№ 20322
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20221110152063 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
11.11.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №52063 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл. I, II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.
I от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от П. П. М., чрез адв...... от
АК- гр.Пловдив, срещу ......, ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......,
1
представлявано от .....- управител, за прогласяване нищожност на клаузите по чл.1, ал.3 за
такса „експресно разглеждане“ и по чл.5, ал.2 за неустойка по Договор за паричен заем
Standard- 14 №.....г. поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и
нарушаване на добрите нрави, респ.- като неравноправни, и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 100 лв., недължимо платена въз основа на нищожна клауза за такса за
експресно разглеждане по Договор за паричен заем Standard- 14 №.....г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.09.2022г., до окончателното й плащане и
сумата от 100 лв., недължимо платена въз основа на нищожна клауза за неустойка по
Договор за паричен заем Standard- 14 №.....г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 23.09.2022г., до окончателното й плащане. Ищецът твърди, че е
сключен Договор за за паричен заем Standard- 14 №.....г., по силата на който кредитодателят
е отпуснал сумата от 1 500 лв., в полза на ищеца- кредитополучател, при ГПР в размер на
49,37 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 %. Съгласно чл.1, ал.3 от
процесния договор кредитодателят е предоставил на потребителя допълнителна услуга по
експресно разглеждане на искането за отпускане на заем срещу такса в размер на 943,50 лв.,
платима разсрочено ведно с погасителните вноски по заема. Сочи се, че в чл.5, ал.2 от
договора е било предвидено заплащане на неустойка в размер на 628,80 лв. Ищецът
поддържа, че към датата на подаване на исковата молба е заплатил 100 лв. за такса за
експресно разглеждане на документите и неустойка в размер на 100 лв. Поддържа, че
процесните клаузи били нищожни като сключени при неспазване на нормите на чл.10а,
чл.11, чл.19, ал. 4 ЗПК вр. чл.22, както и по чл.143, ал. 1 и чл.146, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че е
накърнен принципа на добрите нрави поради постигане на значителна нееквивалентност на
насрещните престации по процесния договор. С предвидените задължения по чл.1, ал.3 и
чл.5, ал.2 от процесния договор се оскъпявала стойността на кредита с над 100 %. Била
нарушена забраната да се събират такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
усвояване и управление на кредита. Поддържа, че с процесните клаузи се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК. Твърди, че уговорената неустойка излизала извън
присъщите си функции. Било нарушено изискването ГПР да не надхвърля пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения. Излага се, че посоченият в договора размер
на ГПР не отговарял на действителния. Оспорва процесните клаузи да са били
индивидуално уговорени. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на искова молба, чрез адв..... от
АК- гр.Монтана, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като били насочени срещу
лице, заличено на 12.04.2023г., респ.- поради липса на правен интерес. Прави възражение за
нередовност на исковата молба. По същество оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че неусточното задължение e валидно възникнало. Поддържа, че дори
неустойката да е прекомерна, то следва да бъде намалена, а не да се приеме за нищожна.
Излага, че ищецът е имал право да се откаже от договора в 14- дневен срок. Оспорва
твърдението, че с процесните клаузи се заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възразява срещу твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото
нормата на чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключвала плащания, възникващи при неизпълнение
на задължения по договора за кредит. Оспорва, че клаузата, предвиждаща заплащането на
такса за експресно разглеждане, била в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Същата била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на документите за
отпускане на кредита, а не при стандартния 10-дневен срок. Процесната такса не била по
управление или усвояване на кредита. Твърди, че ищецът доброволно е избрал да се
възползва от услугата по експресно разглеждане на документи. Посочената услуга нямала
задължителен характер, тоест- предоставянето на кредита не било обусловено от
използването на тази допълнителни услуга. Оспорва като неоснователни и исковете по
чл.55, ал.1 ЗЗД. Моли за прекратяване на делото, респ.- за отхвърляне на исковете.
С доклада не е прието възражението на отв. страна за недопустимост на исковете, като
2
......, ЕИК:........., е заличено на 12.04.2023г., ищецът е подал исковата молба на 23.09.2022г.
преди заличаване на ответника като търговец от ЗТРРЮЛНЦ. Когато страната в процеса
умре или ЮЛ престане да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника. След извършена служебна справка в ЗТРРЮЛНЦ е установено, че ....,
ЕИК:...., се явява правоприемник на заличения търговец и първоначален ответник по делото
......, ЕИК:......... и на осн. чл.227 ГПК производството по делото е продължило с участието на
правоприемника ...., ЕИК:...., конституиран като отв. страна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложен към ОИМ е процесния договор за кредит, ведно със справка за направени
плащания от заемополучателя, като в чл.1, ал.3 от договора е предвидено, че за извършена
от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на договора е предвидена
такса от 943,50 лв., дължима от заемополучателя, като съобразно справка на отв.
кредитодател сумата е заплатена от заемополучателя, което следва да се приеме за
признание. В чл.5, ал.2 oт договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение се начислява неустойка за това от 628,80 лв.
Правните изводи на съда са следните:
На първо място, при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да
положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена
защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по
кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при
непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство
от ФЛ или банкова гаранция, за стойността на допълнителни услуги по кредитното
правоотношение, като напр. такса за експресно разглеждане и др. имащи характер на
прикрити неустойки, водят до неравностойност на насрещните задължения по договора.
Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на
обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Същия извод е приложим и за
уговорки за заплащане на допълнителни услуги по кредита, като приоритетно разглеждане
на искането, възможност за отлагане/промяна на падежа на погасителните вноски или за
намаляване на размера им, възможност за рефинансиране на кредита и др. подобни.
Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателят- професионален
търговец и следва да оценява кредитоспособността на кредитополучателя преди
сключването на правоотношението. Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на
ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка
в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Поради това искът за прогласяване
недействителността на разпоредбите на договора е основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
3
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. В представената справка ответникът
признава извършеното плащане от длъжника, с което предсрочно е погасен кредитът, вкл. за
такса за експресно разглеждане и за неустойка. При това положение 2- та кондикционни
иска са основателни. За по сумите от 100 лв., като същите не са предявени като частични
искове.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е освободен
от заплащането на държ. такса по делото. Претендира се адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА
в полза на проц. представител. Такъв не следва да бъде определян. От справка в ЕИСС на
съда се установява, че ищецът е завела 39 дела по установителни/ осъдителни искове срещу
кредитори, чрез проц. представител. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде
източник на обогатяване и бизнес стратегия за адвокатите и затова не следва да се уважава
искането в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ...., ЕИК:...., със седалище и
адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....-
управител, по иск на П. П. М., ЕГН: **********, разпоредбите на чл.1. ал.3 и чл.5, ал.2 от
Договор за потребителски кредит Договор за паричен заем Standard- 14 №.....г., сключен
между страните, поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление: гр......, представлявано от .....- управител, да заплати на П. П. М., ЕГН:
**********, следните суми: сума от 100 /сто/ лв., представляваща недължимо платено
задължение въз основа на нищожна клауза за такса за експресно разглеждане по чл.1. ал.3 по
Договор за паричен заем Standard- 14 №.....г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 23.09.2022г., до окончателното й плащане, както и сума от 100
/сто/ лв., представляваща недължимо платено задължение въз основа на нищожна клауза за
неустойка по чл.5. ал.2 по Договор за паричен заем Standard- 14 №.....г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.09.2022г., до окончателното й плащане.
Задълженията могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: BIC: ....,
IBAN: BG.......
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5