Р Е Ш
Е Н И Е
№ 746
09.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора Антон
Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
633 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от адв.М.Т., като пълномощник на С.А.Ф., срещу
Решение № 109 от 08.06.2020г., постановено по АНД № 249/2020г. по описа на
Районен съд – Хасково.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Вменененото във
вина на касатора административно нарушение се явявало несъставомерно. Сочи се,
че при извършената проверка на касатора като водач на МПС и предоставянето на
техническо средство „Алкотест Дрегер“ за проверка на концентрацията на алкохол
в кръвта, водачът направил опит, като издишал въздух в уреда, но показание така
и не било отчетено. Ето защо следвало да се приеме, че не е налице първоначален
вербален отказ. Съдът неясно на базата на какви доказателства приел, че
причината пробата да не бъде успешна било умишленото поведение на проверявания,
с което той я възпрепятствал и това негово поведение следвало да се приравни на
вербален отказ за извършване на проба. Данните по делото обаче не можело да
обосноват категоричен извод за виновно поведение на Ф., тъй като невъзможността
апаратът да отчете резултат не можела да се интерпретира като категоричен отказ
нарушителят да бъде изпробван за употреба на алкохол. Ето защо следвало да се
приеме, че не е налице съставомерно извършено деяние по смисъла на чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП с оглед липсата на субективна страна на деянието. Районният
съд освен това изобщо не обсъдил в мотивите си данните по делото, че след
издаване на медицинския талон на нарушителя, той бил задържан още най-малко 30
минути от полицаите на мястото на проверката и така на практика му била отнета
възможността да се възползва от алтернативния начин за проверка, предвиден от
законодателя.
На второ
място, се сочи, че съдът не се произнесъл по направените искания за отмяна на
процесуално основание. При съставянето на АУАН и последващото издаване на
наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. В конкретния случай
нарушена правна норма била тази на чл. 103 от ЗДвП, а именно задължението на
водача на МПС при спиране от органите за контрол да изпълнява техните указания.
В АУАН било записано, че е нарушен чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, който порок
не бил отстранен и в обстоятелствената част на наказателното постановление, а
тази норма била санкционна.
С оглед на
така изложеното се моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС
– Хасково.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С Решение №
109/08.06.2020г., постановено по АНД №
249/2020г. по описа на РС – Хасково, е потвърдено Наказателно постановление № 20-1253-000030/14.02.2020г.
на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - Хасково, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
съответно на основание чл. 174, ал. 3, предл.1 на С.А.Ф. с ЕГН : ********** ***
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № 1з-2539
на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.02.2020г., около 5.55
часа сутринта, в гр.Х., по бул.“Б.“ до номер 59 в посока към бул.“Съединение“
жалбоподателят С.Ф. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ Х …. КМ. Същият бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР –
Хасково. Тъй като водачът миришел на алкохол, бил направен опит за тестването
му с Алкотест „Дрегер“ 7510 ARDN-0091. Водачът обаче отказал да бъде тестван.
На същия бил връчен талон за изследване, но Ф. не дал и кръвна проба.
От правна
страна, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според
която редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното, като е посочил, че отразеното в АУАН и НП се потвърждава от разпита
на свид. Д., М.и Т.. Съдът е обсъдил и показанията на свид.Г.Т., като е приел,
че същите не изключват напълно отразеното в АУАН. Цитирал е разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и размерите на предвидените в тази разпоредба кумулативни наказания,
съответно наложените такива на С.Ф.. В заключение съдът е приел, че
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова е
потвърдил същото.
Решението на
въззивния съд е правилно, а касационните оплаквания са неоснователни.
Районният
съд е събрал всички необходими за изясняване на делото от фактическа страна доказателства,
включително посочените от жалбоподателя. Обсъдил е същите и въз основа на
правилно възприета фактическа обстановка е изложил надлежни правни изводи.
Приел е, че административното нарушение по ЗДвП, вменено на наказаното лице, е
доказано по несъмнен начин. Въззивният съд е направил кратък, но точен анализ
на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил
обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. От
същите се установява, че безспорно е установено осъществяване на състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което
обосновано и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на С.Ф. за това нарушение. По делото безспорно е установено, че
наказаното лице, като водач на МПС, при извършена проверка от служители на МВР не
е дал годна проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол –
в случая същият не е сторил
необходимото, за да може да бъде отчетена валидна проба за алкохол с
техническото средство.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че в процесния случай осъществяването на
административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се изразява в поведение
на водача, при което същият, при единствената проба с техническото средство, е
подал въздух по начин, че апаратът да не отчете същата, след което категорично
е отказал да направи следващ опит. В
този смисъл дори и, както се твърди в касационната жалба, формално и вербално водачът
да не е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване
употребата на алкохол (макар и това да се опровергава от
събраните по делото гласни доказателства, включително и чрез разпита на
посочения от самия жалбоподател свидетел), фактически водачът е изразил такъв отказ. След като същият
е отказал да бъде тестван, като първо не е оказал необходимото съдействие на
полицейските служители и не е изпълнил дадените указания, за да даде качествена
проба, а след това е отказал да направи следващ опит, Ф. безспорно е осъществил
състава на вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и
основателно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, в
съответствие със закона.
В тази
връзка следва да се има предвид, че анализаторът на алкохол в кръвта е
техническо средство, което е предназначено да определя концентрацията на етилов
алкохол в издишвания от белите дробове въздух - чл. 765 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това означава,
че участието на проверяваното лице е решаващо за извършването на валидна проба.
Съгласно чл. 767 от цитираната наредба анализаторът извършва измерване, само
ако взетата проба се приема за представителна по отношение на издишания от
белите дробове въздух, като измерването спира, ако издишването не е
непрекъснато или издишаният въздух съдържа въздух от горните дихателни пътища.
Тази специфика на техническото средство за измерване прави обективно възможно
препятстването на извършването на пробата от проверяваното лице чрез негови
фактически действия, независимо от евентуалната липса на вербално деклариран
отказ от извършване на проверката. Именно тази специфика на техническото
средство е причина законодателят чрез правната техника на презумпцията да
обвърже правните последици от отказа да се извърши проверка с правните
последици от установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимото, защото
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Релевантен за пораждане на правните последици е не видът на действията, чрез
които водачът фактически е отказал извършването на качествена проба, а
резултатът - отказът да се извърши проба с техническото средство.
Безспорно по
делото бе установено и че след отказа на водача да бъде изпробван с техническо
средство, му е бил издаден и талон за изследване, като нарушителят не е
изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване. В тази връзка съдът
не възприема изложените от касационния жалбоподател възражения, че водачът е
бил неправомерно задържан на мястото на проверката, през което време е изтекъл
срокът, в който е следвало да се яви и да даде кръвна проба. Тоест в случая се претендира
като нарушение неспазване на процедурата за вземане на кръвна проба, като се
визира срокът по чл. 3, ал. 3, т. 2, предл. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2011 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Предвидените в тази разпоредба срокове обаче
се преценяват от момента на изготвяне на талона, а не зависят от друго събитие,
а в случая тези срокове са спазени и липсват данни за наличие на обективни
пречки за водача да се да се яви в опреденото лечебно заведение в указания срок
и да даде кръвна проба.
Неоснователно
е и възражението, че в конкретния случай нарушена била нормата на чл. 103 от ЗДвП. Видно от същата е, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания, тоест безспорно тази норма
касае съвсем различен състав на административно нарушение.
На следващо
място, следва да бъде отбелязано, че районният съд правилно е приел, че
наложените наказания са определени съответно на извършеното нарушение, като в
случая те са определени в абсолютен размер от законодателя и размерът им не
подлежи на преценка от страна на АНО и съда.
Въз основа
на горното, настоящата инстанция счита, че РС - Хасково е постановил правилно
съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 08.06.2020г., постановено по АНД №
249/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.