Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Тутракан, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 3 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0362-00639 от 15.11.2018
г. на
Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Е.Е.С., с ЕГН ********** ***
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв.;
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за един месец и
за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на
20.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят С., който чрез процесуалния си представител адв. Е.Г. ***,
го обжалва в срок и моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, не се
представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Свидетелите мл. автоконтрольор Г.С.Н., А.Х.А. и Н.С.П.
са служители в РУ на МВР гр. Тутракан.
На 29.10.2018 г. актосъставителят Г.С.Н. изпълнявал
служебните си задължения по контрол на движението на Общински пазар в гр.
Главиница. На кръстовище, образувано от улиците „Витоша“ и „Оборище“ установил
неправилно паркиран лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ***, затрудняващ
пътното движение. Предприел извършване на проверка на водача на автомобила –
жалбоподателя Е.Е.С.. Полицейският служител се представил на водача по
надлежния ред, поискал му документите за проверка, при което последният
отговорил „Какво ще ги правиш тези документи?“. Актосъставителят поканил водача
до служебния автомобил и го уведомил, че ще му бъде съставен АУАН. Жалбоподателят отговорил, че няма време да чака
и си тръгнал. Свидетел на всичко това станал полицейският служител А.А., който междувременно
бил извикан от актосъставителя.
Веднага, след като жалбоподателят напуснал мястото на
проверката, актосъставителят Н. му съставил АУАН серия Д бл. № 753528, в
отсъствие на нарушителя С.,за това,че „…на 29.10.2018г. около 09.40 ч.в
гр.Главиница,на кръстовището образувано от ул.”Витоша и ул.”Оборище”,управлява
л.а. „Тойота” с рег. № ***,негова собственост,като същия извършва следните
нарушения:1.Водача престоява на кръстовище,като създава реална опасност за
другите участници и пешеходците/пред пешеходна пътека.2/Водача не изпълнява
указанията на контролен орган/оставя документите и напуска без разрешение на
контролен орган.3/Има неплатени глоби,видно от направена справка в АНД с което
виновно е нарушил чл.98 ал. 1 т.6,чл.103,чл.157 ал. 8 във връзка с чл.186 ал. 7
от ЗДвП.”АУАН бил подписан от А.А. и Н.С. като свидетели при съставяне на акта.Св.А.А.
се подписал в АУАН,като свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта.
Жалбоподателят не е бил запознат със съдържанието на
АУАН, не го е подписал и не е получил препис от същия.
По образуваното със съставянето на 29.10.2018 г. АУАН
административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал
Наказателно постановление № 18-0362-00639 от 15.11.2018 г., като е възприел
изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушените
разпоредби от ЗДвП /чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 186, ал.
7 от ЗДвП/, наложил на жалбоподателя: на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал.
4, т. 8 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.; на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
един месец и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
На 13.12.201 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител Г.С.Н. и свидетелите А.Х.А., Н.С.П. и А.Р.А.
.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
Видно от приложената служебна бележка от ОД на МВР гр.
Силистра, НП е издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, имащ
съответните правомощия.
При съставянето на АУАН са допуснати особено
съществени процесуални нарушения,които са пренесени в атакуваното НП и
обуславят отмяната на атакуваното НП.Отделно от това неправилно е бил приложен и материалния закон.
На практика АУАН е съставен в отсъствието на
нарушителя,без да са били спазени изискванията на ЗАНН за съставянето му по
този ред,а именно без да е бил поканен нарушителя за съставянето.При
започналата проверка от актосъставителя,жалбоподателя оставил документите си и
напуснал местото на проверката.Всички действия по съставянето на АУАН са били
извършени в негово отсъствие,без да е спазена разпоредбата на чл.40 ал. 2 от ЗАНН.Съдът ще се въздържи да коментира на какъв отказ от страна на жалбоподателя да
подпише АУАН, е бил свидетел Алтанай А.,когато въобще не е видял жалбоподателя при
съставянето на АУАН и е узнал от полицай за кого иде реч в деня преди явяването
му в съдебно заседание. Жалбоподателя не е бил запознат с АУАН,каквото е
изискването на чл.43 ал. 1-5 от ЗАНН.
Горното е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Съдът намира,че липсват достатъчно доказателства за
описаното в АУАН нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП.Единствено
актосъставителя твърди,че автомобила на жалбоподателя е престоявал на
кръстовище.Това не е било видяно от другиго,включително и от свидетелите А. и С.,при
наличие на показания,че кръстовището и улиците около него са били оживени,предвид
пазарния ден.
Съдът счита,че описанието на обвинението за допуснато
нарушение на чл.175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП е непълно и неясно,което от своя страна
води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в
невъзможност да узнае за какво е обвинен. Актосъставителя е повдигнал обвинение
за това,че жалбоподателя „не изпълнява
указанията на контролен орган/оставя документите и напуска без разрешение на
контролен орган/”. Не е ясно какви са указанията, дадени от контролния
орган,има ли дадени такива,законосъобразни ли са те и не са ли дадени в явно
нарушение на закона и във връзка с какво са дадени те от контролния орган-с
оглед продължаване на проверката,с оглед организацията на движението и др.При
повдигане на обвинението не е достатъчно да се посочи само произтичащото от
съответната законова норма задължение,но и конкретните действия на нарушителя,с
които той нарушава повеленото от закона.Горното е самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
Непълно е описанието и на третото нарушение,за което е
било повдигнато обвинение със съставения АУАН и е бил наказан жалбоподателя, което
от своя страна също води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя,
изразяващо се в невъзможност да узнае за какво е обвинен.В конкретния случай съдът
намира,че не е приложен правилно и материалния закон.Описанието на нарушението
е непълно,тъй като не е посочено с какви /фиш,електронен фиш,НП/ и кои точно
санкционни актове са били наложени съответните „глоби” и датата на влизане на
актовете в сила.Последното е необходимо с оглед установяване на деня,когато
съгласно разпоредбата на чл.190 ал. 3 от ЗДвП е възникнало задължението за
заплащане на наказанието глоба и деня в който евентуално е възникнала правната
възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответния субект за неизпълнение на вмененото му от цитирания текст задължение
да заплати наложената му глоба в едномесечен срок. Неправилно като нарушена
норма е посочен чл.157 ал.8 от ЗДвП съгласно който Наказателното постановление
заменя контролния талон за период от един месец,след влизането му в сила ,съответно решението или определението
на съда при обжалване.Тази норма е напълно несъотносима към описаното
деяние.Такава е и нормата,с която актосъставителя е направил връзка,а именно
чл.186 ал. 7 от ЗДвП,съгласно която издаден фиш ,глобата по който не е платена
доброволно в седемдневен срок от датата на издаването му,се смята за влязло в
сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител.Тази норма не създава задължение за адресата на издадения фиш,което
да поражда ангажиране на административнонаказателната му отговорност,а само
приравнява по последици издадения фиш с неплатена доброволно наложена глоба в
определен /седемдневен/ срок,с последиците на НП. Задължение за съответния
субект в едномесечен срок да заплати наложени му глоби с НП /каквито чл.186 ал.
7 от ЗДвП приравнява и фишовете,по които в седемдневен срок не е заплатена
доброволно наложената глоба/, електронен фиш или съдебно решение или
определение на съда,поражда разпоредбата на чл.190 ал. 3 от ЗДвП.Едва след
изтичане на посочения в цитираната разпоредба едномесечен срок,може да се
ангажира административнонаказателната отговорност на съответния субект.
При издаването на атакуваното НП също са допуснати
особено съществени процесуални нарушения,обуславящи отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано.
На първо место непълното описание на деянията,за които
се налаган наказания,са по своя си характер особено съществени процесуални
нарушения,нарушаващи правото на защита на наказвания,тъй като той е поставен в
невъзможност да узнае за какво е санкциониран.АНО е възприел описаните АУАН
деяния и буквално ги е пресъздал в атакуваното НП.За непълнотите и последиците
от тях съдът изложи своето становище при обсъждането на законосъобразността на
АУАН и не намира за необходимо да ги преповтаря.Следва да се посочат
допълнително допуснатите от АНО процесуални нарушения,които по своята си
същност са особено съществени.В атакуваното НП,АНО,след като пресъздал дословно
описаното в АУАН,е посочил за второто описано деяние,че жалбоподателя с
последното „отказва да предаде документите си или осуетява извършването на
проверка от органите за контрол”.Това заключение на АНО по никакъв начин не се
подкрепя от описаното както в АУАН,така и в обстоятелствената част на НП.Никъде
не се посочва,че жалбоподателя е отказал да предаде исканите му
документи,напротив и в АУАН и при описанието на деянието на жалбоподателя в НП,
се посочва,че той е предоставил документите си.Обвинение за осуетяване на
проверка от контролните органи не е повдигано и такова деяние не е описано в
обстоятелствената част на НП.Както вече беше посочено,нито в АУАН,нито в
атакуваното НП,не е описано по какъв начин и каква проверка е била осуетена от
жалбоподателя.Ирелевантни в това отношение са показанията на актосъставителя,че
той си мислел да извърши проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол и
наркотици.Съгласно неговите показания той по никакъв начин не е уведомил за
това жалбоподателя.По никакъв начин не са материализирани по какъвто и да е
начин намеренията на актосъставителя,още по-малко те да са станали достояние на
жалбоподателя.
АНО е допуснал и друго неправилно интерпретиране на
описаното в АУАН и НП при квалификацията на третото по ред деяния. В
атакуваното НП е посочено,че жалбоподателя „ … управлява МПС с наложено
наказание глоба с фиш,незаплатена в срока за доброволно заплащане с което
виновно е нарушил чл.186 ал. 7 от ЗДвП …”.Както в АУАН,така и в
обстоятелствената част на атакуваното НП не е посочено,че незаплатената глоба е
наложена с фиш,както и че тя не е заплатена в срока за доброволно заплащане.С
горното АНО е приел нови обстоятелства, неизвестни и непредявени на
жалбоподателя, което е недопустимо да бъде извършено с издаването на НП.Отделно
от това АНО е квалифицирал това деяние като нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДвП,а
не като нарушение на чл.157 ал. 8 във връзка с чл.186 ал.7 от ЗДвП.Обвинение на
жалбоподателя за допуснато нарушение само на чл.186 ал.7 от ЗДвП,не е повдигано
на жалбоподателя.За правилността на квалификацията на това деяние,съдът изложи
становището си при обсъждане законосъобразността на АУАН, сложил началото на
административнонаказателното производство.
Съдът намира,че изложеното обуславя отмяната на
атакуваното НП в неговата цялост, като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0362-000639 от 15.11.2018
г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан, е наложил на Е.Е.С., с ЕГН **********
***,
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП административно
наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.;
за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба” в
размер на 50.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец и
за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на
20.00 лв.,като незаконосъобразно и необосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра,
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: