Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№6850 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ***, срещу В.Н.Г., ЕГН **********
***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 419.81
лева /четиристотин
и деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ......год.,
сключен с „и.а.м.” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.”
ООД н. 01.10.2017 год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 08.12.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 43.59 лева /четиридесет
и три лева и петдесет и девет стотинки/ –
договорна лихва за периода от
07.03.2017 год. до 17.10.2017 год., 243.55
лева /двеста
четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ – неустойка по договора
за неизпълнение на задължение, сумата от 45.00
лева /четиридесет
и пет лева/ – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №10147/12.12.2017г. по
ч.гр.д. № ....... по описа на Варненски районен съд, 34 състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед е връчена по реда на чл.47 ГПК, в тази връзка
у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че е
сключен договор за паричен заем № ......год., между ответницата и „и.а.м.” АД, като заемополучателят е удостоверил, че е получил стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Задължението
е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.10.2017 год. приложение № 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017
год. Съгласно договора за заем, заемодателят е отпуснал
паричен заем в размер от 500лв. Страните се съгласили, че със сключване на
договора, ще се рефинансира текущия заем на ответницата по Договор за паричен
заем 2693285. Направили изврично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като процесният договор имал силата на разписка. В.Г. се съгласила
да върне заемната сума в размер от 562.70лв., ведно с договорната лихва на 17
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 33.10лв. По договора,
ответницата извършила плащания в общ размер от 152.06лв. Понастоящем дължимата
главница и договорна лихва се поддържа да е в претендирания размер. Сочи се, че
с договора ответницата се е задължила да предостави в 3-дневен срок едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като в случай на неизпълнение
дължи неутойка, поради което и е начислена неустойка в претендирания размер,
която се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Съобразно договора и Тарифа на „и.а.м.“ АД, при забава за плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения,
тел. разговори и посещения на адрес, като в случая ответницата ги дължи в
максимален размер от 45лв., като се поддържа, че тези разходи нямат характер на
неустойка. Ответницата следвало да заплати целия заем на 17.10.2017г., което не
е сторено. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и
присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание ищецът, с писмена
молба поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения особен
представител адв. И.А., с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Оспорва се да е сключван договор за заем; че липсва идентичност между
заявените по чл.410 ГПК претенции и тези в исковата молба. Прави се възражение
за противоречие на клаузите на договора с добрите нрави и императивните норми
за съдържанието му, поради което се поддържа, че е недействителен. Твърди се,
че размерът на главницата и лихвата е неправилно изчислен, като доброволните
плащания не са коректно приспаднати. Претенцията за разходи е неоснователна
предвид липса на доказателства за тяхното извършване. А се поддържа и че те по
същество представляват допълнителна неустойка. Оспорва се цесията да е породила
действие, респективно качеството кредитор на ищеца. Оспорват се представените
от ищеца справки досежно посочените в същите дължими суми. Моли се за
отхвърляне на предявените искове. В открито съдебно заседание особеният
представител на ответницата поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното № ....... по описа на Варненски районен съд, 34 състав, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл.47 ГПК, и
искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
Видно от
приложеното на л. 7-10 от делото заверено от страната копие на договор за
предоставяне на паричен заем № 2753452/21.02.2017г., че на ответника е
предоставен от страна на „и.а.м.” АД кредит в размер на 500 лева. От своя
страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 17 броя двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 33.10 лева с последна падежна дата
17.10.2017г., като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 562.70
лева, включващ и годишен фиксиран лихвен процент от 35%. Уговореният годишен
процент на разходите е в размер на 41.68%. Договорът е двустранно подписан,
като в текста на чл. 3 е удостоверено, че страните се съгласяват да се
рефинансира текущ заем на заемателя в размер на 111.82лв., като правят
изявление за прихващане, а остатъкът от заема е изплатена от заемодателя на
заемателя, като страните са придали на договора сила на разписка. Уговорено в
чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване
на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора – поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор, минимален
осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с „и.а.м.” АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителят подписва договор за
поръчителство; или банкова гаранция в размер на 562.70 лева, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в
размер на 296.31 лева, като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 17.43
лева. Уговорено в чл. 8 от договора е, че при забава на плащане на
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за забава
върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., че „и.а.м.”
АД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1/01.10.2017г., в което под № 167 са посочени трите имена на
ответницата, дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от
дълга към 01.10.2017г., възлизащ в размер на 760.26 лева. /л.18-20/.
Представено по делото е уведомление за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба
/л.6/.
Съобразно заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза /л.102-106/, ответницата е погасила по
процесния договор за кредит към „и.а.м.“ АД сума в общ размер от 152.06лв. на
дати, както следва: 51лв. на 07.03.2017г., 50.06лв. на 20.03.2017г. и 51лв. на
31.03.2017г. Редът на извършените погасявания е представен в приложение към
експертизата и е такси, лихви, главница, като с извършените плащания са
погасени общо 80.19лв. главница по вноски от 07.03.2017г., 21.03.2017г. и
04.04.2017г., 19.11лв. лихва по същите три вноски и 52.76лв. неустойка.
Размерът на остатъчните задължения и съобразно размера на исковете.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираната сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор,
включително прехвърляне на вземането в полза на ищеца от заемодателя, включващ
твърдяните клаузи за дължимост на главница, договорна лихва, неустойка поради
неизпълнение и разходи, по силата на който сумата по заема е усвоена на
ответницата и за нея е възникнало
задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер.
В тежест на
ответницата е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати
процесната сума, или направените възражения за недействителност,
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От коментираните
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на
цесионер и „и.а.м.” АД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г.,
приложение № 1/01.10.2017г., с който е прехвърлено вземането
на цедента от ответника по договор за заем № 2753452/21.02.2017г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица това,
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого вбъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в
настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение
№ 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Установи се, че
цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „и.а.м.” АД договор
за предоставяне на паричен заем № 2753452/21.02.2017г., по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер
на 500 лева. Съобразно изричното
удостоверяване, извършено от ответника с подписване на договора, съдът намира
за установено изпълнението на задължението на ищеца да предостави на заемателя
заетата сума – чл. 3 от договора.
С оглед така
формиряния извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за
ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената
договорна лихва на падежните дати по чл. 2, т. 5 от договора. Установи се
безспорно от заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно дадено, извършено от ответницата преди завеждане на
делото погасяване по кредита на сума в общ размер от 152.06лв. Не се
установи от страна на ответника да са извършени други плащания по кредита,
поради което и с изтичане на договорен срок за ползване на заетата сума на 17.10.2017г. /дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/, същият дължи непогасената главница и
договорна лихва.
Претенцията на
ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае и начислена неустойка.
Съгласно чл. 4 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя да осигури
обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или поръчителство), на същия
се начислява неустойка в размер от 296.31
лева, разсрочена на равни части и платима на съответните падежни дати към погасителните
вноски, които нарастват.
С оглед служебните си задължения във връзка с договорите за потребителски
кредит и направените в отговора на исковата молба възражения, съдът дължи
произнасяне
по валидността на клаузите на договора. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия
случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат
предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен
Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен
заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на
оспорената клауза за неустойка по договора, възможността за
равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците
от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи
възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена
като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя – 59
% от заемната сума. Както разходите на кредитора, така и печалбата му,
би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с
клаузата на чл. 4 от договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата
на чл. 4 от договора противоречи на добрите нрави като илюстрира директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
По отношение на
претенцията за такса разходи:
От коментирания
договор за паричен заем и в частност от изявлението в чл. 16, ал. 2 от същия,
се установи, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на сключване
на съглашението тарифа на „и.а.м.” АД. Последната предвижда задължение за
заемателя да заплати на заемодателя такса от 9.00 лева при всяко забавяне в
плащанията на погасителните вноски с повече от 30 дни, като общият размер на
начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лева. Преди да се
произнесе относно дължимостта на сумата, съдът дължи преценка спазено ли е
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай, в клаузата
на чл. 8 от договора е предвидено, че при забава в плащанията заемателят дължи
законна лихва за всеки ден забава. Наред с това задължение,
заемателят следва да заплаща и посочените по-горе такси и разноски. Макар и
последните да са наименовани „такси и разноски”, това задължение не съответства
на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представлява
фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на
договорно задължение. С определяне на горните плащания по същество се заобикаля
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи
по-горе, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Отчитайки
извършените от ответницата плащания в общ размер от 152.06лв.,
следва да се приеме, че с тях са погасени
изцяло първите четири вноски по кредита – главница в общ
размер на 107.64 лева (26.37+26.73+27.09+27.45),
съобразно заключението на вещото лице и договорна
лихва в общ размер 24.76 лева (6.73+6.37+6.01+5.65) и
част от петата вноска – договорната лихва в размер на 5.28
лева /съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при липса на уговорено друго/ и главница в размер от 14.38лв. Или, общо погасената главница е в размер
от 122.02лв., а общо погасената договорна лихва – в размер от 30.04лв. При
това положение и към датата на прехвърляне на вземанията по договора,
заемодателят е разполагал с неудовлетворено парично вземане в размер на 377.98
лева, представляваща непогасена главница и договорна лихва за периода от 16.05.2017г.
до 17.10.2017г.
в размер на 32.66 лева. Само за тези задължения цесията е
могла да произведе прехвърлително действие.
В заключение,
съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да
бъде уважена до следните размери: 377.98 лева
просрочена главница, 32.66 лева – непогасена договорна лихва за
периода от 16.05.2017г.
до 17.10.2017г.
Претенциите за разликата до предявените
размери за главница и договорна лихва следва да
бъдат отхвърлени, както и тези неустойка и такси разходи. Претенцията за договорна лихва следва да бъде отхвърлена и за периода
07.03.2017г. до 15.05.2017г.
Претендираната главница следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
08.12.2017г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските в
процеса:
Ищецът по делото е
останал задължен за довнасяне на определен депозит за окончателно
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер от
30лв., който следва да бъде събран по реда на чл.77 ГПК.
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., както и чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от вземанията, или разноски в размер от
40.30лв. Съразмерно с уважената част от вземанията, ответникът
следва да заплати на ищеца сторени в исковото производство в размер от 454.06лв.
за заплатена държавна такса, депозит за експертиза, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25 НЗПП.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът В.Н.Г., ЕГН ********** *** дължи
на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ***
следните суми: 377.98 лева /триста
седемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
незаплатена главница по договор за
паричен заем № ......год., сключен с „и.а.м.” АД, като задължението е
прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.10.2017 год. приложение № 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017
год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2017 год.
до окончателното изплащане на задължението, сумата 32.66 лева /тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ – договорна
лихва за периода от 16.05.2017г. до 17.10.2017г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №10147/12.12.2017г. по ч.гр.д. № ....... по описа на
Варненски районен съд, 34 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над сумата от 377.98 лева /триста
седемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ до предявения размер от 419.81 лева /четиристотин и
деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, както и предявения иск за
договорна лихва за разликата над 32.66 лева /тридесет и два лева и
шестдесет и шест стотинки/ до предявения
размер от 43.59 лева /четиридесет
и три лева и петдесет и девет стотинки/, както и за периода 07.03.2017г. до
15.05.2017г., както и изцяло предявените искове за сумата от 243.55 лева /двеста четиридесет и три
лева и петдесет и пет стотинки/ – неустойка по договора за неизпълнение
на задължение и сумата от 45.00 лева /четиридесет
и пет лева/ – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и
чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление *** сумата от 40.30лв.
/четиридесет лева и тридесет стотинки/, представляваща сторени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № ....... по описа на Варненски районен
съд, 34 състав, както и сумата от 454.06лв.
/четиристотин петдесет и четири лева и шест стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски за заплатена държавна такса, депозит за
експертиза, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 30лв. /тридесет лева/, представляваща
дължим депозит за съдебно-счетоводна експертиза, на осн. чл.77 ГПК.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.М.М. – Д.
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство като особен
представител на ответницата от внесения депозит в размер от 200лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: