№ 156
гр. Пазарджик, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500105 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ повикване в 10:10 часа:
Страните не се явяват, редовно призовани. От процесуалните им
представители са постъпили по делото молби, в които молят да се даде ход
на делото в тяхно отсъствие. Поддържа се въззивната жалба, респ. отговора
на същата. Изразя се становище по съществото на спора. Претендират се
разноски, като се правят съответни възражения за прекомерност и от двете
страни.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №1021/19.11.2021г., постановено по гр.д.№20215220101731
е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК по отношение на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК ***, гр.***, седалище и адрес бул.****, че за
М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.***, чрез адв.Т.В. съществува вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2020г. по ч.гр.д. №60236/20г.
по описа на СРС за сумата от 575,30лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до
1
изплащане на вземането.
Осъден е „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ***, гр.***, седалище
и адрес: бул.****, да заплати на М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.***, чрез
адв.Т.В. сторените в заповедното производство разноски в размер на 325лв.,
от които 300лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ и сторените в настоящото
производство разноски съразмерно уважената част от иска в размер на
554,75лв.
Осъден е М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.***, да заплати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК ***, гр.***, седалище и адрес: бул.****
сторените в настоящото производство разноски съразмерно отхвърлената
част от иска в размер на 7,93лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ОТП Факторинг
България” ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.Лилия Аризанова-
Попова в неговата уважителна част.
Твърди се в същата, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушаване на материалноправните норми.
Сочи се, че неправилни са мотивите на първоинстанционният съд, че е
налице непозволено увреждане, тъй като в имуществената сфера на ищеца са
нанесени вреди.
Счита се за неправилно и това, че при решаване на въпроса за
разноските е ирелевантно, дали с поведението си е дал повод за образуване на
делото или не.
Твърди се, че изпълнителното производство по изпълнително дело
№52/2017г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие- РС- Пловдив е
образувано правилно и законосъобразно, тъй като взискателят при
завеждането му е разполагал с изпълнително основание- заповед за
изпълнение въз основа на документ, с която му е присъдено вземане,
разполагал е и с изпълнителен лист за това вземане. Съответно към датата на
образуване на изпълнителното дело, изпълняемото право е съществувало,
респ. вземането не е било погасено чрез плащане преди датата на образуване
на изпълнителното производство.
Впоследствие изпълнителният лист е обезсилен и изпълняемото право е
отпаднало с обратна сила. В този аспект се сочи, че съдът погрешно е
намерил, че този факт е обусловил прекратяването на делото и дължимостта
2
на сторените разноски от страна на длъжник.
Визира се, че впоследствие с влязло в сила Определение
№1461/14.06.2017г., с което е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед №6199/27.06.20212г., издадена по ч.гр.д.
№9904/2012г. на РС- Пловдив и е обезсилен изпълнителния лист въз основа
на издадената заповед по отношение на М.Б..
Счита се, че образуваното изпълнително дело, преди да е влязло
Определение №1461/14.06.2017г., с което е отменено разпореждането за
незабавно изпълнение не съставлява противоправно поведение на кредитора,
съответно изпълнителния процес не е заведен без правно основание.
Твърди се, че ищецът по делото не се е позовал на влязлото в сила
Определение №1461/14.06.2017г. чрез изявление отправено извънсъдебно до
кредитора в тази насока и той е бездействал, като тогава би се осъществил
съставът на деликтната отговорност и причинната връзка би била налице.
Приема се, че тогава от конкретното поведение на взискателя,
претендираните вреди не биха настъпили. Ищецът от своя страна би
ангажирал адвокат за защита на своите законни интереси.
Налице е противопоставяне на твърдението на първоинстанционния
съд, че адвокатското възнаграждение следва да се определи, съгласно чл.10,
т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и да се изчисли
по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Приема се, че сумата от 575,30лв.
адвокатски хонорар за защита по изп.дело №52/2017г. по описа на ЧСИ *** за
прекомерен и несъобразен с Наредба №1.
Твърди се, че подаването на молба не е действие с голяма фактическа и
правна сложност, което да обоснове присъждането на такова по размер
възнаграждение.
Счита се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на
максимум 50лв.- минималният адвокатски хонорар, съгласно чл.6, т.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за
изготвяне на молба
Искането е да се отмени изцяло Решение №1021/19.11.2021г.,
постановено по гр.д.№1731/2021г. по описа на РС- Пазарджик и се отхвърли
предявения от М.Б. иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 от ГПК.
3
В условия на евентуалност, в случай, че се счете, че за ищеца все пак
съществуват реализирани вреди, то се моли да се отмени
първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, като се
приеме, че тези вреди са в размер на максимум 50лв.- минималният
адвокатски хонорар, съгласно чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на
молба, каквато е действителната фактическа обстановка по изпълнителното
дело.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- М. Б. Б., чрез пълномощника му адв.Т.В. от АК- Пазарджик.
Счита се в него, че РС- Пазарджик, правилно е преценил събраните по
делото доказателства, като постановеното решение е правилно и
законосъобразно.
Поддържат се изцяло изложените доводи в исковата молба и в
съображенията изложени в хода по същество по делото пред РС- Пазарджик,
отразяващи анализ на събраните по делото доказателства.
Приема се, че подадената въззивна жалба е недоказана и неоснователна,
и в тази връзка се моли същата да се отхвърли и се потвърди
първоинстанционното решение изцяло.
В тази насока са изложени подробни съображения
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
4
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
23.04.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5