РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. гр. Хасково, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100745 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД - гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Сакар“ № 2, представлявано от управителя Б. А. Ж., с правно основание чл. 422 във връзка
с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Н. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. **************, съдебен адрес: гр.**************, адв. А. П. от АК
Хасково. За претендираните суми е издадена заповед № 102 от 04.02.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 244 по описа за 2022г. на
Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че предоставял на потребителите срещу възнаграждение услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, като отношенията им се уреждали от
публично известни общи условия, които били публикувани на неговата интернет страница.
В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество ежемесечно издавало фактури, като
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по тях следвало да бъдат заплатени в 30- дневен
срок от датата на фактурата, като след изтичане на този срок потребителят изпадал в забава,
поради което върху главницата се начислявала законна лихва.
Посочено е още в исковата молба, че ищецът предоставил на ответницата услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с партиден № 12045,
находящ се на адрес: гр. **************, като в изпълнение на чл. 33, ал. 1 от ОУ издал
фактури за стойността на доставените й услуги, които обаче не били заплатени в
горепосочения срок. Предвид на това, върху главницата била начислена и съответната
1
законна лихва.
Поради неизпълнение на задълженията си за плащане, ответницата дължала сума в
общ размер на 965,59 лева, детайлно разбита от ищеца в исковата молба по фактури,
основание, размер и период - в табличен вид.
За неплатените фактури суми ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 244/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която ответницата била
осъдена да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В законоустановения срок срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
било депозирано възражение от длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящите искове.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 102 от 04.02.2022г. по ч.гр.д. № 244 по описа за 2022г. на РС-Хасково, а именно: за
сумата в общ размер от 965,59 лева, от които 860,49 лева - главница за ползване на ВиК
услуги и сума в размер на 105,10 лева - лихва от датата на забава по всяка фактура до
28.01.2022г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението (02.02.2022г.) до изплащане на вземането.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство съдебни
разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът С. Н. М. счита предявените искове за допустими, но неоснователни и
недоказани. Признава, че тя действително била потребител на предоставената услуга по
упоменатия в исковата молба партиден номер и адрес, но оспорва исковете, тъй като
ежемесечно заплащала дължимите от нея задължения към ищцовото дружество. Поддържа
се, че от представените копия от платежни документи за твърдения от ищеца период било
видно, че ответницата била плащала задълженията си към ищеца. Въпреки изминалия
период, тя била запазила няколко от касовите бележки, с които била заплащала дължимите
ежемесечни суми. Доколкото фактури не и били връчвани, същата не знаела какви
задължения има към ищеца. По тези съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Петендира присъждане на разноски по делото
като при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, искано от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в чл. 5, т. 6 е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а
именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 44 от ОУ при
2
неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а текстът на чл.37 гласи,
че в случаяй, че потребителят има повече от едно просрочено задължение, същият може да
заяви кое от тях погасява, а ако не го е сторил се погасява най-обременителното, при
няколко еднакво обременителни – най-старото, а ако всички са възникнали едновременно
задълженията се погасяват съразмерно.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредите на
Глава III от ОУ. Така съгласно чл.22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите, като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде служител и на ВиК оператора /чл.23, ал.4 от Общите
условия/. В чл.23, ал.1 от ОУ е предвидена периодичността на отчитане на показанията на
водомерите съответно по т.2 – за период не по-дълъг от 3 месеца, като срокът за отчитанена
водомерите е определен от ОУ на най-малко 3 месеца - чл.23, ал.2, а в междинните периоди
между два отчета, операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
опеределено въз основа на средния месечен разход за предходните два отчета, като след
отчитане на показанията на водомера, изравнява количеството вода в съотвествие с реалното
потребление - чл.23, ал.3. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ОУ в случай на отказ на
потребителя за достъп до водомера или неосигуряване на такъв за срок по-дълъг от една
година, длъжностното лице следва да състави протокол, подписан от него и поне още един
свидетел, след което изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл.49.
Като писмени доказателства по делото са приети и представените от ответника общо
13 на брой системни/фискални бонове, според които ответникът е заплатил посочените суми
в полза на ищеца по описани в същите фактури, а именно системен бон от 07.10.2021 г. за
сумата от 0,69 лв.; системен бон от 08.11.2021 г. за сумата от 0,57 лв.; системен бон от
07.12.2021 г. за сумата от 0,53 лв.; системен бон от 07.10.2021 г. за сумата от 45,82 лв.;
системен бон от 08.11.2021 г. за сумата от 35,24 лв.; системен бон от 07.10.2020 г. за сумата
от 35,24 лв.; системен бон от 07.07.2020 г. за сумата от 1,84 лв.; системен бон от 07.07.2020
г. за сумата от 10,00 лв.; системен бон от 07.08.2020 г. за сумата от 20,00 лв.; системен бон
от 09.09.2020 г. за сумата от 20,00 лв.; фискален бон от 07.04.2021 г. за сумата от 45,82 лв.;
фискален бон от 08.02.2021 г. за сумата от 28,03 лв. и системен бон от 07.11.2020 г. за
сумата от 0,69 лв.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 244 по описа за 2022 г. на РС -Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
3
заявление с вх. № 1862/02.02.2022 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед
за изпълнение № 102/04.02.2022 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 02.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00 лева за
заплащане на държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 28.02.2022 г. на
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок като последният е сторил това.
От заключениeто на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обективно, а и неоспорено от страните, се установява,
че има открита партида № 12045 на името на С. Н. М., ответник в настоящото производство,
за предоставени услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до имот в
гр.**************, абонатен № **** и № на водомера ********. За предоставените услуги
в периода за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. от страна на ищцовото дружество са
издадени посочените и в исковата молба фактури, съответно са начислени лихви за забава
по всяка една от тях, считано от изтичане на срока за плащането й до 28.01.2022 г. а именно:
Фактура № ********** от 23.01.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 6.42 лева, с
остатък за плащане 21.99 лева поради отразено такова от страна на длъжника в размер на
44.43 лева; Фактура № ********** от 14.02.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на
11.35 лева; Фактура № ********** от 11.03.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на
10.92 лева; Фактура № ********** от 13.04.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на
10.37 лева; Фактура № ********** от 26.05.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на
9.65 лева; Фактура № ********** от 22.06.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на
9.20 лева; Фактура № ********** от 15.07.2020 г. на стойност 63 лева, лихва в размер на
9.26 лева; Фактура № ********** от 18.08.2020 г. на стойност 68.05 лева, лихва в размер на
9.36 лева; Фактура № ********** от 16.09.2020 г. на стойност 73.61 лева, лихва в размер на
9.53 лева; Фактура № ********** от 15.10.2020 г. на стойност 73.61 лева, лихва в размер на
8.94 лева; Фактура № ********** от 18.11.2020 г. на стойност 77.12 лева, лихва в размер на
8.63 лева; Фактура № ********** от 15.01.2021 г. на стойност 45.66 лева, лихва в размер на
4.38 лева; Фактура № ********** от 16.03.2021 г. на стойност 35.24 лева, лихва в размер на
2.79 лева; Фактура № ********** от 18.11.2021 г. на стойност 52.87 лева, лихва в размер на
0.56 лева; Фактура № ********** от 14.12.2021 г. на стойност 49.34 лева, лихва в размер на
0.16 лева. Вещото лице е изчислило и общата стойност на издадените фактури, а именно –
898.50 лева, както и общия размер на законната лихва за забава върху задължението по
всяка една от тях, считано от изтичане на срока за плащането й до 28.01.2022 г. на 111.52
лева както и че количествата на предоставените услуги, описани във фактурите съответстват
на количествата, отчетени при отчета на измервателните уреди, а приложените единични
цени и на одобрените такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни, поради следните
съображения:
Липсва спор по делото, а и с Определение № 1144 от 14.07.2022 г., постановено по
настоящото дело, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между
страните и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е потребител на
В и К услуги, а ищцовото дружество – доставчик на такива, тоест че помежду им са налице
договорни отношения относно обект с партиден № 12045, находящ се на адрес гр.
**************. Следователно между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, чиято правна регламентация се намира в Закона за водите /ЗВ/, Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВиК системи /Наредбата/ и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор ''ВиК'' ЕООД – Хасково /ОУ/.
Безспорно е още, че ищецът е „В и К оператор“, по смисъла на чл.198 ал.1 ЗВ, и като
такъв предоставя В и К услуги срещу заплащане на територията на гр.Хасково, където се
намира и процесния имот - гр. **************.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на
отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или
физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно
отделните собственици на имоти в етажната собственост, както и на разпоредбите на чл.2
5
ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответникът има качеството
на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот, за което при
ищеца на негово име е била открита партида с номер 12045 относно
водоснабдяването и канализацията на имота, намиращ се в гр. **************.
Само за пълнота следва да се отбележи, че източник на облигационното
правоотношение между страните е договора при ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата
на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като за възникването му не е необходимо сключването
на индивидуален договор между тях. С факта на присъединяване към водопроводната
система на ищеца, потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. Те са влезли в сила, като
според ал.4 от същия текст, съответстващ и на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след
влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. В
настоящия случай липсват наведени твърдения, нито са установени данни, ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу ОУ, поради което следва да се приеме, че между
страните е било налице облигационно отношение по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно Наредба № 4 и ОУ. Основното задължение на ищеца, като ВиК-
оператор по това правоотношение е да снабдява потребителите с вода с питейни качества
при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката и до имотите – чл.7
т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или пречиства отпадъчните води – 42, ал.1
т.1 от Наредба № 4.
От друга страна, ответникът като потребител е следвало да заплаща отчетеното
количество вода в 30 - дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Няма
спор между страните по отношение на цените, по които е следвало да бъдат заплатени
предоставените услуги, а и от заключението на вещото лице се установява, че процесните
отчетени количества вода са били остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР,
и по методиката за това. Редът и начинът на измерване и отчитане на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води също не са оспорени от страна
на ответника С. Н. М. като тук е мястото да се отбележи, че те са уредени от разпоредбите
на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4 като изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК, и/или в
имотите на потребителите, в присъствието им или на техен представител – чл. 22 и чл. 23,
ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване
и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на
сградните водопроводни отклонения.По делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства за неправилно отчитане на водомера, респективно същият да е бил повреден,
което да е довело да невярно фактуриране на количествата потребена вода. Единственото
възражение на ответника е свързано с твърдението му, че ищецът не му е връчвал
6
съотвените фактури, респ. е заплащал периодично и своевременно задълженията си към
него. Последното съдът намира за неоснователно, доколкото ОУ на ищцовото дружество не
съдържат задължение за връчване, съответно получаване от страна на потребителя на
съставените във връзка с отчетените количества вода фактури и щом това е така, то доводите
му, че е платил процесните суми се явява напълно неоснователен. Според цитирания чл.33,
ал.1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в процесния период от 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. това е било
сторено. Доводът е и недоказан, тъй като в представените от ответника фискални, респ.
служебни бонове са отразени плащания към ищеца за други периоди и касаят плащания по
други фактури, вземанията по които не са предмет на настоящото производство.
Претендираните вземания на ищеца се установяват още и от заключениeто на вещото лице
К. Р., което кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства като
разликата в претенцията за главница, респ. за лихва се дължи на обстоятелството, че по
фактура № ********** от 23.01.2020 г. е отразено плащане от страна на длъжника в размер
на 44.43 лева, което не се и претендира.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца се е породило
правото му да получи дължимата сума за ползваните от ответника ВиК услуги, респ.
задължението на последния да я плати.
По делото не е направено възражение за изтекла погасителна давност и с оглед чл.120
ЗЗД съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Следователно, според настоящия съдебен състав, ищецът е установил при условията
на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 860,49 лева. В тежест на ответника бе да установи,
че е заплатил именно тази сума, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 860,49 лева за периода от 23.02.2020 г.
(30 дни след датата на издаване на фактура № ********** от 23.01.2020 г.) до 28.01.2022 г.
Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи
от неговата съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Освен това в чл. 40, ал. 1
изр. 2 от Наредба № 4, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество вода в
определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се дължи законна лихва
по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до изплащането й.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът й за процесния
период възлиза именно на претендирания такъв от 105,10 лева (111,52 лева – 6,42 лева),
съобразявайки и посоченото по-горе отразено плащане от ищеца в размер на 44,43 лева и с
оглед правилото на чл.37 от ОУ.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 422 във връзка с чл.415 от
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат уважени изцяло.
7
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 244 по описа за
2022 г. на PC - Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 125,00 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 625,00 лева, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл.80 ГПК, а именно 75,00 лева
за държавна такаса, 250,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат е неоснователно, доколкото
този размер не надвишава определения съобразно чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум от 300лв. (до
изменението на НМРАВ с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./ и съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на С. Н. М., ЕГН: **********, с адрес гр. **************,
съдебен адрес: гр.**************, адв. А. П. от АК Хасково, съществуването на вземания
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, спрямо нея за следните суми, а именно:
860,49 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите до обект с партиден
№ 12045, находящ се на адрес: гр. **************, за което са издадени фактури в периода
23.01.2020 г. до 04.12.2021 г. и 105,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея
за периода от 23.02.2020 г. /30 дни след датата на вска фактура/ до 28.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 244 по описа за 2022 г. на Районен съд
8
Хасково - 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Н. М., ЕГН: **********, с адрес гр. **************, съдебен адрес:
гр.**************, адв. А. П. от АК Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, сумата от 750,00 лева, от която 625,00
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 125,00 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 244 по описа за 2022 г. на Районен съд
Хасково, за която е издадена Заповед № 102 от 04.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9