РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 05.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 6 февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Върбанова адм. дело № 792
по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.И. ***, против
Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-001220/20.11.2019
г. на Началник група „Отчет
на пътно-транспортни произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която
е прекратена регистрацията на притежавания от нея лек
автомобил марка „Шкода Румстър“ с рег. № Р4137КК, за срок от шест месеца. Наведени
са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът
– Началник група към ОД на МВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител - гл.юрисконсулт Т.Й.,
оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на
200 лева, съгласно представен списък /л.31 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 29.10.2019 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 30.10.2019 г., поради което
жалбата е допустима като подадена в
срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед
за прилагане на прилагане на ПАМ №19-1085-001220/20.11.2019
г. на Началник група към
ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а , б.“а“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на притежаваното от нея ППС за срок от 1 година.
За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се
налага, тъй като на 27.08.2019 г. лекият
автомобил марка „Шкода Румстър“ с рег. № Р4137КК е управляван от лицето К. Н. П., което към този момент е било лишено
от право да управлява МПС по съдебен ред. Посочено е, че СУМПС на П.е отнето с
решение на съда по НОХД№1385/19г. по описа на РРС за срок от 18 месеца. В
заповедта е направено позоваване на АУАН № АА3784102 от 19.11.2019 г. /л. 2 от преписката/,
съставен срещу К. П.за това, че управлява МПС след като е лишен от това право
по съдебен ред.
По делото не е спорно, че към 27.08.2019г. К. П.е бил лишен от право да
управлява МПС и това обстоятелство изрично се признава от процесуалния
представител на жалбоподателката. Оспорва се факта на управление на МПС на
процесната дата от П..
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното: На 27.08.2019г., около 16часа, в гр. Русе,
ул.“Тича“ №40, К. П.– син на жалбоподателката, управлява лекия
автомобил марка „Шкода Румстър“ с рег. № Р4137КК.
С определение №256/16.09.2019г. по НОХД№1385/19г. по описа на РРС е
одобрено споразумение, с което П.е наказан с наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, отложено за срок от три години, глоба в размер на 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца,
считано от 29.03.2018г. Така наказанието лишаване от право да управлява МПС
обхваща и датата, на която П.е управлявал автомобила на майка си.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2а, б.“а“
от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
– 20.11.2019
г., а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.,
разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
На съда е служебно известна Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, с която министърът определя областните дирекции на МВР
като служби за контрол по смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП. Представена е и Заповед
№ 336з-1120/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Русе, с която е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.2 и началникът на група
„Отчет на пътно-транспортни произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към областната
дирекция. Изложеното сочи на компетентност на административния орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б.“а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство от лице, лишено от право
да управлява моторно превозно средство.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в административната преписка доказателства
и събраните в съдебната фаза гласни доказателства. Св.И.И. заявява, че е
установил факта на управление на МПС на конкретната дата и от лицето П., след
като е прегледал предоставен му видеоматериал. Снимки и диск с този
видеоматериал са част от административната преписка и кореспондират със
свидетелските показания. В обясненията си от 19.11.2019г. /стр.4 от преписката/
К. П.потвърждава, че на 27.08.2019г. е управлявал автомобила на майка си.
Оспорената ПАМ е в предвидения в чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП срок; приложена е към минимума от шест месеца.
Поради всичко изложено съдът приема, че оспорения акт е постановен при
правилно приложение на материалния закон, в предвидената форма, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.И. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-1085-001220/20.11.2019
г. на Началник група
„Отчет на пътно-транспортни произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която
е прекратена регистрацията на лек автомобил марка „Шкода Румстър“ с рег. № Р4137КК, за срок от шест
месеца
ОСЪЖДА Г.И. ***, с ЕГН **********,*** сумата от 100.00лв. /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: