Определение по дело №62/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 75
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224000500062
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Плам“ ООД гр. Севлиево
против Определение № 27/ 17.01.2022 г. по В.гр.д. № 577/2021 г. по описа на ОС –
Ловеч, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от
дружеството жалба срещу действията на ЧСИ В. П. по изп. дело № 715/ 2021 г. и е
прекратил производството по делото. Счита за незаконосъобразно становището на
съда, че обжалваното действие на ЧСИ – вдигането на наложен запор върху сметка на
длъжника „Илай Ленд“ ООД по отношение на постъпили суми от ДФ „Земеделие“ – не
подлежи на съдебен контрол. Това действие според него запълва хипотезата на чл.435
ал.1 т.1 ГПК, поради което жалбата му срещу него се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана. Излага съображения по същество за незаконосъобразността
на обжалваното действие. Моли определението на ОС – Ловеч да бъде отменено и да
бъде отменено соченото за незконосъобразно действие. Претендира разноски за
производството.
В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна „Илай Ленд“
ООД.
Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия
срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на
основание чл.274 ал.1 ГПК акт и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира следната фактическа обстановка: Изп. дело № 715/ 2021 г. по
1
описа на ЧСИ В. П. е образувано по молба на „Плам“ ООД гр. Севлиево въз основа на
Обезпечителна заповед № 4/ 02.04.2021 г. по Ч.гр.д. № 445/ 2021 г. по описа на РС –
Севлиево, с която е допуснато обезпечение в полза на дружеството чрез налагане на
запор до размер на сумата 10 485.60 лв. върху банковите сметки на „Илай Ленд“ ООД
гр. Ловеч в посочени банки. Върху сметка на „Илай Ленд“ ООД в Банка ДСК ЕАД е
наложен запор на 08.04.2021 г. На 15.04.2021 г. по реда на чл.50 ал.2 ГПК запорът е
съобщен на длъжника, който на 23.07.2021 г. е отправил искане до ЧСИ за частично
вдигане на запора по отношение на постъпили суми от ДФ „Земеделие“ с твърдение, че
същите са за подпомагането му като земеделски производител и са несеквестируеми.
На 26.07.2021 г. ЧСИ постановил вдигане на запорите само по отношение на сумите,
постъпващи от ДФ „Земеделие“, и е съобщил това на Банката, но по изп. дело липсват
доказателства за този акт да е уведомено „Плам“ ООД. На 20.10.2021 г. дружеството се
е снабдило с копие на изп. дело и на 27.10.2021 г. е депозирало жалба срещу
частичното вдигане на наложения запор върху сметката на длъжника. За да приеме
жалбата за процесуално недопустима и да я остави без разглеждане, ОС – Ловеч е
приел, че на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да извърши искано
действие, а в случая ЧСИ нито фактически, нито правно е отказал да наложи запор, а
само е указал на Банката на основание чл.446а ал.5 ГПК каква част от сумите по запора
следва да му бъде превеждана и каква не, при което не е налице подлежащо на съдебен
контрол действие. Обосновал е становището си с недопустимост на разширително
тълкуване на хипотезите, уредени в чл.435 ГПК, и конкретно – подвеждането на
жалбата на „Плам“ ООД под хипотезата на ал.1 т.1 от цитираната норма. Посочил е, че
вместо да обжалва вдигането на запора, жалбоподателят разполага с по-лесен и бърз
ред за защита на правата си, като отправи ново искане за налагане на запор и при отказ
на съдебния изпълнител би разполагал с правото да обжалва същия.
ВТАС не споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за
процесуална недопустимост на жалбата, при което намира частната жалба за
основателна.
Съгласно чл.435 ал.1 т.1 ГПК взискателят е легитимиран да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие. Безспорно, в
изпълнение на обезпечителната заповед, ЧСИ Петров е наложил запор върху банковата
сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД и този запор не е вдигнат от него, а продължава
да засяга правната сфера на „Илай Ленд“ ООД. С акта си обаче, с който ЧСИ
уведомява Банката, че вдига запора по отношение на суми от ДФ „Земеделие“, т.е.
указва й, кои суми следва да му превежда и кои не, той отказва да събира цялата
постъпваща по запорираната сметка сума, мотивиран от преценката си, че част от нея е
несеквестируем доход на основание чл.446а ал.1 ГПК. Съдът дължи преценка дали
този отказ е основателен.
2
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено
и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на въззивната жалба,
подадена от „Плам“ ООД гр. Севлиево, против действията на ЧСИ В. П. по изп. дело №
715/ 2021 г.
По претендираните разноски за настоящето производство, съдът намира
следното: Искането за присъждане на разноски в полза на взискателя е неоснователно
поради спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл.435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради
което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 ГПК в
случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски
и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл.441 ГПК
за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 27/ 17.01.2022 г. по В.гр.д. № 577/2021 г. по описа
на ОС – Ловеч, вместо което ПОСТАНОВИ:
ВРЪЩА на ОС – Ловеч В.гр.д. № 577/2021 г. за разглеждане на въззивната
жалба, подадена от „Плам“ ООД гр. Севлиево, против действията на ЧСИ В. П. по изп.
дело № 715/ 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3