Р Е Ш Е Н И Е
№1962/15.10.2019г.
гр. Пловдив, 15 октомври 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в открито заседание на 18.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 368 по описа за
2019 год. и взе предвид следното
:
Производство по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията във връзка с чл.145 от АПК.
Жалбоподателят “Нова
Биоенерджи“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Хисар, ул.“Васил
Левски“ № 15, представлявано от управителя А.П.К., оспорва като нищожна скица
виза от 06.01.2011г., издадена от главния архитект на Община Хисар, за
проучване и проектиране на надстройка на съществуваща стопанска сграда и
промяна на предназначение за жилищни нужди. Излага доводи за това ,че липсват
абсолютно всички материалноправни предпоставки за издаване на административния
акт. Към момента на издаване на визата сградата вече съществувала,а
същевременно стопанската сграда не съществувала, поради което твърди да липсва
предмет на акта. Визата не представлявала копие-извадка от действащия ПУП,а
върху неодобрен проект за генерален план. Поради това и изявлението на главния
архитект не можело да се нарече виза по смисъла на чл.140,ал.2 от ЗУТ. В
подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства.
Претендира разноски.
Ответникът Главен архитект на
Община Хисар, чрез адвокат М., оспаорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Твърди,че действително са налице незаконосъобразности на оспорваната
виза, но те не са основания за нищожността й.
Заинтересованото лице М.С.С., чрез адвокат А., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й. Излага доводи и за недопустимост, поради липсата на правен интерес, като се
позовава на обстоятелството,че строежът, за който се отнася визата вече е
реализиран съобразно издадени одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж. Наличието на последващи административни актове,произвели своето
действие, включително и нанасянето на сградата в кадастралната карта на
възстановената собственост, въвеждането й в експлоатация, налагат извод за
липса на правен интерес. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по
делото и след преценка на събраните
по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата с искане за обявяване
нищожност на виза за проучване и проектиране е допустима. Подаването й не е
ограничено със срок, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, затова е без правно значение
дали актът е бил съобщен редовно.
Подателят на жалба с искане за
обявяване на нищожност е заинтересовано лице като собственик на поземления
имот, по отношение на който е издадения административен акт. Като носител на
вещни правав имота същият се легитимира с представеното постановление за възлагане
на недвижим имот. Тук следвада се отбележи,че правният интерес за оспорването с
искане за обявяване на нищожност се преценява към момента на подаване на
жалбата, съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. 1/2012 г. на ОС на колегиите
във ВАС. В този смисъл е без значение фактът,че придобиването на права върху
имота се е случило след издаване на оспорвания акт.
Тъй като нищожният акт не поражда
никакви правни последици и не влиза в сила, каза се, искането за обявяване на
нищожността на акт може да се предяви без ограничение във времето (чл. 149, ал.
5 АПК). Затова и завършването на строжа и въвеждането му в експлоатация по
установения ред (чл. 177, ал. 1 ЗУТ) не валидира нито разрешението за строеж, нито
издадената преди това виза за проектиране, ако актът страда от особено
съществен порок, обуславящ неговата нищожност. Да се приеме обратното, означава
да се допуснат правните последици на административен акт въпреки наличието на
порок, който изначално не позволява тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът
намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от
ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен
устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти,
с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ.
Когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането
в сила на подробния устройствен план, визата се
издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
От заключението на вещото лице инж.Р.
в допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че регулирането на
процесната територия е извършено с КРП на „Стопански двор“ с. Черничево, приет
с протокол от м. 05.1994г./Приложение № 3 към заключението/
Със Заповед №
РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря, по реда на чл. 108 от
Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищното устройство
/отм./ на база посочената кадастрална основа е одобрено частично застроително
решение/ЧЗР/ за УПИ /парцел/ № 33 – 25,
25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4
по действащия план на „Стопански двор“ – с. Черничево, общ. Хисаря./Приложение
№ 4 от заключението/
В тази
кадастрална основа на мястото на 2Мсбж, относно която е визата за проектиране
и, която според писмените доказателства по делото е с площ 143,75 кв.м., е
нанесена постройка – открит навес със сигнатура 25г-1 и площ от 58 кв.м. по
графични данни. Този навес е включен в
УПИ № 33 – 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г,
25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4.
При съпоставка на
границите на новата 2Мсбж и тези на навеса със сигнатура 25г-1, според
кадастралната основа от 1994 г., не се установява идентичност между тях.
Установява се
още, че спорната визата от 06.01.2011г., с която е разрешено проучване и проектиране, реконструкция и надстрояване на съществуваща стопанска сграда, не представлява копие от действащия ПУП към датата на издаване, а визата
фактически е изготвена върху копие-извадка
от неодобрен проект за Генерален план за парцел 33 по плана на Стопански
двор-с.Черничево.
Отделно от това, допуснатото
застрояване не съответства на предвижданията на действащия към момента на
издаването устройствен план, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000г. на
кмета на община Хисар, който представлява частично застроително решение/ЧЗР/.
Видно от експертното заключение е
още, че в кадастралната основа на плана няма отразена „съществуваща стопанска
постройка“ на мястото, където във визата е показана такава и е разрешено
надстрояване. В застроителния план/ЧЗР/ няма предвидено ново застояване на това
място,нито пристрояване на такова. Не се констатира наличието на съществуваща
стопанска постройка с местоположение, като показаното в процесната виза в нито
един от плановете. Отразен е само навес без ограждащи стени, който очевидно
няма как да бъде надстрояван. В този смисъл не може да се споздели тезата,
включително и поддържана посредством допълнителното заключение на вещото лице, че
с издаването на визата не се нарушава начина и характера на застрояване,
определени с действащия ПУП-ЧЗР. ПУП просто няма, а ЧЗР не е еднозначно на ПУП.
Нещо повече, именно поради липсата на ПУП и поради това,че липсва стопанска
постройка във вида, в който е отразена на визата, чл. 134, ал.6 от ЗУТ е
неприложим. Защото за прилагането на хипотезата на чл.134, ал.6 е необходимо да
е налице предвидено строителство, което да е предмет на инвестиционното
предложение и да е налице съществуващо строителство, чието надстрояване или
пристрояване да е предмет на инвестиционното намерение.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства категорично се установява, че сградата, по отношение
на която е издадена визата за проектиране, е била изградена към 2009г. Тоест,
строежът, чиято основа би следвало да е въпросната виза, се оказва да е бил завършен преди издаването й.
Несъмненият и
еднозначен извод с оглед на изложеното е, че изричните
изисквания на закона, въведени с нормата на чл.140,ал.2 от ЗУТ относно точната форма, в която трябва да бъде
обективирано властническото
волеизявление, конкретните реквизити, които то трябва да
съдържа и предпоставките, които трябва
да са налице за издаване на оспорвания административен акт, не са спазени от административния орган. Скицата, въз основа на която е разпоредена
визата за проектиране, не е копие
от действащ ПУП, изцяло липсват кадастрални данни
и изцяло липсва отразяване на предвижданията на подробния устройствен
план, като съответно не са
нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, нито е определена височина на
сградата, която е допусната.
Изводът
е,че се касае за изцяло лишен от законово
основание акт. Липсват всички предпоставки за издаването му, поради което и същият е нищожен.
За разноските:
С оглед изхода на спора, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които
според представените по делото доказателства са в размер на 960лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 400лв. депозит за вещо лице и 10лв. държавна такса.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на скица виза
от 06.01.2011г., издадена от главния архитект на Община Хисар, за проучване и
проектиране на надстройка на съществуваща стопанска сграда и промяна на
предназначение за жилищни нужди в УПИ № 33 – 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г,
25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4 по плана на „Стопански
двор“ – с. Черничево, общ. Хисаря.
ОСЪЖДА Община Хисаря да заплати
на “Нова Био Енерджи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Хисар, ул.“Васил Левски“ № 15, представлявано от управителя А.П.К., сумата
от 1 370/хиляда триста и седемдесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: