РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Ямбол, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100040 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД – гр.
София, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника
Н. Д. М., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ***РС, а именно – 2171, 94 лв. – главница, заплатена
от праводателя на ищцовото дружество, в качеството му на поръчител в полза на
кредитора „Кредисимо“ ЕАД и 488, 25 лв. обезщетение за забава за периода
01.12.2021 год. до датата на подаване на заявлението.
Твърди се, че на 09.03.2021 г. ответникът е сключил по електронен път договор
за кредит № *** с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит, а последният да го върне ,
при условия и срокове посочени в договора. Между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника М.
бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото
облигационно отношение. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се съгласил да отговоря солидарно с кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № ***. Поради неизпълнение на задължението от страна на
кредитополучателя, същото било изпълнено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, като
заемополучателят не е възстановил платената сума на своя поръчител. С факта на
погасяване на задълженията била настъпила суброгация в правата на удовлетворения
кредитор.
1
На 12.08.2022 год. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземанията от 01.02.2022 год., по силата на който „Ай Тръст“ЕООД
прехвърлило в собственост на ищцовото дружество вземането произтичащо от
договора за поръчителство от 09.03.2021 год., с всичките му принадлежности.
Длъжникът бил уведомен за извършената продажба по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, като
в случай , че уведомлението не бъде прието за редовно се претендира същото да бъде
връчено с ИМ.
Претендира се за уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил претенцията като
неоснователна. Счита, че сключения с „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски
кредит е недействителен, т.к. съдържа неравноправни клаузи, вкл. е сключен в
противоречие с разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Счита,че при формиране на
ГПР е следвало да бъдат включени и разходите по договора за поръчителство., т.к.
уговореното възнаграждение за поръчител било компонент от ГПР и се обхващало от
дефиницията на Пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК. Посоченото възнаграждение следвало да
бъде заплатено в полза на свързано с кредитора дружество, т.к. „Кредисимо“АЕД бил
собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД, като услугата била допълнителна, но
задължително условие за усвояване на кредита. Невключването на този разход водело
до заблуждаваща търговска практика. С чл. 4 от договора потребителя бил ограничен
в правото си да избира кой да бъде поръчител, като последицата от непредставяне на
обезпечение била непораждане на действие на договора за кредит- чл. 4,ал.2. Реда за
погасяване на плащанията, предвиден в договора за поръчителство, по който
ответникът не бил страна, бил предвиден изцяло в полза на кредитора и в негова
вреда, по изложени съображения. Не без значение било обстоятелството и, че
възнаграждение се дължало и без кредитополучателя да се възползва от
обезпечението, а само поради факта ,че е поискано поръчителство.
Излагат се и доводи, че в случая правоотношенията са свързани и не могат да
съществуват самостоятелно, като целта била да се заобиколи закона и забраната за
уговаряне на допълнителни такси свързани с усвояване на кредита.Излагат се и
допълнителни доводи във връзка с твърденията за нищожност.
В обобщение ответникът посочва, че счита, че дължи връщане единствено и
само на предоставената с договора за паричен заем заеман сума в размер на 2528, 25
лв. , но не и лихви и други разноски, след приспадане на заплатените от него суми.
Иска се отхвърляне на иска.
В с.з. ищецът, редовно уведомен , не изпраща представител.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез който оспорва иска.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
2
страна следното:
По делото е представено копие от Договор за потребителски кредит № ***/***
г., сключен между „Кредисимо“ АД и ответника, с Приложение №1 към него, за
сумата от 2 528, 39 лв., със срок на договора -24 месеца и брой на погасителните
вноски -24 , всяка в размер на 128, 09 лв., като лихвеният процент по кредита е 19, 52
%, а ГПР – 21, 36 %. Общият размер на плащанията е 3074, 16 лв. В приложението е
инкорпориран и съответния погасителен план.
Приети са и ОУ към договора, като в същите е налице клауза (Раздел Х, чл.2),
че при забава на плащането на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно
с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени
от кредитора. Според чл.8 от раздел VI на ОУ при плащане, недостатъчно да погаси
всички дължими към съответния момент суми, с платената сума се погасяват първо
разноските на кредитора, после начислената законна лихва за забава, договорната
лихва и накрая главницата.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2021 г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника М. , дружеството, в качеството на поръчител се е
задължило спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по
силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на
всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1). За
поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя,
посочено в Приложение №1 към договора –по 128,09 лв. на месец. Съгласно Раздел
IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да
заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на
„Кредисимо“, или по начините, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5,
„Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на
възнаграждението му, както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че
платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с
приоритет задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните
е сключен въз основа на Раздел III, 3 чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредит-
когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -
или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или
като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване
на заявлението.
На 09.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен
договор за поръчителство. Поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“
ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения по договора за потребителски
3
кредит. Съгласно чл.4 ал.1 от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за
предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е
длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми
задължения.
По делото е приет и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.02.2022 г. сключен между „Кредисимо" ЕАД – цедент 1, „Ай Тръст"
ЕООД – цедент 2 и ищцовото дружество-цесионер, стр 1 и 2 , два броя потвърждения
за извършена цесия, изходящи от „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАСД, по силата на
който първите две дружества продават на ищеца свои парични вземания подробно
описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, неразделна част от
него, също приложено и в което под № *** фигурира вземането по процесния договор
за кредит.
Представени са и пълномощни от 01.02.2022 г. с нотариална заверка на
подписите на представляващите „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, с които
дружеството „АСВ“ЕАД е упълномощено до уведоми по реда на чл. 99,ал. 3 от ЗЗД
всички длъжници по вземания цедирани с договор от 01.02.0222 год.
Прието е и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземането от
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД , чрез пълномощника „АСВ“ЕАД , получено от
ответника лично на 23.08.2022 год., видно от приетата обратна разписка. В
уведомлението е посочено, че вземането произтичащо от договор за кредит от
09.03.2021 год. в размер на 2528, 39 лв. е прехвърлено на „АСВ“ЕООД.
Приложен е още Стандартен европейски формуляр.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил Справка за актуално
състояние на „Ай Тръст“ЕООД – гр. София, видно от която едноличен собственик на
капитала на дружеството е „Кредисимо“ЕАД.
По искане на страните под делото е назначена и прието заключението на ССЕ,
вещото лице , по която посочва, че във връзка с процесния договор за кредит от
09.03.2021 год. , на 12.08.2022 год. е извършено прихващане с насрещни разчети
между поръчителя „Ай Тръст“ЕООД и кредитора „Кредисимо“ЕАД в размер на 2 560,
50 лв. За периода 25.10.2021 – 07.04.2022 год. по сметките на „Кредисимо“ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД е внесена сума в размер на общо 1150 лв., с която са погасени вноски от
1 до 5 по погасителния план, отнесени за погасяване на главница, договорна лихва,
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и лихва за забава.
Посочени са и дължимите суми по договора към датата на извършеното от поръчителя
плащане. След датата на цесията , на 07.03.2023 год. по сметка на „АСВ“АЕД е
постъпило едно плащане за сумата 550 лв. След извършени изчисления и т.к. ГПР по
процесния кредит в размер на 21,36 % включва само договорената възнаградителна
лихва, след включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, същия
4
би се увеличил на 163, 78 %.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК,
чл.6 от ЗПФУР и чл.143 от ЗЗД.
Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако
това е уговорено писмено.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение
на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за
действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. Съгласно
чл. 143 ал.1 изр.1 и 2 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена
възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. /чл.6/.
В настоящия случай между страните липсва спор, че на 09.03.2021 год. между
„Кредисимо“ЕАД и ответникът е бил сключен договор за потребителски кредит при
спазване изискванията на ЗПФУР , както и че заеманата сума в размер на 2528, 39 лв.
е предадена на кредитополучателя по начина уговорен в договора. С оглед на
изложените обстоятелства , съдът приема, че между страните по договора-
„Кредисимо „ЕАД и Н. М. е възникнало облигационно правоотношение, съответно
задължение за връщане на дадената сума, като от приетата и неоспорена ССЕ се
установява, че за погасяване на дълга по сметка на кредитодателя и поръчителя е
внесена общата сума от 1150 лв., а след извършване на цесията по сметка на цесионера
сумата от 550 лв. , като посочените суми са били отразяване за погасяване на различни
компоненти от дълга, вкл. възнаграждение за поръчител. Установи се и, че на
12.08.2022 год. между „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД е извършено
прихващане на насрещни разчети за сумата от 2560, 50 лв. за клиент Н. М. с
5
посочване на процесния кредит.
Съдът приема на следващо място, че вземането е надлежно прехвърлено на
ищеца по сключения договор за цесия от 01.02.2022 год. и Приложение № 1 ,
неразделна част от последния, където под № *** фигурира именно процесното
вземане, както и че длъжникът е надлежно уведомен от упълномощения за това от
цедента нов кредитор.
В случая ответникът е оспорил, както договора за кредит, така и сключения
договор за поръчителство и отделни техни клаузи като нищожни, поради
противоречие с императивни правни норми, вкл. противоречащи на добрите нрави.
С решение по Дело C-337/23 от 15.03.2025 год. СЕС приема: Първо, че правото на
ЕС допуска съдилищата да преценяват дали клаузите в договори за поръчителство са
неравноправни; Второ, че разходите за поръчител в този случай водят до
увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в годишния процент
на разходите (ГПР);Трето, че когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са
посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за потребителски
кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен да води до връщане само на
главницата, без да се дължат лихви и разноски.
Според цитираното решение , когато потребителят е сключил едновременно със
сключването на договор за кредит , договор за поръчителство с дъщерно дружество на
кредитора или с избрано от последния лице, тъй като сключването на втория договор е
условие, било за получаване на кредита, било за по-бързо отпускане на предоставените
средства, и разходите по поръчителството се дължат едновременно с вноските по
заема, фактът, че задълженията на поръчителя и на главния длъжник са уредени в
договор за поръчителство, отделен от договора за кредит, не може да включи клаузите
на договора за поръчителство в приложното поле на член 4, параграф 2 от Директива
93/13, защото в противен случай защитата, от която трябва да се ползва потребителят,
който е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, би била
изпразнена от съдържание. Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен
характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на
поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение че
последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да
изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно
дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се
дължат едновременно с вноските по заема.
Един от най-важните изводи на СЕС е, че „Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство,
чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за
кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите“. С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договора, следва да се приеме, че ГПР, който не отразява точно
всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Настоящия казус е имено такъв. В случая освен договора за кредит
потребителят е сключил с избран от кредитодателя поръчител /дружество, свързано с
кредитодателя, който е едноличен собственик на капитала му/ договор за
6
поръчителство, като условие за одобряване на заявлението за кредит , респ.
разглеждането му в разумен срок – раздел 2, чл.2 и 3 от договора. Посоченият договор
за поръчителство предвижда заплащането на възнаграждение за поръчителя в размер
на сума почита равна на главницата по договора за кредит , платима на месечни
погасителни вноски от по 120, 54 лв. месечно. Посоченото възнаграждение безспорно
се установи, че не е включено като компонент в уговорения в договора за кредит ГПР
от 21, 36 %, а при включването му ГПР надвишава 163 %. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен ГПР, с което формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и посоченият процент формално отговаря и на изискането на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая обаче, така посочения размер на ГПР не отразява
действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен
между ответника и „Ай Тръст“" ЕООД, което според съда следва да е включено в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, като съгласно чл. 8, ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението, а освен това кредиторът е едноличен
собственик на капитала на поръчителя и двете дружества са с един адрес на
управление. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит,
което се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението за поръчителството
се дължи заедно с вноските по кредита съгласно погасителния план по договора за
поръчителство. Освен това, предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на
т.нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит (с
поръчителство и без поръчителство) на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита
и въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от
заявлението. По този начин, сключването на договора за потребителски кредит е
обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани
дружества (кредитора и поръчителя), в който е уговорено и възнаграждение за тази
"услуга" под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на погасителни
вноски по договора за потребителски кредит, като освен това възнаграждение на
поръчителя е платимо и по банкова сметка на „Кредисимо" АД, а при недостатъчност
на платената сума за погасяване на задълженията към кредитора и поръчителя, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя – чл.8.4 от
договора за поръчителство.
При това положение, ЯРС намира, че възнаграждението на поръчителя
7
представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването
и изпълнението на договора за кредит, и който е известен на кредитора към момента на
сключването му, поради което следва да бъде отчетен като "общи разходи по кредита"
и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски
кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този разход при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, водещо до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Същевременно при включване на разхода за
възнаграждение за поръчител ГПР би надхвърлил 163 % , което е в пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК.
Нищожността на договора за кредит води до последицата на чл. 23 от ЗПК,
а именно дължимостта единствено на предоставената по договора главница.
Поръчителството обезпечава чуждо задължение, има акцесорен характер, произхожда
от факта, че предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг и е
функция на друго главно правоотношение. Следователно поръчителството обезпечава
главното задължение до размера, до който същото е дължимо. Този извод следва от чл.
139, изр. 2 ЗЗД, че ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът
дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на
главното задължение. Доколкото вземането, произтича от договор за поръчителство,
обезпечаващ задължение по договор за потребителски кредит , отговорността на
поръчителя е до размера на действителното задължение. В случая поръчителя
отговаря единствено за задължението за главница по договора, тъй като само тази сума
длъжникът следва да върне на осн. чл. 23 ЗПК. При извършено плащане от поръчителя
на задължение на длъжника по договора , същия встъпва в правата на кредитора
срещу длъжника до размера на главницата, доколкото само нея би могъл да
претендира кредитора. След като поръчителят може да претендира от длъжника само
плащане на главница по договора за кредит , само това вземане би могъл да
прехвърли. Извършените от кредитополучателя плащания на сумата от общо 1700 лв.
, към първоначалния кредитор,а в последствие към цесионера , следва да се отнесат
към погасяване единствено на вземането за главница от 2171, 94 лв./така, както е
посочено, да е заплатена от поръчителя, придобита от ищеца по силата на договор за
цесия и каквато е и претенцията на последния/, като дължимата сума остава в размер
на 471, 94 лв., до който размер и претенцията се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер или 25, 91
8
лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 125, 56 - заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска , или сумата от 550, 88 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от горното, ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че Н. Д. М., ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземанията“ЕАД , с ЕИК *** сумата от 471, 94 лв. - главница по
договор за потребителски кредит от 09.03.2021 год., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
29.10.2024 г. до окончателното плащане, като иска за главница за горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 2171, 94 лв. и сумата от 488, 25 лв. - обезщетение
за забава за периода 01.12.2021- 29.10.2024 год. , като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД , с ЕИК *** , направените по заповедното производство разноски в
размер на 25,91 лв. и направените в настоящото производство разноски в размер на
125, 56 лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД , с ЕИК *** да заплати на Н.
Д. М., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 550, 88 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9