№ 5302
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110123155 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410 КЗ във
вр.чл.411, чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ от ищец
..., срещу ответник ..., с която са предявени искове с правно основание чл.410 във вр.чл.411
и чл.412 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.86 ЗЗД, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 3500,00 лева /три хиляди и петстотин
лева/ - частичен иск от сума в общ размер на 7793,26 лева /седем хиляди седемстотин
деветдесет и три лева и 26 стотинки/, представляваща регресно вземане по щета № ... за
пострадало МПС ..., от ПТП от 3.9.2021г., с включени обичайни (ликвидационни) разноски
по определянето на щетата в размер на 15,00 лева, ведно със законна лихва за забава,
считано от 3.5.2022г. - дата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане задължението.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че с полица № ...г., е сключил договор за застраховка “КАСКО + на МПС“ на лек
автомобил марка/модел ..., със срок на действие от 23.5.2021г. до 22.5.2022г., при уговорено
покритие „каско+“ на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.
На 3.9.2021г., в гр.Созопол, на общински път BGS1210, водачът на л.а. марка/модел ...
с peг. № ... предприема маневра неправилно изпреварване на три леки автомобила и
реализира по негова вина пътнотранспортно произшествие с правомерно завиващия на ляво
МПС ..., който от силния удар се измества и се удря в бетонна саксия.
Събитието е описано в ДКП за ПТП от 3.9.2021г., пътнотранспортното произшествие е
настъпило по вина на водача на МПС ... с peг. № ..., който е признал вината си и е
представил за управлявания от него автомобил сключена с ответното дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност/ГО/". Посоченото обстоятелство се потвърждава и от
изготвената справка в Информационната система на Гаранционен фонд.
След настъпване на застрахователното събитие, при ищеца е подадено искане за
оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е образувана ликвидационна
1
преписка по щета № ....
Експертите при ищеца след извършен оглед, изготвят опис на щетите и калкулация.
Поради обстоятелството, че увреденият лек автомобил е в гаранция към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие, същият е отремонтиран в официален
сервиз на марката ... ЕООД. След извършения ремонт е представена фактура за вложените
труд, материали и резервни части, въз основа на която е изготвен доклад по щета и на
автосервиза е заплатена сума в размер на 7 778,26 лева, с нареждане за групово плащане.
Във връзка с гореизложеното и на основание КЗ до ответник ... била изпратена
регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 7793,26 лева, представляваща
платеното застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева ликвидационни разноски за
обработка на щетата. Към поканата са приложени всички необходими доказателства за
установяване на гореописаната щета в оригинал. Ответникът ... отказало да плати
претендиралата сума.
Поради изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени с присъждане на
разноските.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК. По
поканата на ищеца била образувана щета под № ..., отказана като неоснователна и
недоказана към момента на предявяването й, като съображенията за отказа са обективирани
в писмо изх. № 398 от 18.1.2021г. на ответника. Към приложените към ИМ документи е
представен Двустранен констативен протокол/ДКП/ за ПТП от 3.9.2021г., в който е
отбелязано че водачът на МПС л.а. ... е извършил маневра, без да се убеди, че пътната лента,
която следва да пресече е свободна. При навлизане в съседна пътна лента, водачът на лек
автомобил ... е бил длъжен преди да навлезе в нея да се убеди, че същата е свободна, като
изчака движещите се по нея автомобили да преминат като се съобрази тяхното положение,
посока и скорост на движение. В случая, единствена причина за настъпилото ПТП е
поведението на водача на лек автомобил ... Д. Г.. В щетата не са представени доказателства
относно приключило досъдебно производство или влязъл в законна сила документ,
удостоверяващ наличие на виновно поведение на застраховано при ответника МПС.
Съгласно чл.257 от Кодекса за застраховането КЗ/, застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност/ГО/“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахованите физически и/или юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и/или неимуществени вреди, възникнали като резултат от притежаването
и/или използване на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство. Задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква само тогава, когато е налице гражданска деликтна отговорност на
водача или собственика на МПС за виновно непозволено увреждане на трети липа, при
които са им нанесени имуществени и/иди неимуществени вреди.
По шета № ... не са представени документи, които категорично и безспорно да
свидетелстват, че виновен за настъпване на имуществените вреди е водачът на л.а. „..." е per.
№ ..., чиято застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована в ....
Оспорва се изцяло наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования
в ЗК“Лев Ине“АД водач. Твърди се, че водачът на л.а. „...” - няма вина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Не е изяснена в цялост фактическата обстановка и
механизма на ПТП, както и причините за настъпването му.
Липсват данни по делото за образувано административно наказателно производство
срещу водача на л.а.“...“ за извършено нарушение по ЗДвП.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за виновно причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, каквито данни липсват в конкретния случай.
2
Оспорва се ДКП за ПТП от 3.9.2021г. в частта относно обстоятелства за ПТП и
посочените забележки относно поета вина, тъй като не е изяснена в цялост фактическата
обстановка.
Твърди се, че застрахования в ЗК .Лев Ине“ АД водач не е отговорен за настъпване на
пропесното ПТП. От представените с ИМ документи не може да бъде направен категоричен
извод относно механизма на настъпване на ПТП. Не е ясно кой от водачите кои разпоредби
на Закона за движение по пътищата е нарушил и налице ли е пряка причинно-следствена
връзка между нарушението на закона и настъпилите материални вреди.
Твърди се, че вината за процесното ПТП е на водачът на лек автомобил с peг. № ...,
който с поведението е нарушил разпоредбите на чл.25 от ЗДвП, като е следвало при
предприемане каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Същият при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
При условията на евентуалност: Твърди се, че произшествието е причинено до голяма
степен при условия на съпричиняване от участника Д. Г. в пътнотранспортното
произшествие, като по аргумент на чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото се обезщетение следва да се
намали с процента на съпричиняване.
Оспорва се иска по размер. Твърди се, че същият е предявен в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените вреди. Неправомерно са завишени стойността на
човеко/час труд, както и стойността на частите и материалите необходими за отремонтиране
на процесното МПС, която стойност не кореспондира с действително необходимите.
Размерът на вредите на л.а.... с peг. № ... не е определен правилно и законосъобразно, на база
действителни пазарни цени за ремонт на съответното превозно средство.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се дължи от
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се определя в
съответствие с разпоредбата на чл.386 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 386, ал. 2
от КЗ, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда.
Размерът на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в хипотезата на чл.432 от Кодекса за
застраховането (по иск на застрахователя по имуществена застраховка) е идентичен с
размера на отговорността на същия този застраховател спрямо увреденото от
застрахователно събитие лице, който се определя съобразно чл.386, ал.2 КЗ.
Посочената идентичност произтича както от основанието, на което възниква
отговорността за същия застраховател, а именно - сключения договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и от функционалния
характер на отговорността на застрахователя.
По смисъла на чл.432 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на увреденото лице до размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Този
размер представлява горна граница на отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”. Конкретният размер се определя по правилата на
чл.386, ал.2 КЗ и същият следва да е тъждествен с размера, който застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” би дължал на увреденото лице, ако
последното бе предявило претенцията си на основание чл.432 КЗ.
3
Плащане на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване
на ищцовото дружество.
При определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид, че процесният
автомобил е над 3 год., за което не е необходимо ремонта му да бъде извършен в оторизиран
сервиз, при което експертите следва да изчислят стойността на ремонта по средни пазарни
цени на доверен сервиз. Неправомерно са завишени стойността на човеко/час труд, както и
стойността на частите и материалите, необходими за отремонтиране на процесното МПС,
която стойност не кореспондира със средните пазарни цени към датата на настъпване на
ПТП и необходимите за възстановяване на щетата. Оспорва се, че това не е действителният
размер на претърпените вреди на моторно превозното средство.
Оспорва се изцяло иска за мораторна лихва по основание. Предвид недължимото
главно вземане, акцесорното за лихва не се дължи.
Поради изложеното се иска отхвърляне на иска на ищеца с присъждане на разноски.
С определение по чл.140 ГПК № 18337/ 20.7.2022г., за безспорно между страните е
прието - Настъпилото на 3.9.2021г. ПТП между двата автомобила описани в ИМ и ОИМ,
обстоятелствата, че автомобилите имат сключени валидни застраховки при ищеца и
ответника, обстоятелството, че ищецът е заплатил на сервиз отремонтирал увредения
автомобил описаното в ИМ застрахователно обезщетение.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът, редовно призовани, се
представляват от упълномощен адвокат /за ищеца/ и юр.консулт /за ответника/, като ищеца
поддържа ИМ и моли исковете да се уважат, а ответникът поддържа ОИМ и наведените
възражения, и моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка
с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи:
Препис от ДКП за ПТП от 03.09.2021 г./л.8/;Препис от застраховка „Каско" - полица № ...,
ведно сОУ/л.9-23/;Препис от свидетелство за регистрация на МПС/л.24-25/;Препис от
свидетелство за управление на МПС с контролен талон/л.26/;Препис от уведомление за
щета/л.27/;Препис от опис заключение по щета/л.28-29/;Препис от калкулация по
претенция/л.30/;Препис от възлагателно писмо/л.31/;Препис от фактура за ремонт - 2
броя/л.32-34/;Препис от приемо-предавателен протокол/л.35/;Препис от ликвидационен
акт/л.36-37/;Препис от опис към групово плащане/л.38/;Препис справка от ИЦ на
Гаранционен срок/л.39/;Препис от регресиа покана до ..., ведно с писмо/л.40-41/;Препис от
отказ на .../л.42/;Препис от писмо от „... ... относно гаранционния срок на МПС/л.43/.
По делото е назначена и изслушана съдебна-автотехническа експертиза/л.95-100/,
чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Заключението
не е оспорено от страните. От заключението се установява, че получените щети върху
автомобила биха могли да бъдат причинени по начин описан в протокола за ПТП, като има
причинно следствена връзка между повредите и описаната случка за получаването им в
исковата молба. Установява се още, че размерът на щетите и необходимите средства за
отремонтиране на увреденото МПС възлиза на обща сума 7778,26 лева по пазарни цени на
сервиз ,,...“ ЕООД – представител за марката ,,...“, където е следвало да се извърши ремонта,
тъй като автомобилът е бил в гаранция. Определена е стойността на описаните щети по л.а.
,,...“ ... с рег. № ..., по средни пазарни цени и с части на алтернативни доставчици, към датата
на настъпване на ПТП, за сумата от 5959лв. Не може да бъде определена скоростта на
движение на автомобилите, тъй като липсват обективни данни относно тези обстоятелства.
По искане на страните е разпитан свидетел Д. Г. Г./л.78/, водач на л.а. ,,...“ ..., като за
4
целта е изготвена съдебна поръчка до РС-Бургас. Свидетелят твърди, че се е движил по пътя
Созопол – Дюни, където е трябвало да направи ляв завой, за да навлезе в паркинг
пресичайки платното за насрещно движение. Подал е мигача си и завил наляво. Когато вече
се е намирал в другото платно/за насрещно движение/, тогава се е случил удара в негова
предна лява гума. Твърди, че зад него е имало поне 2 коли, които са намалили скоростта
след него. Наложило се е да намали много, защото, за да навлезе в паркинга е трябвало да
мине през бордюр. Твърди, че водача на л.а. ,,...“ С5 е карал твърде бързо и поради тази
причина не е успял да спре, като е твърдял пред извикан полицай, че не му е стигнало
времето, за да спре преди удара.
Разпитан е свидетелят Д. Б. Д., водач на л.а. ..., който твърди, че подписа под ДКП е
негов за графа А. Твърди, че времето е било слънчево и е имало добра видимост, поради
което щом е видял, че колите пред него се движат прекалено бавно, с 20-30км/ч, е решил, че
може да предприеме изпреварване. След като се е движил в насрещното движение първата
кола от колоната е подала мигач и същевременно е влезнала в платното му. Твърди, че не е
шофирал с по – висока от разрешената скорост, която там била 50км/ч. Твърди, че пътят
позволява изпреварване защото лентата е прекъсната. Посочва, че е позволен ляв завой към
къмпинга.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца,
че има права да иска възстановяване на платената от него сума по договор за застраховка от
застрахователя на причинителя на вредата съгласно чл.410 КЗ във вр.чл.411 и чл.412 КЗ.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Предвид събраните доказателства и предвид липсата на спор между страните за
фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, съдът прави извод, че ищеца е
заплатил нанесени щети върху автомобил, за който е била сключена застраховка - описаната
в исковата молба. След заплащането ищеца е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на щетите или срещу неговия застраховател.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, като сочи твърдения за
нарушаване на чл.25 от ЗДвП, който гласи че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Това възражение на ответника се явява
основателно, доколкото от показанията на свидетелите и щетите по л.а. ,,...“ ... се
установява, че при предприемане на ляв завой водачът не е проверил дали е свободно
платното, което пресича включвайки се в него едновременно с подаването на ляв мигач.
Това се установява и от щетите на МПС ,,...“ ... – предна лява броня, предна лява врата,
преден ляв калник, предна лява гума, които сочат, че при навлизането на процесното МПС в
платното, вече е била предприета маневрата за изпреварване от страна на водача на л.а. ,,...“
С5, който от своя страна е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, който гласи, че
5
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Поради това възражението на ответника следва да се
вземе предвид от съда. При определяне на размера на регресния иск.
По отношение на размера на предявения иск съдът изцяло приема заключението на
вещото лице.
Съдът прави извод, че процесното ПТП е настъпило в резултат на съпричиняване, в
резултат на което, така предявеният частичен иск следва да се уважи в размер намален с
50%, поради установения принос за настъпването от страна на водачът на л.а. ,,...“ ... в
размер на 50%. Доколкото и двамата водачи са допринесли за настъпване на щетите, поради
несъобразяване с пътната обстановка, то от общата сума по експертизата от 7778,26лв.
следва да се дължат на ищеца половината, което възлиза на 3889,13лв., доколкото иска е
предявен за 3500лв., то същия следва да се уважи, но следва да се има предвид, че всъщност
ищеца не може да го претендира от общата сума от 7778,26лв., а от половината на тази сума
– 3889,13лв., защото съпричиняването се отнася за общата сума по пазарни цени на щетите
поради това, че автомобила е отремонтиран в лицензиран сервиз на марката, защото е с
договор за лизинг, т.е. няма как да се ремонтира с алтернативни части, а само с оригинални.
Следователно иска следва да се уважи като частичен от 3889,13лв.
По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, съдът намира същия за
основателен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с направеното
искане на ищеца, следва да се присъдят разноски в настоящото производство съобразно
събраните доказателства, като съдът присъжда сумата от 960,00 лева, от които 140 лева за
платена държавна такса, 200,00 лева за депозит за САТЕ, 50,00 лева депозит за свидетел и
570 лева за адв. възнаграждение на ищеца с включен ДДС.
Двете страни са представили списък по чл.80 ГПК /лист 182 и 185 от делото/.
Ответникът е възразил по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв. хонорар на ищеца, но
същия е съобразен с минимума по наредба с начислен ДДС, поради което възражението е
неоснователно и съдът дължи присъждане на адв.хонорар в пълен размер.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско
шосе № 67А, да заплати на ..., със седалище адрес на управление гр.София, бул....,
СЛЕДНИТЕ СУМИ – 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/ - частичен иск от сума в общ
размер на 3889,13 лева /представляваща половината от обща сума на щетите от 7778,26 лева,
като съдът приема съпричиняване от 50% от двамата водачи участвали в ПТП-то/,
представляваща регресно вземане по щета № ... за пострадало МПС ..., от ПТП от 3.9.2021г.,
с включени обичайни (ликвидационни) разноски по определянето на щетата в размер на
15,00 лева, ведно със законна лихва за забава, считано от 3.5.2022г. - дата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане задължението, на основание чл.410 КЗ
във вр.чл.411, чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД, както и СУМАТА от 960,00 лева
представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
6
градски съд, в 2-седмичен срок от уведомяването със съобщение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7