Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.01. 2020 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На тринадесети
януари 2020
година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 333, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от адвокат
Христо К. ***, пълномощник на Б.А. ***, против решение № 175/ 11.10. 2019 г.,
постановено по гр.д. № 36/ 2019 г. по описа на PC Попово. В жалбата се излагат
съображения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон,
допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Посочва се, че след като има влязло в сила наказателно постановление
относно допуснати от водача нарушения на ЗДвП, то вредите от това следва да
бъдат обезщетени. Освен това не било уважено от РС искането за назначаване на
повторна експертиза. Имало съмнение относно нейната правилност. Иска се от въззивния
съд да бъде уважено това искане, което ПРС е оставил без уважение.
Предвид на изложеното
пълномощникът моли решението да бъде отменено и искът да се уважи в пълен
размер, като се присъдят направените по делото разноски. В съд.зас. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, в
подадения писмен отговор от адвокат В. Ш., оспорва жалбата и моли решението да
бъде потвърдено. Оспорва се искането за назначаване на експертиза. Моли
решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски. В
съд.зас. поддържа отговора.
Съдът, като провери
доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата и отговора, намира, че решението
е валидно, процесуално допустимо, а по същество е правилно.
Какви са фактите по
делото.
Искът е за сумата
от 6500 лв., неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 20.08. 2018
г., около 15 часа, в с. Крепча, на ул. "Хан Аспарух", водачът В.М.А.
при управление на МПС -лек автомобил Ситроен „Ц-4" с рег. № Р 7705 ВС при
движение напред блъснал правомерно движещият се на пешеходна пътека тип „Зебра"
пешеходец А.А.А..
След претърпяното
ПТП пострадалото дете постъпило за
лечение и наблюдение в „МБАЛ-Търговище“ АД , гр. Търговище за времето от 20.08.
2018 год. до 23.08. 2018 год.
В резултат на ПТП
на А. били причинени травми, изразяващи се в мозъчно сътресение от среден тип, разкъсно-контузна рана на челото с наложена оперативна
намеса, с изразен 4-5 сантиметров белег на фронталната челна област, охлузна рана на лява скула.
Освен претърпените физически болки и
страдания бил налице и посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня,
нарушения на апетита, главоболие, фобиен страх и
тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Предявена била
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, по която ответното дружество било завело застрахователна
преписка № **********.
Виновен за допуснатото ПТП бил водачът
В.М.А., чиято отговорност се покривала от застраховката „Гражданска
отговорност" - полица BG/02/118000905003, валидна от 28.03. 2018 г. до
27.03. 2019 г., издадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД, за управлението на лек
автомобил Ситроен „Ц-4" с рег. № Р7705ВС.
Ответникът счита, че искът е
неоснователен. Възразява се, че обезщетението, което се претендира, не отговаря
на действително претърпените вреди и надхвърля многократно максималните
стойности на обезщетения по подобен род вреди. Ответникът счита, че е налице съпричиняване
на вредата от страна на пострадалото лице и/ или неговите родители. Изложеният
в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, не е подкрепен с
доказателства, тъй като в представения
констативен протокол липсвала констатация, относно механизмът на настъпване на
ПТП.
Какво се установява от събраните по
делото доказателства:
По
иска с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл.
45 и чл. 52 от ЗЗД.
На
първо място страните не спорят по допустимостта на иска и това, че
застрахователят е отказал да изплати предявената от него претенция, по реда на
чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Водачът В.М.А. е притежавал
застраховката „Гражданска отговорност“–полица BG/02/ 118000905003, валидна до
27.03. 2019 г., издадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД, за управлението на лек
автомобил Ситроен „Ц-4" с рег. № Р7705ВС.
В ранния следобед на
20.08. 2018 г., при слънчево време, А. пътувал от гр. Русе за с. Люблен.
Управлявал автомобила със скорост, съобразена с
ограничението за движене в
населеното място /30- 50 км/ч//. Към центъра на селото, вдясно на тротоара,
водачът забелязал голяма група възрастни хора. Като ги приближил, на 30-40 м, с
периферното си зрение видял дете, което внезапно се „изстреляло“ да пресече
платното, по което свидетелят се движил.
Моментално предприел спасителна маневра вляво, за да избегне удара и натиснал
спирачките, но детето се ударило в
огледалото на колата, в следствие на което огледалото било повредено, а детето
имало рана по главата. Инцидентът се е
случил на 5-6 м преди пешеходната пътека и детето е било само. След това, за да
не губят време да чакат линейка, с дядото и
бабата на детето веднага отишли в
гр. Опака, в лечебницата, където му била оказана първа медицинска помощ. В последствие
детето било откарано за лечение в гр. Търговище. След като случаят бил
регистриран в болницата, пристигнали служители на КАТ, които проверили
документите на водача и го тествали за алкохол. Няма данни да има употреба на
такъв. Срещу свидетеля бил съставен АУАН, а в последствие било издадено НП за
движение с несъобразена скорост. Същото не е обжалвано от свидетеля А. и той е
заплатил наложената му глоба.
Това се установява от
разпита на двамата свидетели – А., който е и участник в произшествието и Ал.–
дядо на пострадалия. И двамата посочват, че инцидентът не е станал на
пешеходната пътека, а на 5-6 метра от нея, няма доказателства детето да е
паднало, да е било влачено от колата, то няма рани и охлузвания на други места,
освен на челото и бузата. Налице са и писмените обяснения, които двамата са
давали при разследването на полицията. Налице са и писмените доказателства за
престоя на детето в болницата, които също подкрепят изложените и приети за
установени от съда факти относно механизма на произшествието. Съдът не дава вяра
на казаното от свид. Ал., че А. казал, че е виновен
за инцидента, докато са били в колата. В писмените си обяснения той е заявил,
че нямат претенции към никого и са благодарни. Тази част от показанията трябва
да се цени с оглед близката родствена връзка между пострадалото дете и
свидетеля, както и цялостната ситуация преди произшествието. Следва да се
посочи, че и двамата свидетели казват, че инцидентът е на 5-6 метра от пешеходната
пътека. Свидетелят А. обаче посочва, че това е станало преди нея, в посока на
движение на автомобила. Свидетелят Ал. е употребил думите „след пешеходната
пътека“. Не е направено уточнение обаче от коя гледна точка.
От назначената
автотехническа експертиза се установява, че водачът се е движил с допустимата
скорост и същата е била не повече от 50 км/ч, при слънчево време, светло,
нормално за деня, сухо асфалтово покритие, при налична хоризонтална и
вертикална маркировка, лек наклон по посока на движението, прав участък,
представляващ улица от селото с тротоари и налична хоризонтална и вертикална
маркировка. Контактът при произшествието
е бил на 4,3 метра от тротоара вдясно, по посоката на движение на автомобила,
на около 2 метра преди пешеходната
пътека. Сблъсъкът е бил неизбежен. Водачът е направил спасителна маневра в ляво,
за да избегне челен удар, което е удължило спирачния му път, но е спасило
детето от по-сериозни увреждания. Вещото лице е категорично в заключението си,
че към момента на удара, автомобилът е бил спрял. Вещото лице обяснява това
свое заключение в съдебно заседание, като посочва, че автомобилът и детето се
удрят почти под прав ъгъл. Ако автомобилът не е бил в покой при удара, предвид
постъпателното му движение, той би увлякъл тялото и то щеше да падне на земята,
да има охлузвания и по други части, а не само на две места.
Като се имат предвид
всички обстоятелства по делото и при преценката на доказателствата в тяхната
съвкупност, съдът намира, че произшествието е станало преди пешеходната пътека,
в посока на движение на лекия автомобил, така, както е показано на схемата на
вещото лице. То е посетило местопроизшествието, има снимки към заключението му
и в хода на проучването си, търсейки съдействие и от двете страни, е установило,
че това е мястото на произшествието. Съдът отчита и това, че възраженията на
ищцовата страна са направени по механизма на пътната обстановка, поставените
въпроси за допълнителна експертиза не навеждат на това, че има съмнения за
мястото на самото произшествие. В тази връзка и органите на полицията са
съставили акт не за друго, а за несъобразена скорост – т.е. те приемат, че не е
имало превишаване на скоростта или отнемане на предимство на пешеходната
пътека.
При така установените
факти, въззивният съд счита, че по отношение на прекия причинител на вредата,
не са налице предпоставките за реализиране на отговорността му, а отговорността
на застрахователя произтича именно от
тази на делинквента.
Съдът приема за
установено, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост не по-голяма
от 50 км/ч, каквато е и максимално разрешената за населено място. По негови
думи е възможно скоростта да е била и по-ниска, защото 100 метра след това е
щял да прави ляв завой. Било е лятно
време, слънчево, при ясна видимост. Т.е. нищо не е налагало водачът да
съобразява скорост на движение по този път, която да много ниска, а това
предполага и движение на много ниска предавка.
Следва да се отбележи, че
макар срещу водача на л.а. да е издадено НП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, този официален диспозитивен документ не обвързва съда по въпросите
относно авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца, както
това е предвидено за влязлата в сила присъда на наказателен съд, по силата на
чл. 300 от ГПК. Както и сам посочва водачът, нещо което съдът е установил и
своята дългогодишна практика,при подобни произшествия, масово се съставят
актове на водачите, без да се изяснява точният механизъм на инцидента.
Събраната от полицията информация се основава на нарушено местопроизшествие, а
това се дължи на необходимостта да се окаже първа помощ на детето. Що се отнася
до това, че водачът не е обжалвал глобата и постановлението, то това също не
може да се счита като някакъв вид признание на вина. Още повече доказателствата
по делото говорят, че няма нарушение на правилата за движение от негова страна.
В създалата се ситуация на опасност за движението, водачът е видял детето,
веднага е предприел спасителна маневра и в същото време е спрял автомобила.
Именно тези действия са причина да няма по-сериозни увреждания и последствия за
здравето на детето.
Причина за инцидента е
поведението на детето и това, че то за кратко е било изпуснато от надзора на
близките си и е излязло само на улицата. Действително то е пресякло улицата в
непосредствена близост до пешеходната пътека, но е видно, че ако е било на нея,
удар нямаше да има, защото автомобилът е спрял преди това. Отделно от това
детето е пресякло внезапно, тичало е и не се е огледало дали по улицата има
движещи се автомобили. Всички задължения на пешеходците в това отношение са
били нарушени и отговорността е на родителите и лицата, под чийто надзор е било
детето, включително и свид. Ал..
Съдът не установи
противоправно поведение на водача на автомобила и причинна връзка между
неговото поведение и пътното произшествие.
Затова и искът по чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, е
неоснователен.
ПРС е достигнал до същите
изводи. Решението като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Пред втората
инстанция са представени доказателства от въззиваемата страна за направени
разноски от 786 лв., за втора инстанция. Подобен е хонорарът и за първата. Има
възражение за прекомерност. Минималният
размер е 655 лв. Такъв е и договореният, но върху него има начислен и ДДС. Това
говори, че няма прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение и то следва да бъде заплатено.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 175/ 11.10. 2019 г., постановено по гр.д. № 36/ 2019 г. по описа на
PC Попово, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Осъжда ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Б.Б.А.
с ЕГН: **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, действащи чрез адв.
В.Ш. ***, СУМАТА от 786 лв. деловодни
разноски за втората инстанция
Решението може да се обжалва, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.