Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260029
гр. ВРАЦА,28.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 15.03.2022г., в състав:
Председател: Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Ценова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
т. дело
N` 29 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по искова
молба вх.№ 2427/24.03.2020 г., с която е предявен конститутивен иск с правно
основание чл.307 ТЗ от „Юропиан Трейд ОФ Енерджи"АД, със седалище и адрес
на управление гр.София,представлявано от изп.директор И. П. Д., против
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Н. А. М..
С Определение № 409/23.06.2020г. исковата молба е
приета за разглеждане и е разпоредено да се връчи препис от същата и
приложенията към нея на ответника,като е допуснато и изменение на предявените
искове.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
4668/13.07.2020 г. на исковата молба от ответника "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, чрез пълномощник адв.Г.С.. С Разпореждане от 29.07.2020г.
съдът е приел отговора, и е разпоредил да се връчат на ищеца преписи от
отговора и приложенията към същия.
Ищецът е подал допълнителна искова молба вх.№
260443/01.09.2020 г., която е приета за разглеждане с Разпореждане от
21.10.2020 г., като подадена в срока по чл.372 ал.1 ГПК, и е разпоредено да се
връчат на ответника преписи от същата и приложенията към нея.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба вх.№ 263216/29.12.2020 г.
С Определение № 260037/20.01.2021 г. съдът се е
произнесъл по направено от ответника в отговора на исковата молба и в
допълнителния отговор възражение относно цената на иска и наведените от ищеца в
допълнителната искова молба доводи в тази насока, като на основание чл.70 ал.1 ГПК е определил цена на предявения конститутивен иск в размер на 68766012 лв.
Този съдебен акт е отменен с Определение № 2706/15.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№
2906/2021 г. на САС.
След връщане на делото от въззивната инстанция, с
оглед дадените от въззивната инстанция указания относно цената,настоящият
състав е приел,че цената на предявения иск ще следва да се определи при
условията на чл.70 ал.3 ГПК,като посочената от ищеца такава,върху която е внесена такса се смята
за приблизителна,а окончателната ще бъде определена при приключване на
делото.
Първоначално предявения конститутивен иск по реда
на чл.307 ТЗ е за изменение на сключения между страните Стандартизиран договор
за покупко-продажба на електрическа енергия № 1ВЕХ-0027/14.12.2017 г. и
Допълнителни споразумения №19/25.11.2019, №20/28.11.2019 и №21/29.11.2019 към
него,поради настъпила стопанска непоносимост,чрез намаляване цената на престацията
- ел.енергия,предмет на допълнителните споразумения,считано от настъпване на
стопанската непоносимост – 13.03.2020г.до до изтичане срока на допълнителните
споразумения,а при услвията на евентуалност-до отпадане на извънредното
положение – 13.05.2020г.
Ищецът „ЮРОПИАН ТРЕЙД ОФ ЕНЕРДЖИ” АД,поддържа,че
изпълнява дейност по търговия с електрическа енергия въз основа на лицензия за
търговия с електрическа енергия № Л-386-15/16.07.2012 г., издадена на основание
чл. 39 ал. 1 т. 5 от ЗЕ и допълнена с Решение № И1-Л-386/31.01.2019 г. с
включване на права и задължения на „координатор на стандартна балансираща
група“ и „координатор на комбинирана балансираща група“ на Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/.
Поддържа,че е в търговски взаимоотношения с „АЕЦ
КОЗЛОДУЙ” ЕАД, произтичащи от сключени между тях Стандартизиран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия № 1ВЕХ-0027/14.12.2017 г. и
Допълнителни споразумения №19/25.11.2019, №20/28.11.2019 и №21/29.11.2019 към
него.
Съгласно Допълнително споразумение № 19 от
25.11.2019г. за периода от 01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ответното
дружество в качеството си на продавач му доставя в качеството на купувач
електрическа енергия от 402 000 MWh с мощност 50 MW на цена от 113.48 лева/МВЧ
без ДДС. Съгласно Допълнително споразумение №20 от 28.11.2019 г. за периода от
01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ответното дружество в качеството си на
продавач му доставя в качеството на купувач електрическа енергия 136 680 MWh с
мощност 17 MW на цена от 109.15 лева/МВЧ без ДДС. Съгласно Допълнително споразумение
№ 21 от 29.11.2019г. за периода от 01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ответното
дружество в качеството си на продавач му доставя в качеството на купувач
електрическа енергия 160 800 MWh с мощност 20 MW на цена от 110.81 лева/МВЧ без
ДДС.
След подписването на допълнителните споразумения
,се твърди,че са настъпили драстични изменения в икономическите условия на
електроенергийния пазар,породени от пандемично разпространяващия се
коронавирус, обявеното от НС на РБългария на 13.03.2020 год. извънредно
положение, предприетите от България и държавите-членки на ЕС противоепидемични
мерки, довели до драстичен спад в
потреблението на количеството електрическа енергия, а оттам и до драстичен спад
в цените на ел.енергията,което е било непредвидимо за участниците в
електроенергийния пазар.
При тези си твърдения молителят счита, че са
налице всички елементи от фактическия състав на института на стопанската
непоносимост, уреден в чл.307 от ТЗ, което поражда потестативното му право да
предяви конститутивния иск за изменение на договорните отношения чрез
намаляване на продажната цена на електрическа енергия по действащите
Допълнителни споразумения, считано от настъпване на стопанската непоносимост на
13.03.2020 год.
Ищецът сезира съда с искане да постанови решение,
с което да уважи предявения иск от „ЮРОПИАН ТРЕЙД ОФ ЕНЕРДЖИ” АД гр.София срещу
„АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД гр.Козлодуй,като измени на основание чл. 307 от Търговския
закон Допълнително споразумение №19/25.11.2019 г. към Стандартизиран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия № IBEX-0027/14.12.2017 г. в частта му
относно цената, като я намали от 113,48 лева/МВЧ без ДДС на 82,33 лева/МВЧ без
ДДС, Допълнително споразумение №20/28.11.2019 г. към Стандартизиран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия № IBEX-0027/14.12.2017 г. в частта му
относно цената, като я намали от 109,15 лева/МВЧ без ДДС на 82,33 лева/МВЧ без
ДДС и Допълнително споразумение №21/29.11.2019 г. към Стандартизиран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия № IBEX-0027/14.12.2017 г. в частта му
относно цената, като я намали от 110,81 лева/МВЧ без ДДС на 82,33 лева/МВЧ без
ДДС, считано от настъпване на стопанската непоносимост на 13.03.2020г.
С молба вх.№2482 от 27.03.2020г.ищецът е сезирал
съда с искане да допусне обезпечение на така предявения иск, като определи обезпечителна мярка "спиране на изпълнението
на процесните договорни отношения в частта им, която подлежи на изменение с
иска по чл.307 от ТЗ" или "запор на банкови сметки" на
ответника до размера от 18 225 930 лева върху всички настоящи и бъдещи банкови
сметки на ответника в банки според Списъка на лицензираните банки и клонове на
чуждестранни банки в България в интернет страницата на БНБ,така както са
описани в молбата.
При проверка редовността на исковата молба съдът е констатирал,че към исковата молба
не е приложен документ установяващ внасяне на държавна такса по сметка на
съда,при което същата се явява нередовна,както е констатирал,и,че исковата
молба е нередовна на още едно основание - ищецът сезира съда с искане за
изменение на договора и допълнителните споразумения към него, считано от
настъпване на стопанската непоносимост на 13.03.2020г.,но не посочва периода за
който се иска изменението. На основание чл.129 ал.2 от ГПК исковата молба е
оставена без движение/с разпореждане от 27.03.2020г./, и на ищеца са дадени
указания да отстрани констатираните нередовности на исковата молба,като съдът е
посочил,че по молбата за обезпечение на предявения иск ще се произнесе след
отстраняване на констатираните нередовности.
В
изпълнение на указанията на съда, дадени с Определение №161/27.03.2020г.,
ищецът представя документ за внесена държавна такса и писмена молба вх.№
3954/19.06.2020г.
В
молбата ищецът уточнява, че въз основа на обстоятелствата, изложени в исковата
молба, и доколкото същата не е връчена на ответника,моли съда да постанови конститутивно
решение, с което на основание чл.307 от ТЗ да
прекрати Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия
№IBEX-0027/14.12.2017г., допълнително споразумение №19/25.11.2019г.
,допълнително споразумение от№20//28.11.2019г. и допълнително споразумение
№21/29.11.2019г., считано от настъпване на стопанската непоносимост, а именно
13.03.2020г.
В уславията на евентуалнст,в случай, че в
рамките на същото правно основание на предявения конститутивен иск съдът
прецени, че не са налице предпоставки за прекратяване на процесните сделки,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.307 от ТЗ да
бъде допуснато изменение /намаление/ на цената на уговорената престация -
електрическа енергия, с показатели, изрично определени от страните в
допълнителните споразумения, считано от настъпване на стопанската непоносимост,
а именно - 13.03.2020г. до изтичане на уговорения срок съгласно чл.13 от
договора, тоест до края на правоотношението,или – при условията на евентуалнст
– до отпадане на извънредното положение – 13.05.2020г.
Съдът е
приел,че исканията на ищеца с молбата от
19.06.2020г. от процесуална гледна точка представляват последващо обективно
съединяване на искове преди размяната на исковата молба, предявени на същото
основание, а именно стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ, което е
допустимо,и,че първоначалното искане за изменение на договора и допълнителните
споразумения/с исковата молба/ придобива качеството на иск, предявен в
условията на евентуалност.
В молбата
ищецът прави искане, в случай, че съдът приеме, че не са налице основания за
допускане на конститутивната промяна на сделките/разваляне/, в рамките на
същото правно основание да допусне изменение на процесните сделки, считано от
настъпване на стопанската непоносимост - 13.03.2020г. до отпадането й чрез
приключване на извънредното положение - 13.05.2020г. съгласно Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците ,и в тази връзка моли да бъде съобразено
обстоятелството, че предвид продълженото извънредно положение и настъпващата
икономическа рецесия, към 04.04.2020г. се нааблюдавал драстичен спад в
потреблението на ел.енергия,борсовите цени на електрическата енергия били
достигнали най-ниския си рекорден размер от 3.57 евро/МВтч или 6.99лв./МВтч на
българския електроенергиен пазар и няма изгледи за нормализирането им и
достигането на нивата преди извънредното положение.
При
условията на евентуалност ищецът твърди, че изложените в исковата молба
обстоятелства се квалифицират като непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ, която възпрепятства изпълнението на процесните договори, тъй като от
проявлението й се нарушава потреблението и нуждата от електрическа енергия.
Съдът е
приел така направеното изменение на предявените искове,което е обективирал в
определение по делото от 23.06.2020г.,връчено на страните.
Със същото
определение е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на
обезпечение на първоначално предявения иск,поискано с исковата молба,с оглед на
факта,че е поискано за обезпечаване на иска за изменение на договора и
допълнителните споразумения, който в резултат от поисканото от ищеца изменение
се явява евентуален.
С
последваща молба ищецът е поискал обезпечение на предявения иск за
прекратяване,след изменението му,което искане е уважено с определение от
23.06.2020г.,отменено от САС с определение по в.ч.гр.д.№ 2887/2020г.
В исковата
молба и молбата за изменение на иска се излагат съображения, че са налице
предпоставките на института на стопанската непоносимост, уреден в чл.307 ТЗ и
пораждащ потестативно право на ищеца за изменение,вкл.прекратяване на
договорните отношения, а именно: наличие на валиден търговски договор за
покупко-продажба на ел.енергия между страните и допълнителни споразумения към
същия; започнало и продължаващо изпълнение на договорното задължение за плащане
на цената, чието изпълнение е възможно и занапред; настъпили драстични
изменения в икономическите условия на електроенергийния пазар, които не са
могли да бъдат предвидени от страните при сключване на договора и
допълнителните споразумения; нарушена еквивалентност на престациите в сравнение
с момента на сключване на споразуменията.
Навеждат се доводи, че разпространяващата се
коронавирусна инфекция /COVID-19/, която на 11.03.2020 г. е обявена за пандемия
от Световната здравна организация, както и обявеното на 13.03.2020 год. от
Народното събрание на Република България извънредно положение във връзка със
същата, съставляват извънредни обстоятелства, които са настъпили след
възникване на търговските отношения между страните и не са могли да бъдат
предвидени,и които са довели до свиване на потреблението на електрическа
енергия и цялостно възпрепятстване на търговския оборот. Посочва се, че в
следствие предприетите в България и в ЕС противоепидемични мерки е настъпил
спад в потреблението на електрическа енергия, а след издаването на Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването на територията на цялата
страна е преустановена работата на училища, детски градини, университети,
хотели, заведения, търговски центрове и т.н. Според ищеца, спирането на
социалния живот и затварянето на средния и малък бизнес са довели до
преустановяване на обществената и търговска дейност на потребителите на ел.
енергия, потреблението на такава енергия драстично е намаляло и е налице
драстичен спад в цените и потреблението в България и в Европа. Към момента на
сключване на допълнителните споразумения договорените цени са съответствали на
пазарните такива и в тази връзка се сочат цени на годишни продукти на
електрическа енергия в Унгария и в Германия, докато след обявяването на
извънредното положение в страната борсовите цени на "Българска независима
енергийна борса"ЕАД започват своя драстичен спад.
Ищецът изтъква, че като купувач, дължащ грижата на
добрия търговец, не е можел да предвиди изменената пазарна конюнктура и срива
на цените на борсовите електроенергийни пазари.
Счита, че при така изменената икономическа
обстановка запазването на цените по договора и допълнителните споразумения би
противоречало на изискванията за справедливост и добросъвестност, би имало
разорителен характер за ищеца и би довело до неоснователно обогатяване на
ответника.
Ищецът сочи, че е налице интерес от прекратяване
на договорните отношения по допълнителните споразумения, поради продълженото
извънредно положение и достигнатия към 04.04.2020 г. рекордно най-нисък размер
от 3,57 евро/МВтч или 6,99 лв./МВтч на българския електроенергиен пазар
съгласно Графика за цените на електрическа енергия във всички европейски
държави, както и поради липсата на
изгледи за нормализирането на цените и достигането им на нивата преди
извънредното положение.
С определението от 23.06.2020г. исковата молба с
направеното изменение в петитума е приета за разглеждане и е разпоредено да се
връчи препис от същата ,молбата за изменение на иска и приложенията към тях на
ответника.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
4668/13.07.2020 г. на исковата молба от ответника "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, чрез пълномощник адв.Г.С..
В отговора се прави възражение за нередовност на
исковата молба, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3,4 и 5
вр.чл.377 ГПК. Твърди се, че не е посочена цена на главните искове за
прекратяване на допълнителните споразумения, както и отделна цена на всеки от
евентуално съединените искове за изменение на допълнителните споразумения.
Ответникът счита също, че не е ясно кой от посочените от ищеца факти
представлява стопанска непоносимост.
Навеждат се доводи, че цената на всеки от исковете
за прекратяване на споразуменията е равна на стойността на електрическата
енергия за периода от 13.03.2020 г. до крайния момент на срока на действие на
всяко едно от споразуменията, съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.4 или т.6 ГПК.
Иска се съдът на основание чл.70 ал.1 ГПК да определи цена на всеки от исковете
за прекратяване на допълнителните споразумения в конкретно посочени размери,
като общият размер на цената на исковете е 68766012 лв./според ответника/.
Навеждат се и доводи, че цената на всеки от
исковете за изменение на споразуменията чрез намаляване на цената по тях за
периода от настъпване на стопанската непоносимост – 13.03.2020 г. до края на
сроковете на действие е равна на разликата между цената на електрическата
енергия за периода от 13.03.2020 г. до крайния момент на срока на действие на
всяко едно от споразуменията и цената,която се претендира да бъде определена от
съда. Изтъква се, че ищецът е посочил друга цена, която не съвпада с действителната,
поради което се иска съдът на основание чл.70 ал.1 ГПК да определи цена на
всеки от исковете за изменение на допълнителните споразумения за периода от
настъпване на стопанската непоносимост – 13.03.2020 г. до края на сроковете на
действие, като общият размер на цената на евентуалните искове е според
ответника е 18 225930,24 лв.
Навеждат се и доводи, че цената на всеки от
исковете за изменение на споразуменията чрез намаляване на цената по тях за
периода от настъпване на стопанската непоносимост – 13.03.2020 г. до края на
извънредното положение – 13.05.2020 г. е равна на разликата между цената на
електрическата енергия за този период, обхващащ 62 дни по споразуменията и
претендираната от ищеца. Изтъква се, че ищецът е посочил друга цена, която не
съвпада с действителната, поради което се иска съдът на основание чл.70 ал.1 ГПК да определи цена на всеки от исковете за изменение на допълнителните
споразумения чрез намаляване на цената по тях за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., като общият размер на цената на тези искове според ответника е 2
958 188,60 лв.
В отговора на исковата молба се поддържа и
становище за недопустимост на предявените искове, тъй като всички допълнителни
споразумения вече били прекратени, поради неизпълнение на задълженията на ищеца
да приеме доставената енергия през периода от 27.03.2020 г. до 03.04.2020 г.
Ответникът твърди, че е упражнил правото си да прекрати допълнителните
споразумения с уведомление изх.№ 1205/04.04.2020 г., получено от ищеца на
06.04.2020 г. по куриер, поради което е невъзможно допълнителните споразумения
да бъдат прекратени повторно или изменени,и за ищеца липсва правен интерес от
разглеждането на исковете.
Предявените искове се оспорват и като
неоснователни при следните съображения:
Посочва се, че липсват валидни договорни отношения
по процесните допълнителни споразумения, поради тяхното прекратяване от
ответника.
Навеждат се доводи, че чл.307 от ТЗ е неприложим
за процесните сделки с оглед специалната уредба, тъй като "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД като производител на електрическа енергия, обект с обща
инсталирана мощност над 1 MW може да сключва сделки с електрическа енергия само
на организиран борсов пазар, съгласно чл.100 ал.4 ЗЕ. Ето защо процесните
допълнителни споразумения са борсови сделки, сключени на Сегмент ЦПДД/двустранни
договори/ на БНЕБ, и тяхното прекратяване или изменение, не по реда,
установен в ПРОБП противоречи на
цитираните правила.
Ответникът изразява несъгласие с твърденията на
ищеца, че изпълнението на задълженията по допълнителните споразумения е все още
възможно за периода, за който се иска изменението, и твърди, че този елемент от
фактическия състав на чл.307 ТЗ липсва, тъй като след 27.03.2020г. ищецът не е
изпълнявал задължението си да получава доставяната му ел. енергия и изпълнението
е вече невъзможно, тъй като електрическата енергия, предмет на споразуменията,
не може да се съхранява, при което задължението му за плащане на цената е
заместено от задължението му за неустойка в размер на 100% от стойността на
неприетата енергия.
В отговора
се оспорва твърдението за съществуване на стопанска непоносимост и за свиване
на потреблението на ел. енергия в резултат на пандемията, като се навежда
насрещно твърдение, че според оперативните данни, достъпни на сайта на ЕСО, за
периода 01.01. – 05.07.2020г. потреблението е намаляло само с 3,85% спрямо
същия период на 2019г. Противопоставя се и на твърдението за възпрепятстване на
търговския оборот, тъй като е нямало забрана или ограничение за търговия и
пренос на ел. енергия, тъкмо напротив, в §2 ал.1 от ЗМДВИПОРНС изрично било
предвидено, че за гарантиране непрекъснатост на снабдяването с ел. енергия в
условията на извънредно положение на територията на страната операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи преустановяват
всички планови ремонти, свързани с временно преустановяване на преноса на ел.
Енергия. Посочва, че БНЕБ, администрираща търговията с ел. енергия на
организиран борсов пазар в страната, е публикувала на интернет страницата си
съобщение, че са взети всички предпазни мерки, за да се обезпечи
функционирането на организирания борсов пазар. Конкретни мерки са взети и от
асоциацията на борсовите оператори в Европа, т.е. работата на електроенергийния
пазар в страната не е възпрепятствана, а ищецът като търговец на ел. енергия е
имал възможности за продажба, за внос и износ както на борсовия, така и на
извънборсовия пазар, за разлика от "АЕЦ Козлодуй".
Ответникът
оспорва и твърденията в исковата молба за спад на цените, като твърди, че
ищецът се позовава на движение на борсови цени, отнасящи се до пазарни
сегменти, различни от този, при които са сключени допълнителните споразумения.
Изтъква, че ищецът не е представил доказателства относно обстоятелството на
какви цени действително е продавал електрическа енергия преди и след 13.03.2020
г. Счита, че представените от ищеца договори с трети лица-купувачи са съставени
за целите на процеса, като в подкрепа на това свое твърдение излага подробни
аргументи.
Според
ответника ищецът не обосновава твърдяното нарушение на еквивалентността на
престациите, не сочи на какви цени е продавал ел. енергията преди и след
13.03.2020г., в тази връзка се сочат конкретни факти относно цените на пазара
по време на договарянето и се настоява, че евентуалният спад на цените на ел.
енергията не е в такъв размер, че да направи запазването на допълнителните
споразумения противно на справедливостта и добросъвестността.
С Разпореждане от 29.07.2020 г. съдът е приел
отговора и е разпоредил да се връчат на ищеца преписи от отговора и приложенията
към същия.
Ищецът е подал допълнителна искова молба вх.№
260443/14.07.2020 г., в която пояснява подробно претенциите си, като сочи, че в
рамките на едно правно основание – чл.307 ТЗ е предявил един конститутивен иск
за изменение на договорното правоотношение между страните, било чрез неговото
прекратяване, било чрез изменение престацията на ищеца. Счита, че интересът от
търсената защита е един, поради което следва да бъде събрана една държавна
такса съгласно чл.72 ал.1 ГПК. Изтъква, че съгласно практиката на ВКС
предявеният конститутивен иск с правно основание чл.307 ТЗ е оценяем при
условията на чл.69 ал.2 ГПК, поради което цената на иска е определена правилно
от сезирания съд и дължимата държавна
такса в размер на 728997,20 лв. е внесена, поради което не е налице нередовност
на исковата молба.
Ищецът се противопоставя на възражението на
ответника за нередовност на исковата молба, поради яснота кой от посочените в
исковата молба факти представлява стопанска непоносимост. Развива съображения,
че „стопанската непоносимост” е сложен фактически състав, който поражда в полза
на една от страните по двустранен договор субективно право да иска от съда
постановяване на решение, с което да измени или прекрати този договор. Счита,
че в исковата молба са изложени подробно всички факти и обстоятелства, на които
се основава исковата претенция.
Ищецът счита за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на предявените искове, поради настъпило прекратяване
на процесните допълнителни споразумения. Поддържа, че изявлението на ответната
страна за прекратяване на договорите, обективирано в писмо изх.№
1205/04.04.2020г., не е породило правни последици. Твърди, че още на
13.03.2020г. с писмо изх.№ 80 ищецът е уведомил ответника за настъпване на
обстоятелствата по чл.307 от ТЗ, и е изразил желание за провеждане на среща и
започване на преговори за съобразяване на договорените цени с новите
обстоятелства, както и ,че при добросъвестно приемане на това предложение от
страна на ответника не би се стигнало до неизпълнение от страна на ищеца, за
който при изпълнение на договорите във вида, в който са сключени, биха
настъпили разорителни последици.
Ищецът счита за принципно правилно становището на
ответника, че процесните допълнителни
споразумения са борсови сделки и редът за сключването им е специален, но счита
същото за неотносимо в случая, тъй като този ред не може да дерогира
разпоредбата на чл.307 ТЗ и основополагащия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
Нататък в
допълнителната искова молба се сочи, че наличието на стопанска непоносимост е
причината за неизпълнението на задълженията на ищеца, поради което същото е
безвиновно. Оспорват се твърденията на ответника относно непроменени стопански
условия, относно движението на борсовите цени, както и относно сключените от
ищеца и от ответника сделки.
С
Разпореждане от 21.10.2020г. съдът е приел, че допълнителната искова молба е
подадена в срока по чл.372 ал.1 ГПК, и е разпоредил да се връчат на ответника
преписи от същата и приложенията към нея.
В срока по
чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба вх.№
263216/29.12.2020 г.
Ответникът
поддържа всички свои възражения, направени с първоначалния отговор. Посочва, че
с оглед направената в допълнителната искова молба конкретизация на исковите
претенции е видно, че са предявени по три иска по отношение на всяко от трите
допълнителни споразумения, които са съединени в условията на евентуалност: 1/
За прекратяването на допълнителните споразумения; 2/ За измененията им, считано
от 13.03.2020 г. до края на срока на действието им; 3/ За изменението им,
считано от 13.03.2020 г. до приключване на извънредното положение на 13.05.2020
г. Счита, че след като са формулирани три различни петитума по отношение на
всяко едно от трите допълнителни споразумения, не може да бъде възприето
становището на ишеца, че е предявен само един иск с правно основание чл.307 ТЗ
и е дължима само една държавна такса. Поддържа изразените в първоначалния
отговор съображения относно начина на определяне цената на предявените искове,
както и възражението си за нередовност на исковата молба, тъй като от същата не
ставало ясно кой от посочените от ищеца факти представлява стопанска
непоносимост.
Ответникът отново посочва, че процесните
допълнителни споразумения са прекратени едностранно от него, поради което е
невъзможно да бъдат изменени или повторно прекратени. Поддържа всички свои
съображения за неоснователност на исковете. Продължава да твърди, че
разпоредбата на чл.307 ТЗ е неприложима към процесните сделки, като допълва
първоначалните си доводи с подробни аргументи относно начина на работа на
организирания борсов пазар на ел.енергия. Излага правни съображения, че
изпълнение по допълнителните споразумения не е възможно поради прекратяването
им от ответника. Поддържа и възражението си, че ищецът не сочи конкретни факти
за изменение на икономическите условия спрямо него. Сочи конкретни факти
относно потреблението на ел. енергия и отново изяснява механизмите на действие
на пазара на ел. енергия, формирането на цените, борсовите сегменти, на които е
регистриран ищецът и пр. Счита, че дори да са настъпили твърдените от ответника
обстоятелства, те не водят до нарушение на еквивалентността на престациите, не
е налице причинна връзка между настъпилите непредвидени и непредвидими
обстоятелства и нарушената еквивалентност, запазването на договора не
противоречи на добросъвестността и справедливостта. Отново излага подробни
съображения относно сключените от ищеца договори.
С определение от 20.01.2021г.съдът с оглед становищата
на страните е определил цена на предявения иск/след изменението му/на основание
чл.70 ал.1 ГПК в размер на 68766012 лв.С определение от 14.10.2021г.по
в.ч.гр.д.№ 2906/2021г. САС е отменил това определение на ОС.При това положение
настоящият състав е приел,че цената на предявения иск ще следва да се определи
при условията на чл.70 ал.3 ГПК,като посочената от ищеца такава,върху която е внесена такса се смята
за приблизителна,а окончателната ще бъде определена при приключване на
делото.
Предявените по делото конститутивни искове и тези
в условията в условията на евентуалност за изменение на договорни
правоотношения са с правно основание чл.307 ТЗ.
В доклада по делото съдът е приел, че освен
общоизвестните факти относно обявеното в България извънредно положение в
резултат от разпространението на COVID-19 и наложените противоепидемични мерки,
по делото не са налице факти и обстоятелства, които се признават, и такива, които
не се нуждаят от доказване.
По делото са събирани писмени
доказателства.Назначени са и изслушани съдебно-техническа и икономическа
експертизи,които са изготвили по две заключения.Изискано е ответникът да
представи всички писма, молби и/или искания от търговци, постъпили на или след
07.03.2020 г. с искания за изменение на условията на сключени помежду им
договори."Електроенергиен системен оператор" ЕАД е задължен да
представи,и е представил графиците за продажба на ищеца за периода 01.01.2020
г.-08.07.2020 г.,както и оперативни данни за потреблението в периода
01.01.-08.07.2020г. и за същия период на 2019г.по седмици."Българска
независима енергийна борса" ЕАД е задължена да представи,и е представила
информация за всички сделки, сключени на
борсата от ищеца през периода 01.01.2020 г.- 08.07.2020 г. Извършена е служебна справка относно
наличието, предмета и съдържанието на искови молби, подадени от "Хидро
Пауър Ютилис" ЕООД, "ТЕЦ Марица 3" АД, и "Юропиан Трейд оф Енерджи" АД
против "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, въз основа на които са образувани т.д.№
32/2020 г., т.д.№ 31/2020 г. и т.д.№ 29/2020 г., всички по описа на ВОС със
същото правно основание – чл.307 ТЗ.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът изпълнява дейност по търговия с електрическа
енергия,видно от представените лицензия за търговия с ел.енергия/16.07.2012г.на
осн.чл.39 ал.1 т.5 ЗЕ/стр.13/,допълнена с Решение/31.01.2019г.на КЕВР/стр.14/.
От
представените по делото доказателства се установява, че между „Юропиан Трейд оф
Енерджи“ АД и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД са сключени три броя Допълнителни споразумения
въз основа на Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа
енергия/14.12.2017г./стр.28/
и анекс към него, по силата на които
ищецът се е задължил да закупува от ответника електрическа енергия, както
следва: за периода от 01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ищецът се е
задължил да закупува от ответника електрическа енергия от 402 000 MWh с мощност
50 MW на цена от 113.48 лева/Мвтч без ДДС съгласно Допълнително споразумение №
19 от 25.11.2019г.; за периода от
01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ищецът се е задължил да купува от
ответника електрическа енергия 136 680 MWh с мощност 17 MW на цена от 109.15
лева/МВтч без ДДС съгласно Допълнително споразумение № 20 от 28.11.2019 г. и за
периода от 01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ищецът се е задължил да
купува от ответника електрическа енергия 160 800 MWh с мощност 20 MW на цена от
110.81 лева/МВтч без ДДС съгласно Допълнително споразумение № 21 от 29.11.2019
г.
Безспорно е между страните,че ищецът
е изпълнявал задълженията си да закупува електрическата енергия по всяко от
допълнителните споразумения до 27.03.2020 г. Ищецът е преустановил изпълнението
на задължението си да номинира графици и да приема електрическа енергия на
27.03.2020 г. като още на 13.03.2020 г. ищецът е отправил покана/стр.43/ до ответника за
изменение по взаимно съгласие на цената на електрическата енергия по всяко от
допълнителните споразумения, което предложение не е прието от ответника.Като причина за исканото изменение са изложени причини
като:спад на нивата на потребление и цените на ел.енергията в РБългария,в
резултат на спад на цените на енергията на международния пазар,спад в цените на
природния газ,нетипично високите за периода температури и лавиообразното
разпрстранение на корона вирусната инфекция.
На
04.04.2020 г., ответникът е отправил изявление за разваляне на всяко от
допълнителните споразумения поради виновно неизпълнение на задължението на
ищеца да закупува електрическа енергия в периода от 27.03.2020 г. до 03.04.2020
г.
Няма спор и относно факта,че срокът
на всяко от допълнителните споразумения е изтекъл на 31.12.2020 г.
Общоизвестен факт е,което е отразено и в доклада,че
на 13.03.2020 г. в резултат на пандемичното разпространение на коронавирусната
инфекция, в Република България е обявено извънредно положение с Решение на
Народното събрание на Република България от 13 март 2020 г.
Представени са справки от БНЕБ,от които е видно,че борсовите цени на „Българската енергийна независима борса“ ЕАД на
електрическа енергия на 12.03.2020 г. са 74,77 лв./МВтч; на 13.03.2020 г. са
67,91 лв./МВтч., на 18.03. 2020 г. са 54,99 лв./МВтч; на 21.03.2020 г. са 31,36 лв./МВтч и преди
подаване на исковата молба достигат нива от 14,84 лв./МВтч на 22.03.2020 г. Предоставена е информация за всички сделки сключени на борсата от ищеца за
периода 01.01.2020г.-08.07.2020г.
Съгласно информация от „ЕСО“ ЕАД за процесния
период от 01.01.2020 г. до 15.03.2020 г., респективно: до 22.03.2020 г. и до
29.03.2020 г. се наблюдава спад в потреблението с -1,96 %, съответно: - 1,66 %
и -1,04 % спрямо същия период за предходната година.Предоставена е информация за всички почасови графици за
покупка и продажба на ел.енергия от ищеца за периода 01.01.20г.-08.07.2020г.,както
и за същия период на 2019г.Допълнително са представени и почасовите
графици,регистрирани от ищеца и за периода 09.07.2020г.-31.12.2020г.и за същия
период на 2019г.
Предоставените данни от БНЕБ и „Есо” ЕАД са предмет на
изследване от назначените по делото експертизи,поради което съдът не ги
коментира в детайли.
С
исковата молба са представени договори
и писма от контрагентите на ищеца,с които искат от него намаляване на
цените и количествата на закупуваната от тях електрическа енергия.
По
делото са представени от „Юропиан трейд оф енерджи“ АД и дневниците за покупките и продажбите за
периода 01.01.2020 г.- 08.07.2020 г., и за същия период на 2019 г., както и
всички фактури за покупки и фактури за продажба на електрическа енергия и
доказателства за извършени плащания по тях през тези периоди,които данни също са обект на изследване от назначените
експертизи.
„Българска
независима енергийна борса“ ЕАД е представила информация за всички сделки,
сключени на борсата от „Юропиан трейд оф енерджи“ АД през периода 01.01.2020
г.- 08.07.2020 г.
Представени са в превод на български графики „средна цена
на ел.енергия „ден напред” за всички европейски държави”,месечни отчети на
Унгарската енергийна борса за деривативи и пазар „ден напред”.
От страна на ответника са представени заверени преписи от
писма на търговци-9 бр.с искания за изменения на сключените договори между тях
и ответника в частите,касаещи цените/стр.710-724/ и разпечатки от страницата на
БНЕБ относно обявени търгове на сегмент ДД.
По делото както се изложи са назначени и изслушани и
съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи.Съдът приема заключенията и
на двете експертизи,които са обективни,компетентни и обосновани,маакар и да се
оспорват от ответника.
Според първото заключение на техническата експертиза не
се забелязва сериозен спад в нивата на потребление на ел.енергия за небитови
клиенти за периода след сключване на споразуменията до м.март 2020г.в сравнение
с предходните три години.През м.02.2020г.според в.л.има значителен спад в
цените на ел.енергията на борсите в Румъния,Унгария,Сърбия,Гърция и
България,което се свързва с обществено-икономическата криза от Ковид-19 и
необичайно топлата зима.Въз основа на тенденциите за изминали години/3г.назад
от сключване на споразуменията/не е било възможно да се предвиди изменение в
потреблението и цената на ел.енергията при сключването им.Среднопретеглената цена
на всички сделки реализирани на ЗПДД с период на доставка 13.03.2020г.-04.04.2020г.
е 103,66 лв./МВЧ,а среднопретеглената цена,постигната от ищеца възлиза на
112,02 лв.Преустановяването на дейността на търговските обекти в резултат на въведеното
извънредно положение ,и на клиенти на ищеца
са предпоставка последният да разполага с излишни количества
ел.енергия,които е могъл да реализира чрез препродажба чрез пазарните сегменти
„Двустранни договори” и /или „В рамките на деня” и/или „Ден напред”.Среднопретеглената
цена на ел.енергията на сделките в пазарен сегмент Двустранни договори/ДД/ за
периода 01.06.2020г.-31.12.2020г.според в.л.е
88,71 лв.,и приходите при препродажба на уговореното количество
ел.енергия по допълнителните споразумения за този период биха възлизали на 39646184,49
лв.Средно претеглената цена на сделките в пазарен сегмент „Ден напред” за
периода 13.03.2020г.-31.05.2020г. е била 47,29 лв.,и при препродажба на
договорената ел.енергия за същия период приходите биха възлизали на 7895207,37
лв.,или общо ищецът за срока на ДС –за периода 13.03.2020г.-31.12.2020г.би
получил общо приходи в р-р на 47541391,86 лв.Отрицателният финансов резултат за
ищеца в резултат на изменените пазарни условия възлиза на 21224620,14 лв./при
препродажба за периода 13.03.2020г.-31.05.2020г.чрез паз.сегмент „Ден напред” и
за периода 01.06.2020г.-31.12.2020г.-чрез паз.сегмент ДД/ ,и на 23591171,52 лв.
при препродажба на ел.енергията по паз.сегмен „Ден напред”за периода
13.03.2020г-31.12.2020г.В т.8 от заключението вещото лице е категорично,че в
следствие обществено-икономическата криза,свързана с панденията от СОВИД 19
след м.март 2020г.е налице изменение на пазарните условия,храктеризиращи се с
намаление на борсовите цени на ел.енергията във всички пазарни сегменти.В
с.з.в.л.уточнява,че след 13.03.2020г.се забелязват съществени изменения в
потреблението на ел.енергия от небитови клиенти,в посока на намаление,което е и
причина за намаляване на цената на ел.енергията от средата на м.март
2020г.В.л.пояснява заключението си в смисъл,че ако ищецът е закупувал и
заплащал ел.енергията по договорените в трите споразумения цени, е щяло да се
наложи да продава същата ел.енергия в пазарен сегмент”Ден напред” по 47,29
лв.за МВЧ.Промяната на пазарните условия,свиване на потреблението и спада в
цените на ел.енергията според в.л.е било невъзможно да се предвидят при
сключване на споразуменията.През м.02.2020г.борсовите цени на ел.енергията в региона
са били около 40 евро за мегаватчас,а през м.03.са паднали на около 30
евро,като отново обяснява причините в спада на борсовите цени.
По искане на ответника са поставени допълнителни задачи
на техническата експертиза,която е отговорила на поставените от него въпроси
относно процентното участие на ответника на борсовия пазар в трите сегмента за
посочения период,какво е предлаганото от ответника количество ел.енергия на
борсовия пазар в двата сегмента,без ДД за периода 01.03.20г.-31.12.20г.,каква е
била цената на ел.енергията на паз.сегмент „Ден напред” към деня на сключване
на трите споразумения,каква е била средната претеглена цена на 1 мегаватчас на
пазарен сегмент „Ден напред” за
посочените периоди и съотношението на тази цена със средната претеглена цена за
същия период на ЦПДД,които данни не се различават от отразените такива в
първоначалното заключение.
В първоначалното си заключение вещото лице по
счетоводната експертиза,което е имало задача да отрази сключените от ищеца
сделки за покупка и продажба на ел.енергия за периода от датата на сключване на
трите споразумения до крайния им срк на действие,с кои кнтрагенти,на кои
дати,на какви цени,осчетводени ли са, и налице ли са издадени фактури е отразило
на първо място стандартизирания договор между страните ,анекса към него и
сключените три бр.допълнителни споразумения,чието прекратяване се иска в
настящетоо производство,както и движението по тях.По отношение на продажбите на
ищеца в.л.е отразило два договора – с „Гранд Енерджи Дистрибюшън” ЕООД от 28.06.2018г.и
„Мини Марица-изток” ЕЕАД.Изготвило е справка за продажбите на ищеца на тези
дружества за периода,от които се установява,че през периода
13.03.2020г.-20.03.2020г. и до 31.05.2020г.ищецът им е продавал ел.енергия по
69,01лв.,63,77лв.25,59 лв.и т.н.,средно за периода по 56,49 лв.на първото
дружество и по 56,74 лв.на второто/съответно за следващия период 65,85лв./,като
ищецът е издавал редовно за всяка сделка фактура.Всички сделки и фактури са
редовно осчетоводени,вписани в дневниците за продажби и в справките-декларации
по ЗДДС.При извършената справка и след съпоставка между цените на закупуваната
от ответника ел.енергия и продаваната такава на двете дружества,отразени в
заключението,разликата според в.л.между покупната и продажната цена възлиза на 48,20
лв.При спазване договорените цени по трите споразумени и при продажба на
закупената ел.енергия по посочените средни цени,ищецът ще реализира загуби в
размер на 27903886,23 лв.Според поясненията на в.л.счетоводител в с.з.на 15.02.2022г.закупената
от ищеца ел.енергия от ответника по трите споразумения е продадена именно на
двете дружества,посочени в заключението.
Тъй като вещото лице не било отгворило на поставените
задачи-не е посочило всички контрагенти на ищеца,по искане на ответника е
пставена допълнителна задача на в.л.в тази насока.Във второто си заключение вещото
лице е отразило какви количества ел.енергия следва да закупи ищеца от ответника
по сключените три броя допълнителни споразумения и на каква цена възлиза стойността
на договорената ел.енергия при предлаганата от ищеца цена,съответно на колко
възлиза разликата между двете цени.В това заключение вещото лице е отразило и
какви количества ел.енергия за исковия период ищецът е продавал на всички свои
контрахенти,и на какви цени.От изготвените таблици е видно,че ищецът е продавал
ел.енергия в по голямата си част на цени под договорените в трите споразумения
за периода на действие на последните – 91,95 лв.,91,03 лв.,27,84 лв.,46,60
лв,74,30 лв.,85,59 лв.,88,52 лв.,64,04 лв. ,93,99лв. ,96 лв.,78,60 лв.,79,47 лв.,52,76 лв.В.л.е
изготвило обобщени справки за 1/регистрираните вътрешни графици за покупка от
ищеца за периода 01.11.2019 – 31.12.2019г.,2/за покупките на ищеца за същия
период 3/регистрираните вътрешни графици за продажбите на ищеца за горния
период и обобщена справка за продажбите 4/регистрирани вътрешни графици за
покупки на ищеца за период 01.01.2020г.-08.07.2020г.,обобщена справка за
покупките,регистрирани вътрешни графици за продажбите за същия период,както и
такива данни за периода 09.07.2020г.-31.12.2020г.Всички сделки отразени в
таблиците според в.л.са регистрирани в системата за известяване на графици.В.лице
е посочило и сключените от ищеца сделки за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. в
сегмент Двустранни договори.В заключение в.л.е отразило,че среднопретеглената
покупна цена на ищеца е по-висока от среднопретеглената,на която са се
извършвали продажбите.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достига до следните
правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Ответникът
поддържа становище, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск по чл.
307 ТЗ, тъй като допълнителните споразумения са развалени още на 04.04.2020 г.от страна на ответника,
а при всички случаи срокът им е изтекъл на 31.12.2020 г. Според ответника, доколкото
конститутивното съдебно решение има действие само занапред, и при условие, че
договорните правоотношения между страните вече са прекратени на друго
основание, за ищеца липсва правен интерес да иска прекратяване, респективно:
изменение на правоотношенията с ответника чрез намаляване на цената.
Искът
по чл. 307 от Търговския закон е конститутивен и представлява предоставено на
страна по договорно правоотношение потестативно право да иска прекратяване или
изменение на въпросната договорна връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 307 от ТЗ, искът може да бъде предявен от засегнатата страна, която твърди, че в
резултат на изменение на икономическата обстановка, изпълнението на нейното
договорно задължение противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Както
се посочва и в Тълкувателно решение № 2 от 01.12.1997 г. по гр. д. № 2/1997 г.,
ОСГК на ВКС, изключение от принципа установен в чл. 20а ЗЗД, е институтът на
стопанската непоносимост, като съгласно чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да
измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива
обстоятелства, които страните не са могли ,и не са били длъжни да предвидят, и
запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. В практиката на ВКС е
възприето (Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г., Т. К., І Т.
О.), че това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата
на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е
конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с
цел предотвратяване на такава несправедливост. При това произнасянето на съда
по такъв иск се променя, респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са
настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора
задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното
задължение е изпълнено.
Настоящият
състав споделя това разбиране , и счита, че настъпването на нови юридически факти (разваляне на
договора) или изтичането на срока на последния, не водят до отпадане на правния
интерес на ищеца от търсената закрила.Съдът споделя разбирането на теорията и
съдебната практика, че искът по чл. 307 от Търговския закон е способ за
упражняване на едно субективно преобразуващо право на засегната от стопанската
непоносимост страна да иска изменение или прекратяване на една договорна
връзка. Същевременно, доколкото въпросното преобразуващо право се упражнява
чрез предявяването на иск, а като последица от това търсената правна промяна
може да настъпи само по силата на конститутивно съдебно решение, което слага
край на развилото се исково производство, настоящият състав намира, че
възприетото от ВКС следва да се тълкува,като се изхожда от целта на института на
стопанската непоносимост и общите принципи на гражданския процес, в това число:
от принципа за законност и добросъвестност. Процесуалният способ за упражняване
на едно материално право не може да ограничава самото материално право като
такова, а само да служи за неговото надлежно упражняване. Ролята на съда в
производството по чл. 307 от ТЗ е да прецени дали твърдението на ищеца за
настъпила стопанска непоносимост на престацията му е основателно и обуславя
исканата правна промяна, която е отказана от насрещната страна и ако установи
това: да внесе тази правна промяна в отношенията между страните. При това
следва да се държи сметка, че съществуването на договорната връзка, респективно
възможността тя да бъде прекратена от насрещната страна по правоотношението,
както и изобщо развитието на съдебния процес, в рамките на който е упражнено
правото по чл. 307 от Търговския закон, зависят от поведението на ответната
страна. Ето защо настоящият състав приема, че в рамките на производството по
чл. 307 от Търговския закон съдът дължи произнасяне по искането на ищеца за
прекратяване или евентуално за изменение на правната връзка с ответника такава,
каквато тя съществува към датата на упражняване на материалното право с
предявяване на исковата молба в съда. При това положение,е видно, че към 24.03.2020
г. договорните правоотношения с
ответника са в сила, изпълняват се от ищеца и изпълнението на задължението му е
принципно възможно. Правният мир и принципите за добросъвестност и
справедливост, заложени в нормата на чл. 307 от ТЗ не могат да поставят като
условие изискването ищецът да изпълнява задължение, за което твърди, че е
икономически разорително и непосилно за него, в рамките на срока на един
съдебен исков процес. На първо място, такъв подход противоречи на института на стопанската непоносимост,
тъй като по същество ограничава приложното й поле само до безсрочни договори. На второ, такъв подход
противоречи и на духа на института на стопанската непоносимост, тъй като, ако
задължението на ищеца действително е обременително до степен, която противоречи
на морала и добросъвестността, до приключване на съдебния исков процес,
въпросното задължение би се оказало разорително за ищеца. В този смисъл, съдът
приема, че състоянието на стопанска непоносимост действително следва да има
траен характер, но не е обвързано с времето, през което се развива исковия процес. В
частност, в конкретния случай ищецът е упражнил материалното си право по чл.
307 от ТЗ на 24.03.2020 г., докато устните състезания по делото са приключили на 15.03.2022 г.
При условие, че срокът на допълнителните споразумения, чието прекратяване търси
ищецът към 24.03.2020 г. е изтекъл на 31.12.2020 г., да се отрече правния му
интерес от предявения иск означава да се отрече изобщо правото на защита при евентуално настъпила стопанска
непоносимост.
С
оглед изложеното, настоящият състав споделя и възприетото в правната теория
разбиране, че с конститутивно съдебно решение, постановено по спор с правно
основание чл. 307 ТЗ се внася изменение в договорната връзка занапред – спрямо
момента на упражняване на потестативното право, т.е. от момента на
констатираното настъпване на стопанската непоносимост.
Относно твърденията на
ответника, че институтът на чл. 307 от Търговския закон е неприложим в
процесния случай, тъй като се търси прекратяване, респективно изменение на
сделки, които са борсови, и са подчинени на особен режим, в това число: сключени са и
цените по тях са определени след провеждане на търг, а самата престация –
електрическа енергия, не може да бъде съхранявана, за да се допусне изпълнение на
задължението на ищеца в изменения му вид, то настоящият състав намира, че този
довод не може да обуслови недопустимост на предявения иск. Разпоредбата на чл.
307 от Търговския закон е приложима за всички търговски сделки – каквито
безспорно са сделките с електрическа енергия(а съгласно съдебната практика –
приложното й поле се разпростира дори в случаите, в които сделката не е
търговска), а самият механизъм на изпълнение на задълженията на страните по нея
с оглед спецификата на престацията, не може да доведе до отпадане на правния
интерес на ищеца от закрила. Напротив – очевидно е, че волята на ответника е
правоотношението да остане непроменено ,и именно това налага ролята на съда, който
да внесе търсената правна промяна, ако установи, че такава се дължи в случая.
Начинът на изпълнение на задълженията на страните не може да ограничава
приложното поле на института на стопанската непоносимост, тъй като неговият
смисъл е да възстанови справедливостта и добросъвестността като основополагащи
правни принципи.
Да се приеме за недопустим иск като се отрече правния интерес на
страната от установяване на състояние на стопанска непоносимост на задължението
й в една договорна връзка, която е развалена или прекратена на друго основание
в хода на съдебния процес, в който това право се упражнява, или да се отрече правото
на страната да иска изменение на задължението си, защото същото се отнася до
особен вид движима вещ, означава да се отрече изобщо правото на защита на
страната, което противоречи на посочения принцип на законност.
С
оглед изложеното съдът приема, че искът по чл. 307 от Търговския закон, като
предявен от легитимирано лице с правен интерес от търсената защита е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на иска правните изводи са следните:
В
исковата молба се твърди, че към датата на предявяването на иска, между
страните са налице валидни договорни правоотношения, породени от същесттвуващия между страните
Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и сключените
въз основа на него три броя допълнителни споразумения. Това обстоятелство не се
и оспорва от ответника, който напротив – заявява, че е развалил допълнителните
споразумения с изявление от 04.04.2020 г. При това положение съдът приема за
установено, че първата предпоставка за приложимост на института на стопанската
непоносимост е налице, тъй като към датата на упражняване на преобразуващото
право да се иска прекратяване и изменение на договорната връзка, същата е
валидна и се изпълнява от двете страни. Към този момент – 24.03.2020 г.
изпълнението на задължението на ищеца за закупуване на електрическа енергия е
било възможно,като по делото се установи, че ищецът е изпълнявал това
задължение до 27.03.2020 г.
На
следващо място, в исковата молба се твърди, че пандемията от коронавирус е
непредвидимо и непреодолимо събитие от извънреден характер, което е довело до
рязък спад в потреблението на електрическа енергия, както и рязък спад в цените
на търгуване на електрическата енергия до степен, при която задължението на
ищеца по договорите с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е станало прекомерно обременително, което противоречи на морала и
добросъвестността.
Съдът споделя доводите на
ищеца, че пандемията от коронавирус се явява събитие от извънреден характер,
което не би могло да бъде предвидено от нито една от страните по допълнителните
споразумения към датата на сключването им. От изслушаното и прието по делото
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява от една страна, че
потреблението и цените на електрическата енергия до този момент следват
закономерни циклични (сезонни) промени, но пандемията от коронавирус е довела
до тотален локдаун, при който търсенето на електрическа енергия за небитови
потребители е намаляло, както и е настъпил рязък в спад в цените на електрическата
енергия. И от представените от „ЕСО“ ЕАД справки за потреблението на
електрическа енергия,и от
заключението на техническата експертиза се установява, че спад в потреблението се наблюдава, макар и не драстичен.
Безспорно обаче по делото се установи, че след 13.03.2020 г. е налице рязък спад в цените на
електрическата енергия. Съдът намира,че състоянието на стопанска непоносимост следва да се прецени
спрямо датата на заявяване на преобразуващото материално право за изменение или
прекратяване на договорите с ответника, а не да се преценява след преодоляване
на това състояние. В този смисъл, за релевантен период, спрямо който следва да
се прецени наличието на стопанска непоносимост, съдът приема периодът на
обявеното извънредно положение, т.к. с такава информация е разполагал ищецът
към съответния момент (упражняване на субективното право по чл. 307 от ТЗ) и
въз основа на нея е могъл да предвижда пазарното си поведение. Ето защо съдът
счита, че следва да прецени наличието на стопанска непоносимост за ищеца за период
от 13.03.2020 г.,кгато ищецът е поискал изменение на цените от ответника до края на
срока на извънредното положение – 13.05.2020 г. Това е така, тъй като към
датата на предявяване на исковата молба в съда, въз основа на тенденциите и
флуктуациите на пазара на електрическа енергия, ищецът не е имал възможност да
предвиди, че цените на електрическа енергия биха могли се повишават, от кой
момент ще стане това и до какви размери. Нещо повече, при твърдения за
непоносимост на престацията,и като се държи сметка, че задължението на ищеца за закупуване
на електрическа енергия е ежедневно, следва да се съобрази, че икономическият баланс на страните в
правоотношението също се изменя ежедневно и то в отрицателна посока спрямо
тренда от 13.03.2020 г. до 23.03.2020 г. При това положение, съдът приема, че
разумното очакване на ищеца към датата на подаване на исковата молба е било за
продължаващ спад в цените, на които би могъл да реализира закупената от „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД електрическа енергия. Нещо повече, институтът на стопанската
непоносимост макар и да предполага трайност в състоянието ,не може да се разпростре
до момент, в който лицето, което упражнява правото по чл. 307 от ТЗ,поради
продължаващо изпълнение на задължението в уговорения му вид, е разорено.
С
оглед на изложеното и според заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза,а също и на
икономическата, съдът приема, че ищецът е
разполагал с възможност да продава закупуваната от ответника електрическа
енергия на пазарни сегменти „Ден напред“ и „В рамките на деня“, както и на
сегмент ЦПДД. Установено е по делото обаче, че през процесния период на сегмент
ЦПДД е сключен един единствен договор, което съдът намира за логично предвид
установените флуктуации в цените на енергията в този период и нежеланието на
търговците да се обвързват отнапред с фиксирани цени. Вещото лице проф. К. посочва в първоначалното
си заключение, че ищецът би имал възможност за препродажба в пазарен сегмент
„Двустранни договори“ само за периода след 01.06.2020 г., т.е. след повече от 3 месеца,
през които ищецът е следвало да заплаща цена, която намира за прекомерно
обременителна.
Ето
защо и при тези условия на пазара, съдът приема, че от 13.03.2020 г. ищецът е
бил поставен в ситуация да закупува електрическа енергия от ответника при цени
от 113,48 лева/ Мвтч; 109,15 лева/ Мвтч и 110,81 лева/ Мвтч, т.е. при
среднопретеглена цена от 112,02 лв./Mwh според заключението на вещото лице
проф. К., а да реализира същата чрез препродажба в пазарен сегмент „В рамките
на деня“ и „Ден напред“, като среднопретеглената цена на сделките на сегмент „Ден
напред“ за периода 13.03.2020 г. – 31.05.2020 г. е била 47,29 лв./MWh.
От това ясно следва, че е налице разлика от 57,78 % спрямо среднопретеглената
цена, която ищецът следва да заплаща на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и цената, по която
може да реализира същата тази продукция за период от повече от 2 месеца. Съдът
намира, че при разлика от 57,78 % в цената на една и съща стока, икономическият
баланс на договора с ответника действително е разрушен до степен, която
противоречи на морала и добросъвестността ,и би довела до разорителни последици за
ищеца предвид количествата закупувана енергия.
Предвид
изложеното,
съдът приема за основателен предявения от ищеца конститутивен иск по чл. 307 от ТЗ за прекратяване на допълнителните споразумения с ответника като приема за
установено, че считано от 13.03.2020 г. е настъпила стопанска непоносимост на
престацията на ищеца в отношенията с ответника ,и следва да се прекратят допълнителните
споразумения считано от 13.03.2020 г.
Предвид
уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните такива за изменение на
цената по допълнителните споразумения.
С
определение от 20.01.2021г. съдът с оглед становищата на страните е определил
цена на предявения иск/след изменението му/на основание чл.70 ал.1 ГПК в размер
на 68 766 012 лв., а с определение от 14.10.2021г.no в.ч.гр.д.№ 2906/2021г.
САС е отменил това определение на ОС.След връщане на делото от САС съдът е продължил процесуалните действия по
делото,като с определение от 16.11.2021г.на основание чл.70 ал.3 ГПК е приел
приблизителна цена на предявения главен иск в размер на посочената такава от
ищеца в размер на 18225930 лв.,върху която ищецът е внесъл такса в размер на
728997,20 лв.Въпреки,че настоящият състав не изразява съгласие с указанията на
САС относно определяне на цената на предявените главни искове/след изменението
на първоначалните такива/,с оглед на същите/указания/,и предвид заключението на
техническата експертиза,съдът определя окончателен размер на цената на
предявените главни искове/за прекратяване на допълнителните споразумения/ в
размер на 23591171,52 лв.Ответникът следва да заплати допълнителна д.т.в размер
на 214650 лв.Върху обективно съединените искове не се дължи отделна такса
предвид разп.на чл.72 ал.1 ГПК,което съдът е отразил и в цитиранот определение
от 16.11.2021г.
При
този изход на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените
разноски за заплатената държавна такса и депозити за вещи лица съгласно
представения списък.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
307 от ТЗ Допълнително споразумение № 19/25.11.2019 г., сключено въз основа на
Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия №
IBEX-0027/14.12.2017 г. между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК *** и „Юропиан Трейд Оф
Енерджи“ АД, с ЕИК *** считано от 13.03.2020 г. поради настъпила на 13.03.2020
г. стопанска непоносимост.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
307 от ТЗ Допълнително споразумение № 20/28.11.2019 г., сключено въз основа на
Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия №
IBEX-0027/14.12.2017 г. между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК *** и „Юропиан Трейд Оф
Енерджи“ АД, с ЕИК *** считано от 13.03.2020 г. поради настъпила на 13.03.2020
г. стопанска непоносимост.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
307 от ТЗ Допълнително споразумение № 21/29.11.2019 г., сключено въз основа на
Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № IBEX-0027/14.12.2017
г. между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК *** и „Юропиан Трейд Оф Енерджи“ АД, с ЕИК ***
считано от 13.03.2020 г. поради настъпила на 13.03.2020 г. стопанска
непоносимост.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
изпълнителния директор Н. А. М., да заплати на „Юропиан Трейд Оф Енерджи“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор И. П. Д. сумата от 736 150 лева, представляваща деловодни
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор Н. А. М. да заплати такса в полза на ОС Враца в размер на 214650
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: