№ 3064
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Г. Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110105008 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. Т. П. срещу Д. Ю. Р.
кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл. 127,
ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето Р. Д. Р.а, родена на 07.05.2019 г., на майката, като местоживеенето на детето
бъде определено при нея, за определяне режим на лични отношения между бащата и
детето, както и за определяне на дължимата от бащата издръжка в полза на детето в
размер на 600 лв. месечно, платима от първо до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всеки месец забава, и 2) с правно
основание чл. 149 СК бащата на детето да бъде осъден да заплати сумата от 2400 лв.,
представляваща издръжка за периода от 27.01.2022 г. до 18.04.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че страните са били във фактическо съжителство от
2014 г. до 27.01.2022 г. и на 07.05.2019 г. се родила дъщеря им Р.. Излага се, че в
началото на съвместния им живот отношенията на страните били добри, но с времето
между тях възникнали сериозни и съществени противоречия, ежедневно имало
неразбирателство и проблеми в отношенията им, което създавало нездравословна
семейна среда за детето, лишена от хармония и спокойствие. Навежда се, че по време
на съвместното им съжителство е имало многократни ситуации, в които ответникът е
проявявал грубо и агресивно поведение, а на 27.01.2022 г. е осъществил акт на
домашно насилие спрямо ищцата в присъствието на детето им, за което била издадена
заповед за защита с наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие с
Решение № 884/31.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1442/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна. Поддържа се, че след инцидента детето започнало да се напикава,
постоянно повтаряло, че не иска да има коса, защото „тати скуби мама“, „тати бие
мама“, страхувало се да влиза в жилището, а когато някой споменавал баща му
започвало да плаче. Ищцата твърди, че към настоящия момент е в непрекъснато
безпокойство, че ответникът може отново да посегне на нея или детето, като актът на
домашно насилие и предхождащите го ситуации на неадекватно и агресивно поведение
създават у нея основателен страх за нейното здраве и живот и тези на Р., както и
желание след фактическата им раздяла да бъдат уредени отношенията им като
1
родители. Описва се детайлно съвместния живот на страните и конфликтите между тях
по повод отглеждането и възпитанието на общото им дете, както и отношенията с
членовете на разширения кръг на семейството. Сочи се, че от раждането на Р. досега
единствено ищцата се грижи за нея, успяла е да създаде емоционална връзка, скрепена
с много обич и непрестанни грижи, като осигурява всичко необходимо за нормалното
израстване на дъщеря си. Счита, че предвид осъществения акт на домашно насилие в
присъствието на детето, би следвало да се определи режим на лични отношения на
ответника с детето без преспиване, като твърди, че същият няма навици и умения в
отглеждането на Р., не е оставал сам с нея, не познава ежедневието и нуждите й.
Притеснява се, че бащата и семейството му са избухливи и биха могли отново да
травмират детето. Ищцата излага, че бащата има неприемливи за нея възпитателски
методи, като неведнъж е заключвал дъщеря им сама в детската стая, въпреки
истеричния рев, в който е изпадала. Поддържа, че детето има специфични
здравословни нужди, обусловени от преждевременното му раждане, боледува и трябва
да се реагира своевременно и адекватно. Ищцата била ангажирана изцяло със
спазването на препоръките на лекарите, назначените терапии, закупуване на
медикаменти и грижи, а бащата никога не се интересувал от здравословното състояние
на детето, не осъзнавал степента на проблема и нуждата от сериозна и адекватна грижа
за Р.. Обвинявал я и вдигал скандали, че майката „харчи прекалено много пари за
лекари и лекарства“, които според бащата били ненужни. Твърди, че през повечето
време от годината ответникът не е в България за дълги периоди от време, поради
естеството на работата му на пасажерски кораб, като по време на връзката им, така и
след раздялата им не й е помагал нито с грижи и внимание към детето, нито с финанси
за храна, сметки и пр. Сочи, че Р. има нужда от качествена храна, дрехи, обувки,
забавления, лекарства, прегледи при различни специалисти, както и че следва да й се
осигури кръг на социални и културно-масови контакти и инвестиране в нейното
интелектуално, социално и морално развитие. Твърди, че бащата няма задължения за
издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да се
заплаща издръжка, които да утежняват финансовото му положение, като има
възможност да поеме ангажимент към детето си, изплащайки месечна издръжка в
размер на 600 лв. Посочва, че бащата получава семейни помощи за деца на територията
на Конфедерация Швейцария, платими еднократно в годината, следваща годината, за
която се дължат, в размер на 1000 евро, които ответникът получава по лична сметка и
използва за собствени нужди, като по този начин ощетява детето и накърнява неговия
интерес. Поддържа, че цялостната издръжка на дъщеря им е поета от нея и изпитва
материални и финансови затруднения по отглеждането на детето. При тези
съображения моли за уважаване на предявените искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Д. Ю. Р., с който оспорва изцяло изложените от ищцата твърдения в
исковата молба, като счита същите за изопачени и ирелевантни за спора. Твърди, че
към настоящия момент детето е на 3-годишна възраст и е в перфектно здравословно
състояние, като боледува колкото всяко друго дете в тази възраст. Поддържа, че никога
не е оставял ищцата и детето без пари за издръжка. Не оспорва качествата на родител
на майката, но намира, че ищцата цели да отдалечи емоционално и физически детето от
него и неговите роднини, които много обичат Р., което не е в интерес на детето.
Изразява съжаление за извършения акт на домашно насилие, като твърди, че не е
осъществен в присъствието на детето, макар да не е успял да докаже това в
производството, както и че същият е бил следствие от непрекъснатия психологически
тормоз от ищцата. Сочи, че не е налице страх у ищцата, което се установява от
комуникацията между тях. Детето също не се страхувало от него – на рождения ден на
Р. бащата бил с нея, като майката позволила въпреки заповедта за защита да се види с
дъщеря си. Детето било развълнувано, усмихнато и щастливо в неговата компания. Не
оспорва, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се
предоставят на майката, но счита, че следва да бъде определен по-разширен режим от
2
предложения, за да кореспондира с интересите на детето. Моли да бъде взето предвид,
че към момента в голяма част от годината отсъства от страната, поради спецификата на
работата му, което на практика означавало, че ще осъществява контакт с детето в
половината от времето от предложения режим, а това би създало отчуждение между
тях. Счита, че детето трябва да остава с нощувка при него, за да имат пълноценен
уикенд. Оспорва твърдението, че не се справя с отглеждането на детето и заявява, че е
оставал сам с дъщеря си, докато страните са били във фактическо съжителство и
майката е излизала вечер с приятелки. Навежда довод, че от раждането си детето
празнува всички християнски и мюсюлмански празници, поради това че е от смесен
произход, затова намира за редно детето да има възможност да празнува и с неговото
семейство – родителите и семейството на брат му. При определяне на размера на
издръжката моли да бъде отчетено обстоятелството, че реализира доходи от контракти
като „стюард“ на пасажерски кораби, няма постоянен трудов договор и изпитва
несигурност за всеки следващ контракт. Твърди, че доходите му възлизат в
приблизителен размер на 950 лв. средно месечно. Освен това работодателят му не му
осигурявал самолетните билети, които са за негова сметка и при последното му
прибиране през м. май 2022 г. е заплатил сумата от 640 лв. за транспорт. Относно
визираните семейни помощи за деца на територията на Конфедерация Швейцария
пояснява, че за тази финансова помощ се кандидатства всяка година и при наличието
на определени предпоставки за изплащането й се превежда сума от 900 евро за
предходната кандидатстването година. Излага, че за текущата година не е подавал
съответните документи и не е получавал сума, която да изразходва за свои нужди. За
предходните години всички получени суми били част от семейния бюджет. Поддържа,
че не разполага с имот, от който да се издържа, а имотът в м-ст Боровец се нуждаел от
сериозен ремонт, за да бъде пригоден за живеене, като същевременно имал разходи за
данъци и такси в размер на 257,40 лв. за тази година. Сочи, че майката получава доходи
в размер на 900 лв. Твърди, че от раждането на детето всички дрехи и обувки са
купувани от Швейцария, което ще продължи да се случва. Обръща внимание на
обстоятелството, че от м. април тази година всички детски заведения се посещават
безплатно. Не смята, че нуждите на детето надхвърлят сумата от 300 лв. месечно, която
следва да се поеме от двамата родители, като сумата от 250 лв. месечна издръжка бъде
платима от него, а майката да поеме разликата до пълния размер – 50 лв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че са родители на роденото по време на
съвместното им съжителство дете Р. Д. Р.а, родена на 05.07.2019 г., както и че от
27.01.2022 г. са разделени, като детето се отглежда от неговата майка.
Не е спорно и обстоятелството, че с Решение № 884/31.03.2022 г., постановено
по гр.д. № 1442/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, е уважена молбата на С. Т. П.
за защита от домашно насилие, извършено от ответника спрямо нея и в присъствието
на детето, като е задължен Д. Ю. Р. да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката и детето, отстранен е от съвместно обитаваното жилище за срок от 6
месеца и за същия срок му е забранено да приближава молителката и детето на
разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището, в което живеят и това на
нейните родители.
Съгласно представеното удостоверение от 12.12.2019 г., издадено от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна, към посочената дата ищцата не е получавала
семейни помощни за детето, а ответникът е пожелал да се възползва от правото си да
получава такива в Швейцария.
Според приложената справка от Агенция по вписванията – гр. Варна, на
19.02.2021 г. ответникът е придобил поземлен имот с площ от 592 кв.м. и жилищна
сграда с площ от 78 кв.м. в гр. Варна, с.о. „Боровец север“.
3
Видно от представеното удостоверение от 06.04.2022 г., издадено от ДГ № 17
„Д-р Петър Берон“, ищцата е получила за м. март 2022 г. нетно трудово
възнаграждение в размер на 623,68 лв., за м. февруари 2022 г. в размер на 362,65 лв., а
за предходния период м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. не е получавала трудови
доходи.
Приобщени към доказателствения материал са писмени доказателства,
удостоверяващи проведени прегледи и изследвания на детето, както и закупени
лекарствени и други медикаменти, както и козметични продукти, в периода 06.06.2019
г. – 09.09.2022 г. (л. 17 – 72 и л. 121 – 129 и л. 145 и 152 от делото) по повод
заболявания на детето (остри инфекции на горните дихателни пътища), лечение на
стомашни проблеми (синдром на раздразненото черво) и др., за които са назначени
множество изследвания за наблюдение на състоянието на Р.. Представени са
доказателствата за направени разходи на 27.06.2022 г. за отопление в размер на 570 лв.,
както и за закупуване на климатик на стойност 1390 лв.
От страна на ответника са представени следните писмени доказателства: закупен
самолетен билет на стойност 640 лв., извлечение от банкова сметка на ответника за
периода 01.01.2022 г. 03.05.2022 г., удостоверяваща постъпването на сумата от 813,37
евро на 01.04.2022 г. и на сумата от 1587,37 евро на 29.04.2022 г. от Viking Catering
AG, както и съобщение от Община Варна за задължения към 01.03.2022 г. за данък
върху превозно средство „Опел Инсигния“ в размер на 126,13 лв. и за друго превозно
средство „КийУей“ в размер на 20 лв., както и за данък върху недвижими имоти в
размер на 62,12 лв. и такса битови отпадъци в размер на 49,15 лв. за имот, находящ се в
гр. Варна, Боровец Север. От последния документ е видно, че собственик на
посочените движими и недвижими вещи е ответникът.
Представени са и писмени документи, удостоверяващи закупуването от
ответника на автобусен билет на стойност 32,30 лв. на 16.09.2022 г., както и самолетен
билет за 209,30 евро.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и кореспонденция
между страните, осъществена посредством приложение „Вайбър“, от която се
установява, че страни общуват помежду си по повод срещите на бащата с детето. От
страна на ответника е представен и снимков материал на закупени дрехи и играчки за
детето, който материал е изпращан на ищцата при онлайн комуникацията им.
Представено по делото е становище от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Варна, в което е изложено, че между родителите липсват противоречия относно
упражняването на родителските права спрямо Р., които следва да се предоставят на
майката. Според социалния работник следва да се определи режим на лични контакти
между бащата и детето, който да позволи да участва пълноценно в отглеждането му,
както и да е съобразен с възможностите на двамата родители да участват с преки
грижи в делничните дни от седмицата и в почивните такива. Относно издръжката е
застъпено становище, че следва да бъде съобразена с възрастта и потребностите на
детето и финансовите възможности на родителите.
Видно от служебно изисканите справки от НАП, НОИ и Дирекция „Местни
данъци и такси“ на Община Варна относно имущественото състояние на родителите,
бащата Д. Ю. Р. няма регистрирани трудови договори в периода 01.01.2020 г. до
31.12.2021 г., декларирал е придобиването на горепосоченото движимо и недвижимо
имущество, както и че за периодите от м. ноември 2019 г. до средата на м. март 2020 г.
и от м. октомври 2020 г. до м. януари 2021 г. ответникът е получавал обезщетения за
безработица в размери между 1114,35 лв. и 1634,38 лв. месечно.
С Определение № 5740/30.05.2022 г. съдът е задължил ответника да представи
трудов договор и/или друг договор, служебна бележка, удостоверение или друг
документ, удостоверяващ доходите му за 2021 г. и 2022 г., предвид наведените в
исковата молба доводи за доходите на ответника и заявените от него твърдения, че
4
реализира доходи от контракти като „стюард“ на пасажерски кораби, които възлизат в
приблизителен размер на 950 лв. месечно. Указани са му и последиците от
неизпълнение на това процесуално задължение, а именно, че съдът ще приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК като може да приеме за доказани обстоятелствата,
относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства.
От страна на ответника са представени фишове за работна заплата за м. юли 2021 г. в
размер на 874,32 евро, за м. август 2021 г. в размер на 1889,01 евро и за м. ноември
2021 г. в размер на 1889,02 евро, издадени от работодателя на ответника Viking
Catering AG и придружени с превод на български език. Видно от представеното писмо
от 22.07.2022 г. от работодателя на ответника, същият е нает като каютен стюард и в
трудовия му договор е посочено възнаграждение, което представлява заплатата,
изплатена от работодателя и включва бакшиши, платени от гостите. В о.с.з., проведено
на 01.07.2022 г., освен посочените фишове за работна заплата от процесуалния
представител на ответника са представени още два броя за м. септември и м. октомври
2021 г. за сумите от 1963,46 евро и 1972,52 евро, както и трудов договор, всички на
английски език, като въпреки предоставената на ответника възможност в следващо
съдебно заседание същите да бъдат представени в заверен препис, придружен с превод
на български език, това не бе сторено от ответната страна. Не е представен и документ
за доходите на ответника, получени през 2022 г.
От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите Калинка Миткова П. (майка на ищцата), Лидия Т.
П. (сестра на ищцата) и Биляна Васкова Костадинова. Първата свидетелка излага пред
съда, че Р. се е родила в осмия месец и има здравословни проблеми още от самото
раждане. Постоянно се е налагало да ходи на прегледи, някои от които се заплащали.
Свидетелства, че детето има проблеми със стомаха, затова приема пробиотици, които
на месец струват около 50 лв. - 60 лв., а също така и често боледува. Изяснява се от
показанията на св. П., че за детето е необходим специален хранителен режим,
включващ домашно приготвена храна, повече плодове и зеленчуци, по предписание на
гастроентеролог. Финансовите средства, които са необходими за това, както и за
закупуването на пробиотици, възлизали на около 500 лв. Твърди, че бащата не помага
финансово за издръжката на детето, а само е купувал играчки, дрешки и храни, които
не са подходящи за хранителния ѝ режим.
Втората водена от ищцата свидетелка Лидия Т. П. излага пред съда сходни
факти относно преждевременното раждане на детето, необходимостта от проследяване
на здравословното му състояние, проблемите му със стомаха и необходимостта от
качествена и прясна храна, както и от ежемесечното приемане на пробиотици. Сочи, че
при чревните изследвания на детето е открита бактерия, заради която страда от запек и
не може да яде храни, които дразнят стомаха. Споделя, че бащата рядко се е грижил за
детето по време на съвместния им живот, поради служебната му ангажираност, но Р. е
оставала с него, докато майката е имала работа извън дома. Твърди, че ищцата не е
възпрепятствала ответника да се вижда с детето след раздялата им, както и че никой
друг от семейния му кръг не е търсил контакт с детето. Свидетелства, че често е
придружавала родителите на прегледите на детето, вкл. при посещенията при
гастроентеролог, както и че Р. често боледува, вследствие на което майката прави
разходи в размер на 100 лв. - 200 лв. месечно, както и около 500 лв. за храна, а
останалата част от разходите й са за купуване на дрехи на детето – общо около 1000 лв.
месечно.
Според показанията на свидетелката Биляна Васкова Костадинова, която работи
в Район „Приморски“ на Община Варна, ищцата я е потърсила преди няколко години
във връзка с подаване на заявление за получаване на получаване на семейни помощи за
деца от чужбина в размер на 200 евро, за което се попълва специално заявление Е411.
Пояснява, че заявлението се подава от единия родител, а за другият се издава
удостоверение, че не получава такива семейни помощи в Република България. В
5
случая ответникът подал такова заявление, за да получава семейни помощи за
отглеждане на детето, които се изплащат чрез неговия работодател. Споделя, че всяка
седмица се вижда с ищцата и детето, като е забелязала промяна в поведението на
детето след раздялата на родителите по повод осъществено насилие – момичето се
напикавало като излизали и много скубело косата си като казвало „Тати прави така на
мама“. Излага, че ищцата получава подкрепа от родителите си за отглеждането на Р.,
която често боледува и почти не е ходила на ясла, а когато ищцата е на работа нейната
майка гледала детето. Свидетелката има непосредствени впечатление за приготвянето
на храната в дома на ищцата, затова че ищцата готви отделно за своята дъщеря, поради
необходимостта от специфичен хранителен режим на детето. Свидетелства също, че
всеки месец се посещава гастроентеролог.
По искане на ответника са разпитани свидетелите Анифе Шакирова Мустафова
(негова майка) и Недрет Ю. Р. (негов брат). Св. Мустафова излага пред съда, че синът й
и ищцата се познават от около 15 години, заживели заедно на тавански етаж в имот на
родителите на ищцата, след което започнали да пътуват. Ищцата обзавела нейния етаж
и там живеели до момента, в който се разделили със скандал. Свидетелства, че откакто
са се разделили страните колкото пъти е взимал детето бащата, толкова пъти тя го е
виждала, но от майката не е искала да й дава детето. Излага, че след раждането на Р.
три месеца ходила всяка вечер, за да помага в грижите за детето, тъй като ответникът
бил на работа. Сочи, че преди раздялата им никой от родителите не й е казвал, че
детето има някакви здравословни проблеми. Лично е присъствала на прегледа при
ортопед в Майчин дом, който е казал, че детето е съвсем нормално и нищо му няма.
Свидетелства, че като са й идвали на гости детето е яло храната, която е била
приготвена за всички. Ищцата й е казвала да не дава на Р. сладки неща, но са купували
такива – близалки и др., със съгласието на бащата и в присъствието на майката. По
време на съвместния им живот ответникът къпел детето в банята и като е в страната
хранил момичето, водил го на разходки и се грижил за него като баща. Когато се
прибирал в България синът на свидетелката оставал в техния дом, не живеел под наем,
нито правел разходи за заплащане на наем. Свидетелката твърди, че не е оставяла цял
ден с детето, но се е грижила за него за няколко часа. Знае, че ответникът е дал 350 лв.
при напускането на жилището, в което са живели с ищцата, но за други средства не
знае да е предоставял на ищцата. Свидетелката също не е помагала майката, нито я е
търсила и говорила с нея от м. декември 2021 г.
От показанията на свидетеля Недрет Ю. Р. се установява, че преди раздялата на
страните, детето често е посещавало дома на чичо си, за да играе с неговата дъщеря,
която лятото постоянно питала за Р. и защо в момента не могат да се виждат.
Свидетелства, че след разрива в отношенията им брат му много рядко взимал детето –
един два пъти през отпуските. Споделя, че ответникът се справя много добре в грижите
за Р.. Заедно са ходили на парк, яли пици и се забавлявали. На рождения ден на
неговата дъщеря ищцата не позволила Р. да присъства, от което ответникът много се
разстроил. Свидетелства, че ответникът е купувал много подаръци за племенницата си,
която го обожава. Получавал е и колети с подаръци за Р., които да й предаде, когато
ответникът е бил на работа. Изяснява се от показанията на този свидетел, че членовете
на разширеното семейство на ответника празнуват и християнските празници.
Свидетелят не знае Р. да приема специфична храна и твърди, че докато родителите са
били заедно детето не е имало проблемно хранене, като Р. и неговата дъщеря са яли
захарен памук и близалки. Докато страните са били в добри отношения свидетелят
често общувал с ищцата, дори той съдействал тя да започне работа на кораба, на който
работил и брат му. Отношенията на свидетеля с ищцата обаче се влошили още преди
раждането на детето, тъй като тя изневерила на брат му и свидетелят спрял да се среща
с нея. На рождения ден на Р. била поканена жената на свидетеля чрез текстово
съобщение от ищцата, но семейството му не отишло на празника. Изяснява, че в
годината ответникът ползва отпуск около три пъти и се връща в страната.
6
При изслушването си в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 СК ищцата в
настоящото производство и майка на детето Р. изложи пред съда, че работи като
учител в детска градина и прекарва цялото си свободно време с детето, а откакто се е
родило в повечето случаи е сама с него. Дори като била бременна ответникът го
нямало, на прегледи и за раждането на детето баща й я е водил. Около двадесет дни
или месец след раждането на Р. ответникът се върнал за две седмици и отново заминал
на работа. През цялата бременност се издържала сама със спестени пари и след като се
родило детето през 2019 г. всички разходи за нея сама е поемала. Не е искала пари от
бащата, но и той не й е предлагал. Живее в жилище, дадено й от нейните родители,
което е обзавела сама. Разходите във връзка с раждането и за отглеждането на бебето
сама е заплатила. Майката излага, че получава помощ от своите родители, за което
бащата е демонстрирал неодобрение, но те винаги били до нея, защото е сама.
Неговата майка отказала да й носи храна в болницата след раждането. Братът на
ответника не разговарял с нея откакто е забременяла, а Р. отскоро го познава като
чичо, не проявява интерес към него и плаче от него. През последните пет месеца когато
ответника го нямало родителите му нито веднъж не са потърсили детето, не са
попитали дали има нужда от нещо, дали е здраво и дори да го видят. Споделя за
комуникацията им по повод срещите с детето през отпуските им и за липсата на
съдействие от негова страна относно снабдяването с необходимите документи за
прием на детето в детска градина.
От своя страна, ответникът и баща на детето излага при изслушването си пред
съда, че не е съгласен с искания от ищцата режим на лични отношения с детето, който
да му бъде определен. Желае единствено когато е в страната за две седмици детето да
остава да спи при него с течение на времето. Споделя, че с Р. прекарват хубаво
времето си заедно и иска да има повече време с нея, например пет дни за двете му
седмици отпуска, дори и повече. Пояснява, че може да ползва отпуск през м. януари,
май, юли, август или септември. Споделя и за комуникацията си с майката на детето по
повод срещите с него, отношенията им във връзка с производството за домашно
насилие, комуникацията с родителите на ищцата и финансовите им претенции, както и
за купените от него подаръци за Р. по негова инициатива и по искане на ищцата.
Заявява, че и да е получавал семейни помощи за детето те са били изразходвани заедно
за семейството и не ги е криел. Твърди, че не взима бакшиши от работата си на кораба,
както и че е бил на обучение за супервайзор, но това не гарантирало неговото
повишаване в тази длъжност. Признава, че откакто са разделени с ищцата не е давал
пари за издръжката на детето, защото чакали съдебното решение. Отправил й
предложение, но тя го отхвърлила. Заявява, че може да отделя около 300 лв. – 350 лв.
от своя бюджет за издръжка на детето. Твърди, че работи седем месеца в годината и
има лични разходи – в останалите пет месеца се самоосигурява и самоиздържа, а също
така няма къде да живее, поради което прави разходи за нощувки. Не оспорва
обстоятелството, че ищцата сама е поела издръжката на дъщеря им откакто са се
разделили.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При определяне на родителя, на който да се предостави упражняването на
родителските права на детето, съобразно конкретните обстоятелства по случая, съдът
следва да се ръководи от съвкупната преценка на правнозначимите критерии, посочени
в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния
съд на Република България. В понятието „интереси на децата“ се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, както и материалните интереси
на детето. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси в конкретния случай, а не отделни обстоятелства. Такива съществени
обстоятелства са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а
конкретното им проявление, проявените лични грижи и отношение към децата,
7
изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата си, привързаността на
децата към родителите, полът и възрастта на децата, социалната среда, в която ще
живеят децата и жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им
пълноценно развитие. (В този смисъл Решение № 67 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4648/2014 г., IV г. о., ГК).
Въз основа на така установените по-горе фактически обстоятелства настоящата
съдебна инстанция приема, че упражняването на родителските права върху детето Р. Д.
Р.а следва да се предостави на неговата майка С. Т. П., за което не е налице спор и
между страните по делото. За да достигне до този правен извод съдът прецени
следните правнорелевантни обстоятелства относно най-добрия интерес на детето –
ниската възраст на детето (навършени 3 години), обстоятелството, че от раждането на
детето през повечето време от съвместния им живот с бащата, предвид трудовата му
ангажираност, майката отглежда детето сама, а след раздялата им и към настоящия
момент изцяло без участието на бащата, отличните грижи, които полага за дъщеря си и
създадените условия за живот в семейната среда, както и подкрепата, който получава
от своите родители. С оглед изложеното местоживеенето на детето следва да бъде
определено при майката на адрес ***.
В действителност спорните между страните моменти се явяват режимът на
лични отношения между ответника и детето, както и размерът на дължимата издръжка
от родителя, който не полага преките и непосредствени грижи за детето – в случая
бащата.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява
необходимост от присъствието на майката при срещите на бащата с детето. Напротив,
от събраните гласни доказателствени средства, а и от изявленията на ищцата, става
ясно, че бащата осъществява контакт с детето самостоятелно, като майката го поверява
на неговите грижи за по няколко часа на ден, когато бащата е в отпуск, включително
при наличието на издадена заповед за защита от домашно насилие. Стимулирането на
общуването между бащата и детето е изключително важно за правилното психическо и
емоционално развитие на детето, както и за преодоляване на евентуалните последици
от случилия се инцидент между родителите, на който е станало свидетел малкото
момиченце. Предвид ниската възраст на Р. и обусловената от това привързаност към
майката, както и обстоятелството, че същата има възможност да контактува през
няколко месеца с баща си, когато се връща в страната, се явява необходимо да бъде
въведен адаптивен период на срещи с бащата до навършване на 5-годишна възраст на
детето, след който Р. да остава с приспиване при своя баща. Макар от настоящия
съдебен състав да не може да бъде съобразено в пълнота времето, в което ответникът
може да ползва платен годишен отпуск, доколкото липсва яснота в планирането му, на
бащата следва да бъде предоставена възможност да контактува с детето по няколко
пъти в месеца, независимо дали същият ще има възможност да се възползва от това,
предвид трудовата си ангажираност. Следва да бъде определен режим на лични
отношения между детето и бащата и по време на празничните дни, вкл. и на най-
големия мюсюлмански празник Курбан Байрам, предвид религиозната принадлежност
на ответника и неговото семейство, както и през лятото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че в интерес на детето е да
осъществява контакти със своя баща в следния режим на лични отношения:
До навършване на 5-годишна възраст на детето:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10,00 часа до
17,00 часа на съответния ден, без приспиване, като бащата ще взима детето от дома на
майката и ще го връща обратно там;
- на Великденските празници – всяка нечетна година на Велика събота от 10,00
часа до 17,00 часа и всяка четна година на Великден от 10,00 часа до 17,00 часа;
- на Коледните празници – всяка нечетна година на 25-ти декември от 10,00 часа
8
до 17,00 часа и всяка четна година на 26-ти декември от 10,00 часа до 17,00 часа;
- на Новогодишните празници – всяка нечетна година на 31-ви януари от 10,00
часа до 17,00 часа;
- на Курбан Байрам – всяка четна година от 10,00 часа до 17,00 часа, когато е
почивен ден от седмицата, и от 18,00 часа до 21,00 часа, когато е през работен ден от
седмицата;
- на рождения ден на детето 7-ми май – три часа по предварителна уговорка
между страните, а ако така не бъде постигната - в часовете от 10,00 часа до 13,00 часа;
- на рождения ден на бащата 18-ти октомври – три часа по предварителна
уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната – в часовете от 10,00 часа до
13,00 часа;
След навършване на 5-годишна възраст до навършване на 7-годишна възраст на
детето:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, като бащата ще взима детето от дома на
майката и ще го връща обратно там;
- на Великденските празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на Велика
събота до 17,00 часа на Великден, с преспиване;
- на Коледните празници – всяка четна година от 10,00 часа на 24-ти декември
до 17,00 часа на 26-ти декември, с преспиване;
- на Новогодишните празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на 31-ви
декември до 17,00 часа на 2-ри януари, с преспиване;
- на Курбан Байрам – всяка четна година от 10,00 часа до 17,00 часа, когато е
почивен ден от седмицата, и от 18,00 часа до 21,00 часа, когато е през работен ден от
седмицата;
- 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск по
предварителна уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната от 1-ви юли
до 10-ти юли всяка нечетна година и от 1-ви август до 10-ти август всяка четна година,
като бащата ще взима детето от 10,00 часа на първия ден и ще го връща обратно в дома
на майката в 17,00 часа на последния ден;
- на рождения ден на детето 7-ми май – три часа по предварителна уговорка
между страните, а ако така не бъде постигната - в часовете от 10,00 часа до 13,00 часа;
- на рождения ден на бащата 18-ти октомври – три часа по предварителна
уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната – в часовете от 10,00 часа до
13,00 часа;
След навършване на 7-годишна възраст на детето:
- всяка втора и четвърта седмица от 19,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с
преспиване, като бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща обратно
там;
- на Великденските празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на Велика
събота до 17,00 часа на Великден, с преспиване;
- на Коледните празници – всяка четна година от 10,00 часа на 24-ти декември
до 17,00 часа на 26-ти декември, с преспиване;
- на Новогодишните празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на 31-ви
декември до 17,00 часа на 2-ри януари, с преспиване;
- на Курбан Байрам – всяка четна година от 10,00 часа до 17,00 часа, когато е
почивен ден от седмицата, и от 18,00 часа до 21,00 часа, когато е през работен ден от
седмицата;
9
- 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск по
предварителна уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната от 1-ви юли
до 10-ти юли и от 1-ви август до 10-ти август всяка нечетна година, както и от 10-ти до
20-ти юли и от 20-ти до 30-ти август всяка четна година, като бащата ще взима детето
от 10,00 часа на първия ден и ще го връща обратно в дома на майката в 17,00 часа на
последния ден;
- на рождения ден на детето 7-ми май – три часа по предварителна уговорка
между страните, а ако така не бъде постигната - в часовете от 10,00 часа до 13,00 часа;
- на рождения ден на бащата 18-ти октомври – в учебен ден бащата ще взима
детето след приключване на учебните му занятия от учебното заведение, което
посещава, и ще го връща на следващия ден в учебното заведение или в дома на
майката до 10,00 часа, а когато рождения ден на бащата се пада почивен ден бащата ще
взима детето от дома на майката в 10,00 часа и ще го връща обратно в 10,00 часа на
следващия ден или ще го води в учебното заведение, което детето посещава.
Следва да се отбележи, както е прието в Решение № 130/12.07.2021 г. по гр.д.
№ 3367/2020 г. на ВКС, III г.о., че при проява на добросъвестност от страна и на
двамата родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на
детето ще е то да има контакти с бащата или дори с двамата родители едновременно, и
в дни, извън тези по определения с настоящото решение режим. При съществено
изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между
страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на този режим.
Според съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с
разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Съобразявайки обичайните нужди на детето от храна, облекло, както и средства
за посрещане на разходи за заболявания, които често се случват при деца на възрастта
на Р., съдът възприема за необходим общ размер на издръжката от 500 лв. За да
достигне до този правен извод съдът е съобразил обстоятелството, че по данни на
Националния статистически институт общият разход на член от домакинството за
второто тримесечие на 2022 г. е средно в размер на 1926,26 лв. След изключване на
групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно
лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, съобщения,
регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем),
размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1317,13 лв. или 439,04 лв. за
месец, които средства са за покриване само на базисните потребности. Изяснено е по
делото, че стомашните проблеми на детето изискват закупуването на пробиотици,
които представляват допълнителен месечен разход. Приготвянето на домашна храна и
консумирането на пресни зеленчуци и плодове е подходящ хранителен режим за всяко
дете, поради което настоящият съдебен състав не отчита това обстоятелство, като
такова, изискващо разходването на средства над обичайния размер за закупуване на
храна за домакинството.
Съдът като съобрази представените доказателства за доходите на родителите,
както и с оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието
на детето, при определена месечна издръжка на детето в размер на 500 лв., тя трябва да
поеме 100 лв. от необходимата издръжка, тъй като майката предоставя част от
необходимата му издръжка в натура. Останалата част от дължимата месечна издръжка
10
в размер на 400 лв. трябва да бъде поета от бащата.
Изяснява се по делото от представените фишове за работна заплата, че
ответникът получава месечно трудово възнаграждение в приблизителен размер на
1889 евро, равняващи се на 3694,56 лв. по фиксинга на БНБ, като дори и да не
получава такова през цялата година, а само седем месеца в годината, видно от
представените данни от НОИ през останалите месеци от годината са му били
изплащани парични обезщетения за безработица достигащи до размер от 1634,38 лв.
или средно за последните изплатени четири месеца 1448,64 лв. (01.10.2020 г. –
24.01.2021 г.) Така осредненият месечен доход на ответника възлиза на 2758,76 лв.
Законодателят нормативно е въздигнал като по-висше благо интересът на детето
– арг. чл. 143, ал. 2 СК, който предписва, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Издръжката представлява алиментно задължение, чиято
цел е да осигури необходимият доход на детето както за неговото биологическо
съществуване, така и за неговото социализиране и духовно израстване – постоянно
през съответния месец. Следва да се има предвид, че родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите финансови възможности условията на
живот, необходими за развитието на децата като им осигурят необходимата издръжка,
като въпросът на подреждане на личните приоритети на родителя не следва да
измества интереса на детето и съдът следва да се ръководи главно от интересите на
детето и да определи издръжка, която родителят при когото детето не живее да
заплаща така, че да му бъде осигурена възможност да се обучава, възпитава и отглежда
при условия, каквито би имало и ако двамата родители живееха заедно. Показателно в
случая е, че доходите на бащата надвишават близо четири пъти тези на майката, респ.
същият следва поема по-голямата част от необходимата издръжка за детето, отчитайки
и че именно тя полага преките и непосредствени грижи за него. Ответникът няма
алиментни задължения към други низходящи, нито разходите му за самолетни билети
и за местни данъци и такси могат да се конкурират със задължението му към
малолетната му дъщеря.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че имущественото състояние
на ответника напълно позволява същият да отделя месечна издръжка в размер на 400
лв. за своето дете (равняваща се на 204,52 евро по фиксинга на БНБ, съотнесена към
валутата на получаваното от него трудово възнаграждение), която да осигури
възможност за пълноценно израстване на Р. и задоволяване на нейните ежедневни
потребности.
С оглед гореизложеното в полза на детето Р. следва да се присъди издръжка в
размер на 400 лв. месечно, дължима от бащата, като за разликата до 600 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Безспорно е по делото, че от фактическата раздяла на родителите на 27.01.2022
г. до датата на подаване на исковата молба 18.04.2022 г. единствено ищцата се грижи за
детето, като покрива всички разходи за неговото отглеждане. Обстоятелството, че
бащата е купувал дрехи и играчки не променя този факт. Следователно, основателен се
явява и предявения иск с правно основание чл.149 СК за присъждане на издръжка в
полза на детето за минало време, а именно от 27.01.2022 г. до 18.04.2022 г., който
съобразно гореизложените правни аргументи следва да бъде уважен до сумата от
1093,33 лв. (два месеца х 400 лв. и 22 дни х 13,33 лв. на ден), като за разликата до
пълния предявен размер от 2400 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължащият родител
издръжка – ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 619,73
лв. С оглед характера на производството на спорна съдебна администрация и предвид
обстоятелството, че съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
11
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им
дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
(В този смисъл – Определение № 385/25.08.2015 г. по гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ГК,
I г.о.).
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Р. Д. Р.А, ЕГН **********, на майката С. Т. П., ЕГН **********, като определя
местоживеенето на детето да е при майката на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Ю. Р., ЕГН **********, с
детето Р. Д. Р.А, ЕГН **********, както следва:
До навършване на 5-годишна възраст на детето:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10,00 часа до
17,00 часа на съответния ден, без приспиване, като бащата ще взима детето от дома на
майката и ще го връща обратно там;
- на Великденските празници – всяка нечетна година на Велика събота от 10,00
часа до 17,00 часа и всяка четна година на Великден от 10,00 часа до 17,00 часа;
- на Коледните празници – всяка нечетна година на 25-ти декември от 10,00 часа
до 17,00 часа и всяка четна година на 26-ти декември от 10,00 часа до 17,00 часа;
- на Новогодишните празници – всяка нечетна година на 31-ви януари от 10,00
часа до 17,00 часа;
- на Курбан Байрам – всяка четна година от 10,00 часа до 17,00 часа, когато е
почивен ден от седмицата, и от 18,00 часа до 21,00 часа, когато е през работен ден от
седмицата;
- на рождения ден на детето 7-ми май – три часа по предварителна уговорка
между страните, а ако така не бъде постигната - в часовете от 10,00 часа до 13,00 часа;
- на рождения ден на бащата 18-ти октомври – три часа по предварителна
уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната – в часовете от 10,00 часа до
13,00 часа;
След навършване на 5-годишна възраст до навършване на 7-годишна възраст на
детето:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, като бащата ще взима детето от дома на
майката и ще го връща обратно там;
- на Великденските празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на Велика
събота до 17,00 часа на Великден, с преспиване;
- на Коледните празници – всяка четна година от 10,00 часа на 24-ти декември
до 17,00 часа на 26-ти декември, с преспиване;
- на Новогодишните празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на 31-ви
декември до 17,00 часа на 2-ри януари, с преспиване;
- на Курбан Байрам – всяка четна година от 10,00 часа до 17,00 часа, когато е
почивен ден от седмицата, и от 18,00 часа до 21,00 часа, когато е през работен ден от
седмицата;
- 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск по
предварителна уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната от 1-ви юли
12
до 10-ти юли всяка нечетна година и от 1-ви август до 10-ти август всяка четна година,
като бащата ще взима детето от 10,00 часа на първия ден и ще го връща обратно в дома
на майката в 17,00 часа на последния ден;
- на рождения ден на детето 7-ми май – три часа по предварителна уговорка
между страните, а ако така не бъде постигната - в часовете от 10,00 часа до 13,00 часа;
- на рождения ден на бащата 18-ти октомври – три часа по предварителна
уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната – в часовете от 10,00 часа до
13,00 часа;
След навършване на 7-годишна възраст на детето:
- всяка втора и четвърта седмица от 19,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с
преспиване, като бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща обратно
там;
- на Великденските празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на Велика
събота до 17,00 часа на Великден, с преспиване;
- на Коледните празници – всяка четна година от 10,00 часа на 24-ти декември
до 17,00 часа на 26-ти декември, с преспиване;
- на Новогодишните празници – всяка нечетна година от 10,00 часа на 31-ви
декември до 17,00 часа на 2-ри януари, с преспиване;
- на Курбан Байрам – всяка четна година от 10,00 часа до 17,00 часа, когато е
почивен ден от седмицата, и от 18,00 часа до 21,00 часа, когато е през работен ден от
седмицата;
- 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск по
предварителна уговорка между страните, а ако такава не бъде постигната от 1-ви юли
до 10-ти юли и от 1-ви август до 10-ти август всяка нечетна година, както и от 10-ти до
20-ти юли и от 20-ти до 30-ти август всяка четна година, като бащата ще взима детето
от 10,00 часа на първия ден и ще го връща обратно в дома на майката в 17,00 часа на
последния ден;
- на рождения ден на детето 7-ми май – три часа по предварителна уговорка
между страните, а ако така не бъде постигната - в часовете от 10,00 часа до 13,00 часа;
- на рождения ден на бащата 18-ти октомври – в учебен ден бащата ще взима
детето след приключване на учебните му занятия от учебното заведение, което
посещава, и ще го връща на следващия ден в учебното заведение или в дома на
майката до 10,00 часа, а когато рождения ден на бащата се пада почивен ден бащата ще
взима детето от дома на майката в 10,00 часа и ще го връща обратно в 10,00 часа на
следващия ден или ще го води в учебното заведение, което детето посещава.
ОСЪЖДА Д. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза на детето
Р. Д. Р.А, ЕГН **********, с адрес ***, чрез неговата майка и законен представител С.
Т. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2022 г. до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж на плащане
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за разликата
над присъдения размер от 400 лв. месечно до предявения размер от 600 лв. месечно, на
основание чл.127, ал. 2, вр. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Д. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на детето Р. Д.
Р.А, ЕГН **********, с адрес ***, чрез неговата майка и законен представител С. Т.
П., ЕГН **********, сумата от 1093,33 лв. (хиляда и деветдесет и три лева и тридесет
и три стотинки), представляваща издръжка за минало време за периода от 27.01.2022 г.
до 18.04.2022 г., на основание чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдения размер от 1093,33 лв. до пълния претендиран размер от 2400
лв.
13
ОСЪЖДА Д. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в
размер на 619,73 лв. (шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14