№ 1099
Гр. Пловдив, 26.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 371 по описа за 2020 год. и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на С.П.К.,ЕГН ********** *** чрез адвокат М.К. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №20-1030-000235/01.02.2020г.,издадена
от началник група към ОДМВР,Сектор „Пътна полиция“Пловдив по чл.171 т.1,б.“д“
от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата
глоба“
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед,тъй като не
е извършено вмененото нарушение по чл.190,ал.3 от ЗДвП,като се твърди,че НП
№19-1030-001039/18.02.2020г. е отменено Решение №2337/18.11.2019г.,постановено
по КАНД №2699/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Ответният
административен орган – Началник група към ОДМВР,сектор
„Пътна полиция“Пловдив, не взима становище по жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000235/01.02.2020г.,издадена
от началник група към ОДМВР,сектор „Пътна полиция“Пловдив, подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №АА347779/01.02.2020г..
От фактическа страна се основава на
това,че на 01.02.2020г. около 23:50 часа в гр.Карлово,на ул.“Генерал Карцов“№1,като водач на МПС-БМВ 316 с рег.№РВ8809АВ,С.К. е
бил спрян за проверка и след извършена справка в ОДЦ РУ Карлово е установено,че
водачът управлява МПС след като не е заплатил глоба на стойност 200 лева по НП
№19-1030-001039/18.02.2020г,влязло в сила на 03.04.2020г.
Към административната преписка е
представена справка за нарушител,в която е посочено,че казаното НП е влязло в
сила и глобата по него не е заплатена.
Жалбоподателят представя по делото
Решение №1387/22.07.2019г. ,постановено по АНД № 2353/2019г.,ХIн.с., ПРС,от което се установява, че
НП №19-1030-001039/18.02.2020г е било обжалвано пред Районен съд Пловдив и
съдът е потвърдил НП.
Последвало е издаването на Решение
№2337/ 18. 11. 2019г.,постановено по КАНД №2699/2019г. по описа на
Административен съд-Пловдив,като касационният съд е отменил процесното
НП.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Със
Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са
определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството
на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват
контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издавена от компетентен орган.
Видно
от Заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. инспектор М.М.е
преназначен на длъжност Началник на група към ОДМВР,сектор „Пътна
полиция“Пловдив
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1
,б.“д“ от ЗДвП в хипотезата на управление на моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глобата.
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В
конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 171, т. 1, б.
"д" от ЗДвП, според която норма, временно отнемане на свидетелството
за управление се прилага по отношение на водач, който управлява моторно
превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП – до
заплащане на дължимата глоба. Последно цитираната разпоредба пък предвижда, че
наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец
след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване.
В
тази насока следва, да се съобрази и правилото възведено в чл. 190, ал.3 от ЗДвП, според което, наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение
или определение на съда при обжалване.
Съотнасянето
на цитираните разпоредби от закона, налага извода, че противоправно,
ще е поведението изразяващо се в управление на моторно превозно средство, след
изтичане на едномесечен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с
което на водача е наложено административно наказание глоба, без определената
като наказание парична сума да бъде заплатена. Казано с други думи, противоправно е управлението на МПС, при наличие на
подлежащо на изпълнение наказание – глоба, което не е изпълнено от
санкционирания водач в предвидения за това срок.
Ето
защо, целта на мярката по чл. 171, т. 1,
б. "д" от ЗДвП е да се предотврати и преустанови това именно противоправно поведение. Затова, срока на приложение на
мярката е до момента на заплащане на дължимата глоба.
Следва да се подчертае, че в мотивите на
оспорената заповед не са посочени всички от елементите на фактическия състав,
основаващ приложението на мярката по чл.
171, т. 1, б. "д" от ЗДвП – влязло в сила наказателно постановление с
което е наложено административно наказание глоба; паричното наказание не е
заплатено в срока по чл. 190, ал.3 от ЗДвП; водачаът
на когото е наложено наказанието глоба, управлява МПС, след изтичане на срока
по чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
Или
налице е липсата на описание в административния акта на конкретните фактически
обстоятелства дали основание за издаването му. От значение в случая е липсата
на твърдения в обжалваната заповед за проявени в обективната действителност
факти предвидени в хипотезата на посочената от административния орган законова
разпоредба дала основание за издаването й. Това от своя страна е съществено
процесуално нарушение накърняващо правото на защита на адресата на акта и
изключващо възможността за провеждане на съдебен контрол по същество, поради
което само по себе си е достатъчно за да обоснове извод за незаконосъобразност
на оспорената заповед.
Заповедта
е издадена и в противоречие с материалния закон.
По
делото безспорно се установи,че не е налице влязло в сила НП
№19-1030-001039/18.02.2020г.,по което жалбоподателят да дължи заплащане на наложено
му административно наказание“ глоба“.Напротив НП е отменено с влязло в сила
Решение по КАНД №2699/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив.
При това положение, фактическото основание, послужило
за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради
което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на
оспорената заповед .
При този изход
на делото на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 610 лева/10 лева за заплатена държавна такса и 600
лева заплатено адвокатско възнаграждение/
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на С.П.К.,ЕГН ********** *** чрез адвокат М.К. *** ,Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/
№20-1030-000235/01.02.2020г.,издадена от началник група към ОДМВР ,Сектор
„Пътна полиция“Пловдив
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив
да С.П.К.,ЕГН ********** *** чрез
адвокат М.К. *** заплати на разноски
по делото в размер на 610/шестотин и десет/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: