Решение по дело №158/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1164 от 13.05.2025 г., подадена от „Г.“ ЕООД, Габрово, с ЕИК: *********, против Решение № 42 от 25.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 8 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия Г, № 0070926, издаден от ОД на МВР – Габрово.

Нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, се изразява в следното:

На 22.11.2024 г., в 16.42 ч., в [населено място], [улица], в чертите на населено място, е управляван товарен автомобил П. П. с рег. № [рег. номер]. АТСС е насочено към [населено място] и снимащо в двете посоки, като е установено, че при управлението на това МПС, което не е спряно от движение и е регистрирано в Република България, собственикът не е сключил застраховка гражданска отговорност /ГО/, с което е нарушена нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/и на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от същия нормативен акт на собственика – „Г.“ ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. В жалбата се твърди, че в нарушение на нормата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП в ЕФ не е посочена възможността в 7-дневен срок адресатът да подаде писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР, както и отразяване съдържанието на нормата на ал. 8, а именно – указание относно реда и срока за обжалването му. Той не съдържа като елемент отразяване формата на вината. Също така е налице разминаване между обстоятелствената част на ЕФ и санкционната такава.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че са установени по несъмнен начин деянието и деецът. Изтъкнал е, че досежно формата на ЕФ не се прилагат изискванията за съдържанието на АУАН и НП по ЗАНН, а специалните правила на ЗДвП- чл. 189, ал. 4, които в случая са спазени. Образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Не е налице и посоченото от жалбоподателя разминаване между фактическото описание на деянието и сочените нарушена и санкционна нормативни разпоредби. Става ясно, че жалбоподателят е санкциониран в качеството му на собственик на посоченото МПС, което не е спряно от движение и на процесните място, дата и час е било управлявано, въпреки че за него собственикът не е сключил застраховка ГО. Сочената като нарушена разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ изисква всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и което не е спряно от движение, да сключи такъв договор и с описаните в ЕФ факти именно това изискване не е спазено, като отговорен за това е собственикът. Видно от приложената справка от Гаранционен фонд, към процесната дата действително МПС не е било застраховано със задължителната застраховка. Такава е сключена на 13.12.2024 г. – около 20 дни по-късно. Събраните по делото доказателства не са оспорени и от тях по безспорен начин се установява описаната фактическа обстановка. Наложената санкция е по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, съгласно който текст лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка ГО на автомобилистите се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за юридическите лица, какъвто е жалбоподателят. Деянието е ясно и точно описано, правилно приведено под цитираните правни норми, при издаването на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон, поради което първоинстанционният съд го потвърждава.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на изложеното вече в първоначалната жалба. Касаторът изрично сочи, че по делото е безспорно установено, че на посочените дата, час и място процесното МПС е било управлявано и че той се явява негов собственик. Преповтаря нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща съдържанието на фиша, както и посочената като нарушена и санкционната такава. Собственикът на незастраховано МПС може да е субект на две нарушение – управление на МПС без сключена такава застраховка и неподсигуряване на МПС – негова собственост, с такава застраховка, като с ЕФ може да се установява и санкционира само първото нарушение. За второто нарушение начална дата на извършването му е изтичане срока на предходната полица или прекратяването й поради неплащане на застрахователната премия. От описанието на фактологията в ЕФ не може да се установи за какво точно нарушение е санкциониран касационният жалбоподател, което съставлява съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността му да упражни правото си на защита ефективно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г. Н., който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

ЕФ е издаден при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочен е номерът на АТСС, който съответства на посочения номер в приложения Протокол за проверка от 17.09.2024 г. относно изправността на същото, както и на отразеното такова в Справка относно постъпила жалба в ОД на МВР – Габрово срещу същия ЕФ.

Съдът не счита, че описанието на вида нарушение е неясно. Напротив, по несъмнен начин от съдържанието на ЕФ става ясно, че административнонаказателната му отговорност е ангажирана за това, че собственото му МПС е управлявано на посочените ден и час и посоченото населено място, като „собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО“. Не може да става въпрос за това, че се има предвид друго нарушение, а именно – управление на такова МПС, за което не е налице застраховка. С посочването на горецитираните факти е изпълнено изискването да се опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. По пътищата следва да се движат само МПС, които са застраховани и с несключването на застраховката се поражда отговорност на собственика за неизпълнение именно на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това нарушение несъмнено е налице и за него правилно е наложена санкция именно на субекта, който може да носи съответния вид юридическа отговорност за него. Тук въпросът за вината е без значение, т.к. на първо място не се изисква в ЕФ да се описва формата й и, на следващо място, когато говорим за привличане към отговорност на юридическо лице, то следва да се има предвид, че същата е обективна безвиновна такава.

Правилно е определен и размерът на наложеното наказание, както и основанието за налагането му.

В заключение настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. ЕФ е законосъобразен и като го е потвърдил, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Съдебно решение № 42 от 25.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 8 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия Г, № 0070926, издаден от ОД на МВР – Габрово, с която на касатора „Г.“ ЕООД, Габрово, с ЕИК: *********, на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.