Р Е Ш Е Н И Е:
№ ………….. /23.12.2019 година,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ районен съд граждански състав
на 04.12.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Иванка Панчева
Като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 5064 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правно основание на иска: чл. 415 ал. 2 от ГПК.
Исковата
молба е депозирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, БИК:
*********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С.
срещу: Ц.А.А., ЕГН: ********** ***, п.к. 4400, ул. „АНТИМ I“, №.21, вх. Б, ет.
3, ап. 35.
Твърди се в
исковата молба, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-11316128 от
15.06.2015 ищцовото дружество: БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
отпуснало паричен кредит в размер на 3500.00 /три хиляди и петстотин лева / и
закупуването на застраховка от 705.60 /седемстотин и пет лева и 60 стотинки /,
като сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от ищцовото
дружество по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България е изпълнило задължението си по
него. Усвояването на посочената сума, ответника Ц.А.А. бил удостоверил с
полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз
основа на чл.З от същото, за ответника възникнало задължението да погаси заема
на 36 месечни вноски - всяка по 183.48 лв. /сто осемдесет и три лева и 48
стотинки/, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите - 45.57% и годишния
лихвен процент - 36.17%, посочени в параметрите по договора.
Твърди се,
че ответника Ц.А.А. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-11316128
на 05.05.2017 г., като към тази дата бил погасил 21 месечни вноски. На
основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ставало
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят е просрочил две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Сочи се,
че по този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на
2294.34 лв. /две хиляди двеста деветдесети четири лева и 34 стотинки/,
представляващ оставащите 15.00 броя погасителни вноски към 05.06.2017г., към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят –длъжник в настоящото
производство не бил изпълнил задължението си. Това принуждавало кредитора- ищец
да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично бил обявил
вземането си за изискуемо и го бил поканил да го погаси. Поканата била
изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия,
всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Твърди се,
че Ц.А.А., дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 192.38 лв. /сто деветдесети два лева и 38 стотинки/ за периода от настъпване
на изискуемостта на кредита - 05.06.2017г. до 11.05.2018г..
Към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът дължал на
Дружеството следните суми: Главница в
размер на 2028.88лв.; Възнаградителна
лихва в размер на 400.08лв.; Законна лихва за забава в размер на 192.38лв. или
общо сумата от 2621.34лева.
След
подаване от страна на ищцовото дружество на заявлението по чл. 410 от ГПК били
постъпили следните плащания от страна на длъжника: 17.09.2018г. – 400.,00лв. и
на 19.11.2018г. – 400.00лв. Постъпилата сума в общ размер на 800.00лв. не била
достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай
се погасявали най - напред разноските, след това лихвите и най - накрая
главницата. В следствие на направените плащания, към настоящия момент,
ответникът дължал на дружеството следните суми: Главница- 1821.34лв.;
Възнаградителна лихва - 0.00лв.; Законна лихва за забава - 0.00лв. или общо
сумата в размер на 1821.34лв.
Твърди се,
че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик в резултат, на
което по гражданско дело № 2128/2018г. била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение и тъй като тя била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно
вземането си.
Отправено
е искане в случай, че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение срещу ответника.
Оформен е
петитум, съдът да постанови решение, с което да приеме, че е налице вземане от страна на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България от Ц.А.А. в размер на: 1821.34лв.,/ хиляда осемстотин
двадесет и един лев и 34 стотинки /, представляваща главница по кредита, 0.00лв.
/нула лева/, представляваща възнаградителна лихва по договора, 0.00 лв. /нула
лева/ представляваща законна лихва за забава за периода от 05.06.2017г. до
11.05.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират
се сторените съдебни разноски по заповедното производство в размер на 52.43лв.
/ петдесет и два лева и 43 стотинки /за държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв., както и
длъжникът Ц.А.А. да
заплати на ищцовото дружество и държавната такса за завеждане на иска в
размерна 128,73лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 /сто/ лв. по настоящото производство.
По делото в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК,
който отговор е депозиран от назначения от съда с протоколно определение
№2033/08.07.2019г. особен представител на ответника А. – адв. Н.К..
Твърди се в отговора, че
искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се по основание и размер и се моли
да бъде отхвърлен, тъй като от представените доказателства по делото не се
установявало предаване на заемната сума, поради което за ответника не било възникнало
задължение за връщането й. В този смисъл претенцията, формулирана в исковата
молба била изцяло неоснователна.
Твърд се, че по делото
липсвали доказателства ищецът да е разяснил на ответника клаузите във връзка с
крайните задължения по договора, така както е изискването на чл.5 от ЗПК. Не се
установявало предоставяне на информация на ответника за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 5 ал.2 от ЗПК, а клаузите по
договора, касаещи уговорените такса ангажимент, застраховка, лихвен процент и
годишен процент на разходите противоречали на добрите нрави по смисъла на чл. 9
от ЗЗД.
Сочи се, че за противоречащи
на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали
икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг и точно такава била
процесната сделка по която размера на кредита бил 3500 лв., а общата стойност на
плащанията възлизал в размер на 6605.28 лв. В този смисъл се прави възражение
за нищожност.
Въз основа
на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване
с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства: договор за
потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски
кредит за издаване на кредитна карта PLUS11316128 от 15.06.2015 година; справка за IBAN ***; погасителен план; покана се установява, че на
15.06.2015 година е сключен писмен
договор за потребителски паричен
кредит № PLUS 11316128 между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ЕАД
гр. София от една страна в качеството на кредитор и Ц.А.А. от друга
страна в качеството му на кредитополучател, по силата на който
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 3500
лева като била договорена застрахователна премия в размер на 705 лева и такса
за усвояване на кредита от 87.50 лева.Уговорено било още от страните
заетата сума да бъде издължена чрез 36 погасителни вноски, всяка в
размер на 183.48 лева, при годишен процент на разходи 45.57 %; годишен
лихвен процент от 36.17% или общото задължение по договора възлизало на 6 605.28 лева.Към договора
е приложен ОУ на застраховка „Защита на
плащания“ неразделна част от Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащания“ № 5/2010 година между
„Кардиф Животозастраховане,Клон България“ от една страна в качеството на
застраховател и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД.Кредитополучателят
е посочил и банкова сметка, ***а.Представен е и погасителен план към договора за кредит.
Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 2128/2018 година по описа на ПзРС, от което се установява, че същото е образувано по заявление на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС„ ЕАД гр.София
по реда на чл.410 от ГПК срещу Ц.
А. А. *** за издаване на заповед за
изпълнение за следните суми: главница в
размер на 2028.88 лева; мораторна лихва
в размер на 192.38 лева, за периода от 05.06.2017 година до 11.05.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението до окончателното й изплащане. Претендирани са и направените по
делото разноски.
Въз основа
на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед №1288 година, постановена по ч.гр.дело №2128 от
27.06.2018 година по описа на ПзРС, с което е разпоредено длъжникът Ц.А.А. да заплати на заявителя следните суми: главница в размер на 2028.88 лева; мораторна
лихва в размер на 192.38 лева ,за
периода от 05.06.2017 година до 11.05.2018 година ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 30.05.2018 година до окончателното изплащане
,както и разноски по делото ,в това число д.т. в размер на 52.43 лева и 50 лева –възнаграждение на
юрисконсулт.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 12.11.2018 година съдът е указал на заявителя за правото
му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен срок ,като довнесе и
дължимата държавна такса.Видно от печата положен на исковата молба същата
е изпратено по пощата на 12.12.2018
година.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза като вещото лице М.Л. в заключението си сочи
,че договорената от страните сума в
размер на 3500 лева е била
преведена по банкова сметка *** „Банка
ДСК“.Установила е още ,че последната
направена от ответника вноска по кредита
е на 30.05.2017 година ,с която се
покрива доплащане по 22-ра погасителна вноска и изцяло се погасявала 21
погасителна вноска.Установила е още ,че към 31.05.2018 година не са погасени следните задължения:1864.37
лева главница ,от която 313.50 лева –не падежирала; 430.73 лева-договорена
лихва ,за периода от 06.05.2017 година до 05.05.2018 година;119.60
лева-застраховки с падежи 05.06.2017-05.11.2017 година или общо сума в размер
на 2414.70 лева. Вещото лице е
установило още ,че след постъпване на
заявлението в РС-Пазарджик-31.05.2018 година
са постъпили плащания в размер на 800 лева като към 14.12.2018 година не е погасена главница в размер на
1494.36 лева;възнаградителна лихва в размер на 215 лева ,за периода 05.10.2917-05.07.2018 година;19,60 лева
–застраховка с падеж 05.11.2017 година
или общо сумата от 1628.96 лева. В заключението се сочи още ,че след
подаване на исковата молба на 14.12.2018
година е постъпило плащане в размер на
300 лева ,като е останала
непогасена главница в размер на
1169.58 лева и 159.38 лева -възнаградителна
лихва ,за периода от 06.11.2017 година до
05.07.2018 година или общо задължение в размер на 1328.96 лева.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за
иск по чл.415 от ГПК за уважаването ,на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че
са налице положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска –издадена
заповед за изпълнение; /връчване при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен установителния иск.
В производството по иск за установяване съществуване на вземане, произтичащо от
сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-факта , от който произтича вземането му,както по
основание,така и по размер, в случая валидно сключен договор за заем,както й че
е изпълнил всички свои задължения по договор за заем; че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на ответника и забава на длъжника. При
оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост, респективно
частична недължимост.
По делото няма спор,че процесният
договор попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит ЗПК.
В тази връзка ,на първо място, съдът
дължи произнасяне по направеното възражение на ответника за недействителност на
договора, съобразно изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната
проверка.
Съгласно легалното
определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит,
както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени
правила за сключването и действителността му.
Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
В настоящия случай се
установи, че договорът е сключен в писмена форма.
В производството по иска за
връщане на предоставената в заем сума, респективно по установителния иск
по чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
елементите, които следва да бъдат доказани в производството са:
1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора
за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения
договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно
задължение на заемателя.
С оглед реалния характер на
договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен
елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с
поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За
доказването на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са
всички доказателствени средства.
В
настоящия случай ищецът твърди, че е
превел заемната сума по банкова сметка
***.От приета и неоспорена от страните експертиза се установи, че вещото лице е установило ,че договорената от страните парична сума е била
преведена по банкова сметка *** „Банка
ДСК“ поради което съдът приема, че е
налице реално изпълнение на договора за заем от страна на ищеца.Установи
се още, че длъжникът е внесъл изцяло 21 договорени вноски и частично 22
погасителна вноска. Към 31.08.2018 година /депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение/ не е заплатена главница в размер
на 1864.37 лева, от която непадежирала 313.50 лева; лихва в размер на 430.73
лева, за периода от 06.05.2917 година до 05.05.2018 и застраховка в размер на
119.60 лева за периода от 05.06.2017 година до 05.11.2017 година. След
депозиране на това заявление ответникът е заплатил в полза на кредитора
сумата от 1100 лева, според приетата експертиза.
По отношение на
направеното от особения представител на ответника възражение
за нищожност на клаузите на договора за кредит касаещи: годишен процент
от разходите в размер на 45.57%; лихвен процент от 36,17% и такса ангажимент в размер на 87.50 лева в
нарушение на чл.5,ал.2 от ЗЗП и на
добрите нрави по смисъла на чл.9 от ЗЗД
настоящият състав приема следното:
Договорът не е
бланкетен, нито е неясен или неразбираем. Съдът намира, че в редакцията към
момента на сключване на договора за кредит не са налице уговорки във вреда на
кредитополучателя, които да не отговарят на изискването за добросъвестност и да
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възражението за липса на
доказателства, че на ответника е предоставена предварителна информация относно
условията на договора, която да е вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема,
което е в нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗП е
неоснователно, тъй като ответникът
изрично е декларирал и потвърдил, че преди сключване на договора за
кредит са му били предоставени текста на
договора като същият е подписан от него
в качеството му на кредитополучател.
С оглед на изложеното
съдът следва да постанови решени,с което да признае за установено по отношение
на ответника ,че ищецът има валидно и
изискуемо вземане в размер на 1001.20
лева като отчете и фактите настъпили след предявяване на иска,които са от
значение за спорното право/вноските направени от длъжника след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и предявяване на исковата молба
по чл.415 от ГПК/.
В тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство
в размер на 478.73 лева.
Водим от горните съображения,
Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Ц.А.А. с ЕГН-********** *** ,че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез юрк. С. има валидно и изискуемо вземане срещу него в
размер на сумата от 1001.20 лева –главница по договор за потребителски паричен кредит от
15.06.2015 година и разноски по ч.гр.дело № 2138/2018 година по описа на ПзРС в
размер на 102,43 лева, като до размера на 1821.34 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.
А.А. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А. Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България разноски по делото в размер на 478.73 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: