Определение по гр. дело №42450/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20251110142450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48516
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110142450 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Х. С. К., ЕГН
**********, срещу „КОНТИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, както следва:
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата
от 80 000 лева, представляваща частичен иск за сума в общ размер 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
трудова злополука, случила се на 14.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на настъпване на злополуката – 14.03.2022 г. до окончателното й плащане.
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 848.58 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи по лечение,
възстановяване, закупуване на медицински консумативи и др., настъпили в резултат на
претърпяна трудова злополука от 14.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 14.03.2025 г., до окончателното
й плащане.
Ищецът твърди, че се намира в трудовото правоотношение с ответното дружество,
възникнало въз основа на сключен трудов договор № 21-2018 от 23.03.2018 г. по силата на
който бил назначен при ответното дружество на длъжност „шофьор, тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона“, постъпвайки на работа на 26.03.2018 г. Заявява, че при
изпълнение на задълженията си на 14.03.2025 г. претърпява злополука в Унгария, гр.
Будапеща, призната за трудова злополука с влязло в сила на 19.05.2025г. Разпореждане №
36678/25.04.2025 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на
НОИ - София-град. Инцидентът се случил на посочените дата и място, като ищецът бил
командирован въз основа на Заповед № 6/11.03.2025 г. до Румъния и Унгария и обратно, като
в рамките на работното време и при изпълнение на служебните си задължения
/международен превоз на товари/ при разтоварване на товара, служител на дружеството -
получател, пълнил контейнер с 50% натриева основа, като контейнерът прелял, а пръски от
течността влезли под маската на ищеца и попаднали в дясното му око, причинявайки му
химическо изгаряне в областта на същото.
Непосредствено след инцидента бил приет по спешност в болница в гр. Будапеща с
1
химическо изгаряне на роговицата и конюнктивата на дясното око, където била извършена
промивка на увреденото око за неутрализиране на pH, а след това е насочен по спешност
към друга болница, където била извършена ексцизия на увредената конюнктивна тъкан и
пластика с амниотично покритие. На 27.03.2025 г. било извършено ново амниотично
покритие, а ищецът бил изписан, за да продължи лечението си в Република
България. Полученото изгаряне засягало повърхността на окото от дясната страна, като
останалото зрение в пострадалата част било само 20% и имало необходимост
от продължаващо лечение за дълъг период от време.
На 05.05.2025 г. ищецът бил приет за повторно оперативно лечение в Специализирана
очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД, където му било извършено перитомия на
360 гр. с отстраняване на предходно поставени 10/Nylon и била извършена трансплантация
на амниотична мембрана на дясно око по стандартна методика, адаптиране на амниотична
тъкан с 8/0 PGA. Ищецът бил изписан на 07.05.2025 г. с изписана медикаментозна терапия и
поставен под режим изключващ физическото му натоварване. На 23.05.2025
г. ищецът бил прегледан за сетен път, продължена била назначената му до момента
терапия, а с решение на ЛКК № 39/23.05.2025 г. била продължена временната
неработоспособност за срок от още 30 календарни дни, считано от 18.05.2025
г. Ищецът пътувал и до гр. Будапеща, Унгария, за да му бъдат извършвани контролни
прегледи в клиниката, където първоначално бил хоспитализиран и опериран, непосредствено
след настъпилата злополука на 14.03.2025 г. – на 04.04.2025 г. и 16.04.2025 г., съответно. С
оглед на обективното посттравматично състояние и за целите на оздравителния процес се
наложило да ползва отпуск по болест с първоначално определен период към датата на
подаване на исковата молба от 126 календарни дни, който продължава и до днес. Заявява, че
и към момента продължават комплексните оплаквания и симптоматика, предизвикани от
загубата на зрение, почти в пълна степен, на едното око, като на практика с увреденото си
дясно око вижда само силуети. Твърди, че при и от инцидента е изпитал интензивни и
негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както с цялостно емоционално и
физиологическо сътресение и смущение, тъй като инцидентът станал внезапно и неочаквано
засегнал посредством химическо изгаряне деликатен и чувствителен
орган. Изпитвал силната болка, имал оток, секреция и сълзене на дясното око с нарушаване
на зрителната му функция и острота, придружени от интензивно главоболие, чувствител‐
ност и дразнение от различни източници на светлина. Имал нужда от чуждо съдействие при
извършването на някои от ежедневните дейности. Започнал да страда от безсъние и през
цялото време на болничното лечение усещал последиците от химическото изгаряне, виждал
само силуети, които последици променили крайно негативно ежедневието, начина и
качеството му на живот занапред със значителни ограничения и затруднения при
осъществяване на трудова дейност за в бъдеще предвид упражняваната от него
професия. Увреждането се отразило отрицателно и на психиката му – започнал да
изпитва тревожност, напрегнатост и раздразнителност, които били провокирани
от продължителната неяснота относно това дали травмираното око ще може да бъде
спасено. Допълнително отрицателно въздействие върху психологическото му състояние
оказали и настъпилите трайни неблагоприятни последици върху физиологическия му статус,
респ. невъзможността за възстановяване и фактически настъпилата инвалидизация и почти
пълната загуба на зрение с дясното око. Загубата на зрение освен че имала физическо
проявление, се отразила и върху чувството му за пълноценност, самочувствието
му, самооценката му и качеството му на живот за в бъдеще, ограничил социалните си
контакти, което довело до изолация и затваряне в себе си. С оглед на изложеното твърди,
че търпи и ще понася пожизнено значителни неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 14.03.2025 г. трудова
злополука. Заявява, че е сторил и разходи за лечение, медицински консумативи и изделия в
резултат на трудовата злополука в общ размер на 848.58 лв., представляващи понесени от
2
него имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилата
на 14.03.2025 г. трудова злополука. С оглед на изложеното обосновава наличието на
предпоставките за ангажиране на безвиновната /обективна/ отговорност на работодателя.
Навежда довод, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудова
злополука, поради което и при съобразяване на изложените в исковата молба съображение –
възрастта на пострадалия, социално-икономическите условия в страната, характера и
степента на полученото травматично увреждане и последиците от него, проявената
комплексна симптоматика и оплаквания, засягането на деликатен орган и извършените
множество оперативни манипулации и други справедливото обезщетение възлиза на
търсената сума, поради което моли предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва съществуването на трудово
правоотношение между страните, не оспорва факта на командироването на ищеца в Румъния
и Унгария, както и не оспорва настъпването на злополуката на 14.03.2025 г. в гр. Будапеща,
Унгария. Посочва, че пострадалият притежава ADR свидетелство съгласно Международното
споразумение за превоз на опасни товари по шосе, което поставя конкретни изисквания към
водачите за спазване на определени правила за безопасност. Твърди, че ищецът не е спазил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като при пълненето на контейнера
не носил предоставените му от работодателя предпазни средства, включително защитни
очила. В тази насока, ответникът представя Решение за прекратяване на производство с изх.
№ 01200/492/225 г. по описа на Главна дирекция на полицията Будапеща, Районна дирекция
на полицията с Район ХХ и ХХI – Криминален отдел, в което е констатирано, че ищецът не е
спазил правилата за безопасност на труда като не е носил предпазни средства, в резултат на
което е допринесъл за собственото си увреждане. Твърди, че има записи от камери,
монтирани в района, където се е случила злополуката, които потвърждават тези твърдения.
Посочва, че при правилното използване на защитните очила е почти невъзможно да
преминат пръски от химикала под тях и да попаднат в окото. Оспорва извършеното
описание на травматичното увреждане на ищеца в тази степен. Навежда се довод, че
липсват доказателства за настъпила фактическа инвалидизация и за почти пълна загуба на
зрението с дясното око, включително твърди, че ищецът сам е отишъл до Будапеща за два
контролни прегледа със собственият си автомобил. Оспорва иска за имуществени вреди в
размер на 848,58 лв. като неоснователен и твърди, че работодателят е поел за своя сметка
всички разходи по пътуването, престоя в Унгария и всички разходи по лечението до
момента. Твърди, също така, че на ищеца е изплатено обезщетение от “МетЛайф Юръп д.а.к.
– Клон България”, което покрива изцяло претендираните имуществени вреди. В условията
на евентуалност иска намаляне на присъденото обезщетение с получените от ищеца парични
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Навежда възражение за
съпричиняване по чл.201, ал.2, т.1, поради допусната от ищеца груба небрежност по
посочените по-горе обстоятелства, както и че инцидента е бил умишлен. Иска намаляне на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Навежда се довод, че ищецът е
проявила груба небрежност, като не е предявил претенцията си срещу застрахователно
дружество. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже че по
време на съществувалото между страните трудово правоотношение с ответника е настъпила
трудова злополука по описания в исковата молба време, място и начин, от която е претърпял
3
твърдените имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение, и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни преживявания, които твърди да е
понесъл, както и размера на обезщетението, както и да докаже твърдяната степен на
уврежданията от настъпилата трудова злополука.
В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горните обстоятелства, че е
обезщетил ищеца за извършените от него разходи по лечението и че е заплатил на ищеца
обезщетение за преживените неимуществени вреди от трудова злополука.
В тежест на ответника е да докаже и обстоятелствата, на които основава
правоизключващите си възражения, в това число че размерът на обезщетението е
прекомерен с оглед преживените болки и страдания и травматично увреждане, че е бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Живот и Злополука“ между ответното
дружество и „МетЛайф Юръп – Клон България“ към момента на настъпване на трудовата
злополука, по силата на който на ищеца е изплатено обезщетение по застраховката за
настъпилата трудова злополука, че на ищеца е изплатено обезщетение от ДОО, както и
размера на тези обезщетения.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтича направеното от
него възражение с правна квалификация чл. 201, ал. 1 и ал. 2, т. 1 КТ, в това число да докаже
пълно и главно, че на ищеца са проведени инструктажи по повод на тази работа, закупени са
работни облекла и защитни средства /очила/, които са му били предоставени, както и че
пострадалият е причинил умишлено увреждането, пренебрегвайки изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд и неизползвайки предоставените му защитни
средства, а при евентуалност по възражение с правна квалификация чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ -
че пострадалият ищец е допринесъл за инцидента, пренебрегвайки изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд и неизползвайки предоставените му защитни
средства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото следва да се определят следните обстоятелства: че
ищецът се намира в трудовото правоотношение с ответното дружество, възникнало въз
основа на сключен Трудов договор № 21-2018 г./23.03.2018 г. по силата на който изпълнява
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона; че ищецът притежава
ADR свидетелство за превоз на опасни товари по шосе; че е бил командирован въз основа на
Заповед № 6/11.03.2025 г. до Румъния и Унгария и обратно за 14.03.2025г. за осъществяване
на курс за превоз на стока – натриева основа с МПС с рег. № СВ 0317 РХ; че на 14.03.2025
г. претърпява злополука в Унгария, гр. Будапеща, призната за трудова злополука с влязло в
сила на 19.05.2025г., както и че ищецът вследствие на злополуката е претърпяла телесно
увреждане; че след настъпването на трудовата злополука ищецът е изпаднал в състояние на
временна неработоспособност, в която се намира и до момента.
Искането на ищеца за разпит на свидетели – двама за установяване на претъпените
неимуществени вреди, болки и страдания от получената травма, е основателно.
4
Искането за допускане експертизи е основателно и следва да се допусне комплексна
съдебно-медицинска и психологична експертиза по въпросите, поставени с исковата молба.
Искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане за доказване на обстоятелствата около инцидента, следва да се допусне. По
отношение на допускане до разпит на втория свидетел – съдът намира, че ще следва да
отложи произнасянето по допускането му с оглед събиране на исканите писмени
доказателства и изясняване на данни за свидетеля, който се иска да бъде разпита, след като
страната не посочва, вероятно поради незнание, на дата на раждане и адрес на свидетеля, от
където да бъде призован или да бъде извършена справка за неговия адрес и намерен най-
близкият съд, който да стори това. Ето защо, искането за събиране на писмени доказателства
по образуваната в Унгария преписка, следва да се уважи, като същото се изпълни по ред на
чл. 614 ГПК.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
НАП/НОИ за издаване на справка за изплатените обезщетения на ищеца е основателно.
Съдебният състав намира, че макар спорът да попада в приложното поле на чл. 140а,
ал. 1, т. 9 ГПК страните не следва да бъдат задължени лично да участват в информационна
среща за процедура по медиация, тъй като са налице други обстоятелства по смисъла на чл.
140а, ал. 3, т. 7 ГПК, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би
довела до положителен резултат, а именно въведените от ответника възражения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото следва да се определят следните обстоятелства: че
ищецът се намира в трудовото правоотношение с ответното дружество, възникнало въз
основа на сключен Трудов договор № 21-2018 г./23.03.2018 г. по силата на който изпълнява
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона; че ищецът притежава
ADR свидетелство за превоз на опасни товари по шосе; че е бил командирован въз основа на
Заповед № 6/11.03.2025 г. до Румъния и Унгария и обратно за 14.03.2025г. за осъществяване
на курс за превоз на стока – натриева основа с МПС с рег. № СВ 0317 РХ; че на 14.03.2025
г. претърпява злополука в Унгария, гр. Будапеща, призната за трудова злополука с влязло в
сила на 19.05.2025г., както и че ищецът вследствие на злополуката е претърпяла телесно
увреждане; че след настъпването на трудовата злополука ищецът е изпаднал в състояние на
временна неработоспособност, в която се намира и до момента.
ДОПУСКА изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и психологическа
експертиза, вещите лица по която, след запознаване с документите по делото и извършен
личен преглед на ищеца, да отговорят на задачите, поставени в исковата молба.
5
ДА СЕ ИЗПРАТИ искане до Клиника по очни болести – Александровска болница за
определяне на специалист офтамолог, което да бъде назначен за вещо лице и изготви
допуснатата по делото експертиза.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за назначаване на вещи лица.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане във връзка с
установяване претърпените болки и страдания.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане във връзка с
изясняване на обстоятелствата относно случилото се в деня на инцидента.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане до разпит на един
свидетел – Бенце Адам Петро,по реда на чл.156а от ГПК - .
УКАЗВА на страните, че следва да водят допуснатите им свидетели в първото по
делото открито съдебно заседание, в противен случай свидетелите ще бъдат заличени.
ДА СЕ ПОПЪЛНИ и ИЗПРАТИ на компетентния орган в Унгария формуляр А като
Приложение I от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на
доказателства), в който да се посочат документите, които се иска да бъдат събрани и
изпратени като доказателства, а именно полицейска преписка № 01200/492/2025 bu на
Главна дирекция на полицията Будапеща, Районна дирекция на полицията с Район XX и
XXII – Криминален отдел, ведно с копие на магнитен носител на намиращия се там запис от
камери за инцидент в базата на „Първа химическа индустрия“ ООД на 14.03.2025г. и влязло
в сила решение за прекратяване на производството с изх. № 01200/492/2025 bu.
УКАЗВА на ответника най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание
да посочи и адрес на свидетеля, който желае да бъде допуснат при режим на призоваване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото съдебно удостоверение, след представяне на
проект, за снабдяване с удостоверение от НАП и НОИ за изплатените обезщетения на ищеца
във връзка с процесната трудова злополука.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2026г. от
15:30 часа, за когато да се призоват страните.
6
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7