Определение по дело №416/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 273

 

гр. Пловдив, 06.08..2020 г.

 

         Пловдивският апелативен съд, първи  търговски състав,   в закрито заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА        

                                                                    КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Костадинова  в.ч.т.д. № 416  по описа за 2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 278 във връзка  с чл. 274, ал.1, т.2 и  чл. 121 от ГПК.

С определение № 421 от 13.07.2020 година, постановено по т. дело № 87/2020 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик съдът е прекратил служебно производството по делото пред себе си, приемайки, че спорът е родово подсъден на районния съд съгласно чл. 104 т. 4 от ГПК  във връзка с чл. 103 от ГПК и е постановил изпращането на делото по подсъдност на Пазарджишкия районен съд, компетентен да разгледа обективно кумулативно съединените  осъдителни  искове по чл. 627 от ТЗ, всеки с цена под 25 000 лева.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „И.“ ООД, ЕИК … чрез процесуалния представител адвокат  Т.Т. от САК.  Поддържа се незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че в случая предмет на предявения иск е не заплащане на дължимата цена по отделни договори за покупко-продажба на стоки, а една обща претенция за имуществена вреда, предявена на основание чл. 627 от ТЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД срещу ответниците  в качеството им на лица по чл. 626 ал. 2 от ТЗ, които не са изпълнили задължението  за заявяване по чл. 626 от ТЗ. Искането е за  отмяна на обжалваното определение.

Пловдивският апелативен съд, като провери   законосъобразността на обжалваното определение, съобразявайки  доводите  на  частния жалбоподател и  доказателствата по делото,  прие  следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу определение по подсъдността, за което законът е предвидил изрично, че подлежи на обжалване в чл. 121 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Искът, с който е сезиран Пазарджишкия окръжен съд по т. дело № 87/2020 година, е осъдителен иск с правно основание чл. 627 от ТЗ. В исковата молба, подадена от „И.“ ООД срещу С. Д. Г. и Д. С. Г.  се твърди, че  двамата ответници са управлявали  „Т. Е…“ ООД през определени периоди. Изложени са обстоятелства, според които ответниците в качеството си на управители на това дружество не са изпълнили задължението си по чл. 626 ал. 1 от ТЗ да поискат откриване на производството по несъстоятелност в 30-дневен срок след като то е станало неплатежоспособно / на 31.12.2017 година съгласно решение № 33 от 13.03.2019 година, постановено по т. дело № 290/2018 година на ОС – Пазарджик/. Поради неизпълнение на това тяхно задължение и без да има необходимата информация за влошеното финансово състояние на дружеството,  ищецът сключил с  „Т. Е…“ ООД описаните в исковата молба сделки покупко-продажби по 12 броя фактури на обща стойност 39548,51 лева с ДДС, доставил стоките, но не получил плащане. Плащане не било получено и в хода на производството по несъстоятелност на  „Т. Е…“ ООД по т.дело № 290/2018 година на ОС – Пазарджик, по което било открито производство по несъстоятелност, дружеството било обявено в несъстоятелност и заличено с решение от 02.06.2020 година.  В производството по несъстоятелност  на ищеца били присъдени и разноски в  размер на 4762 лева, които също не му били заплатени. Общата искова сума  от 44310,51 лева се претендира от ищеца като вреди, причинени му от двамата ответници поради неизпълнение на задължението да заявят в срок и да се поискат  откриване на производство по несъстоятелност.

Настоящият съдебен състав намира, че родово компетентен да се произнесе по иска е Окръжен съд – Пазарджик. Предявеният  по делото иск  не е такъв за реално изпълнение на задължения по отделни договори за покупко-продажба, а е един иск с правно основание чл. 627 от ТЗ.  Липсват изложени обстоятелства и формулирано искане  за заплащане на  отделни суми по отделни договори за покупко-продажба, а и такъв осъдителен иск би могъл да  се предяви само срещу  страната по сделките, в случая  „Т.“ Е… ООД, но не и срещу физическите лица, управляващи дружеството. Искът срещу физическите лица е един,  с правно основание  чл. 627 от ТЗ  и с цена  44310,51 лева. Изброяването на отделните фактури в исковата молба е направено, за да стане ясно  какво се включва в общия размер на вредата, която се претендира  от ищеца, причинена му от двамата ответници с неизпълнение на задължението по чл. 626 ал. 1 от ТЗ.

Отделен е въпросът, че в случая става дума за иск по  Част Четвърта от ТЗ – Несъстоятелност, който съгласно разпоредбата на чл. 621 а ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 613 от ТЗ е подсъден на окръжния съд.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ  определение № 421 от 13.07.2020 година, постановено по т. дело № 87/2020 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик  и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пазарджик за по-нататъшното му разглеждане.

 

Определението е окончателно.

        

                                                          

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                     

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.