НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. В., 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8932 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл.
238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „Б.Д.ч.“ ЕООД срещу И.Ж.П. иск с правно
основание чл. 191,
ал. 3 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 6500 лева, съставляваща половината от заплатената от дружеството сума за
избягване на съдебно отстраняване от недвижим имот, продаден от П. с договор за
продажба, сключен на 22.01.2016г., оформен в нотариален акт № 27, том І, рег.
464, дело № 23/2016г. на нотариус Ж.Т., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът И.Ж.П. не
е подал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 07.10.2019г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът „Б.Д.ч.“ ЕООД основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: на 11.01.2016г. е придобило от С. Ж.П., П.С.С. и А.С.Д. общо 2333.33 кв.м. от недвижим имот, находящ се в гр. В., представляващ имот с идентификатор
10135.4040.14 – нива с площ от 4 000 кв.м., м. „Трошеви ниви“. Излага, че на 22.01.2016г. ответникът И.Ж.П.,
е прехвърлил на дружеството още 333.33 кв.м. от посочения имот, която сделка е
оформена в нотариален акт № 27, том І, нот.дело №
23/2016г. на нотариус Ж.Т.. Твърди се, че П. не е разполагал с правото на
собственост върху посочените 333.33 кв.м., права върху които е притежавала В.Л..
Същата за защита на правата си е предявила срещу дружеството иск за предаване
на владението на идеалните части от имота, въз основа на който е образувано
гр.д. № 10927/2018г. по описа на РС-В., 46 състав. С цел избягване на съдебно
отстраняване се излага, че ищецът бил принуден да заплати на Либчева сумата от 13 000 лева. Твърди, че дружеството е
привлякло ответника И.П. като трето лице помагач на страната на „Б.Д.ч.“ ЕООД. Предложило спогодба, но се
излага П. да не е направил нужното, за да уреди възникналия проблем с родствениците му. Поради изложеното счита, че ответникът
следва да заплати половината от сумата, която е изплатена на собственика на
идеалната част от имота.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл. 191, ал. 3 ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на 260 лева – заплатени държавни такси и 650 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, или общо в размер на 910 лева.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Ж.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.ч.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 6500.00 лева /шест хиляди и петстотин лева/,
съставляваща половината от заплатената от дружеството сума за избягване на
съдебно отстраняване от недвижим имот, продаден от П. с договор за продажба,
сключен на 22.01.2016г., оформен в нотариален акт № 27, том І, рег. 464, дело №
23/2016г. на нотариус Ж.Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 191, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Ж.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 910.00
лева /деветстотин и десет лева/, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване, на осн.
чл. 239, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: