Р Е Ш Е Н И Е
№ I-147
24.06.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина М.
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина М. в.гр.д. № 772 по
описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от П.М.Т., М.Н.М., В.Н.М.,
П.М.Д., Р.М.Р., Р.Т.Г. и П.Т.А., чрез адв. Митев
против Решение № 201/16.01.2020г. постановено
по гр.д. № 3207/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е приел за
установено по отношение на П.М.Т., М.Н.М., В.Н.М., П.М.Д., Р.М.Р., Р.Т.Г. и П.Т.А.,
като наследници на С. М. А., б. ж. на
село ***, ЧЕ С.В.С., В.С.С. и К.С.С. са собственици
на 305/5643 кв. м. идеални части от поземлен имот, с идентификатор
07079.707.998 по КККР на землището на кв. Банево, град Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-38 от 26.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК-София,
целият с площ от 5643 кв. м. в с. о. „Острица 2”, с номер 501.998 по ПНИ, с
граници и съседи: 501.9504-улица; 501.719-др. селищна територия;
501.9565-улица; 501.697-др.селищна територия; 501.956-др.селищна територия;
501.9508-улица; 501.698-др.селищна територия, 501.999-др.селищна територия;
502.9503-улица.
С въззивната жалба решението се намира за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния и
процесуалния закон. Излагат се съображения, че неправилно съдът е упражнил
косвен съдебен контрол върху Заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на Община
Бургас. Сочи, че върху тази Заповед вече е упражнен контрол съгласно
приложеното адм.д. № 2/2018г. по описа на БРС и АНД № 1849/2018г. на АдмС
Бургас и е недопустимо повторното разглеждане на законосъобразността й.
Поддържа, че решението е в противоречие с чл. 17, ал. 2 ГПК и че влязлото в
сила решение по административното дело има задължително действие за страните по
въпроса дали индивидуалният административен акт е валиден и законосъобразен.
Влязлото в сила решение по административното дело било задължително за
гражданския съд и косвеният съдебен контрол върху индивидуалния административен
акт счита за недопустим. Сочи съдебна практика. Изтъква противоречие на
обжалваното решение с чл. 302 ГПК. Счита, че Заповедта на кмета е
законосъобразен акт, който е издаден въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за селищно образувание „Острица 2”, землището на кв.
Банево, одобрен със Заповед № РД-09-37 от 17.02.2006г. на областния управител
на Област Бургас, който план също не бил обжалван от ищците. Счита за
неправилен извода на съда, че ищците са собственици на процесните идеални части
от имота. Съгласно представения нотариален акт ищците били собственици на 650
кв.м. земеделска земя, а претендирали с 57 кв.м. повече. Отделно намира, че
ищцовата страна не е придобила процесните идеални части по давност, тъй като до
влизане в сила на заповедта на Кмета от 2010г. имотът бил общинска собственост
и действал мораториум съгласно ЗС до 31.12.2022г. Предвид посоченото не бил
изтекъл срок от 10 години, а освен това било доказано, че фактическа власт
върху имота упражнявал само единия от ищците. От доказателствата се установило,
че въззивниците са възпрепятствани да ползват имота и била незаконно изградена
ограда съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУТ по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗТСУ. Моли да се
отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Няма доказателствени
искания пред въззивна инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на 07.02.2020г.
на третото лице помагач Община Бургас като в срок не е депозиран писмен
отговор.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивна жалба само от един от ответниците С.С., с който намира
въззивната жалба за неоснователна, а решението на БРС за правилно. Счита, че
съдът правилно е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на
Заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас. Позовава се на
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. по т.д. № 5/2011г. на ОСГК и на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г. по т.д. №
6/2006г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че в приложеното административно производство
Административен съд не се е произнесъл по валидност, допустимост и
законосъобразност на заповедта на Кмета, тъй като производството било
прекратено поради просрочие на жалбата. Правилно БРС се позовал на заключението
на вещото лице, че бившият имот на ответниците не попада върху имота на ищците
и правилно приел, че имотът попада върху имот бивша общинска собственост и
затова направил извод за частична нищожност на реституционния административен
акт. На следващо място намира, че имотът е придобит по давност, тъй като
правото на ползване върху имота се трансформирало в право на собственост, след
като са заплатили на Общината цената на земята и са се снабдили с нотариален
акт за собственост, който не бил оспорен от ответниците. Намира за
неоснователно позоваването на чл. 48, ал. 1 ЗУТ, тъй като текстът имал
отношение към урегулирани поземлени имоти, а процесният имот бил земеделска земя
и оградата била изградена при действието на ЗТСУ, когато не се искало
разрешение за ограждане на земеделски имот. Освен изложеното счита, че
ответниците не доказали да са довършили процедурата по реституция, тъй като не
били поискали въвод във владение съгласно разпоредбата на чл. 28б, ал. 10
ППЗСПЗЗ. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски. Представя пълномощно за
адв. Арнаудов за представителство пред въззивна инстанция, както и договор за
правна защита и съдействие за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на
600 лева.
Няма искания по доказателствата.
Първоинстанционният съд е разгледал иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Препис от решението е връчен на въззивниците
на 20.01.2020г., а жалбата е подадена на 27.01.2020г., поради което същата е в
срока по чл. 259 ГПК. Съдът намери, че въззивната жалба е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.
268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание. В съдебно
заседание пред въззивна инстанция, след дадени от съда указания на ищците В.С.
и К.С. да уточнят правния интерес от предявяването на иска и процесуалната легитимация,
е постъпила писмена молба, в която сочат, че са наследници на съпругата на
другия ищец по делото С.С. и претендират право на собственост върху процесната
част от имота. Представени са удостоверение за граждански брак и удостоверение за
наследници. Страните в съдебно заседание се представляват от процесуалните си
представители, нямат възражения по доклада на съда и дадените указания, нямат
други доказателствени искания. Съдът прие представените със становището на
въззиваемите доказателства.
ОС Бургас, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
РС Бургас е сезиран с иск от С.В.С., В.С.С. и К.С.С.
срещу П.М.Т., М.Н.М., В.Н.М., П.М.Д., Р.М.Р., Р.Т.Г. и П.Т.А. да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 305/5643
кв.м. идеални части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 07079.707.998 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на землището на кв. Банево,
град Бургас, одобрени със заповед № РД-18-38 от 26.04.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК-София, с площ 5643 кв. м. в с. о. „Острица 2”. Излагат се
твърдения, че ищците са собственици на земеделска земя, представляваща поземлен
имот пл.№ 131а по кадастралния план на м. „Острицата – 2” в землището на кв.
Банево, гр. Бургас като нотариалният акт, с който се легитимирали бил издаден
през 1995г. на основание пар. 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Имотът им бил предоставен за
ползване с Решение на Странджанския районен народен съвет – Бургас в началото
на 70-те години. Със заповед № 1205/29.09.1995г. на Кмета на Община Бургас
имотът бил нанесен в кадастралния план на м. „Острицата – 2” под № 131а с площ
от 700 кв.м. и граници: изток – имот № 130 и имот пл.№ 129, юг-път, запад – път
и север имот пл.№ 131. Тези граници били и на терена и имотът се владеел повече
от 47 години. В разписния лист на имотите на в.з. Сиври Баир, сега м.
„Острицата – 2” имот пл.№ 131а бил записан на името на С.В.С., деклариран бил в
данъчните служби и заплащали редовно данъци. В помощния план към Плана на
новообразуваните имоти имотът бил нанесен под № 501.719 с площ от 711 кв.м. При
изготвяне на ПНИ не били съобразени местоположението и границите на имотите,
предоставени за ползване, както и имотите съществували преди колективизацията
на земеделска земя, имотът на ищците не бил нанесен в ПНИ и не били вписани в
регистъра на собствениците на новообразуваните имоти. Една част от техния имот
попадала върху новообразувания № 501.179, идентичен с ПИ № 07079.501.719 с площ
от 402 кв.м. като този имот в кадастралния регистър на собствениците бил
записан на Община Бургас, провели процедура по изменение на регистъра към ПНИ,
която приключила с влязъл в сила адм.акт и имотът бил записан на името на
ищците. Останалата част от имота с площ от 305 кв.м. била придадена към НПИ
501.998. Със заповед № 1702 от 11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас НПИ
501.998 с площ от 5643 кв.м. бил възстановен на наследниците на С. М. А. –
ответници по делото. За тези 305/5643 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
07079.707.998 по КК бил налице спор за собственост. Намира, че Заповед № 1702
от 11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас е постановена в противоречие с
материалния закон и правилата за реституция на земеделски земи. Бившата нива на
ответниците била нанесена в помощния план с пл. № 53 и не попадала върху имот
пл. № 131а. Във възстановения НПИ 501.998 била включена част от имот пл. № 65
по ПП към ПНИ, който бил собственост на Община Бургас. Намира, че заповедта е
нищожна и тъй като адм.акт бил издаден в самостоятелно административно
производство, по което ищците не били страна, за тях било налице интерес от
извършване на косвен съдебен контрол върху този адм.акт, при условията на евентуалност
неговата отмяна. Моли на страната на ищеца да се конституира като помагач
Община Бургас. Ангажират доказателства.
Исковата молба е вписана в СВ Бургас л. 52.
По делото е депозиран отговор на исковата
молба, с който ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че се легитимират
като собственици на процесните идеални части от имот с идентификатор
07079.707.998 съгласно Заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас
като заповедта не била обжалвана от ищците в срок, за което ангажират доказателства
по адм.д. № 2/2028г. на БРС и АХД № 1849/2018г. на АдмС Бургас. Заповедта била
законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в нужната
форма и при спазване на процесуалните правила, съобразен с целта на
закона. Заповедта била издадена въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за селищно образувания
„Острицата 2”, одобрен със заповед РД 09-37 от 17.02.2006г. на областния
управител на Област Бургас, който план не бил обжалван от ищците. Освен
посоченото прави възражение, че ответниците са придобили имота чрез владение,
което е било добросъвестно и е продължило повече от 5 години. Ако се приеме, че
е недобросъвестно владението, то счита, че имотът е владян за период от 10
години, считано от издаване на заповедта на Областния управител през 2006г.,
поради което счита, че са придобили собствеността върху имота и като
недобросъвестни владелци. Считат, че част от имота е отчуждена със заповедта на областния
управител за изграждане на улици и инфраструктура в квартала. Отделно съгласно нотариалния акт ищците били
собственици на земеделска земя от 650 кв.м., след проведена адм.процедура ПИ
07079.501.719 бил записан в тяхна собственост с площ от 402 кв.м., а с
претенцията за още 305 кв.м. имотът щял да стане 707 кв.м. Моли искът да се
приеме за недопустим, евентуално за неоснователен. Ангажира доказателства.
Като трето лице помагач по делото на страната
на ищците е конституирана Община Бургас, която намира предявеният иск за
неоснователен.
Съгласно нотариален акт по дело №7***/19**г. С.В.С.
и Ж. К. С. са признати съгласно пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственици на
земеделска земя с площ от 650 кв.м., представляваща имот с пл. № 131а по плана
на местността „Острицата 2” в землището на село Банево, обл. Бургас, при
граници: изток имот пл. № 130 и пл. № 129, запад – път, север – имот пл. № 131,
юг – път, ведно с дървено бунгало и трайни насаждения. Във връзка със
съставения документ за собственост се представя служебна бележка от
12.10.1987г. от Странджански районен народен съвет, че С.С. притежава място за
обработване по ПМС в местността „Острицата” с. Банево в размер на 0,700 дка с
лозе 300 кв.м. Представя се и удостоверение за определена оценка на дворно
място м. „Острицата” с площ от 700 кв.м. като в представения нотариален акт под
т. 5 е посочено, че е представена квитанция за заплатена земеделска земя. Имотът
е нанесен в кадастралната основа на местността „Острицата 2“ съгласно заповед № 1205/29.09.1995г. на Кмета
на Община Бургас, с която е одобрена поправка на кадастралната основа на м. „Острицата
2”.
С Решение № 8594П/04.05.1993г. на Общинска
служба по земеделие и гори гр. Бургас за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на
землището на село Банево, по пункт I е признато правото на собственост на
наследниците на С. А. върху нива с площ от 12 дка, на терен по пар. 4 на село
Банево, като по пункт II се отказва да се възстанови на наследниците на С. А.
правото на собственост върху нива с площ от 12 дка, тъй като е находяща се в
терен по пар. 4 на село Банево. През 2008 година, въз основа на решението на
ОСЗ, П.Т. подава молба до Община Бургас
да бъдат въведени наследниците на С. А. в
наследствения им имот, състоящ се от парцели №
994 и № 998. Община Бургас е изпратила уведомление до известните
заинтересовани лица – З. П., Д. Т., Л. Г. и Г. Б. като им е указала да
предоставят удостоверения за предоставено право на ползване, съответно
документи за собственост и подобрения. Съгласно протокол № 15 от 04.12.2009г.
на комисия по пар. 4 ЗСПЗЗ при Община Бургас след справка в помощния план към
одобрения ПНИ на м. Острица 2 землище кв. Банево се установило липса на данни
за ползватели с правно основание. Извършен бил оглед на място на имоти №
501.693, 501.694 и 501.697 по помощния план на НПИ на местността Острица 2 за
установяване на фактически ползватели като в регистъра на плана на в.з. „Сиври
баир” от 1976 г. са вписани ползватели, които са обжалвали ПНИ – Б. П., Д. Т. и
А. Д., одобрен със заповед РД -09-37/17.02.2006г. на ОУ на област Бургас. С
Определение 42/22.06.2007г. било прекратено производството по адм.д. №
575/2006г. на БОС и ПНИ за имоти 501.994 и № 501.998. Посочено е, че имотите са
свободни и изоставени, няма трайни насаждения и е счетено, че са налице
предпоставките на чл. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за издаване на Заповед на Кмета на
Община Бургас за възстановяване на правото на собственост върху поземлени имоти
с № 501.994 и № 501.998 по ПНИ на местността „Острица 2”. Издадена е заповед №
1702/11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас, с която на основание пар. 4к, ал.
7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. пар. 4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. А. върху
новообразуван имот № 501.998 местността „Острицата – 2” с. Банево с площ от
5643 кв.м. Като доказателство по делото е приложено адм.д. № 2/2018г. по описа
на БРС, по което съдът е прекратил производството по делото по жалба на С.С.
срещу Заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на община Бургас като е намерено, че
жалбата е просрочена. Определението, с което е прекратено производство по
делото е обжалвано пред АдмС Бургас и с Определение по адм.д. 1849/2018г.
на АдмС Бургас е оставено в сила определението за
прекратяване на производството като е прието, че не е спорно, че на С.С. не е
връчвана заповедта на кмета, но същият е узнал за нея.
Съгласно протокол № 4 от 18.08.2018г. е
констатирано, че е постъпило заявление от С.С. за вписване в регистъра към ПНИ
за НПИ № 501.719 като е посочено, че в ПП имот № 501.719 е записан на С.С. с
площ от 712 кв.м. Посочено е, че имот № 131а попада върху част от имоти №
501.719 и 501.998 по ПНИ и попада върху бивши ниви № 54, 65 и 66. В ПНИ №
501.719 е с площ от 402 кв.м. и е записан на Община Бургас, а НПИ № 501.998 е с
площ 5643 кв.м. и е възстановен на наследниците на С. А. съгласно заповед №
1702/11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас. С решение е изменен регистъра към
ПНИ относно НПИ № 501.719 с площ от 402 кв.м. като е отписана Община Бургас и
за собственик е записан С.В.С. с документ за собственост НА от 0*.**.19**г. и Ж.
С.
Представена е скица на ПИ с идентификатор
07079.707.998 с площ от 5643 кв.м. и удостоверение за данъчна оценка.
Представя се скица на ПИ с идентификатор
07079.707.719 с площ от 402 кв.м., както и удостоверение за данъчна оценка на
имота, в която е посочен с площ от 711,85 кв.м.
Представя се удостоверение за наследници на С.
М. А., от което е видно, че ответниците са нейни наследници.
Съгласно удостоверение за наследници Ж. С. е
починала на 0*.0*.20**г. като нейни законни наследници са ищците по делото.
Изготвеното по делото е заключение на
техническа експертиза, в което вещото лице посочва, че съгласно приложената
служебна бележка от Странджанския районен народен съвет от 1987г. С.С. е притежавал
дворно място за обработване в местността „Острица” с площ от 0,700 дка.
Кадастралният план на местността е от 1975г. и са заснети имотите, предоставени
за земеделско ползване като имот № 131 в разписния списък е записан на Я. С..
Със заповед на Кмета на Община Бургас е одобрена поправка и допълване на кадастралната
основа на местността и от имот пл. № 131 са образувани два нови имота пл. № 131
е записан в разписния списък на П. С., а имот №131а на С. С.. При съставяне на
нот.акт, с който С. С. и съпругата му са признати за собственици на имот 131а
са представили квитанция за платена земеделска земя като имот 131а попада в
зона по пар. 4 на ЗСПЗЗ. На база кадастралния план е изработен помощен план в
него са нанесени границите на земеделските имоти предоставени за ползване и
имотите на бившите собственици преди образуване на ТКЗС. В кадастралната основа бившият имот 131а е
обозначен с № 719 и площ 712 кв.м. и в регистъра на ползвателите имотът е
записан на С.С.. Имот 719 попада върху три бивши имота № 54, 65 и 66. На база
на помощния план е изработен план на новообразуваните имоти на зоната по пар. 4 в местността „Острица”, одобрен
със заповед № РД 09-37 от 17.02.2006г. на Областния управител на Област Бургас.
В ПНИ имот № 719 не е отразен, а само част от него. Имотът е с площ от 402,17
кв.м. и е записан на С.С. и др., а останалата част от имота е включена в новообразуван
имот № 998 целият с площ от 5643 кв.м., записан на наследниците на С. А.. Със
Заповед на Изп.Д на АГКК София от 2016г. имотите са отразени съобразно ПНИ - имот
№ 719 с площ от 402 кв.м., а имот 998 - 5643 кв.м. В резултат вещото лице
посочва, че имот пл. № 131а попада частично върху новообразувания имот № 501.998
респективно с идентификатор 07079.707.998 по КККР, а именно попадат 307 кв.м. В
помощния план имота, за който с решение № 8594П на ОСЗ е признато право на
собственост на наследниците на С. А., е обозначен с № 53 и в регистъра на
бившите собственици е записан на наследници на С. А. Имот № 53 по регистъра на
старите собственици към помощния план на м. „Острицата 2” не попада върху имот
пл. № 131а по кадастралния план на местността от 1975г. В ПНИ е обозначен с №
501.998 и със заповед на Кмета от 2010г. на наследниците на С. А. е
възстановено правото на собственост върху новообразуван имот № 501.998. За
процесния имот няма одобрен ПУП или план за улична регулация и съответно не е
проведена процедура по отчуждаване по чл. 16 ЗУТ. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че е посетило процесния имот на място като е установило, че
имотът е ограден с метална мрежа и
бетонни колове, има лозе, което е посочено на скица 3 с пунктир има и много
плодни дървета. Има дървено бунгало. Имотът на ответниците не бил ограден, не
се обработва, изглеждал като изоставена нива. Съдът намира, че заключението на
вещото е изготвено обективно, същото е безпристрастно и пълно и счита, че
следва да му се довери.
По делото са събрани гласни доказателства като
са разпитани свидетелите К. и С. От тях се установява, че от 1973-1975 г. С.
обработва мястото, оградил го е с ограда, отглежда лозе и дървета, поставил е
сонда. Свидетелите сочат подробно местоположението на имота, не са го мерили,
но смятат, че е около 750 кв.м., по-малко от декар. Показанията на разпитаните
свидетели са еднопосочни, взаимно се допълват, почиват на техни лични
възприятия и съдът намира, че следва да им се довери. В о.с.з (л. 169)
ответниците признават, че фактически имотът се държи от ищците, но че не го
осъществяват като собственици, изградената на място ограда била незаконна.
РС Бургас е приел, че при изготвянето на плана
на новообразуваните имоти не са съобразени документите за собственост и
границите на бившите имоти, които са възстановени. По тази причина, в частта на
застъпването, са счетени за основателни доводите на ищцовата страна за частична
нищожност на заповед № 1702 от 11.06.2010 г. на кмета на Община Бургас, с която
на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с
§ 4б, ал. 1, изр. 1-во от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила ПНИ за с.о
„Острица“, землището на село Банево е възстановено правото на собственост на
наследниците на С. М. А., с площ от 5643 кв.м. Прието е, че административният
акт е частично недействителен, до степен нищожност, респ. невалидност, защото
акт с такова съдържание не може да бъде издаден и че съдът установява по реда
на чл. 17, ал. 2 от ГПК контрол за законосъобразност на административните
актове. РС е приел, че установителният иск за собственост върху 305/5643 кв. м.
идеални части от ПИ с идентификатор 07079.707.998 по КККР на землището на кв.
Банево, град Бургас, одобрени със заповед № РД-18-38 от 26.04.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК-София, с площ 5643 кв. м. в с. о. „Острица 2”, е
основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло. Счетени са за неоснователни възраженията за изтекла придобивна
давност на страните по делото. Границите на бившия имот на ответниците /реституиран/
не е част от процесния имот, засяга имоти на Община Бургас, а заповед № 1702 от
11.06.2010 г. на кмета на Община Бургас, на която се позовават е частично
нищожна в процесната част. На второ място, няма установено по делото държане от
страна на наследниците на С. М. А. върху процесната част от имота, няма доказан
анимус да се свои заградената от ищцовата страна част от имота по заповедта.
Ищците не са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот,
защото е бивша общинска собственост, за която действа мораториум до 31.12.2022
г. за придобиване по давност, по предвиждането на Закона за допълнение на
закона за собствеността /ДВ бр. 7 от 2018 г./, който с нормата § 1, ал. 1
предвижда, че давността за придобиване на имоти-частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
БОС счита, че други относими за спора
доказателства не са налице.
Предвид така приетата фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира постановеното решение за валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност счита следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК
като за да се уважи предявеният иск, ищците следва да установят в условията на
пълно и главно доказване основанието, на което се твърди, че са придобили
собствеността, т.е. че са придобили правото си на собственост върху имота по
реда и в сроковете, посочени в пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът да е бил
предоставен за ползване по силата на акт на Президиума на Народното събрание,
на Държавния съвет или на Министерския съвет, да представлява лозе, овощна
градина или единствена на семейството земеделска земя, ползвателят да живее
постоянно в населеното място, в землището на което се намира имотът, имотът да
се намира на повече от 30 км. от градове с население до 300 000 души и на
повече от 10 км. от крайбрежната ивица, да е направено искане за изкупуване на
имота в предвидения в пар. 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ срок и в тримесечен срок
от влизане в сила на оценката да е заплатена цената на този имот.
Ответникът следва да докаже възраженията си
като установи валидно приключила процедура по реституция. Относно възраженията
на всяка от страните, че е придобила имота по давност следва да се установи своевременно
заявено позоваване за придобиване, периода от време, в които се твърди, че е
владян имотът (5г., ако е добросъвестно, придобит на годно да го направи
собственик правно основание, съответно 10 години - ако е недобросъвестно),
владението да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено, с намерение
да се свои имотът.
В случая между страните е налице спор за
собственост като ищецът претендира самостоятелно право, което се оспорва от
насрещната страна, поради което и искът е допустим.
Съгласно представеното по делото Решение №
8594П/04.05.1993г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Бургас е отказано
да се възстанови в стари реални граници на наследниците на С. А. правото на
собственост върху нива с площ от 12 дка, тъй като е находяща се в терен по пар.
4 на село Банево. Именно в този терен С.С. и съпругата му са признати за
собственици на земеделска земя при предпоставките на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в
село Банево, обл. Бургас. Видно е от служебна бележка от 1987г., издадена от
Странджански районен съвет, че С.С. обработва съгласно ПМС място в местността
Острицата, с. Банево с площ 0.700 дка има засято лозе 300 кв.м. В представения
нотариален акт от 1995г. нотариусът е посочил, че се представя квитанция, че е
платена оценката на земеделската земя и С.С. и Ж. С. са признати за собственици
при предпоставките на пар. 4 б от ПЗР на
ЗСПЗЗ на дворно място с пл. 131а с площ от 650 кв.м. Съгласно удостоверение за
наследници Ж. С. е починала и нейни законни наследници са ищците по делото. Ето
защо следва да се приеме, че ищците са собственици на дворно място с бивш пл.
131а в село Банево. Този имот съгласно заключението на вещото лице е образуван от имот № 131 по кадастралния
план от 1975г. На база на кадастралния план от 1975г. е изработен помощен план
и в него са нанесени границите на земеделските имоти предоставени за ползване и
имотите на бившите собственици като в кадастралната основа на помощния план
имот 131а е обозначен като имот с № 719 с площ 712 кв.м., а в регистъра на
ползвателите е записан с площ 711,85 кв.м. на С. С.. На база на помощния план е
изработен план на новообразуваните имоти, но в него е отразена само част от
имот № 719 с площ 402,17 кв.м. на С.С., останалата част от имота е включена в
имот с № 998 записан на наследниците на С. А.
В кадастралната карта имотите са отразени съгласно плана на
новообразуваните имоти.
Съгласно пар. 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ за земите,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се
изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. В пар. 4к, ал. 8 са
предвидени хипотезите, при които се изменя плана на новообразуваните имоти,
след като е влязъл в сила и в т. 1 се предвижда, че влязъл в сила план на
новообразуваните имоти може да се изменя когато помощният план, въз основа на
който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за
материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
В случая е налице спор за материалното право, който може да се разреши само по
съдебен ред.
Със заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на
Община Бургас е възстановено правото на собственост на наследниците на С. А.
върху НПИ №501.998. Заповедта е издадена съгласно пар. 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ, в
която разпоредба се предвижда, че придобиването на правото на собственост върху
новообразувани имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. Основното
възражение на въззивниците е, че постановеното решение е неправилно, тъй като
считат, че съдът не следва да упражнява контрол върху Заповед № 1702 от 11.06.2010г. на Кмета на Община
Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 17 ГПК законосъобразността на административния
акт може да се преценява от съда в спорни искови производства за собственост по
реда на косвения съдебен контрол, само когато актът се противопоставя на лице,
което не е било страна в административното производство – чл. 17, ал. 2, изр. 2
от ГПК, а валидността - може да се проверява в такива производства винаги,
включително и когато спорът е с лице, участвало в административното
производство – чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Ето защо, когато страна в
гражданското производство твърди, че е носител на права върху имот съгласно ЗСПЗЗ и се
представя акт на органа за възстановяване и този акт се оспори от страна, която
не е участвала в административното производство по възстановяване на собствеността,
разглеждащият спора граждански съд е длъжен да провери валидността и материалната
законосъобразност на постановеното, т.е. съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК
разглеждащият спора граждански съд е длъжен да осъществи инцидентен съдебен
контрол върху валидността и материалната законосъобразност на постановения от административния
орган административен акт.
В случая съдът намира, че С.С. не е взел
участие в процедурата по издаване на административния акт за възстановяване на
собствеността. Видно е от представената от Община Бургас преписка, че
заинтересованите лица, които са били уведомени за постъпилата от наследниците
на С. А. молба за възстановяване на собствеността (л.112) са изрично изброени и
след тях не са ищците по делото. Ето защо съдът намира, че представената
заповед е административен акт, който се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му и затова може да се произнася по законосъобразността й. В случая,
макар да се е развило административно производство то не е приключило с акт по
същество, а съгласно разпоредбата на чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на
административен съд е това, което е задължително за гражданския съд относно
това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 13 от ЗСПЗЗ собствеността се възстановява върху тези земи, притежавани
от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети
лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с
изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат
да се позовават на придобивна давност. Заповедта за възстановяване ще е
материално незаконосъобразна до степен на нищожност, ако е издадена в
противоречие с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, при наличие на права на трети лица,
придобили собствеността по силата на някое от предвидените в закона изключения.
Би било извън компетентността на административния орган да издаде заповед, с
която да възстанови собствеността в случай, че собствеността вече е придобита
преди това на валидно правно основание от трето лице. По валидността на
административния акт съдът задължително следва да се произнесе инцидентно
съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, независимо дали лицето, на което се
противопоставя, е участвало в производството по издаването и обжалването му.
Представената по делото заповед №
1702/11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас, е издадена без да се съобразят
правата на собственост на ползвателите на бившия имот № 131а по кадастралния
план от 1975г. Съдът намира, че от събраните доказателства не се установяват
предпоставките за издаване на заповедта на Кмета, обективирани в протокол № 15
от 04.12.2009г. на комисия по пар. 4 ЗСПЗЗ при Община Бургас за приемане на
решение за издаване на заповед по пар.4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Огледа, който
се сочи да е извършен, е за имоти №
501.693, 501.694 и 501.697 по помощния план на НПИ на местността „Острица 2“ за
установяване на фактически ползватели, но не и за процесния имот – № 501.998. Прието
е, че за имоти 501.994 и № 501.998 ПНИ е влязъл в сила. Посочено е, че имотите
са свободни и изоставени, няма трайни насаждения.
На първо място, не е отчетено, че бивш имот пл.
№ 131а попада частично върху новообразувания имот № 501.998 респективно с
идентификатор 07079.707.998 по КККР, а именно попадат 307 кв.м. Съгласно
заключението на съдебно-техническа експертиза местоположението на имота по
решение № 8594П на ОСЗ на наследниците на С. А. в помощния план е обозначен с №
53. В ПНИ имотът е обозначен с № 998. Имот
№ 53 по регистъра на старите собственици към помощния план на местността „Острицата
2“ не попада върху имот 131а по кадастралния план на местността от 1975 година,
който имот в кадастралната основа на помощния план е обозначен с № 719 с площ
от 712 кв.м. Имот 719 попада върху три бивши имота № 54, 65 и 66. В ПНИ имот №
719 не е отразен, а само част от него с площ от 402,17 кв.м. и е записан на С.С.
и др., а останалата част от имота от 307 кв.м. е включена в новообразуван имот
№ 998 целият с площ от 5643 кв.м., записан на наследниците на С. А.. Ето защо
307 кв.м., попадащи в имота на ищците, неправилно са възстановени на
ответниците.
На следващо място, противно на приетото в
протокола, че на място липсват фактически ползватели е заключението на вещото
лице, което в съдебно заседание посочва, че е посетило процесния имот на място
като е установило, че имотът е ограден с метална мрежа и бетонни колове, има лозе и много плодни
дървета. Има дървено бунгало. Имотът на
ответниците не бил ограден, не се обработва, изглеждал като изоставена нива. В
този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Със заповедта на кмета неправилно е
възстановена на наследниците на С. А. собственост, върху имот 307 кв.м., които
са част от имота на ищците с признати права по пар. 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ. По тези
съображения съдът намира, че заповедта на кмета, с която е възстановено правото
на собственост на наследниците на С. А. върху 305/5643 кв.м. от имот № 501.998 не
е съобразена с правата на собственост на ищците, поради което се явява
незаконосъобразна, постановена извън компетентността на органа и в противоречие
с разпоредбите на ЗСПЗЗ, поради което е нищожна и затова не може да се зачете
нейното действие. Ищците се легитимират като собственици на 305/5643 кв.м.
идеални части от ПИ с идентификатор 07079.707.998 и искът е основателен и
следва да се уважи, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Неоснователни са възраженията, че след
присъединяване към имота на ищците същите щели да получат имот с площ по-голяма
от тази посочена в документа за собственост. Съгласно представената служебна
бележка от СРНС правото на ползване е върху 0,700 дка като в кадастралната
основа на помощния план бившия имот 131а е обозначен с № 719 и площ 712 кв.м. и
в регистъра на ползвателите имотът е записан на С.С. с площ 711.85 кв.м. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че разликата в площта е резултат от
промяна в конфигурацията на имота, при изработването на ПНИ и че частта от
имота, която попада в имота на ответниците е 307 кв.м., което е повече от
претендираните.
Относно възраженията за придобивна давност
заявени от двете страни: възражението за придобивна давност от ищците не следва
да се разглежда, тъй като са се позовали на придобивна давност извън
процесуалните срокове и същото е заявено в условията на евентуалност, а се
уважава главния иск. Възражението, че ответниците са придобили имота по давност
не е основателно, тъй като съгласно събраните по делото доказателства –
разпитаните свидетели, изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза,
както и от признание в съдебно заседание от процесуалния представител на
ответниците, последните не са осъществявали владение върху процесната част от
имота, а фактически имотът е бил владян от ищеца по делото като това владение
продължава и към момента съгласно заключението на вещо лице. Ето защо
възражението за придобивна давност в полза на ответниците не е основателно, те в
никакъв период от време не се установява да са осъществявали владение върху процесната
част от имота и на това основание не може да се приеме, че са станали
собственици.
По изложените съображения решението на БРС
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди като БОС споделя и
изложените от него мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне
по разноските в настоящото производство. С оглед изхода на спора право на
разноски имат само въззиваемите. Представят
се доказателства за сторени разноски от всеки от ответниците в размер на 600
лева за адвокат, заплатени в брой. Размерът на възнаграждението е в размера по чл.
7, ал. 5 вр. чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева, който следва да се
заплати от въззивниците, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването
му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 201/16.01.2020г.
постановено по гр.д. № 3207/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА П.М.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Н.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, П.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, Р.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Т.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
НА С.В.С., с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА в размер на 600 лева
(шестстотин лева) – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА П.М.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Н.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, П.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, Р.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Т.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
НА В.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА в размер на 600 лева
(шестстотин лева) – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА П.М.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Н.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, П.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, Р.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Т.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
НА К.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА в размер на 600 лева (шестстотин лева) – разноски за въззивна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването
му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.