№ 40171
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20251110115678 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 15678 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. С. Н., с ЕГН **********, от с.
Челопеч, ул. „.......................“ № 4, община Челопеч, против „..............” ЕООД, с ЕИК
................, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„....................................“, ул. „..............................“ № 4-6, представлявано от управителите
Р.И.М.-Т. и Т.И.В.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че след извършена
справка в Централния кредитен регистър към БНБ узнал, че дължи опредена парична сума
на ответника. Също така твърди, че направил искане ответникът да извърши корекция в
1
подадената информация до БНБ относно липса на задължения към кредитни институции.
Излага твърдения, че срещу ищеца и трето лице била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 428 от 04.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС –
Добрич, а с Определение № 274 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 2931/2014 г. по описа на РС –
Добрич бил оставен без разглеждане предявения иск от ответника срещу ищеца. С
Определение № 29 от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа на РС – Добрич била
обезсилена издадената заповед по чл. 410 от ГПК и производството по делото било
прекратено. Оспорва дължимостта на парични суми въз основа на обезсилената заповед за
изпълнение. В резултат на отправената покана ответникът изпратил писмо, с което отказал
да извърши поисканата корекция, поради липса на съдебно решение. Навежда доводи, че
между ищеца и ...................................... е имало сключен договор за поръчителство от
02.10.2008 г., вземането по който договор било прехвърлено на 28.10.2012 г., за което ищецът
не бил уведомен. Оспорва дължимост на сумата от 10 028,62 лв. поради погасяването й по
давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
„..............” ЕООД, че А. С. Н. не дължи на ответника сумата от 10 028,62 лв. по договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, от 02.10.2008 г., сключен между
„......................................“ АД и А. С. Н., и договор за цесия от 28.10.2012 г., сключен между
„......................................“ АД и на „..............” ЕООД поради погасяване на вземането по
давност, претендира направените по делото разноски. С исковата молба са представени
писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „..............” ЕООД, с който исковата претенция като недопустима и
неоснователна. Не оспорва прехвърляне на вземането, но твърди, че същото е извършено на
28.09.2012 г. по силата на договор за цесия, сключен между „......................................“ АД и
ответника, за което длъжниците били уведомени. Твърди, че договорът за цесия е
действителен, във връзка с което се позовава на съдебна практика. Оспорва направеното от
ищеца възражение за ненадлежно уведомяване за извършената цесия. Оспорва наличието на
правен интерес у ищеца за предявяване на иска. Твърди, че за ответника съществува
задължение да подава информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитите
на своите клиенти. Оспорва наличието на сила на пресъдено нещо на определението, с което
е била обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Навежда
доводи, че задължението на ищеца, дори и да е било погА.о по давност, се е превърнало в
естествено такова. Излага твърдения, че производството по ч.гр.д. № 4683/2013 г. по описа
на РС – Добрич било образувано само за част от дължимата сума в размер на 1 250 лв.
Извършва признание на предявения иск. Оспорва размера на претендираните по делото
разноски, за което излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли
съда да прекрати производството по делото, а в случай че приеме иска за допустим, моли
съда да уважи иска с оглед на извършеното признание, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С исковата молба са представени
писмени доказателства.
2
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявена е искова претенция от А. С. Н. против „..............” ЕООД за установяване
по отношение на „..............” ЕООД, че А. С. Н. не дължи на ответника сумата от 10 028,62
лв. по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, от 02.10.2008 г.,
сключен между „......................................“ АД и А. С. Н., и договор за цесия от 28.10.2012 г.,
сключен между „......................................“ АД и на „..............” ЕООД поради погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца и
„......................................“ АД, настъпване на частно правоприемство между
„......................................“ АД и „..............” ЕООД, размерът на вземането, а ищецът следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства,
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца по
чл. 186 и чл. 190 от ГПК като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 15678/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.10.2025 г., 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от А. С. Н. против „..............” ЕООД за установяване
по отношение на „..............” ЕООД, че А. С. Н. не дължи на ответника сумата от 10 028,62
3
лв. по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, от 02.10.2008 г.,
сключен между „......................................“ АД и А. С. Н., и договор за цесия от 28.10.2012 г.,
сключен между „......................................“ АД и на „..............” ЕООД поради погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „..............” ЕООД, с който едновременно оспорва исковата претенция
като недопустима, и признава същата, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Настъпил частно правоприемство между „......................................“ АД на „..............” ЕООД.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между ищеца и „......................................“ АД,
настъпване на частно правоприемство между „......................................“ АД и „..............”
ЕООД, размерът на вземането, а ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, в който
са били предприети действия от страна на съдебен изпълнител.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищеца съдебни удостоверения след представяне на
доказателство за внесена държавна такса в общ размер от 10 лв. по сметка на съда.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи документите, посочени в молбата на ищеца от 09.05.2025 г.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените доказателства съдът ще
приложи чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
4
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5