№ 7
гр. Трън, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241740200019 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на М. В. С., с ЕГН **********, и адрес: гр. *************,
против Наказателно постановление № 24-0361-000020 от 29.03.2024 година на Началник РУ
– Трън при ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя за административно нарушение на
чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50.00 (петдесет) лева.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено, като се излагат
съображения в тази насока.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата си и
иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по същество.
Районна прокуратура Перник, редовно уведомени, не ангажират представители, и
становище по същество на делото.
Трънският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е. Разгледана по
същество се явява основателна.
На 15.03.2024 година в 17,15 часа свидетелите В. Й. А. и Б. Н. Г. в качеството си
1
на полицейски служители при РУ-Трън извършили проверка в гр.Трън на лек автомобил
марка „Ф.“ модел „Г.“, с рег.№ РК ***** АТ. Констатирали, че водачът и въззивник М. С.
превозва дете на задната седалка на автомобила без система за обезопасяване на деца по
време на движение. Св.В. А. – старши полицай в РУ Трън в присъствието на свидетеля по
акта Б. Г. съставила на М. В. С. акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 1230752/15.03.2024, в обстоятелствената част на който е описала, че на 15.03.2024
година в 16,50 часа в гр. Трън на ул."Христо Ботев“ с посока на движение от ул.“Денчо
Знеполски“ към ул.“Георги Димитров“ управлява лек автомобил „Ф. Г.“с рег.№ РК *****
АТ, като при извършена проверка на ул.“Христо Ботев“ срещу ДГ „Ален Маг“ водача С.
превозва дете на задната седалка без система за обезопасяване на деца по време на
движение. Цифрово в акта е посочено, че с това си поведение С. е нарушил разпоредбата на
чл. 137 б, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него. Съставен е в
присъствието на нарушителя. Подписан е от него на 15.03.2024 година, когато му е връчен
препис от него. При съставянето на акта от С. не са направени възражения и дадени
обяснения по описаното в неговата обстоятелствена част нарушение.
Възражения по акта не са постъпили в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред Началника на РУ Трън.
Въз основа на съставения акт Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, е издал
наказателно постановление № 24-0361-000020/29.03.2024 година, с което на М. В. С. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение
по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.
Горната фактическа обстановка се установява след запознаване с приложените към
административно наказателната преписка писмени документи, а именно: Акт за
установяване на административно нарушение бланков серия GA № GA №
1230752/15.03.2024 година, съставен от старши полицай при РУ-Трън - л.5; Наказателно
постановление № 24-0361-000020/29.03.2024 година, издадено от Началник РУ-Трън- л. 4;
Справка картон на водача – л.7-19; Заповед за компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган - л. 20; Същите съдът по реда на чл. 283 от НПК и чл. 84
от ЗАНН прие и приложи като доказателства по делото. В хода на съдебното следствие е
проведен разпит в качеството на свидетел на Б. Н. Г., който е свидетел при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление. След като е бил предупреден за наказателната
отговорност, която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване същият е заявил, че на
посочената в акта дата и място е изпълнявал служебните си задължения в качеството на
"старши полицай" в РУ Трън заедно с колегата си св.В. Й. А.. Поддържам описаното в акта.
Аз бях на работа, заедно с колегата В. А.. Бяхме патрул на процесната дата описана в АУАН
в гр. Трън на кръстовището на ул. „Денчо Знеполски“ и ул. „Христо Ботев“. Колегата му В.
А. спряла л.а. „Ф.- Г. 3“ с пернишка регистрация. Установили, че водач на автомобила е
жалбоподателя – М. С.. Полицай А. казала на свидетеля, че при проверката на задната
2
седалка се превозва дете, което няма система за обезопасяване – детска седалка. Детето
нямало 7 години, седяло на седалката без колан, без никакво обезопасяване. Св.Г. не бил
виждал жалбоподателя от 7 – 8 месеца и при въпрос от него: защо не си превозваш детето с
детска седалка въззивникът казал, че не се е съобразил и детската седалка се намира в
багажника. Св.Г. разяснил на водача, че трябва да си превозва детето съгласно законовите
разпоредби и после колегата му взела отношение. Детето било малко, тежало според
свидетеля около 15 – 16 кг видимо, на 3 години. Колегата А. съставила на жалбоподателя
АУАН. Автомобила пристигнал, искал да спре на кръстовището пред детската градина, за да
си вземе детето. Колегата А. отишла към водача, за да му направи забележка да не паркира
там и в този момент забелязала, че детето се вози без седалка, вероятно в този момент е било
качено в колата. В автомобила на предната седалка имало и една жена, която е съпруга на
жалбоподателя. Детето стояло право отзад на седалката. За свидетеля Г. било достатъчно да
види, че на задната седалка няма детска седалка (система за превозване на детето). В
момента имало СПО именно с акцент управление на МПС с предпазни колани, системи за
превозване на деца. Поради тази причина колегата А. е взела отношение само за детската
седалка, а не за това, че водача бил спрял неправилно на кръстовището.
По уважено искане на жалбоподателя е допусната до разпит и проведен такъв на
св.Л. Л. И. – живееща на семейни начала с въззивника. В показанията си твърди, че не
помни датата, било тази година, през месец март, пред детската градина. Тя отишла пеша да
си взема детето Я. М. В.а на 3 години. Взела детето и се обадила на М. да дойде с колата да
ги вземе. Той дошъл, св.И. оставила детето при него в колата за малко, седнала в колата на
задната седалка, защото малкото дете плачело. В този момент дошла полицайката и
попитала въззивника защо детето е без столче. Той казал, че седалката е в багажника, а тя
казала, че това не я интересува, и че ще му състави акт, затова че не превозва детето
правилно. Съставила му акт, М. го подписал и те си тръгнали с колата, като преди това той
сложил столчето на задната седалка и детето в него, след което потеглили.
Посредством гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на
свидетелите Г. и И. се установява по безспорен начин, че на задната седалка на автомобила
на посочените в акта дата, час и място се е намирало дете, и че автомобилът не е бил
оборудван със система за обезопасяване.
При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление
съдът намира, че същото следва да бъде отменено на процесуално основание без да се
разглежда спора по същество.
Мотивиран за горното съдът е от следното:
От внимателния прочит както на АУАН, така и на наказателното постановление,
съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно
налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. В този смисъл, както в АУАН,
така и в наказателното постановление нарушението е описано по начин, който
възпрепятства съда, а и жалбоподателя да разбере фактическите параметри на вмененото му
3
нарушение. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в наказателното постановление, а именно: На 15.03.2024 г. в 16:50 часа, в град
Трън, на ул. "Христо Ботев“ като водач на лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ РК ***** АТ с
посока на движение от ул.“Денчо Знеполски“ към ул.“ Георги Димитров“ управлява лек „Ф.
Г.“ с рег.№ РК ***** АТ, като при извършената проверка на ул.“Христо Ботев“ срещу ДГ
„Ален мак“ водача С. превозва дете на задната седалка без система за обезопасяване на деца
по време на движение е извършил 1. Превозва деца в нарушение на изискванията на глава
втора, раздел XXV, с което виновно е нарушил чл.137 Б ал.1 от ЗДвП.
Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се
намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно тези
разпоредби задължителен реквизит, както на АУАН, така и на наказателното постановление
е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. В
процесния случай, коментираният по-горе критерий на яснота не е достигнат.
Според регламента на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца
в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
група 0 - за деца с тегло под 10 kg; група 0+ - за деца с тегло под 13 kg; група I - за деца с
тегло между 9 и 18 kg; група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg; група III - за деца с тегло
между 22 и 36 kg.
Видно е от съдържанието на двата акта на административно наказващият орган –
АУАН и наказателно постановление, че той е допуснал неяснота в съдържанието на
актовете, като в словесното описание на соченото нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е
възприел описание, което не съдържа минимум от данни относно обстоятелствата, при
които се твърди да е извършено административното нарушение. Нещо повече - в
съдържанието на изписаната норма не се съдържа дължимо правило за поведение, което да
въвежда точно и ясно задължение за конкретен субект, доколкото в нормата е посочено
описание на различни хипотези свързани с параметрите на детските седалки.
Така при неяснота относно възприети обстоятелства – доколкото такива в АУАН и
последвалото го наказателно постановление по отношение на децата липсват – описание на
ръст и тегло на детето, и при ясното отчитане на обстоятелството посочената правна норма
да не въвежда състав на административно нарушение, води до извод наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на субекта на отговорността.
Същевременно неизследването на въпроса за това какво е било теглото на детето и
неговия ръст възпрепятства съда да упражни и правомощията си да преквалифицира
деянието като такова по чл. 137в, ал. 2 или по чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП.
Посоченият порок в съдържанието на наказателното постановление, състоящ се в
4
липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие
със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи ръста и теглото на
детето, неговата възраст при извършване на проверката. Това е така доколкото с ТР № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното
в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на
наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които
се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните
правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия
на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното
нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания
санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в
случая досежно точния ръст и тегло на детето, единственото правомощие на съда е да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на
наказателно постановление и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на
наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят и по
отношение наказателното постановление, поради което и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е
неприложим.
Гореизложеното обуславя незаконосъобразността на издаденото наказателно
постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0361-000020 от 29.03.2024 година на
Началник РУ – Трън при ОДМВР Перник, с което на М. В. С., с ЕГН ********** и адрес:
************* за административно нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00
(петдесет) лева, като незоконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК по
реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд –
гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5