№ 4929
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20231100205447 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
За СГП се явява прокурор П. Р..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н. М.А. – редовно призован, се явява
лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
В залата се явява адв. Л. Д..
По искане на съда на молителя Н. А. е определен за назначаване в
качеството на служебен защитник адв. Л. М. Д.. Съдът запитва Н. А. дали
иска адв. Д. да му бъде защитник.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.: Искам да ми е адвокат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. Л. М. Д. в качеството на служебен защитник на
молителя Н. А.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор Т. Г.а.
Същата представя заповед № Л-376/02.04.2021 г. на Началника на Затвора гр.
София за осъществяване на представителство на Началника на Затвора гр.
1
София.
Становище на страните по хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.А: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира че не е налице процесуална пречка по даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Н. М.А. - роден на ******* в гр. София, живущ по постоянен адрес: гр.
София, Район „Красна поляна“, ул. „*******, българин, български гражданин,
без образование, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На осн. чл. 274 ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на лишения от свобода и
неговия защитник правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 НПК, разяснява на лишения от свобода и
неговия защитник правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.: Разбирам правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания.
ИНСПЕКТОР Г.А: Нямам искания за нови доказателства. Представям
Ви актуална справка по изтърпяната част и пробационен доклад.
АДВ. Д.: Нямам искания, няма да соча доказателства. Запозната съм с
пробационния доклад, както и с последната представена от Началника на
затвора справка за изтърпяванията на последната присъда.
2
СЪДЪТ, на основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото е образовано въз основа на молба, депозирана по реда на чл. 70,
ал. 1 и следващите от НК и чл. 437 и следващите от НПК. Молбата лишения
от свобода Н. А. е направил искане да бъде допуснато условното му
предсрочно освобождаване.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Поддържам молбата си.
АДВ. Д.: Поддържаме молбата.
ИНСПЕКТОР Г.А: Няма да представям други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приеме
представената справка от инсп. Г.а. Няма да изисквам доказателства.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.: Да се приеме представената справка от
инсп. Г.а.
ОЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото приложената днес справка от
Началника на затвора София с рег. №228/25.10.2023 година, Доклад за
пробационен надзор, касаещ молителя Н. М.А., както и приложените от
Началника на затвора след депозиране на молбата доклад на инсп. СДВР,
касаещ лишения от свобода, експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на А. и затворническото досие на А., което след
приключване на делото да бъде върнато на Началника на затвора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Съдия, прокуратурата възразява срещу
молбата и становището е да не се уважава, най-вече поради личността на
молителя, високият риск от рецидив и неговото криминално минало.
Напълно подкрепям изложеното в доклада на Затвора София. Относно
твърдението, че не е налице предпоставката на лишения от свобода е
изтърпял повече от 2/3, може би аз го смятам, че е изтърпял, но предоставям
на съда да прецени.
ИНСПЕКТОР Г.А: Уважаеми г-н Председател, Началникът на затвора
възразява на молбата на Н. А., защото счита, че към момента не е налице
формална предпоставка за правото да упражни желанието си да бъде условно
предсрочно освободен, тъй като по изчисления на администрацията на затвора
формалната предпоставка ще настъпи при изтърпяване на 1 година, 1 месец и
11 дни, включително ареста, фактически изтърпяна част от присъдата.
Отделно от това, считаме че и данни за попяване на лицето не са
налице, тъй като от постъпването си до момента той си изтърпява присъдата
при първоначално определения строг режим, рискът от рецидив е 89 точки,
висок, не е променен, няма никакво занижение в нито една от дефицитните
зони, а те изобщо не са малко на брой. Има данни, че за настоящата учебна
година се е записал като ученик в училището, но не желае да го посещава.
Рискът за обществото е среден. Не на последно място, през 2022 година му е
наложено дисциплинарно наказание, през 2023 година няма такова, но
предвид натрупването на наказания той към момента се счита до 2024 година
за дисциплинарно наказани, с което не се счита, че корекционния процес
върви и е завършен, моля да оставите молбата на Н. А. без уважение.
АДВ. Д.: Аз не съм съгласна със становището на представителя на
прокуратурата, както и на затворническата администрация. Смятам, че са
налице предпоставките на чл. 70 и следващи от НК за приложение на
4
института на условното предсрочно освобождаване. Да, сметките са сложи и
трудно се разбират от страните, още повече от осъдените, така че формалното
изискване за приложението на условното предсрочно освобождаване смятам,
че е налице.
Не съм съгласна с изразеното становище, че не е налице поправяне от
страна на подзащитния ми, аз се запознах доста подробно със
затворническата преписка и за това ще моля съда при постановяването на
своя акт да вземе предвид решението на ТЕЛК, както и в пробационния
доклад изложените емоционални проблеми на подзащитния ми свързани с
епилепсия и склонност към самонараняване. Смятам, че затворът и
наказателната превенция вече е използвала капацитета си за превъзпитание на
подзащитния ми, това е максимума, който той може да постигне, не можем
повече да го отглеждаме в затвора и да запълваме дефицити, които той е имал
в годините както здравословни, психо-емоционални, обществени, свързани
със социална адаптация, и за това смятам, че морално и законосъобразно е
този човек да бъде освободен, да се подложи на лечение, най-вероятно
неговия живот от тук нататък ще бъде по някакви лечебни заведения, така е
аз Ви моля да уважите молбата и да приложите института на условно
предсрочно освобождаване, като подзащитния ми заяви, че няма проблем да
изпълнява за пробационна мярка, ако му бъде определена такава.
ОСЪДЕНИЯТ А. за лична защита: Искам да се излекувам отвън, ще ме
заведат вторите родители, вече е говорено с докторите, да направя тежка
операция, няма опасност да се укривам, ако може, г-н Председател, аз си
признавам за моите грешки, но няма да се повтори, намериха ми работа, но
първо трябва в Пирогов, само ме чакат. Това, че съм в затвора пречи да
проведа лечение. Никакви грижи не ми се полагат на мен, физически тормоз
ми правят полицаите в Кремиковци, доктора Е., сега ще обясня, психически
тормоз ми предлагат като работя, обиждат ме да умра кьорав, ега да не си
оправя зрението, това не доктора, за това отивам при началника, евала на тоя
адвокат, евала за тези думи, оплаквам се, оня ден ми направиха окото синьо,
те непрекъснато, това е психически тормоз, обаждам се на наще, имам и
майка и баща, аз съм на 51, те са по-големи от мен, те се грижат за мен и
искат да ми помогнат да се грижа за мен. Те вече са стари, намерили са ми
5
работа да им помогна, на Г.К. на пазара с шефа, там ще пренасям с количката
и ще ми дават по 50 лева, добро дошло за мен
СЪДЪТ дава право на последна дума на ОСЪДЕНИЯ Г.: Ако може Вие
преценявате, моля Ви се, ако може как имам 7 месеца, не може ли да се
подписвам на Векилски, аз няма да се укривам, ще ходя да си слагам
подписите, ако може Вие решавате, искам да си излекувам зрението, Вие
решавате, моето желание е да се подписвам на където трябва. Знаят ме в
районното, всички ме знаят, ако може Вие преценявате.
След тайно съвещание, съдът намери следното:
Производството е по чл. 437 и следващите от НПК, вр. чл. 70, ал 1 и
следващите от НК.
Образувано е въз основа на лична молба, депозирана от Н. М.А., в
която е направил искане за допускане на условно предсрочно освобождаване
по отношение на наказанието, което търпи в Затвора гр. София.
В съдебно заседание страните релевираха доводи, като представителя
на СГП и представителя на Началника на затвора София изложиха
съображения в противовес на доводите, подкрепящи молбата. Защитникът на
лишения от свобода релевира доводи в нейна подкрепа.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото
и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Искането е процесуално допустимо, процесуално допустимо е
доколкото е депозирано от лице, което има качеството коментирано вече и
по-горе „Лишен от свобода“, т.е. е лице, което по настоящем изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ в затвор на територията на Република
България. По същество на молбата съдът намира следното:
По отношение на двете кумулативни предпоставки страните развиха
доводи и то противопоставени доводи, като по отношение на първата от
кумулативните предпоставки представителя на началника на затвора разви
доводи, че не са налице основанията на чл. 70, ал. 1 в нейната втора
алтернатива, докато по отношение на втората от кумулативните
предпоставки, както представителя на затвора, така и прокурора изложиха
6
съображения в насока липса на основание да се приеме, че осъдения е показал
с поведението си, че се е поправил и превъзпитал. По отношение на първата
от предпоставките, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК приема за допустимо извършването
на условно предсрочно освобождаване ако лишеният от свобода е „изтърпял
фактически“ и както е в случая разглеждан днес, касаещ този осъден, не по-
малко от 2/3 от наложеното наказание, в случаите на опасен рецидив. Видно
от приложената и днес приета справка Н. А. към настоящия момент е
изтърпял при реално пребиваване в затвора 1 година и 3 дни лишаване от
свобода, а от работа му са признати като изтърпени още 3 месеца и 20 дни.
Общата присъда на А. е от 20 месеца или както е отразено в самата присъда –
1 година и 8 месеца лишаване от свобода. За да бъде покрито изискването на
цитираната по-горе разпоредба, т.е. на първата от кумулативните
предпоставки, А. следва да е изтърпял 13 месеца и 11 дни лишаване от
свобода. Действително законодателят е употребил израза „изтърпял
фактически“, легална дефиниция на „изтърпял фактически“ и в НК не
откриваме и тя на практика е запълвана от съдилищата посредством
съдебната практика и то често пъти съдебна практика, изграждана от
отделните състави в рамките на произнасяния по подобни казуси. Настоящият
състав, изхождайки от своя опит и от произнасяния, които са извършвани от
въззивната инстанция за СГС, т.е. от САС, приема че следва да се има
предвид под „фактическо изтърпяване“ общия срок, който към момента на
депозиране на искането за допускане на условно предсрочно освобождаване
съответния лишен от свобода е изтърпял като сбор от реалното пребиваване в
затвора и изтърпяването от работа. В случая този сбор е налице, доколкото
видно от приетата днес справка А. е изтърпял 1 година, 3 месеца и 20 дни,
което ще рече – 15 месеца и 20 дни общо. Т.е. срок, който надхвърля
значително минималния допустим за извършване на условно предсрочно
освобождаване.
По отношение на втората от кумулативните предпоставки, съдът
съобразявайки материалите, намиращи се в кориците по делото, счита че не
са налице основания, от които да се приеме, че е изпълнена предпоставката
на чл. 439а от НПК, т.е. основанията, които в посочената разпоредба са до
известна степен може да се каже детайлно регламентиращи изискванията,
които следва да бъдат преценявани когато се приема или не приема това един
7
лишен от свобода дали е доказал поправянето си или не. Съдът няма пряко
наблюдение върху поведението на лишения от свобода в затвора и за
поправяне и превъзпитание може да съди единствено на базата на данните,
които би могъл да извлече от затворническото досие, от докладите на
пробационен служител, доклада от инсп. СДВР. Видно от тях, основни от
рисковете, които следва да бъдат коментирани – рискът от рецидив е с нива,
които съвпадат изцяло с нивата на риск от рецидив при постъпването преди
една година в затвора на осъдения – 89 точки, като както е посочено в доклада
– същите остават актуални и към момента без позитивна корекция. Дори и
този факт е достатъчен да се приеме, че възприетият при постановяване на
присъдата срок на лишаване от свобода, към настоящия момент не е изиграл
положителната роля, т.е. целяната роля, от което пък следва и логичния
извод, че преждевременно допускане на условно предсрочно освобождаване
би навлязло в недопустимо вмешателство в решението на състав на съда,
който е приел, че именно постановените 20 месеца лишаване от свобода ще
са достатъчни да изпълнят целите на личната и генерална превенция на
закона. Друг би бил въпросът ако се наблюдаваше положителна корекция в
поведението му, но не само това е основанието поради което съдът счита, че
не следва да бъде допускано условно предсрочно освобождаване.
Втората причина е друг един от отразените в доклада рискове – рискът
за него самия, т.е. за самия лишен от свобода, рискът е висок, и както е
коментирано и в доклада, същият е показал с поведението си нагласа към
самонараняване, което предполага и логичната опасност да причини вреда на
себе си при едно преждевременно освобождаване от пенетенциарното
заведение. В рамките на защитата и подкрепата на направеното искане, както
процесуалният представител на лишения от свобода, така и самият лишен от
свобода, се облегнаха на доводи черпени от здравословното състояние на А..
Разпоредбата на чл. 439а от НПК по принцип не въвежда здравословното
състояние като основание което да бъде такова, което да се коментира в
едната или в другата посока. Това е напълно обосновано най-вече от
обстоятелството, че ЗИНЗС поставя ясен регламент за това по какъв начин
един лишен от свобода може и следва да бъде лекуван, като апропо това
лечение не е ограничено във времето, не е ограничено в стойността му,
доколкото то подлежи на поемане от държавата. В този смисъл съдът приема,
че това основание не може самостоятелно да мотивира решение за условно
8
предсрочно освобождаване. По тези съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М.А. с ЕГН ********** за
допускане на условно предсрочно освобождаване по наказанията наложени по
Определение на НЧД №1131/2021 година по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
На служебния защитник адв. Д. да се издаде заверен препис от
протокола.
Съдебното заседание приключи в 12:30 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9