Р Е Ш Е Н И Е
№207
гр. Велико
Търново,3.08.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И.,
изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 235 по описа за
2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 404, ал.1, т.11 от КТ.
Образувано е по жалба, подадена от АРУКС АД
гр. Лясковец, ул.“В. Левски“ №219 против Задължително предписание № 1 дадено с Протокол за извършена проверка №
ПР2305440 от 6.3.2023г., потвърдено с Решение 23017158/20.3.2023г. на Директор
ИА ГИТ.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на издадения административен акт, представляващи неясни
мотиви- нарушение на чл. 146, т.2 от АПК във вр. с
чл. 59, ал.2 от АПК, липса на компетентност –чл. 146, т.1 от АПК и неправилно
приложение на материалното право – чл.146, т. 4 от АПК. Излага подробни аргументи, че на работника М.С.е
изплатено дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд в размер на 26
часа, при което е спазен както чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ, така и колективния
трудов договор, като увеличението на възнаграждението е с 60%, при нормативно
определени не по- малко от 50%. Посочва,
че липсва нарушение на чл. 7 от НСОРЗ , тъй като са му изплатени основната
заплата, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, сумата от 431 29 лева за
извънреден труд, и допълнително 155 лева за това, че се е съгласил да работи
извънредно. От съда се иска да отмени обжалвания акт, след като съдът установи
горната фактическа обстановка.
В о.з. се представлява от адв. Ц., която поддържа така подадената жалба с направените
от нея оплаквания. Подробни аргументи развива в депозирана по делото писмена
защита. Претендира за заплащане на направените по делото разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК.
Ответната страна ДИТ В. Търново оспорва
така подадената жалба, като я нимара за неоснователна
и недоказана. Счита, че наложената ПАМ е законосъобразна и като такава следва
да бъде потвърдена от съда. Представя подробна писмена защита, претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД В. Търново, осми състав, след като се
запозна и прецени писмените доказателства по делото, приема от фактическа и
правна страна следното: Процесното предписание по т.1
по Протокол за извършена проверка № ПР2305440 от 6.3.2023г от органи при
Дирекция "Инспекция по труда" –е издаден на основание чл. 404, ал. 1, т.
1 КТ, От
прегледа на съдържанието на представените в настоящото производство Правилник
за вътрешния трудов ред в „Аркус" АД и приложена Заповед № 3771/24,11.2022
г, е установено, че за м, декември 2022 г. работодателят:е.:въвел сумирано
изчисляване на работното време на всички поделения на дружеството с календарен
период на отчитане от един месец, От представените при проверката „Присъствена
, форма 76 - , Дати" и „Присъствена форма 76 - Категории на
служителите" за м. декември 2022 г,, които отразяват реално отработеното
по дни и часове от работниците и служителите, е констатирано, че през месец
декември 2022 г. част от работниците, и служителите са полагали извънреден труд,
в т.ч. М.П. С., назначен на длъжност „ръководител ПП/ЗАМ/-1200"..
.Установено е, че работникът е положил извънреден труд в размер на 26 часа
(отработени 17 смени х 8 часа ~ 136 ч. и отработени 7 смени х 6 часа = 42 часа
или общо изработени 178 часа, при норма за месеца от 152 часа).Предвид
въведеното сумирано изчисляване на работното време с календарен период на
отчитане от един месец, положеният от С. извънреден труд. е следвало да бъде
заплатен с увеличение, изчислено на базата на основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или
служителя по индивидуалния трудов договор. . От прегледа на представените
Вътрешни правила за работната заплата в „Аркус" АД.е констатирано, че в
раздел II „Формиране и разпределяне на средствата за работна заплата" е
посочено, че извънредният труд се
заплаща с увеличение от 60 % -„увеличение на базата на основната .работна
заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на
работника и служителя по индивидуалния трудов договор при сумирано изчисляване
на работното време - 60 %". Съгласно платежна ведомост за заплати в
"Аркус" АД за месец декември 2022 г. работодателят е изплатил,на М.С.за;.
положения от него извънреден труд през- месец декември. 2022 г, допълнително
трудово възнаграждение в общ размер от 431,29 лева и
допълнително възнаграждение за съгласие за извънреден труд в размер на 155
лева. От представените писмени сведения и ведомостта
за месец декември 2022 г, е видно, че
извънредният труд е начислен в код 11 (изв. труд - 60 %), и код 50 (заработка изв. труд). От така посочените, редове във
ведомостта, и .даденото писмено сведение по тях е установено, че код 11 (изв.
труд - 60 %) е изчислен на база основна заплата и процент доплащане за
прослужени години (код 37), а код 50 (заработка изв.
труд) е изчислен само на база основна заплата. От така установените факти,
ответникът е направил извод, че работодателят е изплатил на М.С.за положения
от него извънреден труд през месец декември 2022 г. по-малко, тъй като
изплатените суми по код 11- изн. Труд -60% е изчислен
на база основната заплата ипроцент доплащане за прослужени години код 37, а код 50- заработка изв. Труд е изчислена само на база основна
заплата.
За изясняване на
случая и вземане на решение от Дирекция „Инспекция по труда" със седалище
гр. Велико Търново са представени всички документи от образуваното
административно производство във връзка с извършената проверка на
"Аркус" АД.
След като са
установили при проверката горните факти с предписание № 1 от Протокол за
извършена проверка изх. № ПР2305440, връчен на 07.03.2023 г., контролните
органи са задължили работодателя "Аркус" АД да начисли и изплати на
Митко С., назначен на длъжност
„ръководител ПП/ЗАМ/-1200", положил извънреден труд, и на всички други правоимащи работници и служители, полагали извънреден труд
през месец декември 2022 г., разликата до дължимия пълен размер допълнително
трудово възнаграждение за положения от тях извънреден труд през месец декември
2022 г., изчислен по реда на Наредбата за структура и организация на работната
заплата (НСОРЗ), съгласно чл. 150 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл. 7
от НСОРЗ.
Срещу това
Предписание е подадена жалба по административен ред, което е потвърдено с
Решение № изх.№ 23017158/20.3.2023г. на основание чл. 97, ал.1 от АПК.
В срок е подадена
жалба до Административен съд Велико Търново с вх. № от 7.04.2023г. при
ответника.
По делото освен
административната преписка, имаща съдържанието, подробно посочено в
съпроводително писмо от 10.4.2023г. на ответника, е изслушана СИЕ, която съдът
цени като обективна и безпристрастна и същата ще бъде обсъждана по съществото
на спора.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена срещу акт, който
има белезите на индивидуален административен такъв, в установения от закона преклузивен срок, от лице, за когото същият се явява
неблагоприятен, което обосновава наличието на правен интерес. Следователно така
подадената жалба се явява процесуално допустима.
Атакуваният протокол за налагане на
ПАМ е издаден от компетентен орган-контролен орган към инспекцията по труда, оправомощен съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ. Протоколът е издаден
от контролни органи при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", от лицата и в присъствието на Х. П., за които са представени
съответни Заповеди за назначаване и определяне на трудово възнаграждение, както
и длъжностна характеристика на заеманите от двете лица длъжност стр. 220 и сл.
От адм. преписка.
Предписанията са издадени в предвидената от закона форма, след извършена проверка, като съдържат изискуемите по закон реквизити. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че мотивите на акта противоречат на нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, че същите са неясни, което се приравнява на липса на мотиви. В съставения констативен протокол т.1 изрично е описана подробно установената от органа фактическа обстановка, която реално не е спорна по делото. В същата подробно са описани действащите нормативни актове КТ, КТД, Наредбата за структура и организация на работната заплата (НСОРЗ), Вътрешни правила за работната заплата,Правилник за вътрешен трудов ред. Освен това е посочен начина на определяне на работната заплата сумарно, доколкото работното време е на смени, като не е спорен и размера на положения от работника извънреден труд -26 часа. Изрично в мотивите са посочени и съответните кодове на изплатено възнаграждение, както и начислените парични средства в счетоводството на жалбоподателя, като спор относно това също не е налице. В мотивите е формиран и съответния правен извод, а именно, че възнаграждението за извънреден труд е заплатено в уговорения с КТД размер от 60 %, като за част от него код 11 базата, на която е определено, правилно е такава състояща се от основно трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, а за част от него по код 50, не е включено в базата това допълнително възнаграждение за трудов стаж.
С оглед на горното, съдът приема, че
предписанията са издадени от компетентен съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ орган и в
предписаната форма, предвид което не са налице основания за отмяна или
обявяване на нищожност по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Не се установява и при издаването на
оспорените предписания да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила. Не се правят в тази насока конкретни оплаквания от страна на
жалбоподателя. Неговото право на защита не е било ограничено в хода на
административната процедура – издаване на ИАА, поради което не са налице
съществени процесуални нарушения, самостоятелно основание за отмяна на
административния акт. Констатацията на административния орган за положен
извънреден труд за периода м. декември 2022г и неговото неправилно заплащане е направена в съответствие със събраните по административната преписка и
представени по делото писмени доказателства и при изяснена фактическа
обстановка, поради което не е допуснато нарушение на чл. 36, ал. 3 и чл. 35 от АПК. За да бъдат издадени
задължителни предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, контролните органи следва
да са установили нарушение на трудовото законодателство, каквото в случая е
посочено зирично – чл. 7 от НСОРЗ.
По приложението на материалния
закон съдът намира следното: В чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено
правото на контролните органи при инспекцията по труда да дават задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство, каквото органът е посочил изрично в оспорвания Протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 КТ, извънреден труд е работата по трудово правоотношение между работника и работодателя извън установеното работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на работодателя. За положения извънреден труд от работника, който е съпроводен с изразходването на работна сила извън установеното работно време и с което се засяга полагащата му се почивка, работодателят дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а при липса на уговорка се прилагат минималните установени в закона размери- чл. 262 КТ.Съгласно чл. 150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. Тъй като страните не са уговорили в какъв размер ще се плаща извънредния труд по чл. 261, ал. 1 от КТ, то приложима е ал. 2 на чл. 262 от КТ, съгласно която, увеличения размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.Съгласно чл. 7 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г., за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго, а съгласно чл. 15 от същата наредба допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер и за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Това се отнася и за допълнителното възнаграждение за нощен труд, когато се изплаща постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в зависимост от отработеното време /Трудови отношения, 2008 г., Авторски колектив с ръководител В. М., С. 2008 г., с. 440/. Или с други думи, тълкувайки разпоредбите на чл. 3, чл. 7, чл. 12 и чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които са във връзка с разпоредбите от Кодекса са труда, съдът обосновано е достигнал до съждението, че в брутната заплата се включват: 1.основната работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба, 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредба, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор, 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуален трудов договор, невключени в т. 1 и т. 2. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 3090 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13842/2009 г.,
При така очертаната нормативна рамка и като се вземе предвид ,че с приложения по делото КТД-чл. 45, ал.3, т.1 е договорено увеличението на заплащането на извънреден труд да е 60%, а не минималното такова по КТ от 50% -. Това е отразено и в т. 7 от Вътрешните правила за работната заплата. След като със Заповед № 3771/24.11.2022г. за м. декември 2022г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време за всички производствени и непроизводствени поделения на дружеството с календарен период от един месец, то от присъствената форма 76 се установява, че С. е положил извънреден труд от 26 часа, като са отработени общо 178 часа- 17 смени по 8 часа и 7 смени по шест часа , при норма на месеца от 152 часа. От представените по делото ведомости и заключението на вещото лице се установява, че на този работник за този труд по код 11 е получил сумата от 179,84 лева и по код 50 сумата от 251,45 лева или общо в размер на 431,29 лева. Не е спорно по делото, че щатната работна заплата за един месец с код 1 е в размер на 1470 лева за 19 дни, и код 37 е допълнително трудово възнаграждение за прослужени години от 282, 24 лева -19,2%. Вещото лице е посочило, че при изчисляване на извънреден труд с увеличение от 60% съгласно КДТ и ВПРЗ за м. декември 2022г. на база основно месечно трудово възнаграждение и доплащане за прослужени години е в размер на 479,70 лева.
В допълнителното заключение вещото лице посочва, че общо е заплатена сума от 586,29 лева за извънреден труд, като се включват код 11-179,84/ върху основна заплата и допълнително ТВ за стаж, / код 50- 251,45 лева – само върху основна заплата и код 6 – доплащане ИРЗ от 155 лева. Тези последни 155 лева видно от обясненията на вещото лице са изплатени за съответните дати, касаещи празниците и са изплатени по предложение на прекия ръководител, поради което същите не следва да се вземат предвид при определяне на изплатеното възнаграждение. Не следва да се включва и сумата вот 150 лева код 32- допълнително трудово възнаграждение изплатено по Заповед № 71/2.1.2023г. на Изпълнителен директор във връзка с нарастващата инфлация.
С оглед на така изложеното се установява, че макар да е изплатено възнаграждение в увеличен размер, то същото не е в предвидения от . 262 от КТ, във вр. с чл. 7 от НСОРЗ и чл. 45, ал.3 т.1 от КТ 60%, доколкото увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор. След като е доказано вкл. И чрез изслушаната СИЕ, че в базата по код 50 за извънреден труд не е включено това допълнително възнаграждение, то е налице нарушение на трудовото законодателство, по конкретно на горепосочените норми, поради което правилно и законосъобразно на основание чл. 404, ал.1 т.1 от КТ на жалбоподателя са дадени задължителните предписания. Както се посочи по- горе не следва да се вземат предвид заплатените суми по код 32,код 6 и други, които представляват допълнителни трудови възнаграждения по чл. 13 от НСОРЗ, касаят допълнително заплащане по предложение на прекия ръководител, и по горепосочената Заповед с оглед инфлацията. Нарушението е констатирано и за други работници и служители, полагали извънреден труд през месец декември 2022 г.
В тази връзка
даденото под т. 1 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2305440, връчен на
07.03.2023 г. предписание се явява законосъобразно, обосновано и правилно,
поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото, с оглед правилото на чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на административния орган направените по делото разноски
100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от АРУКС АД гр. Лясковец, ул.“В. Левски“ №219 против
Задължително предписание № 1 дадено с
Протокол за извършена проверка № ПР2305440 от 6.3.2023г., потвърдено с Решение
23017158/20.3.2023г. на Директор ИА ГИТ.
ОСЪЖДА "
АРУКС АД гр. Лясковец, ул.“В. Левски“ №219 да заплати на ДИТ –Велико Търново разноски по
делото в размер на 100-сто лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: