ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 23.07.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
разгледа търговско
дело № 844 по описа за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „В.Б.Д.“
ЕООД (в несъстоятелност) чрез синдика на дружеството, с която срещу „А.“ ЕООД
са предявени осъдителни искове за сумата 33 924,00 лв. и сумата
31 495,95 лв.
Според твърденията в исковата молба съдебно предявените вземания за
посочените суми са придобити от ищеца въз основа на договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 20.03.2012г. между „Т.Б.“ ЕАД и „В.Б.Д.“ ЕООД, като сумата
33 924,00 лв. представлява неизплатената част от вземане за главница в общ
размер 341 496,57 лв., а сумата 31 495,95 лв. представлява
неизплатената част от вземане за лихви в общ размер 110 978,23 лв.
Тези твърдения са крайно недостатъчни да определят основанието и предмета
на предявените искове в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, поради което и в приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от
14.05.2020г. на ищеца са дадени указания да отстрани посочената
нередовност на исковата молба, като с писмена молба с препис за ответника изложи
конкретни твърдения за обстоятелствата, от които са възникнали вземанията за
главница и лихви на „Т.Б.“ ЕАД срещу ответника „А.“ ЕООД, прехвърлени от „Т.Б.“
ЕАД на ищеца с договор от 20.03.2012г., включително твърдения относно
основанието на прехвърленото вземане на „Т.Б.“ ЕАД срещу „А.“ ЕООД за главница,
както и твърдения за началната и крайната дата на периода на вземането за
лихви, за чието присъждане е подадена исковата молба, като представи и справка
по чл. 366 ГПК за размера на съдебно предявените вземания, която да съдържа
данни за основанията, периодите и размерите на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД срещу „А.“
ЕООД към датата на сключване на договора от 20.03.2012г., но също и данни за
извършените плащания или други способи за погасяване на вземанията преди или
след посочената дата, въз основа на които са изчислени размерите на предявените
искове по делото.
Разпореждането от
14.05.2020г. е връчено на ищеца на 03.06.2020г., но дадените с него указания не
са изпълнени в предоставения за това срок, който е и продължен по реда на чл.
63, ал. 1 ГПК по молба на ищеца с един месец, респективно е изтекъл на
10.07.2020г.
С молба, подадена на
10.07.2020г. в последния ден от срока, синдикът на ищцовото дружество е изложил
твърдения, че не може да изпълни указанията, като е заявил искане ответното
дружество да бъде задължено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи договора между „Т.Б.“ ЕАД срещу „А.“ ЕООД, документи за
получаването на заемната сума по договора и документи, от които да е видно дали
и кога ответното дружество е погасявало суми по договора и какво е салдото по
него към 20.03.2012г.
Очевидно е, че молбата на ищеца от
10.07.2020г. не отстранява нередовностите на исковата молба, а заявеното с нея
искане по чл. 190, ал. 1 ГПК поначало не може да бъде уважено на настоящия етап
от производството, тъй като предвидените в процесуалния закон способи за
събиране на доказателства (включително този по чл. 190, ал. 1 ГПК) са
регламентирани за осигуряване на възможност за страните в исковото производство
да установят твърденията си по предмета на делото, а не за индивидуализиране на
този предмет в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и чл.
366 ГПК, за което необходимо и достатъчно е изявление на страната със
съдържанието, предвидено в цитираните разпоредби.
Отделен е въпросът, че способът за
събиране на доказателства по чл. 190, ал. 1 ГПК поначало е предвиден с оглед
възможността за изграждане на доказателствени изводи по гражданско дело по реда
на чл. 190, ал. 2 ГПК в ущърб на страната, която не е изпълнила допуснато от
съда задължение по чл. 190, ал. 1 ГПК, а несъмнено съдът не може да приеме
нередовна искова молба за редовна като последица от неизпълнено задължение на
ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на писмени доказателства, въз
основа на които ищецът да може да индивидуализира основанието и предмета на
предявените искове срещу ответника.
По изложените съображения и на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
исковата
молба на „В.Б.Д.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „А.“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. №844/2020г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца със съобщение по образеца на
Приложение №9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: