№ 4439
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110124601 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1, т.1 и т.2 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, и чл.150 и
сл. ЗЕ.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
138889/26.4.2024г. от ищеца Т***, със седалище и адрес на управление гр. С***, срещу
двамата ответници Д. П. П., ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН **********, като моли
съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено спрямо ответниците, че
дължат следните суми при условията на разделна отговорност:
- За Д. П. П., ½ от общото задължение, а именно – сумата от 610,88 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия / ТЕ/ до
топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, абонатен № ***, за отчетен период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК в съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 90,14 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.08.2021 г. до 27.09.2023 г., сумата 14,60 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата 3,36
лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., и
- За П. П. П., ½ от общото задължение, а именно – сумата от 610,88 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия / ТЕ/ до
топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, абонатен № ***, за отчетен период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК в съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 90,14 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.08.2021 г. до 27.09.2023 г., сумата 14,60 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата 3,36
1
лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., за
които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. по ЧГД №
56243/2023 г. по описа на СРС, 163-ти състав.
Ищецът, твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на пар. 153, ал. 1 ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес – гр. С***, абонатен № ***. Посочва, че съгласно действащите през този период
Общи условия, чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение
в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ – по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Посочва, че сградата –
етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с третото лице –
помагач, като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение третото лице –
помагач е изготвяло изравнителни сметки. Твърди, че ответниците не са изпълнили
насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на доставената топлинна
енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се, че
ответниците са изпаднали в забава. Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на
сторените по делото разноски.
Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които да отговарят на поставените в исковата молба задачи. Моли за
изискване и прилагане към настоящото дело ЧГД № 56243/2023 г. по описа на СРС, 163-ти
състав.
Направил е искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на страна на ищеца на трето
лице-помагач в лицето на „Н***, в качеството му на дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение на топлинна енергия до процесния имот. Направил е искане по чл. 190
ГПК да бъде задължено третото лице – помагач да представи всички относими документи
във връзка отчитането и разпределянето на ТЕ, касаещи процесния период и имот
документи.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. П. П., редовно уведомена на 30.08.2024 г., не
подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. П., подава отговор на исковата молба, чрез
назначения му за особен представител адв. А. И., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните по
делото. Твърди, че приложеното по делото удостоверение за наследници не е актуално.
Сочи, че ищецът не е представил заявление за откриване на партида на името на ответника,
нито Протокол от ОС на ЕС. Не били представени и общите условия, приложими за
процесния период. Оспорва да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“.
Оспорва през исковия период да е бил собственик или вещен ползвател на процесния
недвижим имот. Оспорва годността, редовността и изправността на топломера в абонатната
2
станция на сградата. Оспорва да е била предоставена топлинна енергия до процесния имот,
респ. – да е било извършвано дялово разпределение от соченото дружество топлинен
счетоводител. Поддържа, че сключеният между ЕС и „Н*** е сключен от лице без
представителна власт, респ. – че същият е с изтекъл срок. Твърди, че лицата, вписани в
спистка към Протокол от 16.09.2002 г. на ОС на ЕС, не били собственици, ползватели или
обитатели на съответните апартаменти. Оспорва и иска за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение, доколкото липсват приложени доказателства за поставяне на
ответника в забава за плащане на вземането. Релевира възражение за погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски.
Моли за допускане на допълнителни въпроси към вещото лице по ССчЕ. Моли за
задължаване ищеца да представи в оригинал фактурите, касателно процесния период,
издадени за абонатен № ***, заедно с доказателства за връчване на процесните фактури;
доказателства за извършена услуга по ДР; информация за сключени споразумения за
разсрочено погасяване на задълженията на абонатен № ***, за процесния период; протоколи
за междупроверовъчен метрологичен преглед на измервателните уреди в абонатната станция
на сградата в процесната СЕС. Моли да бъде изискана справка от С***- гр. София по
партида на имот с административен адрес гр. С***, и по партида на лицето П. П. П.. Моли
да бъде изискана за справка в СРС за наличие на вписан отказ от наследство от страна на П.
П. П..
По делото е постъпила молба с вх. № 24702/24.01.2025 г. от ищеца, към която са
приложените изисканите по чл. 190 ГПК документи – Протокол за подмяна (въвеждане),
(метрологична проверка) на топломер (водомер) от 05.12.2017 г., от 16.07.2018 г., от
17.05.2021 г., от 05.05.2022 г., и от 28.09.2023 г.; Свидетелство за проверка № 74984/2018;
Свидетелство за проверка № *** г., Свидетелство за проверка № ***, Свидетелство за
проверка № *** г., Свидетелство за проверка № *** г.; Съобщение към фактура от 31.05.2020
г., Съобщение към фактура от 30.06.2020 г., Съобщение към фактура от 31.07.2020 г.,
Съобщение към фактура от 31.08.2020 г.; Фактури, издадени в периода от 30.09.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл.; Обща фактура от 30.06.2021 г.; Обща фактура от 30.06.2022 г.; Дебитни
известия от 25.10.2022 г., 25.10.2022 г.
По делото е постъпила молба с вх. № 56658/17.02.2025 г. от ответника П. П. П., към
която е приложено Съдебно удостоверение за липса на вписан отказ от наследство, Отговор
от А*** Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, дело №
*** г., Справка по данни за имот от С***
По делото е постъпила молба с вх. № 25402/24.01.2025 г. от третото лице – помагач
„Н***. Със същата са представени писмени доказателства относно изготвените
изравнителни сметки за процесния имот и период, издадени на името на Т****, както и
протоколи за неосигурен достъп и списък на актуалния брой ползватели на топла вода по
имоти.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК / л. 10-14/; преводно
нареждане от 09.10.2023 г. / л. 15/; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***,
том III, рег. № ***, дело № *** г. / л. 16-17/; Удостоверение за наследници на Т**** / л. 18/;
Удостоверение за идентичност на административен адрес / л. 19/; Договор от 23.09.2002 г.,
сключен между „Н*** и ЕС с адрес гр. С***/, Протокол от Общо събрание / л. 22/, Списък на
етажните собственици /л. 23-24/ и Декларация / л. 25/; Обща фактура от 30.06.2021 г. / л. 26-
27/; Обща фактура от 30.06.2022 г. / л. 28-29/; Извлечение за дължими суми за абонат № *** /
3
л. 30/; Договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ, сключен между „Т*** и „Н*** / л. 31-38/; Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т*** на потребители в гр.
София публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016 г. / л. 39/; Протокол за подмяна
(въвеждане), (метрологична проверка) на топломер (водомер) от 05.12.2017 г., от 16.07.2018
г., от 17.05.2021 г., от 05.05.2022 г., и от 28.09.2023 г. / л. 127-131/; Свидетелство за проверка
№ 74984/2018 / л. 132/; Свидетелство за проверка № *** г. / л. 133/; Свидетелство за
проверка № *** / л. 134/; Свидетелство за проверка № *** г. / л. 135/; Свидетелство за
проверка № *** г. / л. 136/; Съобщение към фактура от 31.05.2020 г. / л. 137/; Съобщение към
фактура от 30.06.2020 г. / л. 138/; Съобщение към фактура от 31.07.2020 г. / л. 139/;
Съобщение към фактура от 31.08.2020 г. / л. 140/; Фактура от 30.09.2020 г. и съобщение към
същата / л. 141-142/; Фактура от 31.10.2020 г. и съобщение към същата / л. 143-144/; Фактура
от 30.11.2020 г. и съобщение към същата / л. 145-146/; Фактура от 31.12.2020 г. и съобщение
към същата / л. 147-148/; Фактура от 31.01.2021 г. и съобщение към същата / л . 149-150/;
Фактура от 28.02.2021 г. и съобщение към същата / л. 151-152/; Фактура от 31.03.2021 г. и
съобщение към същата / л. 153-154/; Фактура от 30.04.2021 г. и съобщение към същата / л.
155-156/; Фактура от 31.05.2021 г. и съобщение към същата / л. 157-158/; Фактура от
30.06.2021 г. и съобщение към същата / л. 159-160/; Фактура от 31.07.2021 г. и съобщение
към същата / л. 161-162/; Фактура от 31.08.2021 г. и съобщение към същата / л. 163-164/;
Фактура от 31.10.2021 г. и съобщение към същата / л. 165-166/; Фактура от 30.11.2021 г. и
съобщение към същата / л. 167-168/; Фактура от 31.12.2021 г. и съобщение към същата / л.
169-170/; Фактура от 31.01.2022 г. и съобщение към същата / л. 171-172/; Фактура от
28.02.2022 г. и съобщение към същата / л. 173-174/; Фактура от 31.03.2022 г. и съобщение
към същата / л. 175-176/; Фактура от 30.04.2022 г. и съобщение към същата / л. 177-***/;
Обща фактура от 30.06.2021 г. / л. 179/; Обща фактура от 30.06.2022 г. / л. 180/; Дебитни
известия от 25.10.2022 г. / л. 181-182/; Съдебно удостоверение за липса на вписан отказ от
наследство / л. 190/; Отговор от А*** / л. 191-192/; Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, дело № *** г. / л. 193-194/; Справка по данни за
имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в С***/ л. 195/; Изравнителна сметка за
период 05.2020-04.2021 г. / л. 199/; Изравнителна сметка за период 05.2021-04.2022 г. / л.
200/; Констативен протокол от 30.04.2021 г. / л. 201/; Констативен протокол от 07.05.2021 г. /
л. 202/; Констативен протокол от 08.03.2022 г. / л. 203/; Констативен протокол от 18.05.2022 г.
/ л. 204/; Списък на актуалния брой ползватели на топла вода по имоти / л. 206/.
По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД №
56243/2023 г. по опис на СРС, 163-ти състав.
По делото е приета молба с вх. № 25402/24.01.2025 г. от третото лице – помагач „Н***,
с приложени доказателства за абонатен № ***, от която е видно, че клиент за този абонатен
номер е бил Т**** и са извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени
изравнителни сметки/. Видно от приложените констативни протоколи абонатът Т**** не е
осигурил достъп до имота в процесния период за отчитане на ТЕ от ФДР.
По делото е прието е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза /л.207-219/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От заключението се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
с непрекъснато топлоснабдяване за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна енергия. Също
така отчитането на топлинната енергия в СЕС се извършва по общ топломер от търговски
тип, монтиран в абонатната станция, преминал периодичен метрологичен контрол, като от
отчетената ТЕ редовно се приспадат технологични разходи за АС съгласно нормативните
изисквания. Дяловото разпределение за имота на ответника е извършвано от третото лице –
помагач „Н*** в съответствие с методиката за изчисление и цените за ТЕ през процесния
период. В процесния недвижим имот няма монтирани отоплителни тела, които да са
4
прикачени към тръбната отоплителна инсталация. В жилището е констатирано наличието
единствено на щранг – лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ по
максимална оценка. За отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. няма начислена ТЕ за
подгряване на вода за битови нужди, като при извършения отчет от ФДР е констатирано, че
процесният имот е необитаем. За отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. ТЕ за
подгряване е била изчислена при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л.
на обитател за едно денонощие поради неотчетен водомер, тоест – ответникът не е осигурил
достъп на третото лице – помагач по време на годишния отчет. За процесния период /
01.05.2020 г.до 30.04.202 г./ сумата за изразходваната ТЕ за процесния имот от
изравнителните сметки е в размер на 1224,05 лв., като платената сума за главници в размер
на 2,34 лв., с оглед което остава дължима сумата от 1221,71 лв.
По делото е прието е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза /л.221-227/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От същото се установява, че ответникът е извършил плащане в размер на 2,34
лв., касаещо периода 01.05.2020-30.04.2021 г. Размерът на дължимите суми за ТЕ за
процесния период при съобразяване с изравнителните сметки е 1147,55 лв., а за дялово
разпределение – 29,21 лв. Стойността на мораторна лихва върху главницата за ТЕ е в размер
на 167,74 лв., а върху главницата за ДР е 6,71 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415, ал.1 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му в
предхождащото заповедно производство по чл.410 ГПК по ЧГД№ 56243/2023г. по описа на
СРС.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Отвеникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба, в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т.42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно приетия като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, дело № *** г. Т**** е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот – Апартамент № ***. От приложеното
Удостоверение за наследници на Т**** се установява, че същата е починала на 01.07.2018 г.,
като е оставила за свои законни наследници ответниците по настоящото дело – П. П. П. /син/
и Д. П. П. /дъщеря/. Същите са наследници при равни квоти на притежаваното от Т****
5
имущество, в това число и на по ½ ид.ч. от процесния имот, въз основа на наследствено
правоприемство. По делото няма данни някой от отвениците да е направил отказ от
наследството на Т****. Представено е Съдебно удостоверение, издадено на 12.02.2025 г., за
направена справка в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, от което не се установява наличието
на вписан отказ от наследство по заявление, подадено от П. П. П..
С оглед изложеното по делото е установено, че двамата ответници са собственици на
по ½ ид.ч. от процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответниците са
страна по облигационно правоотношение с „Т*** по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата етажна –
собственост, в която се намира процесният имот – собственост на ответниците, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото доказателства
представени от ФДР – Протоколи за неосигурен достъп, документи за главен отчет и
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за съответните отчетни периоди, се
установява, че единственият инсталиран в имота уред за топлоснабдяване е щранг – лира за
отопление в банята, като няма монтирани отоплителни тела, които да са прикачени към
тръбната отоплителна инсталация.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е представен е Протокол от 16.09.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „Н*** за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно
от приложен Договор № 23.09.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС. От удостоверение, издадено от „Г***“ ЕООД, се установява, че стар адрес
бул. „Г***, е идентичен с настоящ адрес – ж.к. „К*** II, *** ***.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Д-0-68/03.06.2020 г. при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ, сключен между „Т*** и „Н***. От същото следва, че
ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо
редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в
обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно
6
„Н*** е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира
процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и
изравнителни сметки.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща
се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, като „Н*** е
извършвало дялово разпределение в съответствие с методиката за изчисление и цените за
ТЕ, приложими към процесния период.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установи, че за процесния период / от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г./ размерът на дължимите суми за ТЕ при съобразяване с
изравнителните сметки е 1147,55 лв., а за дялово разпределение – 29,21 лв.
С оглед изложеното претенциите за топлинна енергия и за дялово разпределение се
явяват частично доказани за сумите от 1147,55 лв. – за топлинна енергия, и 29,21 лв. – за
дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 11.10.2020 г., са погасени по давност.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че към датата на подаване на заявлението за
7
издаване на заповед за изпълнение вземанията, възникнали за доставка на ТЕ за периодите
от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. в общ размер на 5,51 лв. са погасени по давност. От
заключението по ССчЕ се установява, че ответникът е извършил плащане в размер на 2,34
лв., касаещо периода 01.05.2020-30.04.2021 г. Следователно сумата от 3,17 лв. следва да се
извади от дължимата сума за ТЕ за процесния период като погасена по давност.
С оглед изложеното претенцията за главница за топлинна енергия се явява частично
доказана по основание и размер, с оглед което следва да се уважи общо за сумата от 1144,38
лв. и отхвърлена за горницата до пълния предявен размер.
Следва да се уважи в пълен размер искът за дялово разпределение, а именно – за
сумата от 29,20 лв., доколкото вземането се явява доказано по основание и размер и не е
обхванато от погасителната давност.
По делото бе безспорно установено, че ответниците дължат заплащане на търсените
суми при равни квоти. Следователно всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати
главница за ТЕ в размер на по 572,19 лв., както и главница за ДР в размер на 14,60 лв.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на „Т*** за продажбата на топлинна енергия за битови
нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.),
потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да
погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без
да е необходима покана.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ мораторната лихва, дължима за
периода от 15.08.2021 г. до 27.09.2023 г., върху непогасената част от главницата / за отчетен
период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г./ е в размер на 167,02 лв.
Ето защо претенцията за мораторна лихва върху главницата за ТЕ се явява частично
основателна, като искът за същата срещу всеки един от ответниците следва да се уважи в
размер на 83,51 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 90,14 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и исковете по нея срещу ответниците в размер на по 3,36 лв. следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената, респективно отхвърлената част на исковете, но доколкото такива не
са били извършени/ претендирани от ответниците, такива не следва да се присъждат на
ответната страна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете. Същият е представил доказателства за сторени разноски в исковото
производство за сумата от 171,24 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – депозит за вещо
лице по СТЕ, сумата от 300 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, и сумата от 300 лв. –
депозит за особен представител на ответника. Ищецът претендира и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Предвид ниския материален интерес и липсата на
фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лв. в настоящото производство.
8
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени следните разноски в исковото
производство. Ответницата Д. П. П. следва да бъде осъдена да заплати разноски на ищеца в
размер на 405,13 лв., а ответникът П. П. П. – разноски в размер на 684,13 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4 /2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и разноските направени от ищеца в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковата претенция. По същото е сторил разноски в размер на 28,76 лв. –
държавна такса, като следва да му се определи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
50 лв.
Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 73,25
лв. за заповедното производство съразмерно с уважена част от искове, или по 36,63лв. за
всеки по отделно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Т***, със седалище и
адрес на управление гр. С***, и ответниците Д. П. П., ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. С***, че всеки един от ответниците дължи на ищеца
следните суми по отделно за всеки един от тях поради разделна отговорност – сумата
572,19 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
/ ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, за отчетен период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 83,51 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.08.2021 г. до 27.09.2023 г., сумата 14,60 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. по ЧГД № 56243/2023 г.
по описа на СРС, 163-ти състав, чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1, т.1 и т.2 ГПК вр.чл.79, ал.1
и чл.86 ЗЗД, и чл.150 и сл. ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани
за сумата от 38,69 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия / ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, за отчетен период от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК в съда – 11.10.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата 6,63 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.08.2021 г. до 27.09.2023 г., и
сумата 3,36 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.10.2020 г. до
27.09.2023 г., и като погасени по давност.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С***, да заплати на Т***, със
седалище и адрес на управление гр. С***, СУМАТА от 441,76 лв., представляващи
сторените от ищец пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото исково
производство и по заповедно по ЧГД № 56243/2023 г. по описа на СРС, съразмерно с
уважена част на искове, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С***, да заплати на Т***, със
седалище и адрес на управление гр. С***, СУМАТА от 720,76 лв., представляващи
сторените от ищец пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото исково
производство и по заповедно по ЧГД № 56243/2023 г. по описа на СРС, съразмерно с
уважена част на искове, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н*** като трето лице помагач на
страната на ищеца.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните за обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и на 3-то лице помагач със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10