№ 1123
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100114661 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от БАНКА ДСК ЕАД, с
която са предявени срещу К. В. Г. искове по чл.422 ГПК за установяване на
следните вземания:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от
48204,69 лв., представляваща неизплатена част от заета сума по договор за
банков кредит от 08.03.2019 г., заедно със законната лихва от 09.10.2020 г. до
окончателното плащане,
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от
3032,08 лв., представляваща възнаградителна лихва върху заетата сума за
периода 09.10.2019 г. – 01.10.2020 г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 140,38 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода 09.10.2019 г. – 01.10.2020 г.;
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 93,73 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 02.10.2020 г. – 08.10.2020 г.;
Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит „Експресо“ от
08.03.2019 г., сключен между „Експресбанк“ АД – праводател на „Банка
ДСК“ АД като кредитор и ответника К. В. Г. като кредитополучател, е
предоставил кредит в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване 120
месеца, при договорна лихва в размер на 5,99% годишно, a ответника се е
задължил да върне заетата сума на вноски и в срокове съобразно уговорен
погасителен план. Ответникът е изпаднал в забава в плащането на месечните
погасителни вноски с повече от 90 дни и на основание на чл.10, ал.2 от
Договора за кредит банката е обявила кредита за предсрочно изискуем след
1
връчване на писмено уведомление, считано от 08.03.2019 г. За непогасените
вземания е подадено заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано гр.д.
№49053/2020 г. на СРС, 141 състав, по което е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. След подаване на възражение от страна на
ответника е подадена настоящата искова молба за установяване на
вземанията. Твърди се, че към датата на исковата молба дължимите договора
за кредит са както следва: 48 204,69 лева – главница, 3 032,08 лева –
възнаградителна лихва, 140,38 лева – неустойка за забава и 93,73 лева – лихва
за забава. Претендира законната лихва считано, от 09.10.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва възникване на правоотношение по
договор за банков кредит с твърдяното в исковата молба съдържание, нито че
е спрял да плаща месечните погасителни вноски, но оспорва кредитът да е
обявен за предсрочно изискуем, като оспорва да му е връчено редовно
писменото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост – оспорва
авторството на подписа на получилия съобщението член от домашните
(бащата на ответника), оспорва и датата на връчване на уведомлението, като
оспорва на посочената дата баща му да се е намирал в гр. София.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Между страните не е спорно, а и от представения договор от 08.03.2019
г. се установява, че валидно е възникнало правоотношение по договор за
банков кредит, по силата на което Банка ЕКСПРЕСБАНК АД (праводател на
ищеца) се е задължила да предостави на ответника сумата от 50000 лв., а
ответникът се е задължил да върне сумата в срок до 09.03.2029 г. – 120
месеца, считано от датата на усвояване на кредита, месечни погасителни
вноски от 570,54 лв. съгласно подписан погасителен план..
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е
породил действие.
Не е спорно между страните, а и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен в пълния му
размер от 50000 лв. на 08.03.2019 г. по сметка с титуляр К. В. Г. с IBAN: ****.
По уговорка между страните кредитът е следвало да се погасява при
падеж на месечните погасителни вноски – 9-то число на месеца.
Установява се от счетоводната експертиза, че за погасяване на
задължения по процесния кредит за периода от сключване на договора до
13.09.2019 г. са постъпили суми на обща стойност 3 436,31 лева, от които
1 795,31 лева – за погасяване на главница; 1 483,56 лева – за погасяване на
възнаградителна лихва; 153,55 лева – за погасяване на застраховки и 3,89 лева
2
– за погасяване на начислена наустойка за забава. Последното плащане по
договора е постъпило на 13.09.2019 г., след което плащанията са спрели.
Съгласно чл.11 от сключения между страните договор банката може да
иска предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с изтеклите
лихви, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.
Спорът между страните е концентриран около въпроса обявен ли е
кредитът за предсрочно изискуем. Съгласно правилата на чл.60, ал.2 ЗКИ и
съгласно указанията в т.18 на ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост се обявява чрез изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. В настоящото производство се установяват предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно уговорките в чл.11 от
договора, а именно – след 13.09.2019 г. са спрели плащанията на ответника и
месечните погасителни вноски с падеж след тази дата са останали
непогасени. На 25.08.2020 г. банката е изготвила покана – уведомление за
изискуемост на кредита, което е възложила за връчване на частен съдебен
изпълнител – съгласно чл.43 ЗЧСИ. Спорно обстоятелство е дали
уведомлението е редовно връчено. Установява се от разписката, съставена от
връчителя, че на 30.08.2020 г. е връчил уведомлението на постоянния адрес на
ответника, като съобщението е получено от В. Г. – баща, със задължение да го
предаде на адресата. Ответникът оспорва по реда на чл.193 ГПК
автентичността на подписа в разписката с твърдение, че текстът в графите за
„Получател“ и подписите не изхождат от баща му В. Г.. Установява се от
приетата по делото съдебно-графическа експертиза, че ръкописните текстове
„В. Г. баща“ в двете графи в разписката са написани, подписите в графите за
получател са положени от В. К.ов Г. – баща на ответника. Поради това съдът
приема, че оспорването остана недоказано и по делото с официален
свидетелстващ документ се установява, че на 30.08.2020 г. на ответника е
връчено редовно (по правилата на ГПК – чл.46, ал.2 – чрез пълнолетно лице
от домашните, съгласно да приеме съобщението) уведомление, с което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Следва да се отбележи, че няма да бъдат обсъждани направените за
пръв път възражения и посочени нови факти в писмените бележки на
ответника. В постъпилите на 20.12.2022 г. бележки ответникът сочи, че
бащата на ответника В. Г. е бил болен и е починал скоро след получаване на
съобщението – на 24.10.2020 г. и не е предал съобщението на ответника, както
и че кредита не е усвоен, защото няма яснота дали сумата е изтеглена от
банковата му сметка и по какъв начин. Тези възражения са преклудирани, а и
по тях насрещната страна не е имала възможност да се защитава.
Видно от счетоводната експертиза, размерът на задължението за
главница включващо просрочените главници, падежирали към датата на
3
обявяване на предсрочната изискуемост (3 704,45 лева по 12 броя падежирали
и просрочени месечни вноски за главница) и предсрочно изискуемата
главница (44 500,24 лева), е в общ размер на 48204,69 лв. Искът е
основателен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.8 от договора страните са уговорили възнаградителна лихва в
полза на банката в размер на 5,99 %. По делото се установява от счетоводната
експертиза, че лихвения процент по договора не е променян и дължимата
лихва за периода от спиране на плащанията до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е 3032,08 лв. Искът следва да се уважи до предявения
размер.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при забава за плащане на
погасителна вноска, върху просрочените вноски (чл.9.1) и цялата предсрочно
изискуема главница (чл.9.2) се начислява наказателна надбавка от 6
процентни пункта над номиналния лихвен процент. От счетоводната
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК дължимата неустойка за забава, наречена в процесния договор
„санкционираща лихва“ е 140,38 лева за периода от 09.09.2019 г. до
01.10.2020 г. Искът следва да се уважи в предявения размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Законната лихва за забава върху неплатената главница по договора за
кредит от 48204,69 лв. за периода след крайния момент, в който ищецът е
начислявал уговорената неустойка – 02.10.2020 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 08.10.2020 г., е в размер на 93,73 лева.
Доколкото процесната неустойка за забава не е уговорена като изключителна
(когато съгласно уговорките може да се претендира само неустойката и
кредиторът не разполага с възможността да търси размера на вредите над
неустойката), то няма пречка за част от периода на забавата да бъде
претендирана законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ето защо предявеният иск е
основателен в предявения размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените разноски в заповедното производство – в размер на 1079,42 лв.
(1029,42 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и
разноските в исковото производство - сумата от 2070,05 лв. (1120,05 лв. за
държавна такса, 500 лв. за експертиза и 450 лв. за юрисконсултско
4
възнаграждение).
По изложените съображения Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че К. В.
Г., ЕГН:**********, дължи на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК:****, сумите както
следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 48204,69 лв.,
представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит
от 08.03.2019 г., заедно със законната лихва от 09.10.2020 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.430, ал.2 ТЗ, сумата от 3032,08 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 09.10.2019 г. – 01.10.2020 г.,
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 140,38 лв., представляваща
неустойка за забава за периода 09.10.2019 г. - 01.10.2020 г.
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 93,73 лв., представляваща лихва
за забава за периода 02.10.2020 г. – 08.10.2020 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 28.10.2020 г. по гр.д. №49053/2020 г.
на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА К. В. Г. , ЕГН:**********, да заплати на Банка ДСК ЕАД,
ЕИК:****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1079,42 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 2070,05
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5