Р Е Ш Е Н И Е № 47
гр. Стара Загора, 04.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретаря Минка
Петкова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
адм. дело № 685 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно
основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от Д.И.Г. *** против
Ревизионен акт № Р-16001619006404-091-001/ 17.07.2020г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 475/ 29.09.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с
който на Д.И.Г. с ЕТ „Д.-Д.Г.“ допълнително са установени задължения за ДДС
общо в размер на 15729,93 лв. и лихви за просрочие 10608,52 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, като изложените в РА констатации не отговарят на
установените факти и не кореспондират със събраните при ревизията
доказателства. Твърди, че констатациите в РД се базирали само на предположения
и били подкрепени с косвени и недостатъчно доказателства. Определянето на данъчната
основа по реда на 122, ал.2 от ДОПК било
недоказано. Тя била представила всички документи при извършването на
ПУФО, приключила с протокол от 18.01.2017 година, който бил присъединен от
ревизиращия екип с протокол от 13.04.2020 година. Представените от „Табак груп“
ООД и „Табако трейд Стара Загора“ ООД и дадените обяснения от представляващите
дружествата не доказвало, че са налице доставки по издадените от тези дружества
фактури. В случая извършването на доставка е прието само въз на осчетоводяване
на фактурите при доставчика, дневниците по сметка 411 и обясненията на
доставчика. РА бели нищожен, като постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила. Образуваното ревизионно производство с издаването на ЗВР
№ Р-160024170008880-02-001 от
16.02.2017 година следвало да приключил в тригодишния преклузивен срок по
чл.114, ал.4 от ДОПК. Нелогично било повторното извършване на ревизия да се
разглежда като нова ревизия и органите по приходите да изчисляват нов
тригодишен срок. Моли съда да отмени изцяло обжалвания РА и да й присъди
разноските по делото.
Ответникът
- Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
В представена писмена защита поддържа, че констатациите на органите по
приходите за допълнително определените данъчни задължения са правилни и
законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Във
връзка с решение № 675/ 27.11.2018г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив е
извършена повторна ревизия на Д.И.Г. /т.1, л.244-260/., възложена е със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619006404-020-001 от 02.10.2019г.,
издадена от Т.В.П. на длъжност Началник сектор /т.6, л.1651/. На основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Д.И.Г. за данък върху добавената стойност за посочените в заповедта данъчни периоди.
Извършването на ревизията е възложено на Е.К.С. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Ц.С.Д. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията
да бъде извършена в срок от един месец от връчване на ЗВР на ревизираното лице,
което е направено по реда на чл.32 от ДОПК на 11.02.2020г/ т.6, стр. 1631, 1632/.
Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619006404-020-002/10.03.2020г.,
издадена от Т.В.П. на длъжност Началник сектор на основание чл.112, ал.2, т.1,
чл.113, ал.3 и чл.114 ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши
до 11.05.2020г. /т.6, л.1651/. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за
изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран
електронен подпис на Т.В.П. в посоченото й длъжностно качество, валиден към
датата на подписване.
В хода
на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни
проверки на други задължени лица, присъединени са доказателства.
През ревизирания период едноличният
търговец извършва търговия на дребно с хранителни стоки, алкохол, тютюневи
изделия и домакински препарати в следните обекти: хранителен магазин „Д.", находящ се на
адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар И. Асен II" №135 и хранителен магазин „Д.
- 2", находящ се на адрес: гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх
Евтимий" При съпоставка на представената документация и данните
от проверката в информационната база на НАП е установено, че в счетоводството
на ЕТ „Д.-Д. Г.“ за данъчни периоди от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. не са
намерили отражение фактури за покупка на цигари, издадени от „Табако Трейд-Стара Загора“ ООД на стойност 25449,65лв. за 2012г., 25261,68лв.
за 2013 г., 4863,72 лв. за 2014 г., 4544,74лв. за 2015 г. и 3316,84
лв. за 2016 година и от
„Табак груп“ ООД на стойност 10909,54лв. за 2012г., 3447,29лв. за 2013г.,
229,67лв. за 2014г., 145,14 лв. за 2015г.
В
обобщение в хода на ревизията е установена стойността
на неотчетените покупки no години както следва: за 2012 г. в размер на 36
359,19 лв., за 2013 г. в размер нa 28 708,97 лв., за 2014 г. в размер на 5 093,39 лв.,
за 2015 г. в размер на 4 689,88 лв. и за 2016 г. a размер на 3 316,84 лв. Според ревизиращия екип ET „Д.-Д.Г." не е отчел приходи. Прието е, че са налице
предпоставките на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК и на ревизираното лице са връчени
Уведомления № Р-16001619006404 от 28.02.2020 година и по чл.124, ал.1 от ДОПК и № Р-160016190016404-139/
28.04.2018г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /т.1, л.194-447/, връчени отново по
реда на чл. 32 от ДОПК.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001619006404-092-001 от 26.05.2020г., с който по отношение на ревизираното
лице Д.я И.Г. се предлага да бъдат установени задължения и лихви върху тях към 25.05.2020 г. – допълнително установени задължения за ДДС общо
в размер на 15729,93лв. и лихви за просрочие 10381,33лв. Определянето на
основата по ЗДДС направено на основание
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК като е
счетено, че са налице данни за укрити приходи или доходи и воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, тъй като
част от издадените фактури за доставка на стоки
/подробно описани в от РД по доставчици, дата на издаване, предмет, ДО, ДДС
включен в цената на доставчика, обща стойност на фактурата за продажба/ не са
намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице. Установеният
размер на неотчетените покупки на стоки е определен въз основа на фактурите,
издадени от гореописаните доставчици. Ревизиращият орган е определил стойността
на неотчетените приходи от продажби на цигарите, с предоставената от търговеца
на едро средна отстъпка.
Извършен е анализ на изброените в чл. 122,
ал. 2 от ДОПК точки, като в констативната част на РД са посочени кои от същите
са относими и кои не, при определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ.
РД е
подписан от Е.К.С. и Ц.С.Д. с квалифицирани електронни подписи в сроковете им
на валидност/ том.1, л264и л.267/. Връчен е на жалбоподателя по електронен път
на 29.06.2020г /, т.1, л.87/.
В
срока и на основание чл.117,ал.5 от ДОПК е постъпило възражение от пълномощника
на жалбоподателката.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16001619006404-091-001/17.07.2020 г., издаден и подписан с квалифициран електронен
подпис от Т.В.П. на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени
задължения на Д.Г.И. за ДДС за всеки от данъчните периоди от м.01.2013г. до
м.12.2016г. на обща стойност 15729,93лв.
и лихви 10608,52лв. към 17.07.2020 година. Обсъдени и не са възприети
възраженията на жалбоподателката.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК
ревизираното лице е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с
подадена на 24.07.2020г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана
в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 20-28-220/5.08.2020г. /т.1, л.25-32/.
С Решение № 475/29.09.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, Ревизионен акт № Р-16001619006404-091-001/17.07.2020
г. е потвърден изцяло. Не е възприел
доводите, че образуваното ревизионно производство с издаването на ЗBP N°
Р-1600241700880-02-001 от 16.02.2017 r. (съгласно чл. 112 от ДОПК) е
следвало да свърши в рамките на цялостно неделимо производство с издаването на окончателен PA в
тригодишен преклузивен срок no чл. 114, an. 4 от ДОПК. Нормата на чл. 114, an. 4 от ДОПК касаела хипотезата при която срокът на ревизията е удължен с нe повече от три години
сьс заповед на изпълнителния директор и била
неприложима. B случая и двете посочени заповеди са
издадени от Т.П. - Началник ceктop
npu ТД на НАП Пловдив и са спазени сроковете no чл.
114, an. 1 и an. 2 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизия № P-16002417000880-020-001/16.02.2017
г. посочена от жалбоподателката, касаело ревизионното производство завършило с издаването на PA №
Р-16002417000880-091-001/03.09.2018 г., който е отменен
изцяло с решение N 675/27.11.2018 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив. С оглед на което е приел, че РА
не е нищожен.
Възприети са констатациите относно
наличието на предпоставките за облагане по реда на чл.122 от ДОПК във връзка с
неотразяване в счетоводните регистри по сметката за отчитане на стоките на
доставки от контрагенти, които са издавали съответните първични счетоводни
документи- фактури. Изложени са доводи за реалност на извършените доставки
предвид положени подписи на приел върху приложените фактури/приемо-предавателни
протоколи. С оглед извършваната от ревизираното лице дейност /търговия на
дребно/ е прието, че стоките по фактурите са използвани от лицето в неговата
дейност, а полученият приход от
реализацията им не е отчетен. Решаващият орган е обосновал, че реализацията на
стоките е облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС и за извършените
доставки се дължи ДДС, какъвто не е начислен от ЕТ за периода от 01.01.2012г до
31.12.2016г в общ размер за допълнително установени задължения по ДДС в размер
на 15729, 93 лева и прилежащите лихви за забава10608,52. Решението е връчено на процесуалния представител на Д.Г. по пощата
на 06.10.2020г /т.1, л.24/.
По делото във връзка с открито
производство по оспорване на 124 фактури с издател „Табако трейд Стара Загора“
ООД, и на 16 фактури с издател „ Табак
груп“ ООД и 54 фактури с издател "Табако
трейд Стара Загора“ ООД са допуснати, назначени и изпълнени съдебни-почеркови
експертиза със задача да изследва наличието и авторството на подписа за
получател дали същият е на Д.Г. или за 54 фактури дали са подписани на Р. Й. И.-А..
От заключенията им, приети без оспорване от страните, се установява, че изброените
по-долу фактури, издадени
от доставчика „Табако трейд Стара Загора” ООД: не са подписани от
жалбоподателката: № ********** от 24.10.2012 г., № ********** от
19.11.2012г., № ********** от 23.11.2012г., № ********** от 11.12.2012г., № **********
от 13.12.2012г., № ********** от 15.12.2012г., № ********** от 19.12.2012г., № **********
от 21.12.2012г., № ********** от 29.12.2012 г., ********** от 12.01.2013г., №
********** от 14.01.2013г., № **********
от 16.01.2013г., №********** от 24.01.2013г., №********** от 19.02.2013г., № ********** от 23.02.2013г., №********** от 25.02.2013г.,
№********** от 01.03.2013г., № ********** от 09.03.2013г., № ********** от 11.03.2013г.,
№
********** от 13.03.2013г., № **********
от 21.03.2013г., №********** от 23.03.2013г., № ********** от 25.03.2013г., № *********
от 26.03.2013г., № ********** от 27.03.2013г., № ********** от 29.03.2013г., №**********
от 02.04.2013г., №********** от 04.04.2013г., № ********** от 06.04.2013г., № ********** от 06.04.2013г.,
№********** от 08.04.2013г., № **********
от 20.04.2013г., №********** от 22.04.2013г., № ********** от 23.04.2013г., №**********
от 24.04.2013г., № ********** от 25.04.2013г., № ********** от 27.04.2013 г., №
********** от 29.04.2013г., № **********
от 30.04.2013г., №********** от 26.04.2013г., №********** от 01.05.2013г., № **********
от 02.05.2013г., № ********** от 03.05.2013г., № ********** от 04.05.2013г., №**********
от 07.05.2013 г., № ********** от 08.05.2013г., № ********** от 09.05.2013г., №
********** от 09.05.2013г., № **********
от 10.05.2013г., № ********** от 11.05.2013г., № ********** от 13.05.2013г., №
********** от 14.05.2013г., № ********** от 15.05.2013г., № ********** от 16.05.2013г., №********** от 17.05.2013г.,
№********** от 18.05.2013г., № ********** от 20.05.2013г., № ********** от 21.05.2013г., № **********
от 23.05.2013г., №********** от 24.05.2013г., № ********** от 25.05.2013 г., № **********
от 27.05.2013г., № ********** от 28.05.2013г., № ********** от 29.05.2013г., № **********
от 30.05.2013г., № ********** от 03.06.2013г., № ********** от 05.06.2013г., № **********
от 06.06.2013г., № ********** от 07.06.2013г., № ********** от 12.06.2013г., № **********
от 21.06.2013г., № 0********* от 25.06.2013г., № **********
от 28.06.2013г., № ********** от 04.07.2013г., № ********** от 09.07.2013г., № **********
от 29.07.2013г., № ********** от 15.08.2013г., № ********** от 20.08.2013г., № **********
от 23.08.2013г., № ********** от 06.09.2013г., № ********** от 13.09.2013г., № **********
от 18.09.2013г., № ********** от 24.09.2013г., № ********** от 16.10.2013г., № **********
от 04.10.2013г., № ********** от 31.10.2013г., № ********** от 05.11.2013г., № **********
от 07.11.2013г., № ********** от 11.11.2013г., № ********** от 27.11.2013г., № 0********* от 29.11.2013г., № ********** от 06.06.2014г.,
№ ********** от 28.07.2015г., № 0********* от 29.08.2015г., № ********** от 03.10.2015г., № **********
от 19.10.2015г., №********** от 03.12.2015г., №********** от 14.12.2015г., № **********
от 06.01.2016г., № ********** от 16.01.2016г., № ********** от 01.07.2016г.
Вещото
лице установи, че не се подписани от Р. Й.
И.- А. следните фактури с издател „Табако трейд Стара Загора“ ООД: №********** от 08.12.2012г., № ********** от 10.12.2012г., № ********** от 18.12.2012г.,
№ ********** от 22.12.2012г., № ********** от 24.12.2012г., № ********** от 15.01.2013г.,
№ ********** от 17.01.2013г., № ********** от 06.02.2013г., № ********** от 08.02.2013г., № ********** от 09.02.2013г.,
№ **********/20.03.2013г. и № ********** от 30.03.2013г.
Оспорването
на 16 броя фактури, с издател „Табако груп“ ООД не бе проведено успешно и
експертизата установи, че тези фактури са подписани от Д.Г..
Въз
основа на така приетите заключение са
изготвено основно и допълнително
заключения по допусната, назначена и изслушана съдебно- икономическа
експертиза, приети без оспорване от страните. От основното заключение се
установява, че размерът на задължението на допълнително начислен ДДС, по
фактури с издател „Табако трейд Стара Загора“ ООД, за които се установи, че не
са подписани от Д.И.Г. или Р. Й. И.- А.
възлиза на 3701 лева, а размерът
на лихвата възлиза на 2835,54 лева. Счетоводното отчитане при ЕТ „Д.-Д.Г.“ е
организирано съгласно Закона за счетоводството, заведени са задължителните
регистри по ЗДДС Фактурите с издатели „ Табак груп“ ООД и „Табако трейд Стара Загора“ ООД са подписвани
от нея.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения ревизионен акт
намира за установено следното:
Оспорването
на РА № Р-16001618006404-091-001/17.07.2020г, издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Пловдив, изцяло потвърден с Решение № 775/ 29.09.2020г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота
в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта
за възлагане на ревизия – Т.В.П./ том 1, л.261-262, с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според
правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне
са Т.В.П. – възложител на ревизията и Е.К.С. – ръководител на ревизията, с
оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на
оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис./ том І л.267 -268/.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Съдът не споделя довода, че РА бил нищожен,
тъй като бил издаден извън тримесечния срок по чл.114,ал.4 от ДОПК. Правилно е
прието от директора на ОДОП, че ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001619006404-020-001 от 02.10.2019г., издадена от Т.В.П. на длъжност
Началник сектор и е определен срок за ревизията един месец, който е
удължен със заповед за изменение на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619006404-020-002/10.03.2020г.,
издадена от Т.В.. Ревизията е следвало да завърши до 11.05.2020 година. В
случая след отмяна на първоначалния РА № 16002417000880-091-001 от 03.09.2018
година с решение №675 от 27.11.2018 година на директора на ОДОП – Пловдив се образува ново ревизионно производство,
което не е продължение на първото. поради което съдът не възприема становището
на жалбоподателката, че РА е нищожен.
При извършване на ревизията са спазени всички разпоредби, както на чл.
122, така и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК. Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл.
6 от ДОПК органът по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност
служебно и добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства,
отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на задължените лица. С оглед специфичната уредба в ДОПК в процеса на
данъчната проверка/ревизия, на осн. чл. 37, ал. 2 за ревизираното лице корелативно съществува задължението да представи
всички документи, сведения, книжа и др. носители на
информация, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на доказване в съответното производство. По силата
на ал. 3 от цитираната разпоредба, органът по приходите има право да изиска
писмено от лицето представяне на доказателствата по ал. 2 в определен от него
срок. Именно на това законово основание е отправено от ответната страна до жалбоподателката множество искания са представяне на документи
и изискване на обяснения. От преписката се установява, че в хода на извършвана ревизия, както и при
предходните ревизионни производства, лицето не е осъществявало контакт с
органите по приходите. Два
пъти е издирвано и със съдействието на органите на МВР. Уведомяван е и съпруга
на ревизираното лице, адвоката и счетоводната къща. Поради което ревизиращият екип е направил констатациите си въз основа доказателства, събрани в хода на
предходни ревизионни производства, както и при извършена ПУФО, присъединени по
надлежния ред към преписка поради неоказано съдействие от
страна на ревизираното лице. Въпреки, дадените с отменителното решение в
предходното ревизионно производство от директора на ОДОП Пловдив указания на
ревизиращия екип да се съберат всички относими към спора производство а именно
има ли наличие на неосчетоводени фактури при проверка в счетоводството на едноличния търговец, органите
по приходите не са могли да изпълнят
това свое задължение поради факта, че лицето не е посочило надлежен адрес за
призоваване, не е отваряло електронната си поща.
С
обжалвания РА № Р-16001618006404-091-001/17.07.2020г. основата за облагане е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК,
поради наличието на хипотезата на т. 2 и т. 4 от ал.1 от същата разпоредба – укрити приходи.
За да преминат приходните
органи към определяне по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на основата за облагане с
данъци, трябва по безсъмнен начин при ревизията да е установено наличието на
поне едно от изчерпателно регламентираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, представляващи всяко поотделно материално-правно основание за извършване
на ревизията по особения ред. При съдебното обжалване на ревизионния акт в
тежест на приходната администрация е да установи посредством пълно и главно
доказване наличието на съответните фактически обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, послужили като основание за определяне на данъчната основа по реда на чл.
122, ал. 2 ДОПК, и едва тогава по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК настъпва
разместване на доказателствената тежест като посредством въведената с
разпоредбата оборима презумпция за вярност на съдържащите се в ревизионния акт
фактически констатации жалбоподателят е този, който трябва по убедителен начин
да установи тяхната несъстоятелност.
В случая
приходната администрация е аргументирала възможността за определяне на основата
за облагане с ДДС по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с установеното от нея наличие
на данни за укрити от ревизираното лице приходи и с нередовно воденото му
счетоводство, недаващо възможност за установяване на основата за данъчно
облагане.
Съдът намира,
че със събраните по ревизионната преписка писмени доказателства и двете
обстоятелства са доказани.
Обосновано въз основа на представените документи от доставчиците по
неосчетоводените при ревизираното лице и невключени в регистрите му по чл. 124,
ал. 1, т. 1 ЗДДС фактури приходните органи са приели, че доставките по тях са
реално осъществени.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на
собственост или на друго вещно право върху стоката. Според чл. 24, ал. 2 ЗЗД
при договори за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи,
каквито са тези по всички неосчетоводени при ревизираното лице фактури,
собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните,
а при липсата на такова, когато бъдат предадени. Следователно, за
обосноваването на извода за реалността на извършените доставки по
неосчетоводените фактури, от значение е да се установи фактът на предаване на
стоката по тях от доставчиците на получателя ЕТ „Д.-Д.Г.". При това по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО,
според който доставката на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с
материалната вещ като собственик, не е задължително доставчиците да са
притежавали собствеността върху стоката, а само фактическата власт върху нея,
за да може да я предадат на получателя.
В
обичайния случай се приема, че предаването на стоката се установява със
съставени за целта частни удостоверителни документи от порядъка на
приемо-предавателни протоколи между страните по доставката, експедиционни
бележки, товарителници за превоза на стоката, пътни листи. В случая за
по-голямата част от доставките такива документи не са съставяни.
При подобен начин на търговия/ разносна/, при който
стоката се предава фактически на купувача веднага при закупуването, е логично и
житейски оправдано да не се издават непременно приемо-предавателни протоколи,
още повече, че при ревизията е установено, че и към осчетоводените при
ревизираното лице фактури, които в преобладаващата си част са пак от същите
доставчици, също липсват съпровождащи документи, от което с основание може да
се заключи, че такъв поначало е бил начинът, по който едноличният търговец е закупувал
стоки от постоянните доставчици.
Самите фактури
като първични счетоводни документи - носители на информация за регистрирана за
пръв път стопанска операция, съдържат всички изискуеми за редовността им
реквизити по чл. 6, ал. 1 ЗСч. Нормативната уредба не изисква под съдържанието
им да има подписи на съставител и получател, но независимо от това неосчетоводените при ревизираното лице има подписи, положени от Д.Г.
или от нейн служител. Предвид откритата
процедура по оспорване на фактурите чрез заключението на съдебно-почерковата експертиза
се установи, че само 113 броя от описаните в РД не са надлежно подписани – не
са подписани въобще или не носят подпис на лице, свързано с ревизирания
търговец с издател „Табако трейд Стара Загора“ ООД. Затова и с оглед
събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, че
предаването на стоките е направено заедно с оригинала на фактурата, следва да
се приеме, че по подписаните фактури е установено получаването на процесните
стоки от ревизирания търговец и предаването им е станало едновременно с
предаване на фактурата от съответния доставчик на ревизираното лице.
Правилно
и обосновано органите по приходите приемат събраните при ревизията
доказателства за реалност на доставките като достатъчни да обосноват извод за
фактическото получаване на стоките по спорните подписани фактури, а от там и
осъществено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, за да е налице
задължение за ревизираното лице за осчетоводяването на спорните първични
счетоводни документи.
Категорично
се установява по делото, че процесните фактури, за които се твърди, че
ревизираното лице е получател, не са осчетоводени от него. Следователно са налице достатъчно доказателства по отношение на
обстоятелството, че са получени доставки по процесните подписани неосчетоводени фактури и че са налице укрити приходи, а
от там и че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи ревизираното лице. В производството по
съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите
по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, а в тежест на ревизираното дружество е да установи при условията на
пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. В настоящия случай това не е
направено по отношение на всички описани в РА фактури, които се установи, че не
са подписани от Д.Г. или нейн служител, както следва: № ********** от 24.10,2012 г.,
№ ********** от 19.11.2012г., № ********** от 23.11.2012г., № ********** от
11.12.2012г., № ********** от 13.12.2012г., № ********** от 15.12.2012г., № ********** от 19.12.2012г., № ********** от 21.12.2012г., № **********
от 29.12.2012 г., ********** от 12.01.2013г., № ********** от 14.01,2013.г,
№ ********** от 16.01.2013г., № **********
от 24.01.2013г., № ********** от 19,02.2013г.,
№ ********** от 23.02.2013г., № ********** от 25.02.2013г., № **********
от 01.03.2013г., № ********** от 09.03.2013г., № ********** от
11.03.2013г., № ********** от 13.03.2013г., № ********** от 21.03.2013г., №********** от
23.03.2013г., № ********** от 25.03.2013г., № ********** от 26.03.2013г., №
********** от 27.03.2013г., № ********** от 29.03.2013г., № ********** от
02.04.2013г., № ********** от 04.04.2013г., №
********** от 06.04.2013г., № ********** от 06.04.2013г., № **********
от 08.04.2013г., № ********** от
20,04.2013г., № ********** от 22.04.2013г., № ********** от 23.04.2013г., № **********
от 24.04.2013г., № ********** от 25.04.2013г., № ********** от 27.04.2013 г., №
********** от 29.04.2013г., № **********
от 30.04.2013г., № ********** от 26.04.2013г., № ********** от 01.05.2013г., №
********** от 02.05.2013г., № ********** от 03.05.2013г., № ********** от
04.05.2013г., № ********** от 07.05,2013 г., № ********** от 08.05.2013г., №
********** от 09.05.2013г., № ********** от 09.05.2013г., № ********** от 10.05.2013г., № ********** от
11.05.2013г., № ********** от 13.05.2013г., № ********** от 14.05.2013г., №
********** от 15.05.2013г., № **********
от 16.05.2013г., № ********** от 17.05.2013г., № ********** от 18.05.2013г., №
********** от 20.05.2013г., № **********
от 21.05.2013г., № ********** от 23.05.2013г., № ********** от
24.05.2013г., № ********** от 25.05.2013 г., № ********** от 27.05.2013г., №
********** от 28.05.2013г., № ********** от 29.05.2013г., № ********** от
30.05.2013г., № ********** от 03.06.2013г., № ********** от 05.06.2013г., №
********** от 06.06.2013г., № ********** от 07.06.2013г., № ********** от
12.06.2013г., № ********** от 21.06.2013г., № 0********* от 25.06.2013г., № ********** от 28.06.2013г.,
№ ********** от 04.07.2013г., № ********** от 09.07.2013г., № ********** от
29.07.2013г., № ********** от 15.08.2013г., № ********** от 20.08.2013г., №
********** от 23.08.2013г., № ********** от 06.09.2013г., № ********** от
13.09.2013г., № ********** от 18.09.2013г., № ********** от 24.09.2013г., №
********** от 16.10.2013г., № ********** от 04.10.2013г., № ********** от
31.10.2013г., № ********** от 05.11.2013г., № ********** от 07.11.2013г., № **********
от 11.11.2013г., № ********** от 27.11.2013г., № 0********* от 29.11.2013г., № ********** от
06.06.2014г., № ********** от 28.07.2015г., № 0********* от 29.08.2015г., № ********** от 03.10.2015г.,№
********** от 19.10.2015г., № ********** от 03.12.2015г., № ********** от
14.12.2015г., № ********** от 06.01.2016г., № ********** от 16.01.2016г., № **********
от 01.07.2016г. ********** от 08.12.2012г.,
№ ********** от 10.12.2012г., №
********** от 18.12.2012г., № ********** от 22.12.2012г., № ********** от
24.12.2012г., № ********** от 15.01.2013г., № ********** от 17.01.2013г., №
********** от 06.02.2013г., № **********
от 08.02.2013г., № ********** от 09.02.2013г., № **********/20.03.2013г. и №
********** от 30.03.2013г., всички издадени от „Табако трейд Стара
Загора“ ООД в общ размер от 3701 лева.
По тези фактури съдът приема, че не е доказано получаването на стоките, поради
което не е доказано наличието на неотчетени продажби на стоки по същите
фактури.
По тези съображения съдът
намира, че следва да отмени оспорения ревизионен акт за разликата над: задължения за ДДС за данъчни периоди от
м.01.2013г. до м.12.2016г. в общ размер 12028,93 лв. и лихви към 17.07.2021г - 7753,98лв.; В останалата част жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
с оглед своевременно направеното искане от двете страни в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1123,49 лв., определено по реда на
чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а в полза на жалбоподателя – разноски в размер на 1444.40лв., съразмерно на уважената част от жалбата и
доказаното заплащане на държавна такса от 50 лв., адвокатско възнаграждение от 2300 лв. и възнаграждения за вещи лица от
3479лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба от Д.И.Г. *** Ревизионен акт № Р-16001619006404-091-001/
17.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение № 475/29.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, В
ЧАСТТА, с която на Д.И.Г. допълнително са установени задължения за
внасяне на ДДС за данъчни периоди от
м.01.2013г. до м.12.2016г. за разликата над 12028,93 лв. и лихви към 17.07.2020г. над 7753,98лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г. *** против Ревизионен акт № Р-16001619006404-091-001/
17.07.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение № 475/29.09.2020г на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.И.Г. *** да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП
сумата 1123,49 /хиляда сто двадесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Г. *** сумата 1444.40лв. /хиляда
четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки / за направени разноски, съразмерно с
уважената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: