Решение по дело №37/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началник група П. Р. управление /РУ/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/, против Решение № 1668/24.11.2023 г. по АХД № 4613/2023 г., по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0460-001344/19.09.2023 г. на Началник група в ОДМВР-Варна, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на 40, ал. 2 от същия закон на В. И. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че неправилно районният съд е приел, че в наказателното постановление по пункт 1 не са описани всички съставомерни признаци на деянието, а по пункт 2 описанието на нарушението несъответства на посочената правна квалификация. Сочи се, че в НП изрично е посочено, че пътното транспортно произшествие е причинено при движение назад. По отношение на пункт 2 от НП се изтъква, че въззивният съд притежава възможността да преквалифицира извършеното деянието, при условията, предвидени в чл. 87 ЗАНН. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на оспореното решение, като вместо него се постанови решение, с което по пункт 1 се потвърди НП, а по пункт 2 се върне за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, оспорващата не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – В. И. П., чрез представител по пълномощие, в съдебно заседание оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира оставянето в сила на обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно легитимирана страна, за която е неблагоприятен обжалваният акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 23-0460-001344/19.09.2023 г. на Началник група към Пето РУ при ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 месец.

С обжалваното решение, въззивният съд от фактическа страна приема, че на 04.06.2023 г., Политова управлява собственият си лек автомобил с ДК № [рег. номер], в гр. Варна, [улица]и до дом № 78, извършвайки маневра на заден ход, блъска входната врата на имота. Впоследствие напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол. На следващата сутрин, собственичката на имота – св. К. установява нанесени щети по входната врата и изглежда записите от охранителните камери, подставени в имота. Предава ги на служителите на Пето РУ – Варна. Последните констатират, че Политова управлява собственият си лек автомобил, като при маневра назад блъска входната врата на имот, причинява материални щети и напуска местопроизшествието, без да уведоми службите за контрол. За тези констатации е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 320211/03.08.2023 г. , в който извършените нарушения са квалифицирани по чл. 40, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. При връчване и предявяване на акта нарушителят е, че има възражения, но писмени такива, в законоустановения срок, не били постъпили. Възприемайки изцяло изложеното в АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното НП.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че по отношение на посоченото нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е общо формулирано и не покрива състава на посоченото административно нарушение. Посочено е, че в описанието на нарушението липсва констатация от полицейските органи относно убеждаването на нарушителя за освободен път преди да започне движението си назад, както и че по време на маневрата не е наблюдавала непрекъснато пътя назад. По отношение на пунк 2 от обжалваното НП, районният съд приема, че по делото не е доказано да е налице разногласие относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както изисква разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя решаващите изводи на районния съд, както по отношение на пункт 1 – нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, така и по пункт 2 – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

По отношение на пункт 1 относно нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, съдът намира следното:

Цитираната правна норма урежда, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В настоящия случай по категоричен начин е доказано, че при движение на заден ход, Политова удря входната врата на дом № 78. Този извод се подкрепя както от представения с административната преписка диск, съдържащ видеозапис от охранителните камери, така и от свидетелските показания на свидетелката Г. К. – собственик на дом № 78. Ето защо, съдът намира за неправилен обоснования от въззивния съд извод, че полицейските органи не са установили дали при движението си на заден ход Политова не е наблюдавала непрекъснато пътя.

Не може да бъде споделен изводът на районния съд за липсата на пълно и ясно описание на нарушението. Видно от съдържанието както на АУАН, така и на НП, става ясно, че ПТП е причинено вследствие на маневра назад, блъскайки входната врата на дом № 78. В случая, задължението на водача за непрекъснато наблюдаване на пътя зад превозното средство не е изпълнено. Ето защо, правилно административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение и правилно е наложил съответното наказание.

По отношение на пункт 2 от НП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, съдът намира следното:

С посочената разпоредбата законодателят вменява в задължение на водача - участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди и няма съгласие между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От анализа на разпоредбата следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на административното нарушение, при което са причинени само имуществени щети, произшествието да е възприето от участниците в същото, като между тях да няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него.
Съгласно § 6, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. От своя страна т. 30 на посочената разпоредба дефинира понятието „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доколкото настъпването на произшествието е резултата от поведението на В. П., то същата категорично се явява участник в ПТП. Несъобщавайки за настъпилото ПТП, а продължавайки движението на автомобила си, без да подаде сигнал на полицейските органи за случилото се, категорично Политова е осъществила състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Разногласие относно обстоятелствата, при които е извършено ПТП, винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието, по аргумент от константната съдебна практика. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него. Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че правилно административнонаказващият орган е санкционирал Политова и за второто нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, тъй като същата виновно е нарушила посочената разпоредба.

По отношение на размера на наложеното наказание „глоба“ и срокът на постановеното лишаване от право да управлява МПС, тричленният състав при Административен съд – Варна, намира, че правилно са определени от административнонаказващия орган в техния минимум, а именно „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от един месец.

С оглед на гореизложеното, като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил незаконосъобразно решение и като такова следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ще се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на процесуалния представител на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - в размер на 80 лева заплащането, на което следва да се възложи в тежест на санкционираното лице. Не се дължат разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, за въззивното производство, тъй като няма данни за процесуално представителство на ответника.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1668/24.11.2023 г., постановено по АХД № 4613/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, като вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0460-001344/19.09.2023 г., издадено от Началник група в Пето Районно управление, при ОДМВР – Варна, с което на В. И. П., [ЕГН], гр. Варна, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

ОСЪЖДА В. И. П., [ЕГН], гр. Варна, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.