Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия : ЙОРДАН
ДИМОВ
при
секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №2532 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Б.М.М., ЕГН **********,*** против Решение №Ц2153-03-70/30.12.2020 г. г. на Директора на ТП на НОИ
– Варна.
Жалбоподателят счита
постановеното решение, с което се отхвърлят
жалбите
му против - Разпореждане №0-03-999-**********/18.09.2020 г., Разпореждане
№0-03-999-**********/18.09.2020 г., Разпореждане №0-03-999-**********/18.09.2020
г., Разпореждане №0-03-999-**********/18.09.2020 г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ град Варна и Разпореждане
№0-03-999-**********/18.09.2020 г., всичките на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ град Варна за отказ за изплащане на
обезщетение по чл. 11, ал.1, т.1, б. „а“ от КСО, за
незаконосъобразно и неправилно, поради немотивираност и издаването му в
противоречие с материалния закон. Твърди,
че работодателят е бил длъжен да го осигурява за целия период до 14 дни от датата на
влизане в сила на решението за отмяна на уволнението, като решението за отмяна
на уволнението е влязло в сила на 26.05.2020 г. Служителят бил подал искане за
възстановяване на работа и се явил на работа на 19.06.2020 г. Работодателят
издал заповед в този смисъл и връчил същата на 03.07.2020 г. Счита, че
работодателят е следвало да започне осигуряването му за общо заболяване считано
от 19.06.2020 г., поради което и дължи осигуровки на фондовете на ДОО, а
жалбоподателят има право на обезщетение за общо заболяване. Моли да бъде
отменено Решение №Ц2153-03-70/30.12.2020
г.
г. на Директора на ТП на НОИ – Варна,
като бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат отменени и посочените
разпореждания, с които е отказано на жалбоподателя да му бъде присъдено
обезщетение за временна нетрудоспособност, както и да бъде присъдено дължимото
обезщетение. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски в размер на 10 лв.
за държавна такса.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. За ответника – Директор на ТП на НОИ – Варна се явява
юрисконсулт. Заема становище за правилност на обжалвания акт. Намира, че
Решението е издадено в съответствие с процесуалните и материалните изисквания
на закона. Твърди, че към момента на настъпване на осигурителния риск за
временна нетрудоспособност „общо заболяване и майчинство“ жалбоподателят не е
имал качеството на осигурено лице. Сочи, че разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО
предвижда, че за периода от уведомлението, с което е признато уволнението за
незаконно до възстановяването на работа се дължат осигурителни вноски
единствено за фонд „пенсии“, т.е. няма осигуряване за „общо заболяване и
майчинство“.
Съдът, като обсъди доводите
на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят - Б.М.М. е работил в МБАЛ „Света Анна“, гр. Варна на
длъжност лекар-хирургия в клиника „Коремна хирургия І отделение“. Със заповед
№23/17.11.2017 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Уволнението е отменено по силата на Решение
№1674/22.04.2019 г. по гр.д. №237/2018 г. по описа на ВОС. По силата на Решение
от 15.07.2019 г. решението на ВРС е било потвърдено изцяло. Със свое
Определение №459/26.05.2020 г. по гр.д. №3744/2019 г. ВКС не е допуснал
въззивното решение на ВОС до касационно обжалване. Вследствие на това по силата
на Заповед№3111/19.06.2020 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Света Анна“,
гр. Варна жалбоподателят е бил възстановен на длъжност лекар, хирургия в
клиника „Хирургия – І хирургично отделение“.
В рамките на производството се констатират подадени за жалбоподателят
болнични листи обхващащи период от 11.06.2020 г. до 08.09.2020 г., общо пет на
брой с номера: №Е20201326440, №Е20201326442, №Е20201344658, №Е20201351156 и
№Е20201706966. Видно е, че този период обхваща време след възстановяване на
лицето на работа – 19.06.2020 г.
До ТП на НОИ – Варна бил подаден сигнал от сектор „КП-2“, изх.
№1042-03-116/31.08.2020 г. относно обстоятелства свързани с преценката за право
на изплащане на обезщетение относно временна нетрудоспособност на Б.М.М... Въз
основа на него от страна на инспектор по осигуряването била извършена проверка
на общественото осигуряване на МБАЛ „Света Анна“, гр. Варна, приключила с
Констативен протокол №КП-5-03-00810058/14.09.2020 г. същият констатирал
гореизложените обстоятелства, но сочи, че право на обезщетение за временна
нетрудоспособност по чл. 11, ал.1,
т.1, б. „а“ от КСО и чл.40, ал.1 от КСО имат
осигурените за всички осигурителни рискове лица. Към момента на настъпване на
осигурителния риск „временна нетрудоспособност“ -11.06.2020 г. жалбоподателят
бил извън кръга на осигурените за този риск, поради обстоятелството, че според
нормите на КСО чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето,
през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 са били без работа поради
уволнение, което е било признато за незаконно от компетентните органи – от
датата на уволнението до възстановяването им, но не по-късно от 14-дни от
влизане в сила на акта, с който се признава незаконност на уволнението, като за
този период вноски се внасят за сметка на работодателя, но само във фонд
„пенсии“. Въз основа на тези констатации са издадени и Разпореждане
№0-03-999-**********/18.09.2020 г., Разпореждане
№0-03-999-**********/18.09.2020 г., Разпореждане №0-03-999-**********/18.09.2020
г., Разпореждане №0-03-999-**********/18.09.2020 г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ град Варна и Разпореждане
№0-03-999-**********/18.09.2020 г., всичките на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ град Варна, с които е отказано да бъдат изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност по чл. 11, ал.1, т.1, б. „а“ от КСО и чл.40, ал.1 от КСО.
Предвид изложеното жалбоподателят е подал 5 броя жалби против
посочените разпореждания, както следва вх. № Ц1012-03-178#1, вх. № Ц1012-03-
178, вх. № 1Д1012-03-178#2, вх. № Ц1012-иЗ-178#4 и вх. № ЦЮ12-03-178#3, всички
от 30.09.2020 г. във връзка с жалбите е издадено и обжалваното в настоящото
производство Решение №Ц2153-03-70/30.12.2020
г.
г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с
което посочените пет жалби са били отхвърлени, с мотиви аналогични на тези
записани в издаденият преди това констативен протокол.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице, срещу годен за обжалване административен акт и в
законоустановения 14 дневен срок
(съобщение за решението жалбоподателят е получил на 04.11.2020 г., а жалбата е
подадена на 16.11.2020 г. пред ВАдмС), поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното решение, постановено по реда и
условията на чл. 117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден
от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата
писмена форма, като е подписано от издателя си. Решението съдържа посочване на
фактически и правни основания за
издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените
правила.
Спорният по делото въпрос се
свежда до това налице ли са по отношение на жалбоподателя предпоставките за
отпускане на парично обезщетение по чл. 11,
ал.1, т.1, б. „а“ от КСО и чл.40, ал.1 от КСО.
Административният орган е
приел, че жалбоподателят като лице, възстановено
на работа след отменено от съда незаконосъобразно уволнение е бил осигуряван от
работадателя като са му били дължими осигуровки само за фонд „пенсии“ си, като
за този период вноски се внасят за сметка на работодателя, но само във фонд
„пенсии“, като за времето, за което лицето е било без работа - от датата на
уволнението до възстановяването му, но не по-късно от 14-дни от влизане в сила
на акта, с който се признава незаконност на уволнението то не е било
осигурявано за временна нетрудоспобност по риска „общи заболяване и
майчинство“.
Съдът намира, че обжалваното
решение
е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.1, б. „а“ от КСО и чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (в приложимата редакция) "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
В случая, както може да се установи от изложеното по-горе осигуряването на
Е Б.М.М. е било прекъснато. Прекъсването се дължи на обстоятелството, че последния е бил с
прекратени осигурителни права за осигурителния риск „общо заболяване и
майчинство“, тъй като поради неправомерното уволнение със заповед от 17.11.2017
г. до момента на възстановяването му на работа – 19.06.2020 г. не е бил осигуряван
за този риск.
Анализът на разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 9, ал. 5 от КСО, които са приложени от административните органи, води до единствен и
непротиворечив извод относно това, че осигуряването на лицата в период на
признато за незаконно уволнение, който иначе се зачита за осигурителен стаж, не
е за всички осигурителни рискове и не покрива риска "общо заболяване и майчинство". Това е
така, доколкото социално -осигурителните права възникват за лицата, които
извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване на някое от
основанията по чл. 4, ал. 1-3 от КСО.
Жалбоподателят е била уволнен, считано от 17.11.2017 г., като е възстановяване
на работа на 19.06.2020 г. Следователно и началната дата на настъпване на
временна нетрудоспособност по първия от петте болнични листа е попадала в
период, в който лицето не е било осигурено. Поради това и не е било налице
правно основание за осигуряването на жалбоподателя в рамките на този период за
осигурителен риск "общо заболяване и майчинство".
Тъй като не имал качеството на осигурено лице по смисъла на КСО (физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване и за което са внесени или дължими осигурителни вноски – чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО), не са налице и условията на чл. 9, ал. 2 от КСО, то за С. не е възникнало и право на парично обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 от КСО. В тази насока и правилно е прието, че до момента на възстановяването
на жалбоподателя на работа, което фактически е станало със заповед от
09.02.2018 г., на основание чл. 9, ал. 5 от КСО същият е подлежал на осигуряване само за фонд "Пенсии" и за
задължително пенсионно осигуряване за сметка на осигурителя, но не и за фонд
"Общо заболяване и майчинство" и
доколкото началната дата на първия от петте болнични листа попада в този
период, то правилно е прието в обжалваните решения и потвърдените с тях разпореждания,
че понеже не е подлежала на осигуряване за фонд "общо
заболяване и майчинство", Б.М.М. не може да се счита за осигурено
лице и няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по тези
болнични листове.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответника не е претендирал разноски.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.М., ЕГН **********,*** против Решение №Ц2153-03-70/30.12.2020 г. г. на Директора на ТП на НОИ
– Варна, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: