РЕШЕНИЕ
№ 809
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500946 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на В. Н. Л.
- ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №128/11.04.24г.,
постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1039/23г., с което въззивникът е осъден
да прекрати незаконните си действия, с които пречи на ищеца Р. Р. да осъществи
ползването си върху собствения му обект, като му предостави програмиран чип за
достъп до входната врата на дворното пространство на комплекса откъм източната
асфалтирана улица, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата общо в размер на 1280 лева, представляваща заплатени по делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му,
с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага
съображения, че не са налице предпоставките, посочени в т. 3 на Тълкувателно
решение №4/06.11.2017г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за
уважаване на негаторния иск. Съдът не е посочил с какво ответникът пречи на ищеца
да упражни правото си на собственост върху жилището си. Въззивникът извършва
подробен анализ на представените по делото доказателства: т.8 от протокола от ОС на
ЕС, проведено на 01/02.06.2022г. (представен по делото от ищцовата страна); т.8 от
протокола от ОС на ЕС, проведено на 22/23.05.2023г., според които собствениците
длъжни да влизат в комплекса само през задната врата. Според него, в изпълнение на
влезлите в законна сила на ОСЕС той като управител е организирал изпълнението им и
е предоставил ключ на наемателите на ищцовия имот за задната врата към комплекса.
Според въззивника, той не е създавал пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост - ищецът винаги е имал достъп до собствения си имот, дори го е отдал
1
под наем. В тази връзка обсъжда представените по делото справка от EVN за
консумирана ел.енергия в имота за периода 13.12.2022г. - 31.05.2023г., и показанията
на св.В. и св.П.. Така обосновава извод, че непредоставяне на чип за централния вход
на комплекса, с цел привеждане в изпълнение на решение на ОСЕС не е необосновано,
нито противоправно, а и не създава каквито и да било пречки (още по - малко пречки,
по - големи от обикновените), препятствия или затруднения за ищеца да упражни
спокойно правото си на собственост, което обуславя неоснователност на предявения
петиторен иск по чл.109 от ЗС. Според въззивника съдът не е изследвал и въпроса дали
действията/бездействията на ответника създават за ищеца пречки по - големи от
обикновените, като се позовава на Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по
т. д. № 4/2015 г., ОСГК и посочва хипотезите, разгледани в него. Позоваване се
извършва и на практиката на ЕСПЧ - решение от 25.11.2010 г. по делото М. и др.
срещу България.
Въззивникът оспорва изводите на съда, основани на показанията на
свидетеля В., относно поставена на централния вход покана до всички собственици, че
който не си плаща такса поддръжка, ще влиза през задния вход, където имало змии и
кучета. В тази връзка излага подробни съображения, че доказателства за наличието на
змии и кучета откъм западния вход, както и растителност от високи дървета и храсти
не са представени. Въззивникът извършва подробен анализ и излага аргументи за
оборване на изложеното в показанията на св. В.. С позоваване на протокола от ОСЕС
от 22/23.05.2023г., въззивникът обосновава извод, че като управител на ЕС периодично
организира разчистване на западния вход, за което се отчита пред ОСЕС, т.е. извършва
необходимите дейности, с цел достъпа на собствениците до имотите им (лично или
чрез трети лица) да е възможен и през задния/западния вход на комплекса и няма
каквото и да било намерение да ограничава правото на собственост на който и да било,
в това число ищеца Р..
На следващо място въззивникът цитира и извършва подробен анализ и
излага съображения за противоречията между изготвената по делото СТЕ и
обясненията, които вещото лице е дало по време на с.з., съпоставени и с показанията
на св.П., за да обоснове извод, че огледа на експерта е извършен в момент преди
установеното от свидетелката разчистване на задния двор.
Въззивникът обосновава твърдение, че достъпа на ищеца Р. не е бил
възпрепятстван, т.к. същият не живее в закупения от него през 2022г. недвижим имот в
к-с „Сан Сити 3“и не се намира на територията на РБългария, което се установява от
представена по гр.д.№1186/2023г. на НРС справка от регистъра на чужденците към
сектор „Миграция“ при ОД на МВР Бургас за регистрирани адреси на Р. Р.. Според
въззивника, от момента на придобиване на имота си през 2022г., до настоящия момент,
ищецът е посетил комплекса 2 или 3 пъти и винаги е имал достъп до имота си. С
цитиране на изложените в исковата молба и в съдебно заседание твърдения на ищеца и
процесуалния му представител, въззивникът излага съображения за опровергаването
им. В тази връзка цитира и анализира показанията на св.В. и представената
прокурорска преписка, за да обоснове извод, че ответникът и наемателите му са имали
достъп до имота.
На последно място въззивникът сочи, че твърдяните в исковата молба и по
делото негови действия са извършени не в лично качество, а като управител на ЕС, а
искът е предявен срещу него в лично качество. Но като етажен собственик той не е
длъжен да предостави програмиран чип на друг собственик на имот в комплекса.
Въззиваемият – ищец Р. Р., чрез адв.Гьорчева представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага
съображения за потвърждаване на решението. Въззиваемият заявява, че след
постановяване на тук обжалваното решение, на 30.04.2024г. в кантората на адвокат
Невена Чакърова, ответникът му е предал чрез адв. Гьорчева програмиран чип за
достъп през входиата врата на централния вход към дворното пространство на к-с Сан
Сити 3 и ищецът има достъп.
Въззиваемият излага хронологията в отношенията между страните от датата
2
на придобиване на обект в комплекса, начина на организация на достъпа,
местонахождението на имота на ищеца в сградата, в т.ч. и по отношение на св.В..
според въззиваемия, достъпа до обекта му е бил ограничен до 30.04.2024г. от
ответника и чрез наличието на залепена информационна бележка на входната врата.
Според въззиваемия, по делото е доказано, че Л. живее в сградата, физически същия
определя и казва кое лице да бъде допуснато или не и кой да получи чип за достъп;
самият той е заявил по делото, че има резервни чипове за достъп и едновременно с
това се явява управител на етажната собственост и лично е предложил мярката
„ограничаване на достъпа на „длъжниците“, да минават през входа на дворното място,
видно от протокола от последното ОСЕС. Намира, че независимо от опита да се
разграничи като управител на ЕС и като физическо лице, изявленията на ответника
сочат, че той е този който казва на охраната да не пуска собствениците през главния
вход, а в качеството си на физическо лице щял да предостави чип но само след
плащане. Поради това намира, че искът е насочен правилно срещу физическото лице
В. Л..
Въззиваемият намира, че независимо от това дали са взети и стабилизирани
решенията ОСЕС относно достъпа, ответникът не е длъжен да ги изпълнява, ако са
незаконосъобразни – излага съображения както по отношение на правната същност на
етажна собственост като неперсонифицирано лице, което се представлява от
физическото лице – в случая В. Л. - етажен собственик, който в качеството си на
физическото лице препятства достъпа до сградата на ищеца Р., т.к. самата етажна
собственост не може да извършва действия, с които да препятства достъпа до сградата
и обектите в нея. Въззиваемият се позовава на извършената СТЕ и показанията на
св.В. в, за да обоснове извод, че неправомерните действия и лицето, което ги
осъществява са установени по делото. Самият той е дал под наем обекта си на
наематели, но след като същите разбрали, че достъпа до обекта ще става през заден
вход, през нивата и шубраците, змии и кучета се отказали, което е довело до нанесени
вреди и пропуснати ползи.
Според въззиваемия, по делото е доказано, че алтернативен вход не е
налице. Евентуална врата в оградата от задната част на двора, през чужд имот,
незаконно направена, не съставлява вход за достъп на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата, техните гости и наематели. Достъп не е възможен и поради
растителността, което се установява както от експертизата, така и от св.В., чиито
показания цитира и коментира. Въззиваемият споделя изводите на НРС, основани на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещото лице,
че към двора на процесния комплекс има два подхода - един откъм асфалтираната
улица от изток /главен/ и един от към полето от запад; че влизането през задния вход
не е невъзможно, но е изключително затруднено предвид наличието на храсти и
дървета; подходът към двора на сградата може да се осъществи само откъм
реализираната улица и този подход е единствения възможен при проектиране на
сградата и дворното пространство и с оглед реализираната улица от община Несебър.
Въззиваемият споделя изводите на съда, че ответникът препятства достъпа
на ищеца до дворното място, през което се минава, за да влезе в сградата и да стигне
до жилището си, като отказва неправомерно да даде чип на ищеца за входната врата за
комплекса откъм асфалтираната улица, както и извода, че незаплащане на такса за
управление и поддръжка на процесната етажна собственост не може да бъде основание
собствениците да бъдат принуждавани да минават през храсти и поляни, пълни със
змии и кучета, за да стигнат до жилищата си. Според въззиваемия, по делото е
доказано, че е изпратил поредица от писма до Л. за получаване на достъп – посочва и
анализира кореспонденцията между страните.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните,
обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира, че
3
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, а
именно: на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.08.2022г.
по изп. дело № 20138040400892, вписано с вх. рег. № 13744 от 11.10.2022г., акт № 172,
том 44 в Служба по вписванията – Несебър, ищецът Р. е придобил правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.575.2.41
по КККР на гр. Несебър , *** - запад, във ***, с площ от 44,75 кв.м., която сграда е в
режим на етажна собственост. На проведени на 01.06.22г. и на 22.05.23г. Общи
събрания на етажната собственост, за управител е избран ответникът В. Л.. Взети са
решения етажните собственици, които имат неплатени задължения към етажната
собственост, да влизат само през задната врата на сградата. Ответникът Л. отказвал да
предостави чип за достъп на ищеца откъм основния вход на двора, в който се намира
сградата, което препятствало ищеца и неговите наематели и гости да ползват
самостоятелния обект. Ищецът претендира осъждане на ответника да преустанови
действията, с които му пречи да упражнява правото си на собственост, като му
предостави програмиран чип за достъп до входната врата на дворното пространство. С
помощта на извършената съдебно – техническа експертиза и чрез разпита на св.В. и
св.П. съдът установил, че достъпът до задната врата е силно затруднен от буйната
растителност. Въззивната инстанция препраща към мотивите на съдебното решение в
тази им част на осн. чл.272 ГПК.
С отговора на въззивната жалба ищецът заявява и представя
доказателства, видно от които на 30.04.2024г. – след постановяване на
първоинстанционното решение, ответникът, чрез пълномощник адв. Чакърова е
предоставил на ищеца – чрез адв. Гьорчева програмиран чип за достъп до
входната врата.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото
доказателства, както и настъпилите след постановяване на първоинстанционното
решение факти и обстоятелства, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, намира, че към датата на
подаване на въззивната жалба и към постановяване на въззвното решение, искът е
неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено,
а искът – отхвърлен.
Съобразно Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 339/2015 г., II г.
о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска „За да бъде уважен иска по чл. 109
ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на
собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на
това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“ време, изисква
установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както
и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и
обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия… Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита
срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват
собственика да упражнява правото си на собственост като използва напълно своята
вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези вмешателства да
бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние.
Според Решение № 48 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2016 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова „Когато нарушението е извършено от
лице в качеството му на управител на етажна собственост искът по чл. 109 ЗС против
това лице за преустановяване на нарушението ще е неоснователен, ако към момента на
приключване на съдебното дирене това лице вече не е управител на етажната
собственост. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на
съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост
4
на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват.“
Посочените тулкувания, съпоставени с фактите по делото водят до извод, че
управителят на етажната собственост е надлежен ответник по негаторен иск, ако към
датата на приключване на съдебното дирене все още действа в това си качество. В
настоящия случай не се спори, че ответникът Л. е управител на сградата в режим на
етажната собственост, в която се намира недвижимият имот, собственост на ищеца.
Същият е отказвал да осигури достъп на ищеца, чрез предоставяне на програмиран
чип за входната врата, поради което искът спрямо него е бил основателен и е бил
уважен правилно и законосъобразно от НРС.
Но след постановяване на съдебното решение и към датата на подаване на
въззивната жалба, видно от изявлението на ищеца в отговора на жалбата и от
представения приемо – предавателен протокол, чрез предаване от ответника на ищеца
на програмиран чип за входната врата, пречките, които първият е създавал на втория
за ползване на имота му са отстранени. Ето защо и съобразно посочената по-горе
съдебна практика, след като към датата на постановяване на възвивното решение
препятстващите действия са отстранени, т.е. не съществуват, искът е неоснователен.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.3 ГПК,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да
бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото вече бе посочено основанието за отхвърляне на иска, ответникът,
който с неоснователните си действия е дал повод за предявяването му, следва да
понесе разноските на ищеца за две съдебни инстанции. За въззивната инстанция са
направени разноски, в размер на 1200 лева – адвокатско възнаграждение. В
първоинстанционното производство са направени разноски, в размер на 1280 лева.
Общо в тежест на ответника следва да се възложат разноски, в размер на 2480 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №128/11.04.24г., постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№1039/23г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Р. Р., с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на
***, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, партер, офис
2 /чрез Адвокатско дружество „Трендафилова и Гьорчева“/, ЗА ОСЪЖДАНЕ на
ответника В. Н. Л., гражданин на ***, роден на ***г., с ЛНЧ **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Пиротска № 11, ет.2, ап.ляв /чрез адв.Невена Чакърова
от АК-Бургас/, ДА ПРЕКРАТИ незаконните си действия, с които пречи на ищеца да
осъществи ползването си върху собствения му самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.575.2.41 по КККР на гр. Несебър , ***, с площ от 44,75 кв.м.,
КАТО му ПРЕДОСТАВИ програмиран чип за достъп до входната врата на дворното
пространство на комплекса откъм източната асфалтирана улица.
ОСЪЖДА В. Н. Л., гражданин на ***, роден на ***г., с ЛНЧ **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Пиротска № 11, ет.2, ап.ляв ДА ЗАПЛАТИ
на Р. Р., с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на ***, с адрес: ***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, партер, офис 2 /чрез Адвокатско дружество
„Трендафилова и Гьорчева“/, съдебно – деловодни разноски, в размер на 2480.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6