Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 07.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б
въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова гр. д. № 7654 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 73012/15.04.2020
г. по гр. д. № 66072/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II
ГО, 68 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Опел - Инсигния“ с рег. №
*******да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 781,08 лв.,
представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение
(1 766,08 лв.) по риск „Автокаско“ по щета № 44012131700292/2017 г. за
имуществените вреди на автомобил „Мазда 6“ с рег. № *******, причинени при
реализиранoто на 05.01.2017 г. в гр. София пътно - транспортно произшествие и
ликвидационни разноски (15 лв.).
Срещу така
постановеното решение в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба вх. № 5060118/26.05.2020 г. от ищеца „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, подадена чрез адвокат С.Г.. Твърди се, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Излагат се доводи, че от приетите по делото доказателства
се установяват всички елементи от пораждащия регресното право на жалбоподателя
фактически състав: валидно застрахователно правоотношение между „ДЗИ - О.З.“
ЕАД и собственика на увреденото МПС „Мазда 6“ с рег. № *******, собственост на Д.А.Б.по
застраховка „Автокаско“, „Клауза Пълно Каско“ съгласно застрахователна полица №
440116220020932 със срок на действие от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г., „ДЗИ - О.З.“
ЕАД е заплатило сума в размер на 1 766,08 лв. - представляваща стойността
на извършения ремонт на увреденото МПС, доказана е и вината за настъпилото ПТП
на застрахования в ответното дружество водач - Е.В.С.на лек автомобил „Опел -
Инсигния“ с рег. № ********, собственост на „Български спортен тотализатор“ ДП,
за събитието е съставен протокол за ПТП № 1673155/05.01.2017 г. от органите на
ОПП - СДВР, в който подробно е описан механизмът на ПТП, както и настъпилите
щети. Същите се доказват и от приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ. По делото е доказано и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие между
ответника З. „Б.И.“ АД и виновния за ПТП водач - Е.В.С.по задължителна
застраховака „Гражданска отговорност“ № 02116000218107, със срок на действие от
07.01.2016 г. до 06.01.2017 г., видно от проверка в информационната система на
„Гаранционен фонд“ (и представена справка, неспорена от ответната страна), и от
съставения протокол за ПТП. В тази връзка районният съд неправилно е приел, че
по делото не е доказана пасивната материално - правна легитимация на ответника
по предявения иск. Сочи се, че договорът задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е търговска сделка по смисъла на чл. 293, ал. 3 ТЗ, като неспазването на законоустановената форма не влече автоматично
нищожност на договора. В случая в протокола за ПТП, неоспорен по надлежния ред,
е записан номерът на полицата по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач и срокът на действието ѝ, като протоколът
за ПТП като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно наличието на застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид изложеното се моли за
отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника З. „Б.И.“ АД.
Софийски
градски съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 2023154/19.09.2017 г. на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от
1 781,08 лв., от които 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ във връзка с
щета № 44012131700292, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 19.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Излагат се
твърдения, че на 05.01.2017 г., около 11,40 ч. в гр. София водачът Е.В.С.на лек
автомобил „Опел - Инсигния“ с рег. № ********, собственост на „Български
спортен тотализатор“ ДП, ЕИК *******, управлявайки автомобила, движейки се по
ул. „Генерал Паренсов“ с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към ул.
„Любен Каравелов“, на кръстовището, нарушавайки правилата за движение по
пътищата поради неспазване/отнемане на предимство, се удря в лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. № *******, управляван от и собственост на Д.А.Б., в резултат
на което е реализирано ПТП. За него е съставен протокол за ПТП №
1673155/05.01.2017 г. от органите на ОПП - СДВР, в който подробно е описан
механизмът на ПТП, както и настъпилите щети вследствие виновното поведение на
Стоилов, като му е съставен АУАНН № 325062/05.01.2017 г. на основание чл. 6,
ал. 1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че при настъпилото ПТП са нанесени щети на л. а.
„Мазда 6“ с рег. № *******, който е застрахован по застраховка „Автокаско“,
„Клауза Пълно Каско“ в „ДЗИ - О.З.“ ЕАД по застрахователна полица №
440116220020932, със срок на действие от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г. На
основание уведомление за щета в „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е образувана щета №
44012131700292, изготвени са опис - заключение по щета и калкулация на
претенция, ремонтът е извършен в автосервиз „К.П.“ ЕООД, като ищецът е заплатил
за ремонта сумата от 1 766,08 лв. съгласно нареждане за групово плащане от
12.07.2017 г. Към датата на настъпване на ПТП за управлявания от виновния за
ПТП водач - Е.В.С.на л. а. „Опел - Инсигния“ с рег. № ********, е имало
сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №
02116000218107, със срок на действие от 07.01.2016 г. до 06.01.2017 г., което е
видно от извършена проверка в информационната система на „Гаранционен фонд“ и
от съставения протокол за ПТП. С изплащането на застрахователното обезщетение
ищецът на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 411 КЗ е встъпил в правата на
застрахования собственик срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на причинителя на вредата, като с писмо с изх.
№ 92-8293/14.07.2017 г. и регресна покана ищецът е поканил ответника да заплати
процесното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, но от ответното дружество
не е постъпило плащане. Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на исковата
претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
вх. № 5171335/16.11.2017 г. от З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с който се оспорва предявеният
иск. Според ответника ПТП - то не е настъпило по вина на застрахования при
ответника водач и отговорността на същия не е покрита от З. „Б.И.“ АД като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахованото при ищеца
МПС не е било увредено в твърдяната от ищеца степен, оспорва размера на иска,
претенцията за присъждане на разноски по определяне размера на щетата и иска за
заплащане на лихва за забава, поради неоснователност на главния иск. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Видно от приетата по делото комбинирана застрахователна полица № 440116220020932 от 16.12.2016 г. между ищеца „ДЗИ - О.З.“
АД и Д.А.Б.е
сключен валиден договор за застраховка „Каско +“, с обект: процесният лек автомобил „Мазда 6“ с рег.
№ *******, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 23.12.2016 г.
до 24,00 ч. на 22.12.2017
г., с уговорена клауза „пълно Каско“ и допълнителни
договорености: доверен сервиз, и застрахователна сума от 10 570 лв.
По делото е приета справка от
информационната система на Гаранционен фонд, видно от която към 05.01.2017 г.
МПС с рег. № *******има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с номер на
полицата BG/02/116000218107 със З. „Б.И.“ АД с дата на сключване 06.01.2016 г., начална дата на
покритие - 00,00 ч. на 07.01.2016 г. и крайна дата на покритие - 23,59 ч. на 06.01.2017 г.
По делото е приет
протокол за ПТП № 1673155/05.01.2017 г., съставен от служители на ОПП - СДВР, от
който се установява, че на 05.01.2017
г., около 11,40 ч. в гр. София е осъществено
ПТП между лек автомобил „Опел Инсигния“, с
ДКН № ********, собственост на „Български спортен
тотализатор“ ДП и управляван от Е.В.С.и лек
автомобил „Мазда 6“, с
ДКН № *******, управляван от Д.А.Б..
В протокола е посочено, че лек автомобил „Опел Инсигния“
се е движил по ул. „Генерал Паренсов“ с посока от бул. „Евлоги Георгиев“ към
ул. „Л. Каравелов“ и на кръстовището при наличие на пътен знак Б1 не е пропуснал
другия водач и е реализирал ПТП в приближаващия се отляво срещу пътен знак Б3
лек автомобил „Мазда 6“, от удара лекия автомобил „Опел Инсигния“ се е ударил в
паркираните МПС 3,4, 5 и 6, отразени на схема на ПТП № 76. В протокола за ПТП
са посочени щетите на автомобилите, за л. а. „Мазда 6“ - предна броня, ляв фар,
преден капак, предна решетка и др. В протокола
е отразено, че л. а. „Опел Инсигния“ има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“ АД с № 02116000218107 с действие от
07.01.2016 г. до 06.01.2017 г.
По повод настъпилото
застрахователно събитие при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 44012131700292 - по делото е прието уведомление за щета № 44012131700292 по
полица № 440116220020932 „Каско +“, подадено от Д.А.Б.за л. а. „Мазда 6“, рег.
№ *******, с посочване, че движейки се по ул. „Л. Каравелов“ на кръстовището с
ул. „Генерал Паренсов“ другият автомобил му отнел предимството и предизвикал
ПТП, като са посочени и щетите на автомобила - предна броня, преден капак, ляв
фар, предна решетка и др. Към преписката са приложени опис
заключение за щета № 44012131700292 от 05.01.2017
г., с опис на увредените детайли - облицовка предна броня
(подмяна и боя), фар ляв - ксенон (подмяна и боя), решетка - предна броня л.
(подмяна), преден капак (подмяна и боя), решетка предна броня д. (подмяна и
боя), предна решетка (подмяна), водач предна броня ляв (подмяна и матиране),
решетка предна броня ср. (боя), емблема предна решетка (подмяна), стойка
регистрационен номер (подмяна), абсорбер предна броня (подмяна), калкулация по
претенция на обща стойност 1 766,08 лв., доклад по регресна претенция, възлагателни писма за извършване на ремонт
на автомобила от автосервиз „К.П.“ ЕООД, приемо -
предавателен протокол от 03.02.2017 г., фактура с получател „ДЗИ - О.З.“ ЕАД и
доставчик „К.П.“ ЕООД на стойност 1 766,08 лв. с ДДС, ликвидационен акт от
11.07.2017 г., преводно нареждане за групово
плащане от
12.07.2017 г., с което е заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012131700292 в
размер на 1 766,08 лв. в полза на
„К.П.“ ЕООД.
Видно от приетото по делото писмо изх. № 92-8293/14.07.2017 г. до З. „Б.И.“ АД ищецът е предявил регресна
претенция за платеното обезщетение във връзка с процесната щета № 44012131700292 в размер на 1 781,08 лв., както и за още 5 броя щети на обща стойност 8 027,94 лв. Към писмото е приложена и регресна
покана, с която ищецът е поканил ответника в 15 - дневен срок от получаване на
писмото да възстанови сумата от 1 781,08 лв., включваща 1766,08 лв. -
стойност на щетата и 15 лв. - ликвидационни разноски по посочена банкова сметка
***.01.2017 г. в гр. София, по вина на Е.В.С.. Посочено е, че в случай на
забава дружеството ще потърси правата си по съдебен ред. Видно от обратната
разписка ответното дружество е получило регресната покана на 18.07.2017 г.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвена и приета съдебно - автотехническа
експертиза (САТЕ), неоспорена от
страните, според която на 05.01.2017 г. около 11,40 ч. л. а. „Опел
- Инсигния“ с рег. № *******се движи по ул. „Генерал Паренсов“ с посока от бул.
„Евлоги Георгиев“ и на кръстовището с ул. „Л. Каравелов“, при наличието на
пътен знак Б1, водачът не пропуска приближаващия се отляво срещу пътен знак Б3
л. а. „Мазда 6“, вследствие на което реализира ПТП с него. От удара л. а.
„Опел“ се отклонява и се удря в паркираните МПС № 3,4,5 и 6. Видимите щети по
л. а. „Мазда 6“ с рег. № *******, отразени в протокола за ПТП, са предна броня,
ляв фар, преден капак, предна решетка и др. Сповед вещото лице всички
увреждания по л. а. „Мазда 6“ с рег. № *******, отразени е описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма
на процесното събитие от 05.01.2017 г. Към датата на застрахователното събитие
процесният автомобил е бил на осем години, три месеца и двадесет дни от датата
на първоначалната регистрация - 16.09.2008 г. Стойността, необходима за
възстановяване на л. а. „Мазда 6“ с рег. № *******, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1 795,50 лв.
По делото пред районния съд са
събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Д.А.Б., водач на процесния лек автомобил. Свидетелят заявява, че си спомня, че претърпял ПТП с л.
а. „Мазда 6“ през 2017 г. в центъра на гр. София, на път с предимство. Карал
бавно, огледал се, но бил пометен от отсрещната кола. След като ударил колата
на свидетеля, виновният водач ударил още 2 - 3 коли, докато спре. По автомобила
на свидетеля имало доста щети - увредени били бронята, предният десен фар,
предният капак, предният и десен калник. Органите на КАТ съставили протокол за
ПТП. Свидетелят добавя, че нямал време за реакция.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с правилността на решението настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Ангажирането на отговорността на
застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата (делинквент)
е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно
възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество
(ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор
за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователното обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
всички посочени по - горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички основания на цитираните норми, включително наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, за ангажиране отговорността на ответното дружество.
Съдът приема за установено по делото, че
застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца автомобил „Мазда 6“,
рег. № *******, управляван от Д.А.Б.на 05.01.2017 г. в гр. София, на
кръстовището между ул. „Генерал Паренсов“ и ул. „Любен Каравелов“ е бил увреден
при ПТП от автомобил „Опел Инсигния“ рег. № ********, управляван от Е.В.С., който
е нарушил правилата за движение по пътищата като е отнел предимството на процесния
автомобил; че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите в размер на 1 766,08
лв., направил е ликвидационни разноски в размер на 15 лв.;
че пазарната стойност на вредите е в размер на 1 795,50 лв. към датата на
ПТП; че с писмо от 14.07.2017 г., получено на 18.07.2017 г. ищецът е поканил
ответното дружество да му възстанови платеното застрахователно обезщетение
ведно с ликвидационни разноски. Тези обстоятелства се установяват от приетите по
делото писмени доказателства, от заключението на съдебно - автотехническата
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като логически
обоснована и компетентно дадена, както и от изслушаните свидетелски показания,
които въззивният съд кредитира като еднозначни и неопровергани от другите
доказателства по делото.
От събраните по делото доказателства по косвен път
се установява и наличието на валидно към момента на
настъпване на произшествието - 05.01.2017 г. застрахователно правоотношение между делинквента - Е.В.С.и ответното дружество - З.
„Б.И.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. От представената и приета като
неоспорена от страна на ответника разпечатка от Информационния център на Гаранционен
фонд е видно, че за л. а. „Опел Инсигния“ с
рег. № *******е налице застраховка „Гражданска
отговорност“ № ВG/02/116000218107, с период на действие от 07.01.2016 г. до
06.01.2017 г., т. е. валидна към момента
на настъпване на ПТП - то, сключена със З. „Б.И.“ АД. По силата на чл.
39, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (обн.
ДВ, бр. 74/2006 г.) справката по ал. 1, която всеки застраховател предоставя на
Информационния център се подава по начин и във формат, определен от
Управителния съвет на Фонда във връзка с
изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, с което
се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни. Противно на приетото на първоинстанционния съд
настоящият съдебен състав намира, че предоставената информация от
Информационния център към Гаранционния фонд, която е публично достъпна, има
официално оповестително действие и издадената въз основа на нея справка от
Фонда притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ,
който обвързва съда с материална доказателствена сила относно съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, до доказване на противното - в този смисъл са постановените по чл. 290 ГПК - решение
№ 55/24.08.2020 г. по т. д. № 1842/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г.
на ВКС, ІІ т. о. Императивният
характер на законоустановеното задължение на застрахователя, предлагащ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да
предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд в определен от
законодателя срок справка за сключените и прекратените застрахователни
договори, е свързано със засилената социална функция на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, предоставената с нея разширена застрахователна
закрила и официалното оповестително действие на данните от Информационния
център. Информацията, съдържаща се в
базата данни на Информационния център на Гаранционен фонд отразява именно
заявените от страна на застрахователя данни за сключените от него застраховки
„Гражданска отговорност“ в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо справката от Информационния център на Фонда е достатъчна, при
липса на каквото и да било оспорване от ответника, за доказване сключването на
застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответника.
Освен това следва да се има
предвид и задължителната за съдилищата практика на ВКС - решение № 50/25.04.2012
г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 115/23.07.2013 г. по т. д.
№ 348/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 25/24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС, II т. о., с които изрично е прието, „че
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на
страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката, изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така
тази законова постановка доближава нищожността поради неспазване на формата за
действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или нищожността, при неспазване на
изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна
чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“. Договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки“, чийто
търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на
лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради
това, че е търговска сделка, по отношение на договора
за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ от никоя от страните по него, а е налице
упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него. От друга страна в протокола за ПТП е вписано наличието на представена от водача полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за л. а. „Опел Инсигния“ с рег. № *******със срок на
действие от 07.01.2016
г. до
06.01.2017
г., по която застраховател е
ответникът, като протоколът за ПТП, както е посочил и
жалбоподателят, не е бил оспорен в тази част по надлежния ред. Следва да се има предвид и че наличието
на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния за ПТП водач и ответника не е било спорно
в
първоинстанционното производство. Този факт не е опроверган
от ответника, нито са налице данни, довели до противопоставимо на
трети лица прекратяване на полицата преди датата на събитието.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд приема, че е налице валидно към
датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между деликвента и ответното дружество, поради което именно то е пасивно
материално - правно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Настъпването на процесното ПТП, представляващо
покрит застрахователен риск, в срока на застрахователно покритие, и участието
на лицето, което е застраховано при ответното дружество в
него, е удостоверено чрез протокола за ПТП №
1673155/05.01.2017 г., в който е
отразено, че ПТП - то е настъпило по вина на
водача Емил Стоилов, който е отнел предимството на движещия се отляво лек
автомобил. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
намира, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, застрахован в ответното дружество, както и причинна връзка между
това поведение и настъпилите по процесния автомобил вреди.
Съгласно трайната съдебна практика, почиваща на разпоредбата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД, при ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на увреждането,
неговата вина се предполага. Следователно, налице е оборима законова
презумпция, при която се обръща тежестта на доказване или ответникът -
застраховател следва да обори презумпцията за вина на делинквента. В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока, следователно фактическият състав на
непозволеното увреждане е доказан. Причинените по застрахования обект - лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *******
вреди са констатирани в протокола за ПТП, описани са в опис - заключението по
щета № 44012131700292 и в калкулацията на претенция. Съгласно приетото
заключение на САТЕ те са в причинна връзка с процесното ПТП, чийто механизъм е установен с представения протокол и
изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира, тъй като възпроизвеждат непосредствени възприятия,
безпротиворечиви са и напълно се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, т. е. настъпилите вреди са в причинна връзка с
противоправното поведение на застрахован при ответника водач на МПС.
Обсъдената доказателствена съвкупност води до безспорен извод, че процесното
ПТП е настъпило по твърдените в исковата молба време и начин, както и
е предизвикало сочените от застрахователя - ищец
увреждания по лекия автомобил. Този извод не се
разколебава от процесуалното поведение на ответника, който не е ангажирал никакви доказателства
за оборване на фактическите твърдения на ищцовото дружество. Въззивният съд намира за доказан по делото механизма на
ПТП, описан в исковата молба, причинените имуществени вреди на застрахования
при ищеца автомобил, както и пряката причинно - следствена връзка между
настъпилото застрахователно събитие и вредите, поради което доводите в отговора
на исковата молба, че застрахованото при ищеца МПС не е било увредено в
твърдяната от ищеца степен, са неоснователни. Поради изложеното искът по чл.
411 КЗ е доказан по основание.
Обемът и
съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената
застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респективно срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ,
според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение
и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите
на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 КЗ) и
се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата
на чл. 411, ал. 1 КЗ
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на
заплатеното обезщетение.
В разглеждания сллучай от констатациите на
приетата по делото САТЕ се установява, че уврежданията по лек автомобил „Мазда
6“ са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП и стойността,
необходима за тяхното възстановяване по средни пазарни цени възлиза на 1 795,50
лв. (която сума е в по - висок размер от заплатената и претендирана от ищеца -
1 766,08 лв.). По делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на задължението за плащане на горепосочената сума, поради което като съобрази и доказателствената тежест на
ответника за това обстоятелство, както и диспозитивното начало в
процеса, съдът приема, че предявеният
иск е изцяло основателен за сумата от общо 1 781,08 лв. - 1 766,08
лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски. Във
връзка с оплакванията на ответника относно дължимостта на последните следва да
се посочи, че по делото е представен доклад по щета № 44012131700292, от който е видно, че ищецът е направил ликвидационни разходи в размер на 15
лв. В конкретния случай на ищеца е било необходимо изготвянето на експертна
справка във връзка с определяне на размера на щетите, разходите за която следва
да се считат за обичайни разноски и подлежат на възстановяване - по арг. от чл. 411, ал. 1 КЗ. Поради
това обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Като последица от
основателността на главния иск към присъдената сума от 1 781,08 лв. следва
да се присъди и законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата
молба - 19.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя (ищец) направените разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 641,85 лв., както
следва: за държавна такса в размер на 71,25 лв., за депозит за САТЕ в размер на 95 лв., за депозит за призоваване на свидетел в размер на
50 лв. и сумата от 425,60 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.09.2017 г.,
фактура № **********/12.09.2017 г. и преводно нареждане от 20.09.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 273 ГПК направените разноски във въззивното производство в общ размер на 395,62 лв., както
следва: за държавна такса в размер на 35,62 лв. и сумата от 360 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.05.2020 г., фактура №
**********/18.05.2020 г. и преводно нареждане от 15.06.2020 г. С оглед изхода на спора в полза на ответника (въззиваем)
не се дължат разноски.
С оглед цената на исковете
и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 73012/15.04.2020
г. по гр. д. № 66072/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 68 състав, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 781,08 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение (1 766,08 лв.) по застрахователна полица № 440116220020932
„Каско +“ по щета № 44012131700292/05.01.2017 г. за имуществените вреди на лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. № *******, причинени при ПТП на 05.01.2017 г. в гр. София, на
кръстовището между ул. „Генерал Паренсов“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и
ул. „Любен Каравелов“ от лек автомобил „Опел Инсигния“ рег. № ********,
управляван от Е.В.С., който лек автомобил е застрахован при ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с номер на полицата BG/02/116000218107, и ликвидационни разноски по застрахователната щета № 44012131700292/2017
г. (15 лв.).
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 641,85 лв. (шестстотин
четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 395,62 лв. (триста деветдесет
и пет лева и шестдесет и две стотинки) - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.