Р Е Ш Е Н И Е № 1550
гр. Пловдив 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в открито съдебно
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при участието на секретаря
Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1720/19г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 2589/20.06.2019г. на Пловдивския районен
съд, І-ви
гр. с., с което се отхвърля предявения от „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК **** иск против А.И.Г., ЕГН ********** за осъждането
му да върне получената
при начална липса на основание обща сума в размер на 8 125,00 лева, от които:
получена на 10.11.2017г. сума от 5 125,00 за изпълнение на строителни работи по
обект „Военен блок“ в град **** с ***** Д. Х. , както и получен на 19.11.2017г.
аванс в размер на 3000,00 лева за извършване на СМР /шпакловка/ по същия обект,
като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. **** моли съда да отмени обжалваното решение, по съображения подробно
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна А.И.Г., ЕГН **********,*** счита решението за правилно.
Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
От представените
по делото преписи от трудов договор № 547/29.09.2017г., длъжностна
характеристика за длъжността „****“, Заповед № 480/10.01.2018г. за прекратяване
на трудовото правоотношение, разчетно – платежна ведомост, писмо изх. №
21/22.12.2017г. изпратено от „Протектор БГ“ ЕООД до А. И. Г. и искане за даване
на писмени обяснения се установява, че страните са били в трудови
правоотношения прекратени с посочената Заповед по реда на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
В насрещния
иск предявен от „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, по който е
образувано настоящето производство ищцовото дружество твърди, че е предало на А.Г.
сума в общ размер от 8 125лв. платена съответно за: изпълнение на
строителни работи, включени в трудовото му функция – монтаж фасадно скеле,
полагане на топлоизолация и демонтаж на водосточни тръби – 5 125лв. и
3 000лв. аванс за строително – монтажни дейности – шпакловка, като с
допълнителна молба от 16.01.19г. е уточнено, че и двете плащания са
предназначени за извършване на дейности по обект „Военен блок“, в гр. **** с ****Д.
Х., които суми обаче са получени без правно основание, защото това са дейности,
включени в трудовата му функция, но между страните няма уговорка за по – високо
възнаграждение.
Тези
обстоятелства са отразени и в доклада по делото, изготвен по реда на чл. 146,
ал.1 от ГПК.
В
подкрепа на становището си „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК ****
представя разписка, в която Г. удостоверява, че е получил на 10.11.17г. 5 125лв.
за три вида строително – монтажни дейности, а на 19.11.2017г. е получил 3000лв.
аванс за шпакловка. От така представената разписка обаче не може да се установи
лицето, което е предоставило сумите на въззиваемия Г..
В отговора
на исковата молба А. Г. признава, че е получил посочените в разписката суми, но
не от работодателя си, а от З. С., който е сключил устен договор освен с А.Г.,
още и с Н. Щ., Г. Т. и Н. И. за извършване на строително монтажни дейности в
посочения по – горе обект в гр. ****, като сумата е следвало да се разпредели
между последните четирима.
От разпита
на свидетеля Х., който е бил отговорник на обекта се установява, че е получил
от шефа си процесните суми и ги е предал на А. И. Г. за заплати на него и още
четирима работници, като практиката е била предварително да се получават
парите, а на един по – късен етап да се подписват ведомостите за заплати.
Парите били получени, но работниците напуснали обекта, без да си свършат
работата.
Свидетелят
И. сочи, че З. С., който е управител на „З. С. – Д.“ ЕООД е предал на А.Г. на
два пъти сумите 5 100лв. и 3 000лв. за вдигане на скеле и
топлоизолация на сграда, която представлява жилищен блок в гр. **** на улица „*****“.
И. твърди, че работата, за която са получени парите е свършена и С. не е имал
възражения по нейното изпълнение.
В
отговорите си дадени по реда на чл. 177 от ГПК управителката на „Протектор БГ“
ЕООД заявява, че за предаването на Г. на процесните суми е научила малко по –
късно, без да уточнява кога, като сумите за авансово плащане се калкулират на
база конкретно извършена работа.
От така
събраните доказателства не може да се установи по безспорен начин предаването
на процесните суми от представител на „Протектор БГ“ ЕООД на Г.. Това е така на
първо място, защото в посочената по - горе разписка, с която въззиваемият
получава сумите не е посочено лице, което предоставя парите на получателя.
Освен това от представения трудов договор се установява, че основното месечно
трудово възнаграждение на Г. възлиза на 460лв. към процесния период, а и в разчетно
– платежната ведомост за м. октомври 2017г. е отразено, че осигурителния доход
на Г. е 439.09лв., като чистата сума за получаване е 342.47лв. като е положен
неоспорен подпис на въззиваемия. Доколкото няма доказателства за по – големи
размери на трудовите възнаграждения на петимата работници, на които свидетеля Х.
твърди, че е предал сумите за заплати се налага извода, че остава недоказано
твърдението, че „Протектор БГ“ ЕООД е предало на Г. суми в общ размер от
8 125лв. за заплати на него и още четирима работници.
Затова
искът за осъждането на А.Г. да върне на „Протектор БГ“ ЕООД процесните суми е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е
достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед
изхода на спора жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемия разноските направени във въззивното производство
в размер на 800лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2589/20.06.2019г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. по гр. д. № 20591/18г.
ОСЪЖДА „Протектор БГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** да заплати на А.И.Г., ЕГН ********** *** сумата 800 (осемстотнин) лева разноски,
направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в
частта, с която се отхвърля предявения от „Протектор БГ“ ЕООД с ЕИК **** против А.И.Г., ЕГН **********
иск за осъждането му да върне получената на 10.11.2017г. сума от 5 125лв. (пет хиляди сто двадесет и
пет) лева при начална липса на основание пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е
окончателно.
Председател: Членове:1.
2.