Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр.
Нови пазар, 25.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар, в
публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова АНД № 212 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Подадена
е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Й.М. Й.с ЕГН **********
***, иска отмяната на Наказателно постановление № 19-0307-000477 от 26.06.2019
г. на Началника на РУ гр. Н., с което същият е наказан за извършено нарушение
на 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 100 лв. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване на правата му в административното производство, Твърди, че има
разминаване между съдържанието на обстоятелствената част и цифровото изражение
на описаното нарушение. Твърди още, че е автор на посоченото деяние. Освен това
твърди,ч е срещу него е имало неправомерни действия на служителите на МВР.
Твърди още, че има опасност да бъде наказан два пъти за едно и също деяние, тъй
като в НПРП имало образувано и досъдебно производство за деянието. Накрая
оспорва и качеството „път“ на мястото, където е бил спрян за проверка от
контролните органи. По тази причина моли съдът да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител взема
становище по същество като поддържа всички възражения, които са изложени в
жалбата, в която връзка моли съда да не кредитира показанията на полицейските
служители – свидетели по делото.
Въззиваемата страна не изпраща
представител на насроченото съдебно заседание. В съпровождащо
административно-наказателната преписка писмо се изтъква,че жалбата е допустима,
но неоснователна по същество, а наложеното наказание е съобразено с
предвиденото в закона. Поради това административно-наказващият орган моли,
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено. Позовава се на практика на НПРС
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен
интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество тя се явява неоснователна
по следните причини:
С жалбата се атакува
Наказателно постановление № 19-0307-000477 от 26.06.2019 г. на Началника на РУ гр.
Н., с
което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100 лв., за това, че на 13.06.2019 г. около 11,20
часа на път втори клас № 27 в посока от гр. Н. към с. П.е управлявал л.а. „Нисан
Терано“ с рама № *** с поставени табели
рег. № ***за друго МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС.
НП е издадено въз
основа на АУАН Серия АА, бл. № *** от 14.06.2019 г., който пък от своя страна
бил съставен въз основа на докладна записка № 307 р-8617 от 14.062019 г.
Съдът счита, че наказателното постановление отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Не се споделя твърдението, че има допуснато процесуално нарушение като е
посочено и друго нарушение на закона – управление на МПС с поставени табели на
друго МПС. Без значение е дали става дума за друго административно нарушение
или за престъпление по НК (какъвто е настоящия случай). В действителност в
обстоятелствената част административно-наказващия орган освен описание на
нарушението е длъжен да посочи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Фактът, че е налице друга простъпка, наред с тази, за която е
наказан, определено е част от релевантните за отговорността факти и обстоятелства
като по принцип може да мотивира например извод за по-висока обществена
опасност на дееца. Правото на защита на нарушителя не е нарушено, тъй като ясно
е посочено нарушението, за което е наказан – управление на МПС без СУМПС.
Правилно са посочени нарушената норма – чл. 150 от ЗДвП и нормата, която
определя наказанието – чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Липсва
опасност и от нарушаване на принципа non bis in idem, както се твърди в
жалбата. В действителност в НПРП има висящо досъдебно производство, но за
деяние по чл. 345 от НК – за управление на МПС с поставени регистрационни
табели за друго МПС. Това няма нищо общо с нарушението, за което деецът е
наказан с наказателното постановление.
Предвид това съдът
намира, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, което
налага да се разгледа жалбата по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.06.2019 г.
около 11,20 часа на път втори клас № 27 в посока от гр. Н. към с. П.св.
П.В.Т., св. С.С.С. и св. Ц.Б.Ц.- и тримата служители на МВР, докато са пътували
в служебния си автомобил от гр. Н. в посока изхода на града към с. П.са видели движещ
се срещу тях в посока от с. П.в посока гр. Н. л.а. „Нисан Терано“. Св. Т. и св.
Ц. знаели, че този лек автомобил се управлява обикновено то жалбоподателя.
Служебно им е било известно, че автомобила не е регистриран редовно, а с
учудване видели, че има поставени регистрационни табели, освен това знаели, че Й.е
неправоспособен водач. Решили да извършват проверка. Направили знак на водача
да спре, но той само намалил и след като ги подминал отново ускорил. При
разминаването видели, че водачът е именно жалбоподателя.
Полицейските
служители направили обратен завой и последвали автомобила. Настигнали го чак
след като той отбил първо по черен път, а после закъсал в една нива.
Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства, които са ясни и непротиворечиви. Несъстоятелно в
възражението, че мястото, където е бил спрян за проверка не е път. В
действителност жалбоподателят е извършвал нарушението по целия път от момента,
в който се е качил в колата (неизвестно къде) до момента, в който е навлязъл в
нивата, където е закъсал в калта. Тъй като ЗАНН не познава продълженото
нарушение (аналогично на продълженото престъпление по НК), достатъчно е да се
посочи конкретен учстък от пътя, където водачът е управлявал МПС, за да е
съставоемрно деянието. От показанията на свидетелите се установява, че за първи
път те са го видели да управлява процесния автомобил именно на път втори клас № 27 в
посока от гр. Н. към с. П.. Няма значение, че проверката е извършена по-късно.
Достатъчно е, че няма данни за смяна на водачите между временно – това се
установява от твърдението на свидетелите, че нито за момент не са губили
автомобила от поглед.
Няма
причина и да не се кредитират показанията на полицейските служители – техните
показания са ясни, точни и без вътрешни противоречия. За разлика от тях
показанията на св. Б.С.са неясни и нямат връзка с твърденията в жалбата. В
жалбата се твърди, че жалбоподателят се е бил качил на шофьорското място само
да смени скоростите. За това време обаче се доказа,ч е не е имало. Автомобила е
бил в полезрението на полицаите и те не са видели размяна на водача. Освен това
св. С. твърди, че него са извадили полицаите от шофьорското място. Версиите
стават съвсем различни и нелогични.
По
изложените причини съдът намира, че нарушението е доказано от обективна и
субективна страна.
Относно наложеното с постановлението административно наказание, съдът
констатира, че то е определено в абсолютния минимум, което е изключително
милостиво от страна на административно-наказващия орган предвид множеството
нарушения на ЗДвП, които жалбоподателят има. Все пак не е в правомощията на
съдията докладчик да увеличи размера на наказанието.
Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като
законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0307-000477
от 26.06.2019 г. на Началника на РУ гр..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова