Р Е Ш Е Н И
Е
№ 839
гр.Кюстендил,20.12.2017
год.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд,гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и седемнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 26/2015 г.,за
да се произнес,взе в предвид следното:
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК
*********, е предявило против „Титан -
96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, ИСКОВЕ да БЪДЕ ПРИЗНАТО за установено по отношение на ответника,че
ищцовотно ТД е собственик на трансформаторен пост с диспечерско име „Чешмето" и
идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр. Кюстендил, находящ се в местност
„Хисарлъка" и да бъде
осъден ответника да предаде владението върху процесния трафопост на ищеца, както и и да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си
действия ,изразяващи се в застрояване
на сервитутната ивица, затваряне на вентилационна решетка , с които му пречи да упражнява в пълен
обем правото си на собственост.Претендира се присъждането на разноските по
делото.
Ответното ТД оспорва исковете, моли
за отхвърлянето им и претендира присъждането на разноските по делото.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл.на чл.235,ал.1 и 3 ГПК,приема за установено следното:
От следните писмени доказателства, а
именно:1. Удостоверение за актуално правно състояние на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД;2. Лицензия за разпределение на електрическа енергия;3.
Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на МС - за образуване на „НЕК" ЕАД;4.
Решение на СГС от 28.12.1991 г. за регистриране на „НЕК" ЕАД;5. Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г. на ДАЕЕР - за отделяне на „ЕРП-София
област" ЕАД, ведно с разделителен протокол;6. Решение № 27 от 02.05.2000г.
на СГС за преобразуване на „НЕК" ЕАД;7. Решение за регистриране на
„Електроразпределение-София област" ЕАД;8. Решение № 20 от 02.11.2007г. и
Решение № 21 от 29.01.08 г. по ф.д. № 6358 от
От скици № № 15-76825-24.02.2015
г./л.74/ се установява,че процесният трафопост представлява сграда за
енергопроизводство и като собственик е записан „НЕК”А.Д.София,а от тази с №
15-453146-09.12.2014 год./л.86/ на поземлен имот с идентификатор №
41112.525.132,че последния е записан като собственост на ответното дружество и
в площта на имота попада и процесният трафопост.Ответното ТД претендира,че е
собственик на трафопоста на основание на постановлението за възлагане на недв.
имот по изп.дело № 20107430400398,от съдържанието на което /л.83-84/ се установява,
че процесният имот е бил предмет на публичен търг и закупен от ответника.Видно
от договор за покупко-продажба на на недвижим имот,оформен в нот.акт № 189,том
I,рег.№ 1431,дело № 208/1999 год. на Нотариус Б. А. с рег.№ 324 по регистъра на
Нот.камара-София /л.243/,от предмета
на същия е изключен изрично находящия се в имота трафопост.Съгласно показанията на свидетелите Е.Й. и П.С.,служители на ищцовото ТД,
процесния трафопост, който е с диспечерско име „Чешмето” е предназначен да
захранва сградите, намиращи се в м.”Хисарлъка”,достъпа до същия е затруднен и
не е денонощен,от страна на персонала на действащото до поста заведение не са
правени пречки при изпълнение на служебните им задължения по проверка на
трафопоста, но ключа от входната врата на последния се съхранява при бармана на
заведението.Според показанията на тези свидетели предишния собственик на
поземления имот и находящите се в него сгради е осъществил ограждане на външния периметър с ограда
висока над
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки установеното съдът
счете,че искът по чл.108 ЗС е процесуално допустим,а по същество частично
основателен, част от иска по чл.109 ЗС е допустим,но неоснователен, а в
останалата му част-недопустим за разглеждане
по общия исков ред,поради което съответно ще се уважат,отхвърлят и
производството по делото ще се прекрати.Мотивите на съда са следните.
За уважаването на исковете с
пр.осн.чл.108 и 109 ЗС е необходимо да се докаже и установи кумулативното
наличие на елементите от фактическите им състави,а именно: 1.Че е собственик на
процесния имот;2.Ответника владее имота;3.Ответника владее имота без основание,
а за иска с пр.ос.чл.109 ЗС извън първата предпоставка и това,че ответника
извършва действия, които го затрудняват да упражнява в пълен обем правото си на
собственост,или друго ограничено вещно право върху имота,конкретно по делото
твърдяният сервитут .По силата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона.В казуса предмет на делото е недвижим имот,представляващ трафопост по
твърдението на ИМ.Доказателствата по делото-приетия АДС,експертните заключения
на вещите лица инж.П. и арх.А. и показанията на разпитаните свидетели дават
основание на съда да приеме,че процесния имот е недвижим и по същество представлява енергиен
обект, по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗЕ, чието основно предназначение е да осигури качествено и
сигурно задоволяване на потребностите на обществото от ел. енергия.Процесния трафопост,съгласно отразеното в АДС е
построен 1964 год. Възражението на ответното ТД за недействителност на процесния АДС е
неоснователно- този акт е издаден от началник служба ДИ при Община Кюстендил на
17.01.1996 год. по време на действие на Наредба за държавните имоти и на
осн.чл.5,т.2 от същата.При положение,че ТП е построен през 1964 год.,на което
сочи изготвения АДС, при действащата тогава нормативна уредба,той е бил
държавна собственост, каквато не е могло да се придобива от физически лица нито
на оригинерно,нито на деривативно основание.Този извод на съда е обусловен от
действащата по време на построяване на трафопоста норма на чл.
2,ал.1 от Закона за електростопанството
(отм.), съгласно която енергийните източници и всички съоръжения
за производство, пренос и разпределение на енергията са държавна общонародна
собственост /срвн.Решение № 1081/05.11.2008 г. по гр. д. № 3259/2007 г., на ВКС, III г. о./. Като предоставен за
ползуване на държавно предприятие, по силата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 г. за прехвърляне
на вещни права при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия трафопостът е станал собственост първоначално на „НЕК”ЕАД, а в
последствие на ответното дружество. По смисъла на пар. 2 от ДР
на цитирания закон под "електрически уредби" се разбират
устройствата, в които се преобразува и разпределя електрическа енергия, каквото
е и процесният трафопост. Съгласно §1, т.19 от ДР на
сега действащия ЗЕ електрическа уредба е съвкупност от машини, съоръжения
и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на
електрическа енергия, т.е. силовият трансформатор, монтиран в сградата,
съставлява вид енергийна уредба.По силата на §1, т.23 от ДР на
ЗЕ енергиен обект е и обектът, с предназначение в него или
посредством него да се извършва пренос и преобразуване на параметрите или вида
на електрическата енергия и разпределение на същата през мрежите, без
инсталациите на клиентите, а съгласно т.32 материален ресурс е наличието на
основни и спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране
на енергийния обект.Дори да се приеме, че сградата е вид съоръжение, което
осигурява нормалното функциониране на електрическата уредба, то съвкупността от
сградата и инсталираното в нея съоръжение се определя като трафопост, който е
вид енергиен обект от вида на площадковите енергийни обект съгласно
дефиницията, дадена в §1, т.41 от ДР на
ЗЕ, а именно сгради и трайно прикрепените към тях или към ПИ
енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на
дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. Предвид
горното съдът приема, че режимът, под
който попада вещта, е като за енергиен обект - съвкупност от помещение и трайно
монтирана в него електрическа уредба, който обект е предназначен за пренасяне,
преобразуване и разпределение на ел.енергия.
Ответното ТД оспорва
правото на собственост на ищеца,легитимирайки се като собственик на процесния
трафопост,придобит на основание публичен търг по изп.дело на ЧСИ Е.Х.С оглед
приетия като неоспорен договор за покупко-продажба на на недвижим имот,оформен
в нот.акт № 189,том I,рег.№ 1431,дело № 208/1999 год. на Нотариус Боян Алексов
с рег.№ 324 по регистъра на Нот.камара-София,от предмета на същия е изключен
изрично находящия се в имота трафопост.Приобретателя по цитирания договор П. Е. С.,не е придобил никакви
права върху трафопоста,а от това и възможността да го отчуждава,да обезпечава
чрез договорна ипотека свое, или чуждо задължение,да го придобива на основание давностно владение,поради
което се налага очевидния извод,че при проведената публична продан по изп.дело
№ 20107430400398 от ЧСИ Е.Христова,същата без да провери собствеността и да
съобрази законовите ограничения за придобиването на правото на собственост на
процесния трафопост,незаконосъобразно е описала същия и изнела на публична продан,на
която обаче ответното ТД не е могло и не е придобило собствеността му на
проведения публичен търг.В тази насока съдът счита,че следва да отбележи още и
следното.Електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в
частна собственост при действието на чл.
2,ал.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999
г.,но само от кооперативни и други обществени организации с разрешение на
Асоциация "Енергетика за задоволяване на собствените си нужди от
електрическа енергия,т.е физическите лица са изключени като субекти на правото
на собственост и не могат да придобият собствеността на трафопоста нито на
оригинерно,нито на деривативно основание.Съгласно Решение № 300 от 28.06.2010
г. по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС, I г. о.
постановено по реда на чл. 290 ГПК
и задължително за съдилищата,принципът, залегнал в законодателството е, че
енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от
анализ на разпоредбите на чл. 58
и § 67, ал. 2 и 9 ПЗР от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката.
С цитираното решение е прието, че с тези разпоредби са създадени условия
държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на
енергийните предприятия.По силата на § 4 от ПЗР
на закона само те (кооперативните и другите обществени организации), които при
влизането на този закон в сила притежават електроенергийни обекти, запазват
правото си на собственост върху тях.Изхождайки от горното и на основание
представените от ищцовото ТД писмени доказателства и експ.з-ние на в.л. А. Т. съдът приема,че ищцовото ТД е собственик на процесния
трафопост,възражението на ответното ТД за придобиване на собствеността на същия
на основание давностно владение е неоснователно, а такова владение и по
същество не се установи от събраните доказателства. Данните и доказателствата по делото не
дават основание на съда да приеме,че лице,представляващо иили управляващо
ответното ТД,респ. последното чрез негови служители е упражнявало фактическа
власт върху трафопоста,да е демонстрирало намерение за своенето му,да е
отблъсквало претенциите на ищцовото ТД,а напротив-свидетелските показания
установиха това,че когато е било необходимо за изпълнение на служебните им
задължения служители на ищцовото ТД са били допускани както до частта на
ТП,представляваща сграда,така и до вътрешността й,където се намира самият
трансформатор.Това,че понастоящем към трафопоста е осъществено застрояване и по
част от външната му страна е изградено конзолно стълбище не разколебава горния
извод на съда.Показанията на свидетелите не дават основание на съда да приеме
извода,че ответното ТД реално упражнява фактическа власт върху ТП, т.е че го
владее. Доколкото обаче ,бе отбелязано и по-горе,ответника притежава титул за
собственост и на ТП и оспорва правото на ищцовото ТД ,по отношение на ответника
ще бъде признато,че ищеца е собственик на ТП, като в осъдителната част на иска
за предаване на владението същия ще бъде отхвърлен.
От показанията на
разпитаните свидетели се установи ,че непосредствено около трафопоста назад във
времето е бил складиран амбалаж,а от тях и експ.з-ние на в.л. арх.А. и това,че
е осъществено пристрояване на сграда,собственост на ответника.
Съгласно чл. 10 ЗЕ/отм/ с
изграждането на трафопоста за собственика му е възникнало и правото да ползва
незастроената част от мястото,на осн.чл. 64 ЗС,
приложимо към суперфициарната собственост, според която собственикът на
постройката може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за
използването на земята според нейното предназначение,а според чл. 60 - 62 от ЗЕЕЕ
/отм. в сила от 1999 г. до 2004 г/., за съществуващите към влизане в сила на
този закон електроенергийни обекти ползването е безвъзмездно.При действието на
следващия закон - Законът за енергетиката и енергийната
ефективност (в сила от 1999 г. до 2004 г.), който отменя ЗЕ от 1975 г., трафопостът представлява
"енергиен обект" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР и нормите на чл. 60
и § 7, т. 51 предвиждат сервитутно право за
енергийното дружество върху терени и електрически съоръжения, което при
действието на първия закон е безвъзмездно и при действието на втория - също,
доколкото сервитутните зони съществуват към момента на влизане в сила на този
закон.Сега действащия Закона за енергетиката (в сила от
2003 г.) в нормата на § 26, ал. 1 от ПЗР предвижда,че възникналите по силата на
отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на
енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон
енергийни обекти запазват действието си.Ищцовото ТД по реда на
правоприемството,придобивайки правото на собственост на обекта притежава на законно основание
сервитут,възникнал по силата на закона. Цитираната по-горе норма от
преходните разпоредби на закона препраща
към наредбата по чл.64,ал.9 ЗЕ, а това е Наредба № 16/19.06.2004г. за
сервитутите на енергийните обекти /обн. ДВ. бр.88/08.10.2004 г. и в
чл.14,ал.1,т.1 от същата изрично е указано, че в
сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и
преобразуване на ел. енергия, не се допуска, всякакъв вид застрояване.По делото
бе безпорно установено,че до и около процесния трафопост,макар и на основание
редовно издадено разрешително за строеж / разрешителното за строеж, издадено по
предписания ред и форма не може да наруши императивно правило на подзаконов
нормативен акт,т.е сервитута,независимо дали същото е съгласувано,или не с
ищеца/предходния собственик на имота,в който е построен трафопоста,е извършил
застроявяне към собствения си застроен недвижим имот .На осн.чл.68,ал.1 от Закона за енергетиката обаче,когато
собственикът, ползвателят или наемателят на имота извърши неразрешено
застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за
упражняване на сервитута, титулярят на сервитута има право да сезира
компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на
собственика, ползвателя или наемателя, ако последният не ги отстрани в срока,
даден му от титуляря на сервитута“.Изхождайки
от горното предявеният иск за осъждане на ответното ТД да преустанови
неоснователните си действия,изразяващи се в практически в осъждането да
отстрани съществуващо застрояване в сервитутната зона на трафопоста,е недопусим
за разглеждане по общия исков ред, а по специален административен ред,тъй като
компетентни органи,контролиращи законността на строежите са тези по чл.221 и
223 ЗУТ, а актовете им подлежат на обжалване по реда на АПК пред съответните
административни съдилища.Практически изложеното обуславя извода за
недопустимост на искова претенция за осъждане на ответника да премахне
построено,което запушва вентилаторна решетка и изграждане на ограда,с която се
препятства достъпа до сградата за специализирана техника. Следва да се
отбележи,че дори и тези искания да са допустими за разглеждане по общия исков
ред те са неоснователни по същество.Това е така, защото по делото бе
установено,че предходен собственик на имота,в който е построен трафопоста, на
основание на надлежно издадено му разрешително за строеж е извършил твърдяното
застрояване,строителното разрешение е било подложено на съдебен контрол и
съответно жалбата на ищцовото ТД отхвърлена като неоснователна в производството
пред АС-Кюстендил.Въпросът със законността на изградената ограда,не е изследван
в настоящото производство, поради процесуалното бездействие на ищеца,поради
което и в тази част искането би било неоснователно,поради
недоказаност.Твърдението на ищеца за нарушаване на сервитута,чрез складиране на
амбалаж в сервитутната зона не се субсумира в горната хипотеза, а по същество
същото не се установи от събраните по делото доказателства, поради което ще се
отхвърли като неоснователна. Държейки обаче в себе си ключа от входната врата
на трафопоста ищцовото ТД не дава възможност на ищеца да има денонощен достъп
до трафопоста,при което макар и предоставяйки ключа на служители на ищцовото ТД
,но в рамките на работното време на съществуващото в имота заведение за
хранене, препятства денонощния им достъп,т.е пречи на ищеца да упражнява в
пълен обем правото си на собственост, поради което в тази част искът по чл.109
ЗС като основателен ще се уважи.
С оглед частичното уважаване на предявените
искове и прекратяване на производството по част от исковата претенция съдът ще
изчисли и определи разноските по
делото.Ищеца е заплатил държавни такси общо в размер на 87,38 лева,като от тях
50,00 лв.са по иска с пр.осн.чл.109 ЗС.По уважената част по иска с
пр.осн.чл.108 ЗС на ищеца се следва половината от внесената д.т., а именно
сумата от 18,69-осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки.Съдът счита,че
платените държавни такси за издаване на три
броя удостоверения,се следват на ищеца за размер от 7,50 лева,тъй като
издаването им е пряко свързано с иска по чл.108 ЗС.няма доказателства по
вделото ищцовото ТД да е платило държавна такса за вписване на исковата
молба,поради което съдът счита че този разход не е доказан по размер.Ищеца е
заплатил в производството общо разноски за експертизи в размер на 400,00
лв.,като две от експертизите-тези изп.от в.л. А.Т. и инж.П. са пряко свързани с
иска по чл.108 ЗС,и за възнаграждния на тези вещи лица е заплатена сумата от
250,00 лв.,от която се следва половината,т.е сумата от 125,00-сто и двадесет и
пет лева.Експертизата на в.л. арх.А. е пряко свързана и относима за иска по
чл.109 ЗС,в която част производството по делото бе прекратено,поради което
разноски за нея не се следват.Иска с пр.осн.чл.109 ЗС е уважен за една четвърт
от претенцията,поради което на ищеца се следва такава част от платената
държавна такса,т.е сумата от 12,50 –дванадесет лева и петдесет стотинки.По
делото ищеца е представляван от юрисконсулт.При условията на чл.78,ал.8 от ГПК
и чл.25,ал.1 и 2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ,съдът определя
размера на юрисконсултското възнаграждние от по 350,00-триста и петдесет лева
за всеки един от исковете.С оглед резултата по делото съдът ще присъди на ищеца
юриск.възнаграждение от 262,50-двеста и шестдесет и два лева и петдесет
стотинки,представляваща половината от размера на възнаграждението за иска по
чл.108 ЗС и една четвърт от това за иска по чл.109 ЗС.При горното общият размер
на дължащите се на ищеца разноски възлиза на сумата от 426,19-четиристотин и
двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки.Ответното ТД е сторило разноски в
процеса в размер на 1200,00 лв.,платени за адвокатско възнаграждение на
процесуалния си представител.С оглед частичното уважаване за половин размер на
иска с пр.осн.чл.108 ЗС и на практика отхвърляне и прекратяване за 3/4 от този по чл.109 ЗС,съдът приемайки че
ответника е платил по равно сума за всеки един от исковете,т.е сумата от 600,00
лева,счита че на ответното дружество следва да се присъдят общо разноски в
размер на 750,00-седемстотин и петдесет лева.Няма искане за компенсиране на
насрещните разноски,поради което съдът служебно не може да стори това.
Водим от горното и на осн.чл.108 и
чл.109 ЗС във вр. с чл.111 ЗС и чл. 130 ГПК,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Титан - 96" ЕООД,ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК
*********, е собственик на трансформаторен
пост с диспечерско име „Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на
гр. Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка".
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, СО, р-н
„Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК ********* против „Титан - 96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28,иск да бъде
осъдено дружеството да му предаде владението на трансформаторен пост с диспечерско име
„Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр. Кюстендил, находящ
се в местност „Хисарлъка".
ОСЪЖДА „Титан -
96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия,с които
пречи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, СО, р-н
„Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК *********,да упражнява в пълен обем правото си на собственост по
отношение на трансформаторен пост с диспечерско име „Чешмето" и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр. Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка",като осигури денонощен достъп до същият.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният против „Титан - 96" ЕООД,ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК
*********,иск да бъде осъден ответника да
премахне от помещението на трансформаторен пост с диспечерско име „Чешмето" и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр. Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка",и подхода към него, попадащ в
сервитутната зона ,находящите се там В и К тръби и складирани каси за
бутилки,съдържащи алкохол,газови бутилки и всякакъв друг подобен амбалаж.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по предявеният от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК
********* против „Титан - 96" ЕООД,ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, иск да бъде осъдено дружеството да освободи изцяло
нарушени сервитутни зони в нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на енергийните
обекти,така че пространствата образувани около външните стени на трансформаторен
пост с диспечерско име „Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на
гр. Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка",с широчина 4,5 м. откъм стени за врати с
трафокилии,2,5 м. от към стени с врата за уредба средно напрежение и ниско
напрежение и 1,5 метра от към стени без обслужващи врати,височина-височината на
ТП и дължина-дължината на стените,да бъдат свободни ,да премахне
стълбището,закриващо вентилационните решетки на трафопоста и да осигури денонощен достъп до сградата на
трафопоста за специализирана техника с широчина от 6-шест линейни метра,която
произтича от необходимостта за достъп до трансформаторен пост с
диспечерско име „Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.
Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка“,на обслужваща механизация и съоръженията с най-високи размери,които при
необходимост се транспортират до или енергийния обект по аргумент от
чл.8,ал.2,т.1 от НСЕО,поради недопустимост на исковата претенция.
ОСЪЖДА „Титан -
96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, СО, р-н
„Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК *********,сумата от 426,19-четиристотин и двадесет и шест лева и деветнадесет
стотинки , представляваща сторените от последното разноски,съобразно
уважената и отхвърлена част от исковата претенция и прекратената част от
производството по делото.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и
адрес на управление: гр. София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар
Симеон" № 330, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Титан - 96" ЕООД,ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28,сумата от
750,00-седемстотин и петдесет лева, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковата претенция и прекратената част от производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните,чрез връчване на преписи,а в прекратителната част -в 7-дневен срок
при същите условия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: