Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.06.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на
девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
участието на секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 8711
по описа за 2016г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.
1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Е.Х.”
ЕАД твърди, че на 29.12.1998г. между
ответника и „Б.” ЕАД е бил сключен договор № 1/29.12.1998г. за доставка на
природен газ. С цел уреждане на отношенията по доставените, но неплатени
количества природен газ, „Б.” ЕАД и „Т.С.” ЕАД са сключили на 25.11.2002г. Допълнително споразумение към Договора за
доставка на газ. По силата на това споразумение „Т.С.” ЕАД изрично е признало,
че има изискуеми задължения за доставен и неизплатен природен газ към
31.08.2002г. в общ размер на 120 451 690. 05 лева. От тази сума 60 000 000 е трябвало да бъдат
платени за срок от пет години по погасителен график, а останалите 60 773 494.
50 лева - чрез предоставяне на определени дълготрайни материални активи
(газопроводи и пр.), собственост на ответника - до 15 000 000 лева, и 45 000
000 - да бъдат погасени в срок от три дни след продажба на акции на същата
стойност на държавата.
С ново
споразумение от 21.09.2007г. към Договора за доставка на газ, „Т.С.” ЕАД е
признало изрично свои задължения към „Б.” ЕАД съгласно договора за доставка на
газ в размер общо 150 760 905. 66 лева – 15 451 690. 05 лева непогасена част от
задължението на „Т.С.” ЕАД съгласно предходно сключеното споразумение от 2002г.
и 135 309 216. 61 лева, формирани като текущи задължения за доставени
количества природен газ по Договора за доставка на газ за периода от м.януари
2007г. до м. август 2007г., включително, включващи главница и лихви за забава,
по издадени конкретни фактури.
Със споразумението от 2007г. страните са се съгласили
да подновят (новират) по силата на чл. 107 от ЗЗД всички гореописани задължения
на „Т.С.” ЕАД в пълния им размер. Задълженията е следвало да бъдат изплатени
при нов срок от 6 години и съгласно нов погасителен график, оформен като
неразделна част от споразумението.
С договор № БГ 86/БЕХ № 43 от 17.03.2009г., на
основание чл. 99 и сл. от ЗЗД, „Б.” ЕАД е прехвърлило възмездно на „Б.Е.Х.” ЕАД
свои вземания на цена на извършени доставки на природен газ срещу „Т.С.” ЕАД.
Общият размер на прехвърлените вземания към 30.11.2008г. е бил 214 962 759
лева, като е включвал текущи вземания по Договора за доставка на природен газ с
балансова стойност към 30.11.2008г. в размер на 95 862 759 лева главница и
лихви за забава, формирани от доставка на природен газ по договора за доставка
от м.юли 2008г. до м.ноември 2008г., включително, по издадени фактури, и непогасени
вземания, произтичащи от сключеното през 2007г. споразумение в размер на 119
100 000 лева.
„Т.С.” ЕАД е било надлежно уведомено за сключването на
договора за цесия и прехвърляне на вземанията с уведомление изх. №
БГ-51-001-808/23.03.2009г., получено на
26.03.2009г.
На 26.03.2010г. между „Б.Е.Х.” ЕАД и „Т.С.” ЕАД е било
подписано Споразумение № 149/26.03.2010г. По силата на споразумението ответното
дружество изрично е признало, че има валидни непогасени задължения към ищеца в
размерите, посочени в договора за цесия, както и че към 31.12.2009г. общият
размер на задълженията възлиза на 223 155 417. 09 лева. Съгласно
споразумението, част от сумата – 213 966 375. 92 лева, е била дължима от ответника в срок от 6
години, считано от 01.07.2011г. по погасителен план. Също съгласно
споразумението, при неплащане на някоя от вноските от страна на ответното
дружество, то е дължало договорна лихва за забава в размер на основния лихвен
процент, определен от Българската народна банка, плюс надбавка от 4 пункта
върху неплатената в срок вноска до датата на окончателното й плащане.
Със споразумение У-№ 337/02.08.2011г. страните са се
съгласили да извършват прихващания на дължимата от „Б.Е.Х.” ЕАД на „Т.С.” ЕАД
цена на доставена топлинна енергия със задълженията на „Т.С.” ЕАД към „Б.Е.Х.”
ЕАД по споразумението от 2010г.
Въз основа на споразумението на 29.02.2012г. е бил
подписан протокол за прихващане. По
силата на този протокол ответникът отново е признал задълженията към ищеца по
споразумението през 2010г.
По погасителния план, приложен като Приложение № 1,
неразделна част от Споразумението от 2010г., ответникът дължи погасителна
вноска за м. ноември 2011г. в размер на 2 971 750 лева, като срокът за
изплащането е 30.11.2011г. Задължението не е било изпълнено и ищецът иска
заплащане на сумата, с дължимата съгласно споразумението от 2010г. договорна
лихва за забава за периода от 30.11.2013г. до датата на исковата молба в размер
на 363 705. 92 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, с присъждане на
направените разноски.
Ответникът „Т.С.”
ЕАД оспорва исковете. Признава
сключването на посочените в исковата молба споразумения с „Б.” ЕАД, от което
дружество са били придобити вземанията от ищеца, сключването на Договор за
доставка на природен газ № 1 от 29.12.1998г., по който е бил доставян природен
газ и Споразумение № 149/26.03.2010г. между страните, но възразява, че
претендираните вземания са погасени по давност. Главницата по погасителния план
към Споразумение № 149/26.03.2010г. представлява периодично вземане – цена на
доставен от „Б.” ЕАД на ответника природен газ, и се погасява с кратката
тригодишна давност (чл. 111, б.”в” от ЗЗД). Не е имало новиране или изменяване
на задължения, включително със споразумението от 21.09.2007г. Като акцесорни, погасени по давност са и
вземанията за лихви (чл. 119 от ЗЗД). Ответникът се позовава на приложими в
случая решения на Върховния касационен съд.
Че процесните вземания са периодични и са погасени по давност е видно и
от решение № 328 от 09.02.2016г. по т.д. № 1201/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-7 състав, по предходно производство
между същите страни, по което се е претендирала вноската по погасителния план
за месец юли 2011г. Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а се установява
от представените писмени доказателства, че на 29.12.1998г. между ответника и „Б.”
ЕАД е бил сключен договор № 1/29.12.1998г. за доставка на природен газ.
Задълженията на „Б.” ЕАД по договора са
бил изпълнени, но ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на доставките.
Към 31.08.2002г. задълженията на ответника са били в общ размер на 120 451 690.
05 лева главница и лихви.
Поради неплатените количества природен газ, между „Б.”
ЕАД и „Т.С.” ЕАД на 25.11.2002г. е било сключено Допълнително споразумение към
Договора за доставка на газ, съгласно което от „Т.С.” ЕАД изрично е било
признато, че има изискуеми задължения за доставен и неизплатен природен газ към
31.08.2002г. в общ размер на 120 451 690. 05 лева. Дружеството се е
задължило 60 000 000 от тази сума да бъдат платени за срок от пет години,
считано от 01.09.2002г. по погасителен график, а останалите 60 451 690. 05 лева
- чрез предоставяне на определени дълготрайни материални активи (газопроводи и
пр.), собственост на ответника - до 15 000 000 лева, и 45 000 000 - да бъдат
погасени в срок от три дни след продажба на акции на същата стойност на държавата.
Задълженията по споразумението от 2002г. не са били
изпълнени изцяло, както и е имало неплатени задължения по договора за доставка
на газ за периода от м.януари 2007г. до м. август 2007г. – главница и лихви.
При тези обстоятелства, със споразумение от 21.09.2007г.
към Договора за доставка на газ, „Т.С.” ЕАД е признало изрично свои задължения
към „Б.” ЕАД съгласно договора за доставка на газ в размер общо 150 760 905. 66
лева – 15 451 690. 05 лева непогасена част от задължението на „Т.С.” ЕАД
съгласно предходно сключеното споразумение от 2002г. и 135 309 216. 61 лева,
формирани като текущи задължения за доставени количества природен газ по
Договора за доставка на газ за периода от м.януари 2007г. до м. август 2007г.,
включително, включващи главница и лихви за забава, по издадени конкретни фактури. Задълженията е следвало да бъдат
изплатени при нов срок от 6 години и съгласно нов погасителен график, оформен
като неразделна част от споразумението.
Задълженията на „Т.С.” ЕАД по споразумението от 2007г.
също не са били изпълнени изцяло, както и не са били изпълнени изцяло
задълженията във връзка с доставката на
природен газ по договора за доставка от м.юли 2008г. до м.ноември 2008г.
С договор № БГ 86/БЕХ № 43 от 17.03.2009г., на
основание чл. 99 и сл. от ЗЗД, „Б.” ЕАД е прехвърлило възмездно на ищеца „Б.Е.Х.”
ЕАД своите вземания срещу ответника към
30.11.2008г. - 214 962 759 лева, включително текущи вземания по Договора за
доставка на природен газ с балансова стойност към 30.11.2008г. в размер на 95
862 759 лева главница и лихви за забава, формирани от доставка на природен газ
по договора за доставка от м.юли 2008г. до м.ноември 2008г., включително, по
издадени фактури, и непогасени вземания, произтичащи от сключеното през 2007г.
споразумение в размер на 119 100 000 лева. Ответникът е бил уведомен за
прехвърлянето с уведомление изх. № БГ-51-001-808/23.03.2009г., получено на 26.03.2009г.
Непосредствено след прехвърляне на вземанията, на
26.03.2010г. между „Б.Е.Х.” ЕАД и „Т.С.” ЕАД е било подписано Споразумение №
149/26.03.2010г., съгласно което „Т.С.”
ЕАД изрично е признало, че има валидни
непогасени задължения към ищеца в размерите, посочени в договора за цесия,
както и че към 31.12.2009г. общият размер на задълженията възлиза на 223 155
417. 09 лева. Съгласно споразумението (т. 4), част от сумата – 213 966 375. 92
лева главница, е била дължима от
ответника в срок от 6 години, считано от 01.07.2011г. по погасителен план. Вноските
по погасителния план са формирали пълния размер на задължението от 213 966 375.
92 лева. При неплащане на някоя от вноските от страна на ответното дружество,
то е дължало договорна лихва за забава в размер на основния лихвен процент,
определен от Българската народна банка, плюс надбавка от 4 пункта върху неплатената
в срок вноска до датата на окончателното й плащане (т. 5 от споразумението).
Съгласно погасителния план, приложен като Приложение №
1, неразделна част от Споразумението от 2010г., ответникът е дължал погасителна
вноска за м. ноември 2011г. в размер на 2 971 750 лева, със срок за изплащане
30.11.2011г.
Междувременно със споразумение У-№ 337/02.08.2011г.
страните са се съгласили да извършват прихващания на дължимата от „Б.Е.Х.” ЕАД
на „Т.С.” ЕАД цена на доставена топлинна енергия със задълженията на „Т.С.” ЕАД
към „Б.Е.Х.” ЕАД по споразумението от 2010г. Въз основа на това споразумение на
29.02.2012г. е бил подписан протокол за прихващане, съгласно който с дължима
сума за доставена топлинна енергия за месец януари 2012г. са се намалявали сумите, дължими от ответника към ищеца
съгласно споразумението от 2010г. (т. 2 от споразумението).
При така
възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Страните са обвързани от споразумението от
26.03.2010г., съгласието за което е било постигнато изрично и което има
характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.
За избягване на възможен спор между страните (водене
на дело) и при взаимни отстъпки, ответникът е признал дължимост на вземания по
договор № 1/29.12.1998г. за доставка на природен газ, сключен с „Б.” ЕАД, по доставки от м.юли 2008г. до
м.ноември 2008г., включително, прехвърлени на ищеца по договора за цесия, както
и останали неплатени такива по
споразумение от 21.09.2007г. към договора за доставка на газ, също
прехвърлени на ищеца от„Б.” ЕАД, а ищецът се е съгласил задълженията да не
бъдат търсени веднага като дължими, а да бъдат отсрочени във времето и платими
на погасителни вноски, включително процесната сума от 2 971 750 лева
погасителна вноска за м. ноември 2011г., част от сумата от 213 966 375. 92 лева
главница, съгласно споразумението. Със
споразумението, по общо съгласие, страните са установили задълженията на ищеца
към ответника и са отсрочили изпълнението им.
Както задълженията по договор № 1/29.12.1998г., така и
тези по споразумението от 21.09.2007г. към договора за доставка на газ са били
за доставка на природен газ – главница и лихви. Самото споразумение от
21.09.2007г. е включвало задължения по такива доставки (от м.януари 2007г. до
м. август 2007г., включително) и такива по предходното споразумение от
25.11.2002г., уреждащо отношенията между страните за доставки на природен газ
към 31.08.2002г. Споразуменията от
2002г. и 2007г. също са имали характер
на спогодби – установени са били задълженията на ответника за доставка на
природен газ към съответните периоди, при тяхното пълно признание, а
изпълнението е било отсрочено. Същевременно в споразумението от 2002г. е имало и
уговорка за даване вместо изпълнение (чл. 65 от ЗЗД) с оглед частичното
погасяване на дължимите суми от „Т.С.“ ЕАД.
Задълженията за доставка на природен газ са периодични плащания по чл. 111, б.”в” от ЗЗД,
така както понятието е изяснено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по т.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС – повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията – еднакви.
Със споразуменията от 2002г., 2007г. и 2010г.
задълженията на ответника за доставка на природен газ – главница и лихви, не са
били променяни (замествани с други или нови), нито е имало уговорки относно
началната дата на течене на давността, нейния период и основания за спиране и
прекъсването й в отклонение на разпоредбите на ЗЗД. Такива уговорки относно
давността биха били и нищожни, тъй като разпоредбите на чл. 110 и сл. от ЗЗД
относно давността са императивни (така
Решение № 292 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1220/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).
Не се е касаело за новиране на задължения по чл. 107
от ЗЗД по никое от споразуменията. Фактически
задълженията за главница и лихви по договора за природен газ, след тяхното
признаване и установяване, са били единствено отсрочвани (разсрочвани). Разсрочването
на задължението на длъжника по договора
не може да бъде възприето като animus novandi,
водещо до обективна новация (така Решение № 130 от 24.03.2009г. по т.д. №
650/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 138 от 22.08.2013г. по т.д. №
27/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 110 от 17.07.2015г. по т.д. №
1568/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 175 от 25.02.2016г. по т.д. №
2602/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 19 от 22.03.2017г. по т.д. №
3349/2015г. на ВКС, ТК, І т.о, Решение № 169 от 30.03.2017г. по т.д. №
602/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Това е включително за споразуменията от
2007г. и 2010г. При последното отсрочените вноски, включително за главницата от
213 966 375. 92 лева, формират изцяло размера на задължението и няма заместване
на едно задължение с друго, каквато е целта на новацията, нито възникнало
задължение с кредитен характер. Изложените от ищеца съображения в обратен
смисъл в представените писмени бележки не се споделят от съда. Посоченото от
ищеца Решение № 225/03.08.2016г. по т.д. № 3696/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. касае
поръчител и хипотезата на чл. 147 от ЗЗД, при което е неотносимо към настоящия
правен спор. То не е постановено и в отклонение на посочената по-горе практика
на ВКС. По други правни въпроси са и Решение № 147 от 23.07.2012г. по гр.д. №
627/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г.
на ВКС, ГК, ІV г.о., също посочени от ищеца в писмените му бележки.
Тъй като предмет на
Споразумение № 149/26.03.2010г.
са били задължения по доставка на природен газ – главница и лихви, и те са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б.”в” от ЗЗД, за тях е приложима
кратката погасителна давност. За вноската за м. ноември 2011г. с падеж
30.11.2011г. тази давност е трябвало да изтече на 30.11.2014г.
С протокола от 29.02.2012г., във връзка с допълнително
уговорените прихващания на дължимата от
„Б.Е.Х.” ЕАД на „Т.С.” ЕАД цена на доставена топлинна енергия със задълженията
на „Т.С.” ЕАД към „Б.Е.Х.” ЕАД по споразумението от 2010г., задължението за м.ноември 2011г., както и
всички падежирали и изискуеми вноски по споразумението от 26.03.2010г., са били изрично признати като дължими и подлежащи на прихващане в съответната част
(чл. 116, б.”а” от ЗЗД). В този смисъл е било изразеното от ответника в т. 2 от
протокола от 29.02.2012г., при съобразяване от съда на Решение № 161 от
03.02.2016г. по т.д. № 1934/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. относно тълкуване съдържанието
на волеизявление на длъжника за признаване на вземане, съответно съобразяване
на обстоятелствата, при които то е направено.
Въпреки признанието на „Т.С.“ ЕАД от 29.02.2012г.,
най-късно на 28.02.2015г. давността
относно процесното задължение е
изтекла. Предявеният на 30.11.2016г. иск на ищеца е погасен по давност, при
липсата на други обстоятелства, обосноваващи спиране или прекъсване на
давността по чл. 116 от ЗЗД. Такива обстоятелства не се и твърдят от ищеца, нито са представени доказателства
извън споразумение У-№ 337/02.08.2011г. и
протокол за прихващане от 29.12.2012г.
Или възражението на ответника за погасяване на
задължението за заплащане на сумата от 2
971 750 лева погасителна вноска за м. ноември 2011г. по Споразумение №
149/26.03.2010г. е основателно.
Като акцесорни, погасени по давност са и задълженията
за лихви за забава (неустойка) по същото споразумение (чл. 119 от ЗЗД), съответно в претендирания
по делото размер от 363 705. 92 лева договорна лихва за забава (неустойка) за
периода от 30.11.2013г. до 30.11.2016г.,
както и за законна лихва от датата на исковата молба.
Предявените искове, като погасени по давност, следва
да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на
разноски по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат
на ответника. Ответникът установява разноски за адвокат от 53 861. 46 лева с
ДДС по договора за правна защита и съдействие от 07.02.2017г. и фактура от
20.02.2017г., които следва да бъдат присъдени изцяло.
Воден от горното
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Б.Е.Х.” ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 971 750
лева погасителна вноска за м. ноември 2011г. по Споразумение №
149/26.03.2010г., със законната лихва за
забава от 30.11.2016г., датата на исковата молба, до окончателното плащане,
както и 363 705. 92 лева договорна лихва за забава за периода от 30.11.2013г.
до 30.11.2016г., с разноските по делото
по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Е.Х.” ЕАД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 53 861. 46 лева (петдесет и три хиляди осемстотин шестдесет и един
лева и четиридесет и шест стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: