№ 202
гр. Сливен, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Е. Г. Христова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500270 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 322/17.04.2024г. по гр.д.
№ 3172/2023г. на СлРС, с което е осъден ЦСМП - гр. Сливен, със седалище и
адрес: гр. ***, представляван от доктор В. С. К. - Директор да заплати на
С. Й. Й. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** сумата 3 000 лева /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.07.2023 година до окончателното изплащане, като искът в
останалата част за разликата над уважения до пълният претендиран
размер от 5 000,00 лева е отхвърлен като неоснователен и на страните са
присъдени съразмерно разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство
Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита уважителната
осъдителна част от атакуваното решение за неправилно, тъй като съдът
не е взел предвид факта, че към момента на обаждането на ищеца в ЦСМП
1
не е имало на разположение наличен екип, който би могъл да окаже спешно
съдействие, а той не е изпълнил указанията на оператора спешно да се
придвижи до ЦСМП, използвайки превозно средство и самоволно е предприел
действия, целящи самопомощ и самолечение. Твърди, че центърът не е
проявил бездействие при оказване на спешна медицинска помощ, освен това
първоинстанционният съд не е определил обезщетението по справедливост.
Съдът не е обсъдил важни факти, като съдържанието на проведения
телефонен разговор с оператора на ЦСМП и приложената книга на
повикванията, освен това е изразил мнение по въпроси изискващи специални
знания и така е нарушил разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ГПК. Също така
въззивникът се оплаква, че съдът не е взел предвид оспорената от него
причинна връзка между настъпилите усложнения от алергията и
поведението на ответника, защото те са резултат от самоволното му
отклонение от дадените указания. Съдът не е приложил правилно и Наредба
№3/2017г. с установени медицински стандарти и Правилника за устройство
и дейността на ЦСМП от МЗ от 2011г. за оказване на спешна медицинска
помощ. Доказано е че ЦСМП разполага с 4 броя оборудвани линейки с екипи
за цялата община и в момента не е разполагал със свободен екип. Така, освен
че счита, че изобщо не следва да се ангажира гражданската му
отговорност за непозволено увреждане, въззивникът релевира и евентуални
оплаквания относно размера на присъденото обезщетение – 3000 лв., като
счита, че не е отчетена леката степен на увреждането и това, че то било
изключително причинено от ищеца поради отклонение от дадените му
указания при обажданията му по тел. 112.
С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени в уважителната
част обжалваното решение и да се постанови ново, с което искът бъде
изцяло отхвърлен.
Претендира разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
2
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Излага подробни доводи, с
които последователно оборва всички релевирани с въззивната жалба
оплаквания, като изтъква, че категорично е доказано, че се е налагало
оказване на спешна медицинска помощ, каквато не е получил от ответното
дружество. Съдът се е съобразил изцяло както с приложимата нормативна
уредба – ЗЛЗ и наредба 3/06.10.2017г., така и с принципите на справедливост
при определяне размера на обезщетението. Счита, че липсват пороци на
съдебния акт, налагащи отмяната на атакуваната му част.
Поради изложеното въззиваемият моли да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди обжалваната осъдителна част на
първоинстанционното решение като правилна и законосъобразна.
Претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно и
договор за правна помощ и съдействие.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивната страна, редовно призована, се представлява от
директора и от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от
ГПК, който поддържа въззивната жалба, и моли въззивния съд да я уважи,
оспорва отговора на насрещната страна, развива подробни и задълбочени
съображения в защита по същество. Няма доказателствени или
процесуални искания. Претендира разноски, представя пълномощно с
договор-разписка.
В с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска да се потвърди като
правилна атакуваната част на обжалваното решение. Претендира
разноски, представя пълномощно с договор-разписка и списък по чл. 80 от
ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.
Изложените във въззивната жалба доводи са отчасти основателни.
Ищецът се домогва да ангажира гражданската недоговорна
отговорност за непозволено увреждане на ответника, по отношение на
който, като юридическо лице, следва да се установи едновременното
наличие на всички, само обективни елементи на сложния фактически състав
на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно – деяние –
действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена
опредЕ. работа, като вината на последното се презумира.
Между страните няма спор относно настъпването на увреждането и
неговия произход – ухапване на ищеца от насекомо и предизвикване на
алергична реакция, както и че той се е свързал посредством обаждане на
телефон 112 и съответните прехвърляния чрез РКЦ, с оператор на ЦСМП,
който правилно е квалифицирал получената алергия като „спешно
състояние“ на „спешен пациент“ и наличие на „степен на спешност“ по
смисъла на глава I, р-л II, т.т. 1, 2 и 3 от Наредба №3/06.10.2017г.
Установено е, че към момента на обаждането ЦСМП не е разполагал с
наличен екип, който да изпрати да окаже спешна помощ и операторът е
указал на ищеца да се придвижи с транспорт към ЦСМП.
Също така е установено по безспорен начин, че произшествието е
настъпило на междуселищен път – между гр. Кермен и с. Младово, ищецът
е бил с велосипед и с помощта на други лица се е отправил към най-близката
медицинска служба в с. Ковачите, която е била затворена. С помощта на
свидетелката К.И., медицинска сестра, му била оказана първична помощ,
като получил и подходящо по преценка на първата лекарство от свидетеля
З.. По-късно бил транспортиран от баща си до гр. Сливен при
общопрактикуащ лекар, който предписал и поставил допълнително
4
лекарство, а от следващия ден, след консултации с личния лекар и
специалист-дерматолог, му била предписана медикаментозна терапия.
Установено е, че получената от ищеца алергична реакция била с висок
интензитет, той имал задух, оток на ларингса и това е създавало риск за
здравето и живота му. Изпитвал болки, сърбеж, гадене и затруднения в
дишането. Посредством еднопосочните, плътни и убедителни гласни
доказателствени средства от свидетели с и без родство с ищеца, се доказва
състоянието на възмущение, страх, безпомощност и увеличаваща се
тревога от влошаващото му се физическо състояние.
От описаното фактическо положение могат да се изведат следните
заключения:
На първо място следва ясно да се отбележи, че физическите болки и
психическите страдания, свързани със самото ужилване от насекомото не
са в причинна връзка с поведението на ответника и не подлежат на
обезщетяване от него.
Паралелно с тези преживявания обаче, се установява категорично и
друга палитра от интензивни негативни емоции, изпитани от ищеца, които
са били свързани с реакцията на ответника чрез дежурния опрератор в
ЦСМП-Сливен и екипите за оказване на помощ.
Настоящият въззивен състав не може да сподели виждането на
въззивника, че липсвал отказ, изразяващ се в бездействие на служителя на
ЦСМП, че на ищеца са му били дадени указания, от които той самоволно се
е отклонил и че не е можело да се наруши стандарта по Наредба №3/2017г.
т. 2.1.2 относно спешния първичен транспорт, поради реална липса на
свободен медицински екип, с оглед което ответникът следва да бъде
освободен от отговорност.
Вярно е, че обективно в момента на обаждането ЦСМП-Сливен не е
имал свободен лекарски екип, но съгласно чл. 12 ал. 1 т. 2 и 3 от Правилника
за устройство и дейността на ЦСМП екипите за спешна медицинска помощ
са задължени да се отправят към предадения им от РКЦ адрес не по-късно
от една минута след приемане на сигнала и за възможно най-кратко време,
използвайки най-целесъобразния маршрут, да пристигнат на подадения за
изпълнение адрес. Законът не е предвидил изключения, които да се основават
на липса на екип или линейка, което означава, че всяко неизпълнение на
5
императивно изброените задължения ангажира отговорността на
съответния център. Невъзможността да се обслужат подадените сигнали
поради липса на наличен екип не е по обективни причини, а по субективни,
свързани с лоша организация на дейността на центъра. Също така е
установено, че състоянието на ищеца е било квалифицирано като „спешно“
съгласно дефиницията на Наредба №3/2017г., което се характеризира с
„достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до
тежки или необратими морфологични или функционални увреждания“ и
съответно операторът го е определил със състояние на спешност, налагащо
бързина за предприемане на съответното медицинско действие за
постигане на най-благоприятен изход от това състояние. Това положение
прави най-малкото нецелесъобразно даването на „указания за придвижване“
до ЦСМП предвид конкретните обстоятелства за местонахождението и
състоянието на пострадалия. Освен това, фактически, той е предприел
именно такива действия и в действителност реакцията на трети лица, сред
които и квалифицирани медицинска сестра и лекари, са способствали за
овладяване и подобряване на състоянието му. По обясненията на директора
на ответния център, съществува практика при нужда /каквато определено
може да се приеме, че е налице, щом няма свободен медицински екип/ да се
потърси съдействие от някой от филиалите на център Сливен, но в случая
такова действие не е предприето, въпреки квалифицирането на
състоянието на ищеца като спешно и с налична опасност за живота и
здравето му.
Казаното означава, че ответникът чрез своите служители, не е
предприел адекватни и законосъобразни действия за реакция съгласно чл. 12
и осъществяване на базовото си законово задължение по чл. 6 ал. 1 от
Правилника за устройство и дейността на ЦСМП за оказванена спешна
медицинска помощ, издаден в изпълнение на разпоредбите на ЗЛЗ.
Като пряк резултат от тази съвкупност от неадекватни действия и
крайно бездействие, ищецът е преживял душевни и емоционални страдания,
описани по-горе, свързани с неоправдаване на очакванията му за получаване
на гарантирана му от държавата медицинска помощ, които се изразявали и
в гняв и възмущение от липсата на помощ, и в страх и притеснение относно
физическото му състояние, и в неоправдано удължаване на търпените болки
от ужилването и чувство на безсилие да получи съдействие от ответника.
6
Именно тези вреди са в причинна връзка с поведението на ответника
чрез натоварените с определени функции негови служители, което както се
посочи по-горе, е противоправно поради нарушаване на разписани от
нормотвореца законови задължения.
При определяне размера на обезщетението, съдът се ръководи от
принципите за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и
общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, формата и
степента на страданието. Въззивният съд счита, че сумата от по 2 000 лв.
представлява справедлива компенсация, като обективен еквивалент на
претърпените и доказани емоционални и психически страдания на ищеца в
резултат на виновното и противоправно бездействие на ответника.
За този размер този иск е основателен и следва да се уважи, за
разликата – да се отхвърли като неоснователен.
Уважаването на този главен иск обуславя основателността, а оттам
– и уважаването и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законовата лихва върху присъдената сума от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
След като крайните правни изводи на двете инстанции частично се
разминават, въззивната жалба за разликата над 2000 лв. до 3000 лв. се явява
частично основателна и следва да се уважи. Обжалваното решение следва
да бъде отменено в уважителната си осъдителна част по отношение на
иска за обезщетение на претърпени неимуществени вреди за сумата над 2
000 лв. като неправилно и вместо това бъде постановено ново, с което
искът се отхвърли за разликата над 2000 лв. до присъдената сума от 3000
лв., заедно с обезщетението за забава върху нея от датата на деликта.
В останалата обжалвана част до присъдения размер от 2000 лв.,
заедно с обезщетение за забава, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В необжалваната, отхвърлителна част относно главницата и
обезщетението за забава, решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, разноските за първоинстанционното
производство следва да се преразпределят съобразно уважената част от
7
исковете и на ищеца се дължат такива в размер на 400 лв., а на ответника –
360 лв.
В частта за разноските, присъдени на ищеца, първоинстанционното
решение следва да се отмени за сумата над 400 лв. до присъдените 600 лв.
като неправилно, а на ответника следва да се присъдят още 120 лв.
За въззивното производство на въззивника се дължат разноски
съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 220 лв., а на
въззиваемия се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 322/17.04.2024г. по гр.д. №
3172/2023г. на СлРС, в частта, с която:
- е осъден ЦСМП - гр. Сливен, със седалище и адрес: гр. ***,
представляван от доктор В. С. К. - Директор да заплати на С. Й. Й. с ЕГН:
********** с адрес: гр. *** сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2023 година до
окончателното изплащане, за сумата НАД 2000 ДО 3 000 лв.;
- е осъден ЦСМП - гр. Сливен да заплати на С. Й. Й. разноски по делото
за първоинстанционното производство за сумата НАД 400 лв., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Й. Й. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
*** против ЦСМП - гр. Сливен, със седалище и адрес: гр. ***, искове по чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
за сумата НАД 2 000 лв. ДО присъдения размер от 3 000 лв., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 11.07.2023г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Й. Й. да заплати на ЦСМП - гр. Сливен разноски за
първоинстанционното производство в размер на още 120 лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 322/17.04.2024г. по
гр.д. № 3172/2023г. на СлРС в останалата обжалвана част, като
8
ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА С. Й. Й. да заплати на ЦСМП - гр. Сливен сумата от 220 лв.
разноски за въззивното производство съразмерно на уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА ЦСМП - гр. Сливен да заплати на С. Й. Й. сумата от 400 лв.
разноски за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9