Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12593/2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Х.Д.,
с която е предявен срещу ЗАД Д.Б.: Ж. И З.АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 28.10.2016 г., вследствие на което е починал А.М.М.–
във фактическо съпружеско съжителство с ищцата. Претендира законната лихва от
датата на деликта и разноските.
Ищцата твърди, че е понесла неимуществени вреди от смъртта
на А.М.М., с когото е била във фактическо съпружеско съжителство и който е баща
на трите й деца. Смъртта на А.М.е
настъпила при произшествие, осъществило се на 28.10.2016 г. по вина на лице,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение
за понесените неимуществени вреди и законната лихва от датата на деликта.
Ответникът
оспорва иска, оспорва механизма на ПТП, оспорва настъпване на ведите, като
евентуално се позовава на съпричиняване на вредите от страна на починалия. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
С влязла в сила на 02.12.2019 г. присъда на ОС-Сливен
по Н.О.Х.Д. №480/2017 г. Х.А.Т.е признат за виновен в това, че на 28.10.2016
при управляване на лек автомобил „Крайслер“ с рег. № ******по автомагистрала
„Тракия“, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на А.М.М..
По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането по механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и
причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата
на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
Видно от
удостоверения за раждане (л.9-11), починалият е баща на Д.М., Ж.М.и
Ж.М., а ищцата е посочена в удостоверенията като майка на трите му деца.
От показанията
на свидетеля Г.Н.– съсед на семейството, се установява, че починалият
А.М.М.и ищцата живеели като семейство от 2009 г., двамата имали три деца, за
които се грижели заедно. Отношенията им били добри, били сплотено семейство.
След смъртта на А.М.ищцата се е пренесла да живее с родителите си, сама отглежда децата си и няма
друг партньор. Откакто М.е починал, ищцата е в депресия, плаче и се чувства зле
и е в затруднено финансово положение.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни, основани на
непосредствените му впечатления и напълно кореспондиращи с писмените
доказателства, приети по делото.
Поради което
съдът приема, че между ищцата и починалия са били налице отношения на
фактическо съпружеско съжителство, като между двамата е имало трайна и дълбока
емоционална връзка, в следствие на което ищцата търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
По
изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Крайслер“ с
рег. № ******, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на А.М.М.. Фактическите
отношения между починалия и ищцата установяват правото й на обезвреда на
неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че
е претърпяла от ангажираните гласни доказателства. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача Х.А.Т.при управляване на лек
автомобил „Крайслер“ с рег. № ******.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на
инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (38 г.),
възрастта на ищцата (21 г.); обстоятелството, че съвместното съжителство на
пострадалата и ищеца е продължило около 7 години към датата на инцидента, като
няма данни да е било прекъсвано, нито семейните отношения да са били влошени,
напротив – отношенията им са били на обич, разбирателство и грижа за
семейството; същността на връзката между съпрузи, създали семейство и
отглеждали заедно общите си деца и обстоятелството, че всички грижи по
отглеждане на децата предстои да бъдат поети единствено от ищцата като самотен
родител. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 120000 лв. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на съпруг са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика към датата на настъпване на произшествието (2016 г.) като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120000
лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от тях неимуществени вреди.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване. От комплексната експертиза и разясненията, дадени от вещите лица
в съдебно заседание, се установява, че при настъпване на произшествието
пострадалият се е возил на задната седалка и е бил без поставен предпазен колан
– тялото му е изпадало от автомобила, като част от телесните му увреждания са
причинени от съприкосновение с елементи от интериора на автомобила, а друга
част – при изпадане на тялото. Вещите лица сочат в експертизата, че настъпилите
увреждания върху тялото на Минчев не биха били с такава тежест и локализация
при условия на използване от него на предпазен колан. При поставен колан, тялото
му не би изпаднало от автомобила, а преди изпадането му, тялото на пострадалия
се е придвижило напред със значителна кинетична енергия и се е травмирало от
удар в разположения пред него интериор, което също не би станало, ако е бил с
предпазен колан (виж отговори на въпрос 13 и въпрос 14 от експертизата –
л.198). Всичко това води до категоричния извод, че тежестта и локализацията на
уврежданията на пострадалия се дължат на липсата на поставен предпазен колан –
при правомерно поведение от негова страна нараняванията биха били по-леки. Поради това съдът намира, че
са налице предпоставките определеното обезщетение да бъде намалено поради
съпричиняване. При преценка в каква степен понесените от ищеца вредни последици
са настъпили от липсата на поставен колан, съответни – с колко да бъде намалено
обезщетението, съдът отчита обстоятелството, че и при поставен предпазен колан
травматични увреждания не биха били предотвратени напълно, поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с 1/5
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 96000 лв.
Неоснователно
е искането на ищцата за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, претенцията на ищцата до ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД е получена от последния на 02.02.2017 г. (л.15). Съдът приема, че това е
най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното
събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По
разноските:
Неоснователно е искането на ищцата за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства
за плащането на такова – съобразно представените по делото два договора за
правна помощ (л.2 и л.71) няма данни нито за уговорения размер на
възнаграждението, нито за изплащането му.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза, съразмерно с отхвърлената
част от иска – за сумата от 3135,60 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3840 лв. – държавна
такса.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж. И З. АД, ЕИК:*********, да заплати на М.Х.Д., ЕГН:**********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 96000 лв. ,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на А.М.М., при произшествие,
осъществено на 28.10.2016 г., заедно със законната
лихва от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА М.Х.Д., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж. И З. АД, ЕИК:********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3135,60 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ЗАД Д.Б.: Ж. И З. АД, ЕИК:*********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3840 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: