№ 207
гр. Благоевград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500250 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 1608/22.01.2025 г.,
подадена от въззивника Б. М., действащ чрез адв. А. М., против Решение №
915/06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2301/2023 г. по описа на РС – гр.
Благоевград. С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен
предявен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът В. И. В., ЕГН: ********** дължи на ищеца Б. Й.
М., ЕГН: ********** сума, която е предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 534/08.06.2023 г. по
ч.гр.д. №1208/2023г. по описа на Районен съд Благоевград, а именно - 1 1000
евро /с левова равностойност 2 151.41 лв. по курса на БНБ/, представляваща
преведена на 20.05.2020 г. от ищеца Б. Й. М. на ответника В. И. В., чрез
Western Union, сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 08.06.2023 г., до окончателното
изплащане на дължимото. Във въззивната жалба се твърди, че така
постановено решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
като съдът не е анализирал достатъчно задълбочено представените по делото
1
доказателства и достигнал до погрешни правни изводи. В тази връзка се
възразява, че показанията на разпитания свидетел Д. Д. противоречали на
останалия събран доказателствен материал - писмена фактура и разписка за
банков превод, в които били отразени основания за плащане “кола” и
“депозит”, като между гласното доказателство и писмените такива било
налице разминаване относно датата, цената и мястото на закупуване на
автомобила. Според тази страна ответникът не представил никакви
доказателства за негово пътуване в Германия през март 2020 г., както и
относно заплащане на капаро. Акцентира се, че в своите обяснения ищецът
категорично отрекъл да е възлагал на ответника поръчка за покупка на МПС.
Единственият верен факт бил този, че страните по делото се познавали лично.
С тези аргументи се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на друг, с който исковата претенция на жалбоподателя бъде
уважена изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на В. В., действащ
чрез адв. Б., с който се оспорват възраженията на въззивника. Навежда се, че
по делото било доказано, че не било вярно твърдението на ищеца, че не
познава ответника, както и наличието на облигационна връзка между
страните, въз основа на която била заплатена процесната сума. Не било
доказано от страна на въззивника, че възложил предаването на депозита на
трето за спора лице. От показанията на св. Д. се установявали отношенията
между страните по делото във връзка с разходите по закупуване на автомобил,
като според въззиваемия съдът правилно кредитирал думите на този свидетел,
който нямало как да знае подробности за сделката, ако не присъствал на
разговора между М. и В.. С отговора се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено. И двете страни претендират разноски, като с въззивната жалба и
отговора към нея доказателствени искания не са отправяни.
В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция страните
се представляват, като всеки процесуален представител завява, че поддържа
изложените от него аргументи и доводи в подадения до съда процесуален
документ.
Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази възраженията и правните
доводи на страните, приетите по делото доказателства и постановения
съдебен акт, установява следното:
2
Пред Районен съд - Благоевград е представена искова молба на Б. Й. М. срещу
В. И. В. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с наведени в обстоятелствената част на
същата твърдения, че на 20.05.2020 г. ищецът изпратил до ответника В. по
погрешка, чрез онлайн разплащателна система, сума в размер на 2 151.41 лева,
връщането на която сега се иска да бъде установено със силата на пресъдено
нещо. Подчертано е, че липсвало всякакво правно основание за превода на
тази сума, като ищецът М. дори не познавал лично длъжника. В представения
отговор срещу иска В. В. навежда възражение, че през м. март 2020 г. с ищеца
сключили договорно правоотношение, по силата на което му били заплатени 1
100 евро (за капариране на автомобил и разходите във връзка с това
обстоятелство). С този довод се иска отхвърляне на предявената срещу него
искова претенция като неоснователна. В атакуваното сега решение искът с
правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен като недоказан, като за да
достигне до този краен правен резултат съдът приел, че между страните е
налице договорно правоотношение, което изключвало приложението на
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В тази връзка от страна на решаващия
съдебен състав е подчертано, че показанията на единствено разпитания
свидетел - Д. Д., в които се съобщава, че между страните по делото била
постигната изрична уговорка за основанието за заплащането на процесната
сума, кореспондират изцяло с приетите писмени доказателства (фактура за
продажба на автомобил, разписка за извършен превод), както и частично с
обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание по реда на чл. 176 ГПК,
поради което на този гласен доказателствен източник е дадена пълна вяра. В
своите обяснения ищецът сам опровергал собствените си твърдения, че не
познава ответника, като и сам признал, че плащането на сумата е извършено
на правно основание - даване на заем. Поради което от фактическа страна в
мотивите към решението е прието за доказано, че основанието за заплащането
на сумата от 1 100 евро в полза на ответника се корени в постигната
договореност между страните за заплащане на капаро на автомобил и
разноски, която договорка, логично, изключвала института на
неоснователното обогатяване, като претенцията на ищеца следвало да намери
изход по друг ред.
Така постановено решението на първоинстанционния съд е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло, като на основание чл. 272 ГПК
съдът препраща към мотивите на съдебния акт на Районен съд - Благоевград.
3
С оглед наведените възражения във въззивната жалба въззивният съд ще
отбележи, че правилно от страна на първата инстанция е акцентирано върху
признанието, което е направено от страна на ищеца в обясненията по реда на
чл. 176 ГПК, в които той ясно посочва, че познава ответната страна, на която
действително са предадени 1 100 евро, чрез електронната система за
разплащане на “Western Union”, която сума следвало да бъде върната до края
на 2020 г. Казаното от ищеца се подкрепя тъкмо от представеното писмено
доказателство, отразяващо, че през 2020 г. по посочения в обясненията начин е
преведена в полза на В. В. именно парична сума в размер на 1 100 евро. Както
е разяснено в практиката на ВКС (Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. №
1538 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) съдебното
признание на неизгоден за страната факт се преценява също при условията по
чл. 175 ГПК и макар да няма обвързваща съда доказателствена сила,
признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Признанието
представлява обяснение на страна по делото, което съставлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Ако
същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което
съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Такъв е и процесният
случай, в който обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, се подкрепят от
отразените данни в представеното тъкмо от ищеца преводно нареждане на
сума от месец май 2020 г., като именно ищецът е този, който посочва
основанието за заплащането на тази сума - наличие на договор между него и
ответника, което доказателство в пълна степен отрича предявеното спорно
субективно материално право за съществуваща претенция за вземане на
парична сума от насрещната страна, предоставена обаче без правно основание.
Така предявен (с оглед изложените факти в обстоятелствената част на
исковата молба) искът на ищеца подлежи на отхвърляне, а дали са настъпили
основания за връщане на процесната сума по силата на заемно или друго
договорно правоотношение е въпрос, който не е предмет на настоящото
производство, защото такава искова претенция не е предявена. В този смисъл
решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено изцяло. При този
изход на спора разноски се следват в полза на въззиваемия.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1
предложение първо ГПК
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №915/06.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 2301/2023 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Й. М., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на В. И. В., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5