Определение по дело №1951/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№  260558                                          12.03.2021г.                              гр.Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд               Първо гражданско и търговско отделение

На дванадесети март две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                         Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1951 по описа на съда за 2019 година,

в срока за произнасяне със съдебно решение установи следното :

 

Производството е образувано по искова молба от 09.12.2019г., предявена от Венета Неделчева Бончева - главен публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. Варна, офис Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 19, ет.2, против М.Д.Д. с ЕГН **********, И.Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Г.Н. с ЕГН **********,***. Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК /евентуално т.4, т.2/ - да се обяви относителна недействителност спрямо публичния изпълнител – Държавата на сключен между ответниците договор за доброволна делба от 11.12.2014г., вписан в СВ с вх. рег. № 10914/ 11.12.2014г., акт № *** – по отношение на описаните два недвижими имота, находящи се в ***.

С разпореждане на съда от 10.12.2019г. на основание чл.129, ал.2 от ГПК исковата молба е оставена без движение и на ищеца е даден едномесечен срок, в който да представи удостоверение за данъчна оценка на процесните недвижимите имоти и да впише исковата молба. Разпореждането е редовно връчено на ищеца на 20.12.2019г. Предоставеният срок по чл.129, ал.2 от ГПК е изтекъл на 20.01.2020г., като до изтичането му указаните нередовности не са отстранени, нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това. Към този момент са налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производството по делото.

След изтичането на срока – с молба от 24.01.2020г. ищецът представя изисканите удостоверения за данъчни оценки и искане за вписване на исковата молба. Със същата молба отправя искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК поради смърт на ответника М.Д.Д., настъпила на 29.11.2019г., постановено с определение на съда от 27.01.2020г.

С молба от 17.03.2020г. ищецът конституира като ответници по делото наследниците по закон на починалия ответник - М.П.Д. с ЕГН **********, Н.М.Д. с ЕГН **********, Е.М.Д. с ЕГН **********, последните двама малолетни, представлявани от тяхната майка и законен представител М.П.Д.,***. С определение от 30.04.2020г. производството по делото е възобновено и по силата на разпореждане от същата дата на всички ответници са връчени преписи от исковата молба и приложенията.

При така установените факти съдът намира, че не е налице надлежна пасивна процесуалноправна легитимация на посочените ответници, което представлява липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск и на производството по него.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът М.Д. е п. на 29.11.2019г., поради което към момента на предявяване на исковата молба – 09.12.2019г. същият няма качеството на пасивно легитимирана страна и по отношение на него не може да възникне валидно процесуално правоотношение. Поради това не са били налице предпоставките на закона за спиране на производството по делото и за неговото последващо възобновяване, които са допустими при смърт в хода на производството по делото на страна с надлежна процесуална правоспособност. По същите съображения не са налице основания на закона за конституиране на правоприемниците на този ответник, тъй като приемство в процеса се допуска само при смърт в хода на производството – чл.227 от ГПК.

Не са изпълнени и специалните изисквания на особения закон, регламентиращ принудителното изпълнение на публичните задължения. При смърт на длъжника, каквато е налице в настоящия случай, на основание чл.222, ал.1, т.3 от ЗОПК публичният изпълнител следва да спре изпълнителното производство до приемането на наследството. Съгласно чл.222, ал.4 от ЗОПК ако в шестмесечен срок от откриване на наследството, то не е прието от наследниците, публичният изпълнител следва да направи искане по чл.51 от Закона за наследството - районният съдия да определи срок за приемане или за отказ от наследството. Именно в това производство наследниците на починалия длъжник могат да се запознаят с претендираните публични задължения, като получат от органа по приходите удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях /чл.222, ал.4, изр.3 от ДОПК/. На основание чл.222, ал.5 от ДОПК принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството. Такова приемане на наследството не е извършено надлежно до предявяването на настоящия иск, като ненавършилите пълнолетие наследници на починалия длъжник – малолетните му деца на основание чл.61, ал.2 от ЗН приемат само по опис. По аргумент от нормата на чл.222, ал.6, изр.2 от ДОПК след спирането на принудителното изпълнение до възобновяването му не е допустимо предявяването на иск от публичния изпълнител по чл.216, ал.2 вр. ал.1 от ДОПК, тъй като публичният изпълнител в този период е овластен да извършва само действия по обезпечаване на вземането.

По изложените съображения съдът приема, че  публичният изпълнител не е изпълнил законовите си задължения да спре изпълнителното производство и да инициира производство по чл.51 от ЗН, поради което предявяването на иска по чл.216, ал.1 от ДОПК по отношение на ответниците – наследници на длъжника е преждевременно.  Изводът се разпростира и по отношение на останалите двама ответници – страни в атакуваната сделка, тъй като те имат качеството на задължителни другари на ответника – длъжник, респективно на наследниците му.

По тези съображения предявеният иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК основателни са претенциите на ответниците за присъждане на направените по делото съдебни разноски. На ответницата М.Д. ищецът дължи сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата ищецът следва да заплати на адвокат К.Х. сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната на ответницата И.Д. безплатна правна помощ, определено съобразно чл.7, ал.6 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Ответникът Н.Н. не е направил искане за присъждане на съдебни разноски и не е представил доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – Териториална дирекция - гр. Варна да заплати на М.П.Д. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ – адвокат Мариана Димитрова, направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – Териториална дирекция - гр. Варна да заплати на адвокат Катина Драгомирова Христова с ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „Драма“ № 15, сумата от 600 лв. - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата И.Д.Д..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :