Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 30.07.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седми
юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №4673 по описа на съда за 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от И.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против С.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът твърди, че с Присъда по НОХД №214/1993г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.343 ал.3 от НК и е осъден на 3 години
лишаване от свобода, като изпълнението на присъдата е отложено на основание
чл.66 от НК за срок от 5 години. Присъдата е влязла в законна сила на
20.12.1998 г. Твърди, че е осъден да заплати на С.Д.М. обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди от деянието в размер на 6000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 31.03.1991г. до окончателното изплащане на сумата, както и
4,35 лв. (деноминирани), представляващи имуществени вреди и 1,63 лв. (деноминирани) -
направени разноски по делото. Твърди, че е осъден да
заплати на Г.Т.Г. (малолетна към момента на постановяване на присъдата, чрез
законната й представителка С.Д.М.)
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от деянието в размер на
5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.03.1991 г. до окончателното
изплащане на сумата. Твърди, че с молба от
31.03.1999г. С.М. е поискала срещу него да
бъде образувано изпълнително дело за посочените по-горе суми. Заведено е
изпълнително дело с взискател С.Д.М. и Г.Т.Г. под №53/1999г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител към Районен съд Пазарджик. Твърди, че с молба от 28.03.2002г.
същата е поискала от съдебния изпълнител да й бъдат възложени описаните движими
вещи с протокол за опис на движими вещи от 05.05.2000г. по изп. дело №50/1999г. по описа ДСИ към Районен съд
Пазарджик. С молба от 15.04.2002г. С.М. е оттеглила молбата си, с която е искала
възлагане на описаните движими вещи по изп. дело №50/1999г. по описа ДСИ към
Районен съд Пазарджик. С молба
от 09.07.2012г. С.М. е поискала от съдебния
изпълнител справка кой работодател осигурява за пенсия И.С.Д.. Твърди,
че съгласно разпоредбата на
чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
определение, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Твърди, че след образуване на изпълнителното
производство, единственото действие, което е поискано от
взискателя е на 28.03.2002г. - възлагане на движими
вещи, описани с протокол за опис на 05.05.2000г.
по изп. дело №50/1999г. по описа на ДСИ към
Районен съд Пазарджик. Видно от материалите по изп. дело №53/1999г., взискателите по същото дело не са поискали
извършването на никакви други изпълнителни действия. Законовият двегодишен срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК касае действия на взискателя, а не на съдебния
изпълнител. Следователно, този срок е изтекъл на 28.03.2004г. Съдебният изпълнител не е прекратил
изпълнителното дело на посоченото законово основание - поради бездействие на
взискателите. Твърди, че нови принудителни действия са предприети от
взискателите с депозираната от тях на 09.07.2012г.
молба, с която е поискано от съдебния изпълнител справка кой работодател
осигурява за пенсия И.С.Д.. Изпълнителното
производство по изпълнително дело №53/1999г. по
описа на ДСИ при Районен съд Пазарджик следва да се счита прекратено на
28.03.2004г., когато са изтекли две години от
последното, поискано от взискателите изпълнително действие за събиране на
процесното вземане. Твърди, че трайната и последователна съдебна практика,
застъпваща разбирането, че издаденото на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК
постановление на съдебния изпълнител има установителен характер, като с него
само се констатира, че са налице предпоставките на закона за прекратяване на
изпълнителното производство, като това прекратяване следва да се счита по право
с настъпването им, т.е. с изтичането на двегодишния срок от последното предприето от взискателя действие. Твърди, че от 28.03.2004г.
е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за процесното вземане,
която е изтекла на 28.03.2009г. От тук следва, че към 09.07.2012г., когато взискателите и ответници в настоящия процес
са предприели нови действия за събиране на същото вземане, то вече е било
погасено, поради изтеклия преди това петгодишен давностен погасителен срок,
както за главницата, така и за лихвите върху нея.
Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи сумите от 11000 лв. - главница, ведно със законната
лихва, считано от 31.03.1991г. до окончателното изплащане на сумата по изп.
дело №53/1999г. по описа на Държавен съдебен изпълнител -
Районен съд Пазарджик и сумата от 4,35 лв. (деноминирани) - имуществени вреди и
1,63 лв. (деноминирани) - разноски по делото с
взискатели С.Д.М. и Г.Т.Г. ***. Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от
ответниците,
чрез пълномощника им, с който оспорват така предявените искове изцяло и по основание
и по размер. Твърдят, че не е налице изтекла в полза на ищеца погасителна
давност, поради което искът е
неоснователен, а сумите,
присъдени по НОХД 2145/1993г. за причинена смърт на
съпруга на първата ищца и баща на втората, се
дължат, ведно с лихви и разноски. Твърдят, че те не са погасени по давност. Твърдят, че ответникът,
преди на влезе в сила осъдителната присъда,
разпродал имуществото си и поради липса на трудов
договор, за взискателите било невъзможно да реализират правата си по издадените
изпълнителни листове. Поради
факта, че причинените телесни увреждания и смърт са причинени от виновния в
пияно състояние, Гаранционният фонд също отказал да заплати. По образуваното гр.д.№1553/2003г. PC - Пазарджик отхвърлил
предявените искове срещу ГФ за заплащане на присъдените обезщетения за
причинени неимуществени вреди, впоследвие потвърдено от Окръжен и от Върховен
съд. Образуваното срещу ищеца дознание по
обвинение по чл.293а от НК било прекратено, поради липса на каквото и да било имущество,
земеделска земя, че лицето не е участвало в приватизация, няма бонови книжки, компенсаторни записи и
не е наследявал имущество, с постановление от
19.03.2001г. Твърдят, че описаните в
дома на И.Д. вещи, по заведено от тъщата и тъст му гр.д. №1754/2002г. по
описа на РС-Пазарджик, било прието за установено, че не принадлежат на длъжника /ищец по настоящото
производство/. Твърди, че съгласно Постановлнеие №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния
процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Представят писмени доказателства.
Така предявените
искове се поддържат изцяло в проведените по делото съдебни заседания от
пълномощника на ищеца. Подробни съображения по съществото на правния спор излага,
както в пледоариите, така и в представените и приети по делото писмени защити.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител, оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли, като неоснователни.
Доводи по същество са изложени в приложената писмена защита.
Районният
съд, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответниците и като
прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Не е
спорно между страните по делото, а и видно от приложените писмени доказателства
е, че с Присъда от 20.11.1998г., постановена по НОХД №214/1993г. по описа на
Пазарджишкия Окръжен съд е признат подсъдимият И.С.Д. за виновен в извършването
на престъпление по чл.343 ал.3, във връзка с ал.2, б.“б“ от НК и чл.342 ал.1 от НК, чл.19, чл.20 и чл.33, т.2 от ЗДП и е осъден на три години лишаване от
свобода, като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила
на присъдата. Осъден е подсъдимият да заплати неимуществени вреди, резултат на
престъплението на С.Д.М. в размер на 4000000 стари лева /4000 нови лева/, както
и да заплати неимуществени вреди,
резултат на престъплението, на С.Д.М., в качеството й на законна представителка
на малолетната Г.Т.Г. – 5000000 стари лева /5000 нови лева/, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.1991 год. до окончателното изплащане на сумите.
Осъден е подсъдимият да заплати на С.Д.М.
лично за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на престъплението за причинените средни телесни повреди сумата
от 2000000 стари лева /2000 нови лева/, както и причинените й имуществени вреди
в размер на 4350 стари лева /4,35 нови лева/ и направените по делото разноски в
размер на 1630 стари лева /1,63 нови лева/, ведно със законната лихва от деня
на увреждането.
Въз
основа на влязлата в сила присъда, на 10.02.1999 год., в полза на ответницата С.Д.М.
лично и в качеството й на законна представителка на малолетната Г.Т.Г. е
издаден изпълнителен лист, с който ищецът в настоящето производство И.С.Д. е
осъден да заплати следните суми: на ответницата С.Д.М. сумата в размер на 4000000
/стари/ лева, а в качеството й на законна представителка на малолетната Г.Т.Г.
– 5000000 /стари/ лева, като присъдените неимуществени вреди се дължат със
законната лихва, считано от 31.03.1991г. до окончателното изплащане на сумите. Осъден
е ищецът да заплати на ответницата С.Д.М. лично за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на престъплението - за причинените средни
телесни повреди сумата от 2000000 /стари/ лева, както и причинените й
имуществени вреди в размер на 4350 /стари/ лева и направените по делото
разноски в размер на /1630/ стари лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането. В изпълнителния лист е посочено, че присъдата по НОХД №214/1993г. по
описа на ПОС е влязла в сила на 20.12.1998 год.
Видно от
събраните по делото доказателства е, че на 30.03.1999 год., ответницата С.Д.М.
лично и като законен представител на малолетното си дете Г.Т.Г. е подала молба
до Съдия изпълнителя при Районен съд-Пазарджик за образуване на изпълнително
дело по издадения й изпълнителен лист. Посочила е, че ако длъжникът доброволно
не изплати сумите, то моли да се направи опис на негови вещи в дома му в
с.Дебращица. Образувано е изп. дело №53/1999 год. по описа на Съдия изпълнителя
при Районен съд-Пазарджик, видно от приложеното копие от същото. От книжата по
изпълнителното дело е видно също, че на 05.05.2000 год. е бил извършен Опис на
движимо имущество в дома на длъжника И.С.Д. ***. Изготвен е списък на движимите
вещи, приложен към изготвения протокол. Направена е и оценка на вещите от вещо
лице, видно от приложеното заключение от 08.05.2000 год.
Съдебният
изпълнител е насрочил публична продан на описаните движими вещи на длъжника. С
Протокол от 11.03.2002 год., Съдия изпълнителят при РС-Пазарджик е обявил
публичната продан за нестанала, поради неявяване на купувачи. Уведомил е
взискателите, че в 7-дневен срок могат да поискат възлагане или втора публична
продан. С писмена молба, подадена на 29.03.2002 год., ответницата и взискател в
изпълнителното производство С.Д.М. лично и като майка на малолетната Г.Т.Г. е
поискала, на основание чл.371б ал.1 от ГПК, да й бъдат възложени движимите
вещи, описани с Протокол от 05.05.2000 год., собственост на длъжника, по цена
равна на оценката. С молба, депозирана на 15.04.2002 год., ответницата е
оттеглила това си искане. С Постановление за възлагане на движими вещи от
19.04.2002 год., съдия-изпълнителят при Пазарджишкия районен съд е възложил движимите
вещи на взискателя по изп. дело №50/1999г. Г. В. М. /пострадал от същото
престъпление/.
На
09.07.2012 год., ответниците С.Д.М. и Г.Т.Г. *** молба, с искане да бъде
извършена справка за обстоятелството кой работодател осигурява за пенсия
длъжника по делото И.С.Д.. След направената справка, със Запорно съобщение на
държавния съдебен изпълнител
от 22.11.2012 год., получено на 05.12.2012 год., е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.С.Д. в „Биовет“ АД –
гр.Пещера.
При така
приетата фактическа обстановка, съдът счита, че предявените искове с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК са доказани и основателни и следва да се уважат.
Съображенията на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.433
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка /каквото процесното
производство безспорно не е/.
Установи се по делото, че след образуването на изпълнителното производство по изп. дело №53/1999г., единственото изпълнително действие, което е поискано от взискателя – ответницата С.Д.М. лично и
като майка на малолетната Г.Т.Г.
е това с молбата,
депозирана на 29.03.2002г. за възлагане на движимите
вещи, описани с Протокол от
05.05.2000г., което
искане впоследствие е оттеглено с молбата, подадена на 16.04.2002 год. Видно от книжата по приложеното копие от изп. дело №53/1999г. по описа на ДСИ при ПРС е, че взискателите по същото
дело не са поискали извършването на други
изпълнителни действия. Не са направили това в предвидения в разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок, който в случая е изтекъл най-късно на 29.03.2004г. /ако не и преди това, предвид
оттеглянето на искането за възлагане на движимите вещи/.
Безспорно е, че не е налице
постановление на държавния съдебен изпълнител за прекратяване на производството
по изпълнителното дело на посоченото законово основание - чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на
ВКС, т.10 /вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК В този случай,
прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното
решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд, на което се позовават ответниците в писмения си отговор.
Съдът приема, че в конкретния
случай и от прекратяването на изпълнителното дело по право е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност за процесното вземане, която е изтекла най-късно на 29.03.2009г.
и преди подаването
от страна на взискателите на молбата им от 09.07.2012 год. с която е поискано от съдебния изпълнител
справка за
обстоятелството кой
работодател осигурява за пенсия длъжника по делото И.С.Д.. Нещо повече, съгласно цитираното тълкувателно решение,
извършването на справка не е изпълнително действие и не прекъсва давността.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че вземанията на ответниците от ищеца са погасени по давност.
Затова и исковете на ищеца, като доказани
и основателни, следва да се уважат изцяло.
Неоснователни са доводите на
пълномощника на ответниците, в писмената му защита, че ищецът не се е позовал
изрично на изтекла погасителна давност и че тя не се прилага служебно от съда.
С исковата си молба, ищецът изрично се е позовал на изтекла в негова полза погасителна
давност и е изложил съображенията си за това.
Страната, имаща право на разноски, с оглед изхода не
делото - ищецът, не е направил искане за това, нито е ангажирал доказателства
за направени такива, не е представил и Списък на разноските по чл.80 от ГПК,
поради което не му се следват. Още повече, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК,
ищецът е освободен от съда от внасянето на държавна такса по делото.
Предвид горното, дължимата се по делото държавна такса
върху уважените искове, определена на основание чл.72 ал.1 от ГПК, в общ размер
на 440,24 лева /от които по иска срещу първата ответница ДТ в размер на 240,24
лева и по иска срещу втората ответница – ДТ в размер на 200 лева/, ще следва да
се възложи в тежест на ответниците.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По исковете на И.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против С.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът И.С.Д., с ЕГН ********** не дължи на ответниците С.Д.М., с ЕГН
********** и Г.Т.Г., с ЕГН ********** сумите по изп.
дело №53/1999г. по описа на Държавния съдебен изпълнител при
Районен съд Пазарджик, а именно: сумата от общо 11000
лв. /деноминирани/ – главница /от които главница в размер на
6000 лева на ответницата С.Д.М. и главница от 5000 лева на ответницата Г.Т.Г./, ведно със законната лихва, считано от
31.03.1991 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 4, 35 лв. (деноминирани) - имуществени вреди и сумата от 1,63 лв. (деноминирани) - разноски, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА С.Д.М., с ЕГН
**********, с адрес: *** и Г.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят по сметка
на Пазарджишкия районен съд дължимата се по делото държавна такса в размер общо
на 440,24 лева, от които С.Д.М., с ЕГН ********** следва да заплати сумата от 240,24 лева, а Г.Т.Г., с ЕГН ********** – сумата в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: