното ведомство на България, проведен е разпит на обвиняемия Б., в
който е разказана защитна версия и е поискал да му бъдат върнати
процесните вещи–прахосмукачка, тенджери и два броя кутии съдържащи
прибори за хранене в качеството му на правоимащ.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от НПК като веществени
доказателства се събират и проверяват предметите, които са били
предназначени или са послужили за извършване на престъпление, когато са и
предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да
послужат за изясняване на обективната истина по делото. В настоящото дело
веществените доказателства са били приобщени съобразно разпоредбите на
НПК.
Съгласно чл.111 от НПК веществените доказателства се пазят до
приключване на наказателното производство. Изключение от това правило се
допуска при разрешение на съответния орган по ръководство и надзор когато
2
връщането на веществените доказателства няма да затрудни разкриването на
обективната истина и веществените доказателства са предмет на
административно нарушение. В случая е налице висящо досъдебно
производство. Следва да се приеме, че вещите са послужили за извършване
на престъпление от общ характер–чл.209 ал.1 НК. Освен това тези вещи
очевидно не се искат от пострадалия –жалбоподател, а правоимащ в случая е
обвиняемия. От друга страна последният е заявил, че иска да му бъдат
върнати обратно процесните вещи оценени на 1014 лева от експертизата по
ДП. Жалбоподателят моли да му бъдат върнати парите в размер от 1100 лева.
С оглед изясняване на предложената от обвиняемия защитна версия, съдът
счита, че следва да бъде проведена очна ставка между него и пострадалия Р..
С това следствено действие, счита, че ще бъде установено по категоричен
начин кой е правоимащият на процесните вещи. От друга страна ако
пострадалият приеме да задържи процесните вещи като техен купувач следва
да има произнасяне на прокурора по въпроса дали е налице измама, в
наказателния смисъл или гражданско правоотношение.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното, на основание чл.111 ал.3 от НПК Бургаският
районен съд, V наказателен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Н. Р. с ЕГН ********** от
гр.Бургас, ж.к.“*********** срещу постановление на РП-Бургас от
23.03.2022г, произнесено по ДП 3388-ЗМ-90/2022г по описа на Пето РУ-
Бургас (пор.№384/2022г по описа на БРП), с което му е било отказано
връщане на сума в размер от 1100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
3
За определението на БРС да се съобщи на БРП и на жалбоподателя Р.
Н. Р. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к.“***********.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4