Р Е
Ш Е Н
И Е
№…................
гр.Пловдив,
14.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито
заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
при секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 464/2008г. и като обсъди :
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА
брака между А.А.В. ЕГН ********** *** и Ф.С.В. ЕГН ********** ***, сключен на 15.01.1982 г. –
Акт за сключен гр. брак № 0006 от 15.01.1982 г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл.99, ал.1 от СК.
ВИНА за
настъпилото разстройство на брака има съпругата. ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.
Карлово, ул.”Веркович” №7, на съпруга А.А.В. ЕГН **********.
СЛЕД
прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име – В..
ОСЪЖДА
Ф.С.В. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка
на КРС, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 40/четиридесет/лева оконачателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О
Т И В И :
Производство пред първа инстанция
реда на глава ХХVІ от ГПК.
Образувано е по иск с правно
основание в чл.99 ал.1 СК, предявен от А.А.В. ЕГН ********** ***, против Ф.С.В. ЕГН ********** ***.
Ищеца
твърди, че бракът му с ответницата бил сключен на
15.01.1982 г. От брака си имали родено едно дете, което понастоящем било
пълнолетно. Твърди, че до преди около пет години живеели заедно със съпругата
си въпреки обичайните за всяко семейство трудности, въпреки че съпругата често
не проявявала нужната грижа за дома и семейството. Твърди, че от около пет
години ответницата съвсем се дезинтересирала от съпружеските
им отношения. По своя воля напуснала страната и се установила да живее на
неизвестно за него място първо в Турция, а после в Кипър. Връщала се в Карлово
когато пожелаела. При престоите си тук не
проявявала никакъв интерес към него. Считала, че
брака им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съда да
постанови решение с което да го прекрати по вина на съпругата. Моли да се
предостави на него ползването на семейното жилище в гр. Карлово,
ул.”Веркович” №7 каквото е фактическото положение в момента. Не възразява след развода
ответницата да продължи да носи името В..
Ответницата редовно призована, не
взема становище по предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът
намира за установено следното :
Страните
са сключили брак на 15.01.1982 г. видно от представеното Удостоверение за
сключен гр.брак от 24.10.2008 г. /дубликат/.
От
показанията на разпитания по делото
свидетел Съба Пенчева Бъчварова, се установява, че познавала страните по делото
от много години. Твърди, че работила при А. като чистачка от две години, а
иначе били приятели от 35 години. А. бил бръснар и обущар и имал ателие. Отакто
била при него, жена му я нямало. Била и в Кипър и в Турция. Когато си идвала
ходила при майка си и при снаха си и не обръщала внимание на съпруга си. Нямала
нищо общо с него. Виждала Ф., че е в града когато се прибирала от чужбина, но
не идвала в домът на А.. От пет години ходела по други държави, но когато си
идвала не се прибирала в домът си при съпруга си.
С
оглед на така изложеното настоящият състав намира, че се установи отношенията
между съпрузите да са достигнали до степен, в която липсва всякаква взаимност и
доверие помежду им. В основата на така сложилите се отношения е поведението на съпругата.
От друга страна настъпилата продължителна фактическа раздяла, отчуждението
между двамата, окончателно са разкъсали връзката в семейството и са довели до
неговия разпад.
До
такъв извод съдът достига на база дадените по делото свидетелски показания на
свидетеля, преценени в условията на непосредственост, които се кредитират изцяло
от съда.
Ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Карлово, ул.”Веркович” №7”, следва да се предостави на А.А.В. ЕГН **********.
След
прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име – В..
На
основание чл.6 т.2 от Тарифа № 1 към ЗДТ – Съдът определя окончателна държавна такса
за производството по иска за развод в размер на 40 лева, която на основание чл.329
ал.1 от ГПК следва да бъде заплатена от ответницата по делото.
По изложените съображения Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :